III. РАЗДЕЛ ЗА ТЪРПЕНИЕТО

 

قال اللَّه تعالى :  ﴿ يا أيها الذين آمنوا اصبروا وصابروا ﴾

Аллах Всевишния е казал: „О, вие, които вярвате, бъдете търпеливи и надвивайте с търпение...“ [1] (3: 200).

وقال تعالى :  ﴿ ولنبلونكم بشيء مِنْ الخوف والجوع ونقص مِنْ الأموال والأنفس والثمرات، وبشر الصابرين ﴾

И е казал още: „И непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад, и с отнемане от имотите, душите и плодовете. И благовествай търпеливите...“ (2: 155).

وقال تعالى :  ﴿ إنما يوفى الصابرون أجرهم بغير حساب ﴾

 И е казал: „Наистина на търпеливите ще се изплати безмерна награда“ (39: 10).

وقال تعالى:  ﴿ ولمن صبر وغفر إن ذلك لمن عزم الأمور﴾

 И е казал: „А който търпи и прощава, това е от значимите дела“ (42: 43).

وقال تعالى:  ﴿ استعينوا بالصبر والصلاة إن اللَّه مع الصابرين ﴾

И е казал: „...Искайте помощта на Аллах с търпение и молитва! Аллах е с търпеливите“  (2: 153).

وقال تعالى:  ﴿ ولنبلونكم حتى نعلم المجاهدين مِنْكم والصابرين ﴾

 И е казал също: „И ще ви подложим на изпитание, докато отличим борещите се от вас по пътя на Аллах  и търпеливите..“ (47: 31).

Има и много други коранични знамения за търпението, които разясняват предимствата му.

 

 ٢6- وعن أبي مَالِكٍ الْحَارِثِ بْنِ عَاصِم الأشْعريِّ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ قَالَ : قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « الطُّهُورُ شَطْرُ الإِيمَان ، وَالْحَمْدُ للَّه تَمْلأَ الْميزانَ وسُبْحَانَ الله والحَمْدُ للَّه تَمْلآنِ أَوْ تَمْلأ مَا بَيْنَ السَّموَات وَالأَرْضِ وَالصَّلاَةِ نورٌ ، والصَّدَقَةُ بُرْهَانٌ ، وَالصَّبْرُ ضِيَاءٌ ، والْقُرْآنُ حُجَّةُ لَكَ أَوْ عَلَيْكَ . كُلُّ النَّاس يَغْدُو، فَبِائِعٌ نَفْسَهُ فمُعْتِقُها ، أَوْ مُوبِقُهَا» رواه مسلم .

26. От Абу Малик ал-Харис ибн Асим ал-Ашари, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Чистотата е половината от вярата[2]. [Словата] „Хвала на Аллах!“ (Алхамдулиллах) изпълват везната, а „Всеславен е Аллах!“ (Субханаллах) и „Хвала на Аллах!“ (Алхамдулиллах) изпълват [разстоянието] между небесата и земята. Молитвата е светлина, милостинята е доказателство[3], търпението е сияние, а Коранът е аргумент в твоя полза или против теб. Всички хора тръгват сутрин и всеки продава душата си, но един я избавя, а друг я погубва“ [4] (разказан от Муслим).

 

  ٢7 - وَعَنْ أبي سَعيدٍ بْن مَالِك بْن سِنَانٍ الخُدْرِيِّ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُمَا أَنَّ نَاساً مِنَ الأنصَارِ سَأَلُوا رَسُولَ الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فأَعْطاهُم ، ثُمَّ سَأَلُوهُ فَأَعْطَاهُمْ ، حَتَّى نَفِد مَا عِنْدَهُ ، فَقَالَ لَهُمْ حِينَ أَنَفَقَ كُلَّ شَيْءٍ بِيَدِهِ : « مَا يَكُنْ مِنْ خَيْرٍ فَلَنْ أدَّخِرَهُ عَنْكُمْ ، وَمَنْ يسْتعْفِفْ يُعِفَّهُ الله وَمَنْ يَسْتَغْنِ يُغْنِهِ اللَّهُ ، وَمَنْ يَتَصَبَّرْ يُصَبِّرْهُ اللَّهُ . وَمَا أُعْطِىَ أَحَدٌ عَطَاءً خَيْراً وَأَوْسَعَ مِنَ الصَّبْرِ » مُتَّفَقٌ عَلَيْهِ .

27. От Абу Саид Саад, син на Малик ибн Синан ал-Худри, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че едни хора от мединските сподвижници (ансарите) поискали милостиня от Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да им дари, и той им дал. После пак му поискали и пак им дал, докато се изчерпало всичко, с което разполагал. След като раздал наличното у него, той им казал: „Ако имах блага, не бих ги трупал [и крил] от вас“. Който се стреми към добродетелност, Аллах ще го направи добродетелен. Който не ламти за богатство, Аллах ще го обогати. А който проявява търпение, Аллах ще го удостои с търпение. Никой не е даряван с по-добър и щедър дар, отколкото е търпението“ (всепризнат хадис).

 

٢8- وَعَنْ أبي يَحْيَى صُهَيْبِ بْنِ سِنَانٍ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ قَالَ : قَالَ رَسُولُ الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : «عَجَباً لأمْرِ الْمُؤْمِنِ إِنَّ أَمْرَهُ كُلَّهُ لَهُ خَيْرٌ ، وَلَيْسَ ذَلِكَ لأِحَدٍ إِلاَّ للْمُؤْمِن : إِنْ أَصَابَتْهُ سَرَّاءُ شَكَرَ فَكَانَ خَيْراً لَهُ ، وَإِنْ أَصَابَتْهُ ضَرَّاءُ صَبَرَ فَكَانَ خيْراً لَهُ » رواه مسلم .

28. От Абу Яхя Сухайб ибн Синан, Алах да е доволен от него, се предават думите, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Удивително е положението на вярващия. Всяко положение за него е благо. Не е така за никой друг освен за вярващия. Ако му се случи радост, той е признателен  и това е благо за него. Ако му се случи беда, той е търпелив и това [също] е благо за него“ (разказан от Муслим).

 

 ٢٩- وعنْ أَنسٍ رضِيَ الله عنْهُ قَالَ : لمَّا ثقُلَ النَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم جَعَلَ يتغشَّاهُ الكرْبُ فقَالتْ فاطِمَةُ رَضِيَ الله عنْهَا : واكَرْبَ أبَتَاهُ ، فَقَالَ : « ليْسَ عَلَى أبيك كرْبٌ بعْدَ اليَوْمِ » فلمَّا مَاتَ قالَتْ : يَا أبتَاهُ أَجَابَ ربّاً دعَاهُ ، يا أبتَاهُ جنَّةُ الفِرْدَوْسِ مأوَاهُ ، يَا أَبَتَاهُ إِلَى جبْريلَ نْنعَاهُ ، فلَمَّا دُفنَ قالتْ فاطِمَةُ رَضِيَ الله عَنهَا : أطَابتْ أنفسُكُمْ أَنْ تَحْثُوا عَلَى رسُول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم التُّرابَ ؟ روَاهُ البُخاريُّ

29. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Когато на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, му стана тежко, започна да го обзема скръбта[5] и тогава Фатима, Аллах да е доволен от нея, каза: „Скръб, бащице!“ Той каза: „От днес нататък не ще има скръб за баща ти“[6]. Когато той почина, [Фатима] каза: „Бащице! Той откликна на Господ, Който го призова. Бащице! Раят на ал-Фирдаус ще е пристанът му. Бащице! Жалбата ни ще стигне до Джибрил“. Когато го погребаха, Фатима, Аллах да е доволен от нея, каза: „Понрави ли ви се да хвърляте пръст върху Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари?“ (разказан от ал-Бухари)

 ٣٠- وعنْ أبي زيْد أُسامَة بن زيد حَارثَةَ موْلَى رسُول الله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم وحبَّهِ وابْنِ حبِّهِ رضـِيَ الله عنهُمَا ، قالَ : أَرْسلَتْ بنْتُ النَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : إنَّ ابْنِي قَدِ احتُضِرَ فاشْهدْنَا ، فأَرسَلَ يقْرِئُ السَّلامَ ويَقُول : « إن للَّه مَا أَخَذَ ، ولهُ مَا أعْطَى ، وكُلُّ شَيْءٍ عِنْدَهُ بأجَلٍ مُسمَّى ، فلتصْبِر ولتحْتسبْ » فأرسَلَتْ إِليْهِ تُقْسمُ عَلَيْهِ ليأْتينَّها. فَقَامَ وَمَعَهُ سَعْدُ بْنُ عُبادَةَ، وَمُعَاذُ ابْنُ جَبَلٍ ، وَأُبَيُّ بْنَ كَعْبٍ ، وَزَيْدُ بْنِ ثاَبِتٍ ، وَرِجَالٌ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُمْ ، فَرُفِعَ إِلَى رَسُولِ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم الصبيُّ ، فأقعَدَهُ في حِجْرِهِ ونَفْسُهُ تَقعْقعُ ، فَفَاضتْ عَيْناهُ ، فقالَ سعْدٌ : يَا رسُولَ الله مَا هَذَا ؟ فقالَ: « هَذِهِ رَحْمةٌ جعلَهَا اللَّهُ تعَلَى في قُلُوبِ عِبَادِهِ » وفي روِايةٍ : « في قُلُوبِ منْ شَاءَ مِنْ عِبَادِهِ وَإِنَّمَا يَرْحَمُ اللَّهُ منْ عِبَادِهِ الرُّحَمَاءَ » مُتَّفَقٌ عَلَيْهِ .

30. От Абу Зайд Усама, син на Зайд ибн Хариса, освободен роб на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, който обичаше и него, и баща му, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: „Дъщерята на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, изпрати [вестта]: „Синът ми е на прага [на смъртта], ела да присъстваш с нас!“ Той изпрати да предадат поздрав и каза: „На Аллах принадлежи онова, което Той взима и което дава. Всяко нещо при Него е с назован срок. Търпи и понасяй!“[7] Тя [отново] изпрати за него, заклевайки го да дойде при нея“. Той се изправи, а заедно с него − Саад ибн Убада, Муаз ибн Джабал, Убай ибн Кааб, Зайд ибн Сабит и [други] мъже, Аллах да е доволен от тях. Подадоха момчето на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, той го положи на коленете си да легне, а [телцето му] се гърчеше. Очите [на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари] се напълниха със сълзи. Тогава Саад каза: „Пратенико на Аллах, какво е това?“[8] Той отговори: „Това е милосърдие, което Аллах Всевишния е вложил в сърцата на Своите раби“.

В друг вариант се казва: „...в сърцата на когото желае измежду Своите раби. Наистина Аллах е милосърден към Своите милосърдни раби“ (всепризнат хадис).

 

 ٣1- وَعَنْ صُهَيْبٍ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ أَنَّ رَسُولَ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قَالَ : « كَانَ مَلِكٌ فيِمَنْ كَانَ قبْلَكُمْ، وَكَانَ لَهُ سَاحِرٌ ، فَلَمَّا كَبِرَ قَالَ لِلْمَلِك : إِنِّي قَدْ كَبِرْتُ فَابعَثْ إِلَيَّ غُلاَماً أُعَلِّمْهُ السِّحْرَ ، فَبَعَثَ إِلَيْهِ غُلاَماً يعَلِّمُهُ ، وَكَانَ في طَريقِهِ إِذَا سَلَكَ رَاهِبٌ، فَقَعَدَ إِلَيْهِ وَسَمِعَ كَلاَمهُ فأَعْجَبهُ ، وَكَانَ إِذَا أَتَى السَّاحِرَ مَرَّ بالرَّاهِب وَقَعَدَ إِلَيْه ، فَإِذَا أَتَى السَّاحِرَ ضَرَبَهُ ، فَشَكَا ذَلِكَ إِلَى الرَّاهِبِ فقال : إِذَا خَشِيتَ السَّاحِر فَقُلْ : حبَسَنِي أَهْلي ، وَإِذَا خَشِيتَ أَهْلَكَ فَقُلْ: حَبَسَنِي السَّاحرُ .

      فَبيْنَمَا هُو عَلَى ذَلِكَ إذْ أتَى عَلَى دابَّةٍ عظِيمَة قدْ حَبَسَت النَّاس فقال: اليوْمَ أعْلَمُ السَّاحِرُ أفْضَل أم الرَّاهبُ أفْضلَ ؟ فأخَذَ حجَراً فقالَ: اللهُمَّ إنْ كان أمْرُ الرَّاهب أحَبَّ إلَيْكَ مِنْ أَمْرِ السَّاحِرِ فاقتُلْ هَذِهِ الدَّابَّة حتَّى يمْضِيَ النَّاسُ ، فرَماها فقتَلَها ومَضى النَّاسُ، فأتَى الرَّاهب فأخبَرهُ . فقال لهُ الرَّاهبُ : أىْ بُنيَّ أَنْتَ اليوْمَ أفْضلُ منِّي ، قدْ بلَغَ مِنْ أمْركَ مَا أَرَى ، وإِنَّكَ ستُبْتَلَى ، فإنِ ابْتُليتَ فَلاَ تدُلَّ عليَّ ، وكانَ الغُلامُ يبْرئُ الأكْمةَ والأبرصَ ، ويدَاوي النَّاس مِنْ سائِرِ الأدوَاءِ . فَسَمعَ جلِيسٌ للملِكِ كانَ قدْ عمِىَ، فأتَاهُ بهداياَ كثيرَةٍ فقال : ما ههُنَا لك أجْمَعُ إنْ أنْتَ شفَيْتني ، فقال إنِّي لا أشفِي أحَداً، إِنَّمَا يشْفِي الله تعَالى، فإنْ آمنْتَ بِاللَّهِ تعَالَى دعوْتُ الله فشَفاكَ ، فآمَنَ باللَّه تعَالى فشفَاهُ اللَّهُ تَعَالَى ، فأتَى المَلِكَ فجَلَس إليْهِ كما كانَ يجْلِسُ فقالَ لَهُ المَلكُ : منْ ردَّ علَيْك بصَرك؟ قال : ربِّي . قَالَ: ولكَ ربٌّ غيْرِي ؟، قَالَ : رَبِّي وربُّكَ الله ، فأَخَذَهُ فلَمْ يزلْ يُعذِّبُهُ حتَّى دلَّ عَلَى الغُلاَمِ فجئَ بِالغُلاَمِ ، فقال لهُ المَلكُ : أىْ بُنَيَّ قدْ بَلَغَ منْ سِحْرِك مَا تبْرئُ الأكمَهَ والأبرَصَ وتَفْعلُ وَتفْعَلُ فقالَ : إِنَّي لا أشْفي أَحَداً ، إنَّما يشْفي الله تَعَالَى، فأخَذَهُ فَلَمْ يزَلْ يعذِّبُهُ حتَّى دلَّ عَلَى الرَّاهبِ ، فجِئ بالرَّاهِبِ فقيل لَهُ : ارجَعْ عنْ دِينكَ، فأبَى ، فدَعا بالمنْشَار فوُضِع المنْشَارُ في مفْرقِ رأْسِهِ، فشقَّهُ حتَّى وقَعَ شقَّاهُ ، ثُمَّ جِئ بجَلِيسِ المَلكِ فقِلَ لَهُ : ارجِعْ عنْ دينِكَ فأبَى ، فوُضِعَ المنْشَارُ في مفْرِقِ رَأسِهِ ، فشقَّهُ به حتَّى وقَع شقَّاهُ ، ثُمَّ جئ بالغُلامِ فقِيل لَهُ : ارجِعْ عنْ دينِكَ ، فأبَى ، فدَفعَهُ إِلَى نَفَرٍ منْ أصْحابِهِ فقال : اذهبُوا بِهِ إِلَى جبَلِ كَذَا وكذَا فاصعدُوا بِهِ الجبلَ ، فـإذَا بلغتُمْ ذروتهُ فإنْ رجعَ عنْ دينِهِ وإِلاَّ فاطرَحوهُ فذهبُوا به فصعدُوا بهِ الجَبَل فقال : اللَّهُمَّ اكفنِيهمْ بمَا شئْت ، فرجَف بِهمُ الجَبَلُ فسَقطُوا ، وجَاءَ يمْشي إِلَى المَلِكِ ، فقالَ لَهُ المَلكُ : ما فَعَلَ أَصحَابكَ ؟ فقالَ : كفانيهِمُ الله تعالَى ، فدفعَهُ إِلَى نَفَرَ منْ أصْحَابِهِ فقال : اذهبُوا بِهِ فاحملُوه في قُرقُور وَتَوسَّطُوا بِهِ البحْرَ ، فإنْ رَجَعَ عنْ دينِهِ وإلاَّ فَاقْذفُوهُ ، فذَهبُوا بِهِ فقال : اللَّهُمَّ اكفنِيهمْ بمَا شِئْت ، فانكَفَأَتْ بِهِمُ السَّفينةُ فغرِقوا ، وجَاءَ يمْشِي إِلَى المَلِك . فقالَ لَهُ الملِكُ : ما فَعَلَ أَصحَابكَ ؟ فقال : كفانِيهمُ الله تعالَى . فقالَ للمَلِكِ إنَّك لسْتَ بقَاتِلِي حتَّى تفْعلَ ما آمُركَ بِهِ . قال : ما هُوَ ؟ قال : تجْمَعُ النَّاس في صَعيدٍ واحدٍ ، وتصلُبُني عَلَى جذْعٍ ، ثُمَّ خُذ سهْماً مِنْ كنَانتِي ، ثُمَّ ضعِ السَّهْمِ في كَبدِ القَوْسِ ثُمَّ قُل : بسْمِ اللَّهِ ربِّ الغُلاَمِ ثُمَّ ارمِنِي ، فإنَّكَ إذَا فَعَلْتَ ذَلِكَ قَتَلْتنِي . فجَمَع النَّاس في صَعيدٍ واحِدٍ ، وصلَبَهُ عَلَى جذْعٍ ، ثُمَّ أَخَذَ سهْماً منْ كنَانَتِهِ ، ثُمَّ وضَعَ السَّهمَ في كبِدِ القَوْسِ، ثُمَّ قَالَ : بِسْم اللَّهِ رَبِّ الغُلامِ ، ثُمَّ رمَاهُ فَوقَعَ السَّهمُ في صُدْغِهِ ، فَوضَعَ يدَهُ في صُدْغِهِ فمَاتَ . فقَالَ النَّاسُ : آمَنَّا بِرَبِّ الغُلاَمِ ، فَأُتِىَ المَلكُ فَقِيلُ لَهُ : أَرَأَيْت ما كُنْت تحْذَر قَدْ وَاللَّه نَزَلَ بِك حَذرُكَ . قدْ آمنَ النَّاسُ . فأَمَرَ بِالأخدُودِ بأفْوَاهِ السِّكك فخُدَّتَ وَأضْرِمَ فِيها النيرانُ وقالَ : مَنْ لَمْ يرْجَعْ عنْ دينِهِ فأقْحمُوهُ فِيهَا أوْ قيلَ لَهُ : اقْتَحمْ ، ففعَلُوا حتَّى جَاءتِ امرَأَةٌ ومعَهَا صَبِيٌّ لهَا ، فَتقَاعَسَت أنْ تَقعَ فِيهَا ، فقال لَهَا الغُلاَمُ : يا أمَّاهْ اصبِرِي فَإِنَّكَ عَلَي الحَقِّ » روَاهُ مُسْلَمٌ .    

31. От Сухайб, Аллах да е доволен от него, се предават думите, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Имало сред вашите предшественици цар, който имал магьосник. Когато остарял, [магьосникът] казал на царя: „Аз вече остарях. Изпрати ми някое момче, да го науча на магьосничество“. И царят му изпратил момче, за да го обучава. По пътя към магьосника имало монах[9]. Момчето седнало при него и чуло словата му, които го възхитили. Всякога, щом отивало при магьосника, то  се отбивало при монаха и сядало при него, а щом отивало при магьосника, той го биел. Момчето се оплакало за това на монаха, който му казал: „Ако се страхуваш от магьосника, кажи, че те е задържало семейството ти, а ако се страхуваш от семейството си, кажи, че те е задържал магьосникът!“ В това време то минало покрай огромно добиче, което задържало хората [и пречело на движението]. Момчето си казало: „Днес ще узная дали магьосникът е за предпочитане, или монахът“. Взело камък и казало: „О, Аллах, ако делото на монаха  е по-любимо за Теб от делото на магьосника, убий това животно, за да преминават хората!“ Прицелило се в животното и го убило. Хората започнали да преминават. То отишло при монаха и го известило [какво се е случило]. Казал: „Синко, днес вече си по-добър от мен. Виждам, че си съзрял. Ще бъдеш подложен на изпитания. Ако това стане, не ме издавай!“ Момчето изцерявало слепи и прокажени, лекувало хората от всякакви болести. Един от придворните на царя бил ослепял. Той чул за момчето и му донесъл много подаръци, като казал: „Всичко тук ще бъде твое, ако ме излекуваш“. Отговорило: „Аз не изцелявам никого, единствено Аллах Всевишния изцелява. Ако повярваш в Аллах Всевишния, аз ще отправя към Него зов и Той ще те изцели“. [Придворният] повярвал в Аллах Всевишния, Който го излекувал. Той отишъл при царя и седнал до него, както си сядал, а царят го попитал: „Кой ти върна зрението?“ Отговорил: „Моят Господ“. [Царят] попитал: „Нима имаш друг господар освен мен?“ Придворният отговорил: „Моят Господ и твоят Господ е Аллах“. Царят започнал да го изтезава и не престанал, докато придворният не издал момчето. Довели го и царят му казал: „Момче, в магьосничеството ти си стигнал дотам, че изцеляваш слепите и прокажените, и го правиш, и го правиш“. А момчето отговорило: „Аз никого не лекувам, единствено Аллах Всевишния лекува“. Царят започнал да го изтезава и не престанал да го измъчва, докато не издало монаха. Довели монаха и му рекли: „Отвърни се от религията си!“ Но той отказал. Тогава с един трион разрязали тялото му отгоре додолу и двете половини паднали на земята. После довели и придворния на царя, и му рекли: „Отвърни се от религията си!“ Но и той отказал. Тогава с един трион разрязали тялото му отгоре додолу и двете половини паднали на земята. После довели и момчето и му рекли: „Отвърни се от религията си!“ Но и то отказало. Предал го [царят] на група от придворните си с ,думите: „Отведете го и се изкачете с него на планината! Като стигнете върха и ако не се отвърне от религията си, хвърлете го [в пропастта]!“ Отвели го и  се изкачили с него на планината. Казало: „О, Аллах, избави ме от тях, както желаеш!“ Планината се разтресла и те изпопадали [в пропастта]. Момчето се върнало при царя, който го попитал: „Какво се случи със спътниците ти?“. Отговорило: „Аллах Всевишния ме избави от тях“. Тогава [царят] го поверил на друга група от придворните си и им казал: „Вървете, натоварете го на гемия и като излезете в открито море, ако не се отвърне от религията си, изхвърлете го зад борда!“ Завели го, а момчето казало: „О, Аллах, избави ме от тях, както желаеш!“ Гемията се обърнала и те се издавили. Момчето пак се върнало при царя, който отново го попитал: „Какво се случи със спътниците ти?“, а то отговорило: „Аллах Всевишния ме избави от тях“. И казало още на царя: „Ти не ще ме убиеш, докато не направиш, каквото ти повеля“. Царят попитал: „Какво е  то?“ Момчето отговорило: „Събери хората на видно място и ме разпъни на някой ствол, после вземи стрела от колчана ми, постави я на тетивата на лъка, изречи: „В името на Аллах, Господа на момчето!“, и стреляй! Едва като сториш това, ще ме убиеш“. Царят събрал хората на видно място и разпънал момчето на ствол, после взел стрела от колчана му, поставил я на тетивата на лъка, изрекъл: „В името на Аллах, Господа на момчето!“, и стрелял. Момчето било улучено в слепоочието, сложило ръка върху раната и издъхнало. Хората казали: „Повярвахме в Господа на момчето!“ Царят дошъл и към него били отправени думите: „Видя ли как те сполетя онова, от което се пазеше! Хората повярваха“. Тогава заповядал да изкопаят ями от двете страни на пътищата. Те били изкопани и в тях бил разпален огън. [Царят] казал: „Който не се отвърне от религията си, хвърлете го в огъня!“ Така и направили. Но дошла някаква жена с момче. Тя се поколебала да скочи в огъня. А момчето и казало: „Мамо, изтърпи, с теб е правдата!“ (разказан от Муслим)

٣2- وَعَنْ أَنَسٍ رَضِي اللَّهُ عَنْهُ قَالَ : مَرَّ النَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم بِامْرَأَةٍ تَبْكِي عِنْدَ قَبْرٍ فَقَال : «اتَّقِي الله وَاصْبِرِي » فَقَالَتْ : إِلَيْكَ عَنِّي ، فَإِنِّكَ لَمْ تُصَبْ بمُصِيبتى، وَلَمْ تعْرفْهُ ، فَقيلَ لَها : إِنَّه النَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، فَأَتتْ بَابَ النَّبِّي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، فلَمْ تَجِد عِنْدَهُ بَوَّابينَ ، فَقالتْ : لَمْ أَعْرِفْكَ ، فقالَ : « إِنَّما الصَّبْرُ عِنْدَ الصَّدْمَةِ الأولَى » متفقٌ عليه.

    وفي رواية لمُسْلمٍ : « تَبْكِي عَلَى صَبيٍّ لَهَا » .

32. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пророка, Аллах да го благослови и с  каза: „Бой семир да го дари, мина покрай жена, която плачеше на гроб. Той и от Аллах и бъди търпелива!“ Жената каза: „Махай се оттук, теб не те : „Това е Пророка, Аллах да гое сполетяла моята беда!” Тя не го позна. Казали и благослови и с мир да го дари!“ Тя отишла при вратата на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и не намерила там вратари. Казала: „Не те познах“. Казал: „Търпението е само при първия удар“.

Във варианта на Муслим се казва: „...плачеща над свое момче“ (всепризнат хадис).

 

٣3- وَعَنْ أبي هَرَيرَةَ رَضي اللَّه عنه أَنَّ رَسُولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قالَ : « يَقولُ اللَّهُ تَعَالَى: مَا لِعَبْدِي المُؤْمِنِ عِنْدِي جَزَاءٌ إِذَا قَبضْتُ صَفِيَّهُ مِنْ أَهْلِ الدُّنْيَا ثُمَّ احْتَسَبهُ إِلاَّ الجَنَّة » رواه البخاري .

33. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Аллах Всевишния казва: „Няма при Мен друга награда освен Раят за Моя вярващ раб, чийто любим човек сред земните жители Аз съм прибрал и той е понесъл това“ (разказан от ал-Бухари).

 

٣4- وعَنْ عائشَةَ رضي اللَّهُ عنها أنَهَا سَأَلَتْ رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم عَن الطَّاعونِ ، فَأَخبَرَهَا أَنَهُ كَانَ عَذَاباً يَبْعَثُهُ اللَّه تعالى عَلَى منْ يَشَاءُ ، فَجَعَلَهُ اللَّهُ تعالَى رحْمةً للْمُؤْمنِينَ ، فَلَيْسَ مِنْ عَبْدٍ يَقَعُ في الطَّاعُون فَيَمْكُثُ في بلَدِهِ صَابِراً مُحْتَسِباً يَعْلَمُ أَنَّهُ لاَ يُصِيبُهُ إِلاَّ مَا كَتَبَ اللَّهُ لَهُ إِلاَّ كَانَ لَهُ مِثْلُ أَجْرِ الشَّهِيدِ » رواه البخاري .

34. От Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предава, че попитала Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, за чумата, и той я известил, че: „Това е наказание, изпращано от Аллах Всевишния срещу когото Той пожелае. Аллах е сторил това да бъде милосърдие за вярващите. Няма друга отплата освен тази на мъченика за всеки раб, попаднал на [място с] чума и останал в селището, като търпеливо е понасял и е знаел, че го сполетява само онова, което му е писано от Аллах“ (разказан от ал-Бухари).

 

35- وعَنْ أَنسٍ رضي اللَّه عنه قال : سَمِعْتُ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يقولُ : « إنَّ اللَّه عَزَّ وجَلَّ قَالَ : إِذَا ابْتَلَيْتُ عَبدِي بحبيبتَيْهِ فَصبَرَ عَوَّضْتُهُ مِنْهُمَا الْجنَّةَ » يُريدُ عينيْه ، رواه البخاريُّ .

35. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Аллах, Всемогъщия и Всевеликия, е казал: „Когато съм подложил на изпитание Свой раб чрез [лишаване от] две негови любими неща[10] и е проявил търпение, Аз ще го възмездя за тях с Рая“ (разказан от ал-Бухари).

 

٣6- وعنْ عطاءِ بْن أَبي رَباحٍ قالَ : قالَ لِي ابْنُ عبَّاسٍ رضي اللَّهُ عنهُمَا ألا أريكَ امْرَأَةً مِن أَهْلِ الجَنَّة؟ فَقُلت : بلَى ، قَالَ : هذِهِ المْرأَةُ السوْداءُ أَتَتِ النبيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فقالَتْ : إِنِّي أُصْرَعُ ، وإِنِّي أَتكَشَّفُ ، فَادْعُ اللَّه تعالى لِي قَالَ : « إِن شئْتِ صَبَرْتِ ولكِ الْجنَّةُ، وإِنْ شِئْتِ دعَوْتُ اللَّه تَعالَى أَنْ يُعافِيَكِ » فقَالتْ : أَصْبرُ ، فَقالت : إِنِّي أَتَكشَّفُ ، فَادْعُ اللَّه أَنْ لا أَتكشَّفَ ، فَدَعَا لَهَا . متَّفقٌ عليْهِ .

36. От Ата ибн Аби Рабах се предават думите: „Синът на Аббас, Аллах да е доволен и от него, и от баща му, ми каза: „Да ти покажа ли жена от обитателите на Рая“. Отговорих утвърдително. Каза: „Ето тази чернокожа жена дойде при Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и каза: „Аз получавам епилепсия и се разголвам. Отправи зов към Аллах Всевишния за мен!“ Каза: „Ако желаеш, търпи и твой ще е Раят, а ако желаеш, ще отправя зов към Аллах Всевишния да те излекува“. Тя каза: „Ще търпя“. Тогава каза: „Аз се разголвам. Отправи зов към Аллах да не се разголвам“. И той отправи зов за нея“ (всепризнат хадис).

 

٣7- وعنْ أَبي عبْدِ الرَّحْمنِ عبْدِ اللَّه بنِ مسْعُودٍ رضيَ اللَّه عنه قَال : كَأَنِّي أَنْظُرُ إِلى رسولِ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يحْكيِ نَبيّاً من الأَنْبِياءِ ، صلواتُ اللَّهِ وسَلاَمُهُ عَليْهم ، ضَرَبُهُ قَوْمُهُ فَأَدْمـوْهُ وهُو يمْسحُ الدَّم عنْ وجْهِهِ ، يقُولُ : « اللَّهمَّ اغْفِرْ لِقَوْمي فإِنَّهُمْ لا يعْلمُونَ » متفقٌ عَلَيْه .

37. От Абу Абдуррахман Абдуллах ибн Масуд, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Сякаш още виждам Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да разказва за пророк от пророците, Аллах да ги благослови и с мир да ги дари. Неговият народ го удрял и разкървавил, а той изтрил кръвта от лицето си и казал: „О, Аллах, прости на моя народ! Те не знаят“ (всепризнат хадис).

 

38- وَعنْ أَبي سَعيدٍ وأَبي هُرَيْرة رضي اللَّه عَنْهُمَا عن النَّبيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قَالَ : «مَا يُصِيبُ الْمُسْلِمَ مِنْ نَصَبٍ وَلاَ وَصَبٍ وَلاَ هَمٍّ وَلاَ حَزَن وَلاَ أَذًى وَلاَ غمٍّ ، حتَّى الشَّوْكَةُ يُشَاكُها إِلاَّ كفَّر اللَّه بهَا مِنْ خطَايَاه » متفقٌ عليه .و « الْوَصَب » : الْمرضُ .

38. От Абу Саид  и Абу Хурайра, Аллах да е доволен от тях, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Винаги щом мюсюлманин го сполети умора, болест, грижа, тъга, страдание, печал, дори трън, който му се е забил, Аллах изкупва така [част от] от провиненията му“[11] (всепризнат хадис).

39- وعن ابْن مسْعُود رضي اللَّه عنه قَالَ : دَخلْتُ عَلى النَبيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم وَهُو يُوعَكُ فَقُلْتُ يا رسُولَ اللَّه إِنَّكَ تُوعكُ وَعْكاً شَدِيداً قال : « أَجَلْ إِنِّي أُوعَكُ كَمَا يُوعَكُ رَجُلانِ مِنْكُم» قُلْتُ : ذلك أَنَّ لَكَ أَجْريْن ؟ قال : « أَجَلْ ذَلك كَذَلك مَا مِنْ مُسْلِمٍ يُصِيبُهُ أَذًى ، شوْكَةٌ فَمَا فوْقَهَا إلاَّ كَفَّر اللَّه بهَا سيئاته ، وَحطَّتْ عنْهُ ذُنُوبُهُ كَمَا تَحُطُّ الشَّجرةُ وَرقَهَا » متفقٌ عليه.

39. От Абу Масуд, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Влязох при Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, когато го тресеше. Казах: „Пратенико на Аллах, тресе те силна треска“. Каза: „Да, тресе ме за двама“. Казах: „Това е, защото ще имаш две отплати ли?“ Каза: „Да, така е. На всеки мюсюлманин, сполетян от страдание, убождане и нещо по-голямо, Аллах изкупва [някои от] лошите му дела и снема от него [част от] греховете му, както листата окапват от дървото“ (всепризнат хадис).

 

40- وعنْ أَبي هُرَيرة رضيَ اللَّهُ عنه قال: قال رسولُ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم: « مَنْ يُرِدِ اللَّهُ بِهِ خَيْراً يُصِبْ مِنْهُ » : رواه البخاري .

40. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „На когото Аллах желае благо, Той нещо му отнема“ (разказан от ал-Бухари).

 

41- وعَنْ أَنَسٍ رضي اللَّهُ عنه قال : قال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « لا يتَمنينَّ أَحدُكُمُ الْمَوْتَ لِضُرٍّ أَصَابَهُ ، فَإِنْ كَانَ لا بُدَّ فاعلاً فليقُل : اللَّهُمَّ أَحْيني ما كَانَت الْحياةُ خَيراً لِي وتوفَّني إِذَا كَانَتِ الْوفاَةُ خَيْراً لِي » متفق عليه .

41. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предават думите, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Нека никой от вас не възжелава смъртта заради беда, която го е сполетяла. Ако трябва нещо да направи, нека изрече: „О, Аллах, дай ми живот, докато животът е благо за мен, и ме прибери, когато смъртта ще е благо за мен!“ (всепризнат хадис)

 

42- وعنْ أبي عبدِ اللَّهِ خَبَّابِ بْن الأَرتِّ رضيَ اللَّهُ عنه قال : شَكَوْنَا إِلَى رسولِ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم وَهُو مُتَوسِّدٌ بُردةً لَهُ في ظلِّ الْكَعْبةِ ، فَقُلْنَا : أَلا تَسْتَنْصرُ لَنَا أَلا تَدْعُو لَنَا ؟ فَقَالَ : قَد كَانَ مَنْ قَبْلكُمْ يؤْخَذُ الرَّجُلُ فيُحْفَرُ لَهُ في الأَرْضِ في جْعلُ فِيهَا ، ثمَّ يُؤْتِى بالْمِنْشارِ فَيُوضَعُ علَى رَأْسِهِ فيُجعلُ نصْفَيْن ، ويُمْشطُ بِأَمْشاطِ الْحديدِ مَا دُونَ لَحْمِهِ وَعظْمِهِ ، ما يَصُدُّهُ ذلكَ عَنْ دِينِهِ ، واللَّه ليتِمنَّ اللَّهُ هَذا الأَمْر حتَّى يسِير الرَّاكِبُ مِنْ صنْعاءَ إِلَى حَضْرمْوتَ لا يخافُ إِلاَّ الله والذِّئْبَ عَلَى غنَمِهِ ، ولكِنَّكُمْ تَسْتَعْجِلُونَ » رواه البخاري .

وفي رواية : « وهُوَ مُتَوسِّدٌ بُرْدةً وقَدْ لقِينَا مِنَ الْمُشْركِين شِدَّةً » .

42. От Абу Абдуллах Хаббаб ибн ал-Арат, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Оплакахме се на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, докато лежеше, опрял под главата си плащ за възглавница в сянката на [храма] ал-Кааба. Казахме: „Не ще ли помолиш да ни се помогне, не ще ли отправиш зов за нас?“ Той каза: „Един мъж от вашите предшественици бе подложен на такова наказание: изкопаха за него дупка в земята и го сложиха там, после донесоха трион и го разрязаха на две от главата [надолу], и с метални зъбци разкъсаха плътта и костите му. Но това не го възпря от религията му. Кълна се в Аллах, Той наистина ще довърши това дело, додето конникът ще може да пропътува от Сана до Хадрамаут, без да се страхува  за овцете си от друго освен от Аллах и от вълците. Ала вие бързате“.

В друг вариант се казва: „...лежеше, опрял под главата си плащ за възглавница, а нас ни бе сполетяла беда от съдружаващите“ (разказан от ал-Бухари).

 

43- وعن ابن مَسعُودٍ رضي اللَّه عنه قال : لمَّا كَانَ يَوْمُ حُنَيْنٍ آثر رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم نَاساً في الْقِسْمَةِ : فأَعْطَى الأَقْرعَ بْنَ حابِسٍ مائةً مِنَ الإِبِلِ وأَعْطَى عُييْنَةَ بْنَ حِصْنٍ مِثْلَ ذلِكَ ، وأَعطى نَاساً منْ أشرافِ الْعربِ وآثَرهُمْ يوْمئِذٍ في الْقِسْمَةِ . فَقَالَ رجُلٌ : واللَّهِ إنَّ هَذِهِ قِسْمةٌ ما عُدِلَ فِيها ، وما أُريد فِيهَا وَجهُ اللَّه ، فَقُلْتُ: واللَّه لأُخْبِرَنَّ رَسُولَ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، فأتيتُهُ فَأخبرته بِما قال ، فتغَيَّر وَجْهُهُ حتَّى كَانَ كَالصِّرْفِ . ثُمَّ قال : « فَمنْ يَعْدِلُ إِذَا لَمْ يعدِلِ اللَّهُ ورسُولُهُ ؟ ثم قال : يرحَمُ اللَّهُ موسى قَدْ أُوْذِيَ بِأَكْثَرَ مِنْ هَذَا فَصبرَ » فَقُلْتُ: لا جرمَ لا أَرْفعُ إلَيه بعْدها حدِيثاً. متفقٌ عليه .

43. От Ибн Масуд, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Когато беше сражението в [долината] Хунайн, Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, избра хора за подялбата. Той даде на ал-Акраа ибн Хабис сто камили. И даде на Уайна ибн Хисн също толкова. И даде на хора измежду знатните араби, които бе избрал за подялбата в този ден. Някакъв мъж каза: „Кълна се в Аллах, тази подялба не е справедлива и с нея не се желае Лика на Аллах!“ Аз казах: „Кълна се в Аллах, непременно ще известя Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари“. Отидох при него и го известих какво е казал [мъжът]. Лицето му потъмня[12] и заприлича на червено багрило. После каза: „Кой ще е справедлив, ако не е справедлив Аллах, както и Неговият Пратеник?“ После каза: „Да се смили Аллах над Муса, на когото бяха причинявани по-големи страдания, но той прояви търпение!“ Казах си: „Не е грях, повече не ще му съобщавам какво се говори“ (всепризнат хадис).

 

44- وعن أنس رضي اللَّه عنه قال : قال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « إِذَا أَرَادَ اللَّهُ بعبْدِهِ خَيْراً عجَّلَ لَهُ الْعُقُوبةَ في الدُّنْيَا ، وإِذَا أَرَادَ اللَّه بِعبدِهِ الشَّرَّ أمسَكَ عنْهُ بذَنْبِهِ حتَّى يُوافِيَ بهِ يَومَ الْقِيامةِ» .

وقَالَ النبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « إِنَّ عِظَمَ الْجزاءِ مَعَ عِظَمِ الْبلاءِ ، وإِنَّ اللَّه تعالى إِذَا أَحَبَّ قَوماً ابتلاهُمْ ، فَمنْ رضِيَ فلَهُ الرضَا ، ومَنْ سَخِطَ فَلَهُ السُّخْطُ » رواه الترمذي وقَالَ: حديثٌ حسنٌ .

44. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Ако Аллах пожелае за Своя раб добро, Той ускорява за него възмездието в земния живот. А ако пожелае за Своя раб зло, Той се въздържа за греха му, за да му плати напълно за него в Деня на възкресението“.

И е казал Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „Голямото въздаяние е заедно с голямото изпитание. Ако Аллах Всевишния обича някой народ, Той го подлага на изпитание. Онзи, който се задоволи, за него е доволството, а който се разгневи, за него е гневът“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).

 

45- وعنْ أَنَسٍ رضي اللَّه عنه قال : كَانَ ابْنٌ لأبي طلْحةَ رضي اللَّه عنه يَشْتَكي ، فخرج أبُو طَلْحة ، فَقُبِضَ الصَّبِيُّ ، فَلَمَّا رَجَعَ أَبُو طَلْحةَ قال : ما فَعَلَ ابنِي ؟ قَالَت أُمُّ سُلَيْم وَهِيَ أُمُّ الصَّبيِّ : هو أَسْكَنُ مَا كَانَ ، فَقَرَّبَتْ إِلَيْهِ الْعَشَاءَ فَتَعَشَّى ، ثُمَّ أَصَابَ مِنْهَا، فَلَمَّا فرغَ قَالَتْ : وارُوا الصَّبيَّ ، فَلَمَّا أَصْبحَ أَبُو طَلْحَة أَتَى رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فَأَخْبرهُ، فَقَالَ: « أَعرَّسْتُمُ اللَّيْلَةَ ؟ قَالَ : نَعَمْ ، قال : «اللَّهمَّ باركْ لَهُما » فَولَدتْ غُلاماً فقَالَ لِي أَبُو طَلْحَةَ : احْمِلْهُ حتَّى تَأَتِيَ بِهِ النبيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، وبَعثَ مَعهُ بِتمْرَات ، فقال : «أَمعهُ شْيءٌ ؟ » قال : نعمْ ، تَمراتٌ فَأَخَذَهَا النَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فَمضَغَهَا ، ثُمَّ أَخذَهَا مِنْ فِيهِ فَجَعَلَهَا في في الصَّبيِّ ثُمَّ حَنَّكَه وسمَّاهُ عبدَ اللَّهِ متفقٌ عليه .

وفي روايةٍ للْبُخَاريِّ : قال ابْنُ عُيَيْنَة : فَقَالَ رجُلٌ منَ الأَنْصارِ : فَرَأَيْتُ تَسعة أَوْلادٍ كلُّهُمْ قدْ قَرؤُوا الْقُرْآنَ ، يعْنِي مِنْ أَوْلادِ عَبْدِ اللَّه الْموْلُود .

وفي روايةٍ لمسلِم : ماتَ ابْنٌ لأبِي طَلْحَةَ مِنْ أُمِّ سُلَيْمٍ ، فَقَالَتْ لأهْلِهَا : لا تُحَدِّثُوا أَبَا طَلْحَةَ بابنِهِ حتَّى أَكُونَ أَنَا أُحَدِّثُهُ ، فَجَاءَ فَقَرَّبَتْ إِلَيْهِ عَشَاءً فَأَكَلَ وشَرِبَ ، ثُمَّ تَصنَّعتْ لهُ أَحْسنَ ما كانتْ تَصَنَّعُ قَبْلَ ذلكَ، فَوقَعَ بِهَا ، فَلَمَّا أَنْ رأَتْ أَنَّهُ قَدْ شَبِعِ وأَصَابَ مِنْها قَالتْ: يا أَبَا طلْحةَ ، أَرَايْتَ لَوْ أَنَّ قَوْماً أَعارُوا عارِيتهُمْ أَهْل بيْتٍ فَطَلبوا عاريَتَهُم ، ألَهُمْ أَنْ يمْنَعُوهَا؟ قَالَ : لا ، فَقَالَتْ : فاحتسِبْ ابْنَكَ . قَالَ : فغَضِبَ ، ثُمَّ قَالَ : تركتنِي حتَّى إِذَا تَلطَّخْتُ ثُمَّ أَخْبرتِني بِابْني ، فَانْطَلَقَ حتَّى أَتَى رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فأخْبَرهُ بما كَانَ ، فَقَالَ رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « بَاركَ اللَّه لكُما في ليْلتِكُما» .

    قال : فحملَتْ ، قال : وكَانَ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم في سفَرٍ وهِي مَعَهُ وكَانَ رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم إِذَا أَتَى الْمَدِينَةِ مِنْ سَفَرٍ لاَ يَطْرُقُها طُرُوقاً فَدنَوْا مِنَ الْمَدِينَةِ ، فَضَرَبَهَا الْمَخاضُ ، فَاحْتَبَس عَلَيْهَا أَبُو طلْحَةَ ، وانْطلَقَ رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم . قَالَ : يقُولُ أَبُو طَلْحةَ إِنَّكَ لتعلمُ يَا ربِّ أَنَّهُ يعْجبُنِي أَنْ أَخْرُجَ معَ رسولِ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم إِذَا خَرَجَ ، وأَدْخُلَ مَعهُ إِذَا دَخَلَ ، وقَدِ احْتَبَسْتُ بِما تَرى . تقولُ أُمُّ سُلَيْمٍ : يا أَبَا طلْحةَ مَا أَجِد الَّذي كنْتُ أَجِدُ ، انْطَلِقْ ، فانْطَلقْنَا ، وضَربهَا المَخاضُ حينَ قَدِمَا فَولَدتْ غُلاماً. فقالَتْ لِي أُمِّي : يا أَنَسُ لا يُرْضِعُهُ أَحدٌ تَغْدُوَ بِهِ عَلَى رسُول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، فلمَّا أَصْبحَ احتملْتُهُ فانطَلقْتُ بِهِ إِلَى رسولِ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم . وذَكَرَ تمامَ الْحَدِيثِ .

45. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Абу Талха, Аллах да е доволен от него, имаше болен син. Докато той бил навън, момчето починало. Щом се върнал, попитал: „Какво прави синът ми?“ Ум Сулайм, майката на момчето, отговорила: „То сега е по-спокойно от всякога“. Поднесла му вечерята и вечерял. После я обладал и когато приключил, тя  казала: „Момчето го погребаха“. На сутринта Абу Талха отишъл при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и го известил [за това]. Той попитал: „Любихте ли се през нощта?“ Отговорил утвърдително. Той казал: „О, Аллах, благослови ги!“ [Жената на Абу Талха] родила момче. Абу Талха ми каза: „Иди да го занесеш при Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари!“ И изпрати с него фурми. [Пророка] каза: „Има ли с него нещо?“ Каза: „Да, фурми“. Пророка, Аллах да го благослови и с мир да ги дари, ги взе и ги сдъвка, после ги извади от устата си, сложи ги в устата на детето, разтърка небцето му и го назова Абдуллах“[13] (всепризнат хадис).

Във варианта на ал-Бухари се казва: „Ибн Уайна каза: „Мъж от мединските помагачи[14] каза: „Видях девет момчета, всички четяха Корана“, т.е. − от децата на родения тогава Абдуллах.

Във варианта на Муслим се казва: „Почина син на Абу Талха от Ум Сулайм. Тя каза на семейството си: „Не говорете на Абу Талха за сина му, докато аз не поговоря с него“. Щом дошъл, тя му сложила вечеря и ял, и пил. После се нагиздила за него с най-хубавото, с което се била гиздила дотогава, и той се съвкупил с нея. Когато видяла, че се е наситил след обладаването, попитала: „Как мислиш, ако някои хора дадат нещо назаем на някое семейство и си го поискат, то има ли право да ги възпре?“ Отговорил отрицателно. Казала: „Потърси тогава равносметка за сина си!“[15] Той се разгневил, после казал: „Ти ме остави да се омърся и тогава ме извести за сина ми“. И тръгнал, та отишъл при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и го известил какво се е случило. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал: „Аллах да благослови нощта ви!“ [Жената на Абу Талха] забременяла. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, бил на път, и тя − с него. Когато се връщал от път в ал-Медина, Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не влизал [в града] нощем. Наближили ал-Медина и жената почувствала родилните болки. Абу Талха се задържал при нея, а Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, потеглил. Абу Талха казал: „Знаеш, Господи, че ме възхищава да тръгна с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, когато той тръгва, и да вляза с него, когато той влиза, но ме задържа това, което виждаш“. Ум Сулайм каза: „Абу Талха, вече не усещам, каквото усещах. Потегли на път, и ние ще потеглим!“ И почувствала родилните болки, когато пристигали, и родила момче. Моята майка ми каза: „Анас, никоя не ще го кърми, докато не го занесеш на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари. На сутринта го понесох и се отправих към Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари“. И после е разказана останалата част от хадиса[16].

 

46- وعنْ أَبِي هُريرةَ رضي اللَّه عنه أَن رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « لَيْسَ الشديدُ بالصُّرَعةِ إِنمَّا الشديدُ الَّذي يمْلِكُ نَفسَهُ عِنْد الْغَضَبِ » متفقٌ عليه . 

46. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Не е силен якият в борбата, а е силен само онзи, който се владее при гняв“ (всепризнат хадис).

4٧- وعنْ سُلَيْمانَ بْنِ صُرَدٍ رضي اللَّه عنهُ قال : كُنْتُ جالِساً مع النَّبِي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم، ورجُلان يستَبَّانِ وأَحدُهُمَا قَدِ احْمَرَّ وَجْهُهُ . وانْتفَخَتْ أودَاجهُ . فقال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « إِنِّي لأعلَمُ كَلِمةً لَوْ قَالَهَا لَذَهَبَ عنْهُ ما يجِدُ ، لوْ قَالَ : أَعْوذُ بِاللّهِ مِنَ الشَّيْطَانِ الرَّجِيمِ ذَهَبَ عنْهُ ما يجدُ . فقَالُوا لَهُ : إِنَّ النَّبِيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قَالَ : «تعوَّذْ بِاللِّهِ مِن الشَّيَطان الرَّجِيمِ ». متفقٌ عليه.

47. От Сюлейман ибн Сурад, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Седях с Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, когато двама мъже се наругаха. Лицето на единия почервеня и вените му се подуха. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Наистина знам слова, които ако [мъжът] бе изрекъл, щеше да му мине. Ако бе казал: „Аллах да ме опази от прокълнатия сатана!“[17], щеше да му мине“. Казаха [на мъжа]: „Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Изречи: „Аллах да ме опази от прокълнатия сатана!“ (всепризнат хадис)

 

48- وعنْ مُعاذ بْنِ أَنَسٍ رضي اللَّه عنه أَنَّ النَّبِيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قَالَ : « مَنْ كظَمَ غيظاً ، وهُو قَادِرٌ عَلَى أَنْ يُنْفِذَهُ ، دَعَاهُ اللَّهُ سُبْحانَهُ وتَعالَى عَلَى رُؤُوسِ الْخلائقِ يَوْمَ الْقِيامَةِ حَتَّى يُخَيِّرَهُ مِنَ الْحُورِ الْعِينِ مَا شَاءَ » رواه أَبُو داوُدَ ، والتِّرْمِذيُّ وقال : حديثٌ حسنٌ .

48. От Муаз ибн Анас, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Който потисне силен яд, след като е могъл да му се поддаде, него Аллах, Всеславния и Всевишния, ще призове начело на творенията в Деня на възкресението, дори ще му даде да избере която желае от чернооките райски деви“ (разказан от Абу Дауд и ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).

 

49- وعنْ أَبِي هُريْرَةَ رَضيَ اللَّهُ عنهُ أَنَّ رَجُلاً قَالَ للنَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : أوْصِني ، قَالَ : « لا تَغضَبْ » فَردَّدَ مِراراً قَالَ ، « لا تَغْضَبْ » رواه البخاريُّ.

49. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че някакъв мъж помолил за съвет Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, който казал: „Не се гневи!“ и повторил многократно думите си: „Не се гневи!“ (разказан от ал-Бухари).

 

50- وَعَنْ أبي هُرَيْرةَ رَضِيَ اللَّهُ عنه قال : قال رسولُ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « مَا يَزَال الْبَلاءُ بِالْمُؤْمِنِ وَالْمؤمِنَةِ في نَفْسِهِ وَولَدِهِ ومَالِهِ حَتَّى يَلْقَى اللَّه تعالى وَمَا عَلَيْهِ خَطِيئَةٌ» رواه التِّرْمِذيُّ وقال : حديثٌ حسنٌ صحِيحٌ .

50. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „За вярващия мъж и вярващата жена изпитанието чрез техния живот, деца и имот остава до срещата с Аллах Всевишния, когато над тях не ще тегне грях“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като достоверен и добър хадис).

 

٥1- وَعَنْ ابْن عَبَاسٍ رضي اللَّه عنهما قال : قَدِمَ عُيَيْنَة بْنُ حِصْنٍ فَنَزلَ عَلَى ابْنِ أَخيِهِ الْحُر بْنِ قَيْسٍ ، وَكَانَ مِن النَّفَرِ الَّذِين يُدْنِيهِمْ عُمرُ رضِيَ اللَّهُ عنهُ ، وَكَانَ الْقُرَّاءُ أَصْحابَ مَجْلِسِ عُمَرَ رضي اللَّهُ عنه وَمُشاوَرَتِهِ كُهولاً كَانُوا أَوْ شُبَّاناً ، فَقَالَ عُييْنَةُ لابْنِ أَخيِهِ : يَا ابْنَ أَخِى لَكَ وَجْهٌ عِنْدَ هَذَا الأمِيرِ فَاسْتَأْذِنْ لى عَلَيْهِ ، فاستَأذنَ فَأَذِنَ لَهُ عُمرُ . فَلَمَّا دخَلَ قَالَ : هِيْ يا ابْنَ الْخَطَّاب ، فَوَاللَّه مَا تُعْطِينَا الْجَزْلَ وَلا تَحْكُمُ فِينَا بالْعَدْل ، فَغَضِبَ عُمَرُ رضيَ اللَّه عنه حتَّى هَمَّ أَنْ يُوقِعَ بِهِ فَقَالَ لَهُ الْحُرُّ : يا أَمِيرَ الْمُؤْمِنِينَ إِنَّ اللَّه تعَالى قَال لِنبِيِّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : ﴿ خُذِ الْعَفْوَ وَأْمُرْ بالْعُرْفِ وَأَعْرِضْ عَنِ الجاهلينَ ﴾  [ سورة الأعراف: 199 ] وإنَّ هَذَا مِنَ الجاهلينَ ، وَاللَّه ما جاوَزَها عُمَرُ حِينَ تلاها ، وكَانَ وَقَّافاً عِنْد كِتَابِ اللَّهِ تعالى رواه البخارى .

51. От сина на Аббас, Аллах да е доволен и от него, и от баща му, се предават думите: „Уайна ибн Хисн пристигна и отседна при племенника си ал-Хур ибн Кайс. Той бе от групата, с която Омар, Аллах да е доволен от него, се бе сближил. Четците[18] бяха тези, които присъстваха на събиранията с Омар, Аллах да е доволен от него, и с тях се съвещаваше, и с възрастни[19], и с млади. Уайна каза на племенника си: „Племеннико, ти си влиятелен пред този повелител, измоли ми позволение пред него [да ме приеме]!“ Той измолил позволение и Омар позволил. Когато [Уайна] влязъл, казал: „Хей, Ибн ал-Хаттаб, кълна се в Аллах, ти не ни даваш обилие и не ни управляваш справедливо!“ Омар, Аллах да е доволен от него, се разгневил, дори възнамерявал да се саморазправи с него. Ал-Хур му казал: „Повелителю на вярващите, Аллах Всевишния е казал на Своя Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „Придържай се към снизхождението и повелявай приличието, и страни от невежите!“ (7: 199) Този е от невежите“. Кълна се в Аллах, когато Омар прочел това [знамение],  той не го престъпил. Бил човек, който прекарва много време над Книгата на Аллах Всевишния“ (разказан от ал-Бухари).

 

52- وعَن ابْنِ مسْعُودٍ رضي اللَّه عنه أنَّ رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « إِنَّهَا سَتكُونُ بَعْدِى أَثَرَةٌ وَأُمُورٌ تُنْكِرونَها ، قَالُوا : يا رسُولَ اللَّهِ فَما تَأمرُنا ؟ قالَ : تُؤَدُّونَ الْحقَّ الَّذي عَلَيْكُمْ وتَسْألونَ اللَّه الذي لكُمْ » متفقٌ عليه . « والأَثَرَةُ » : الانفرادُ بالشيْءِ عمَّنْ لَهُ فيهِ حقٌّ .

52. От Ибн Масуд, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Подир мен ще има себичност[20] и положения, които ще отхвърляте“. Попитаха: „Пратенико на Аллах, какво ще ни повелиш?“ Той каза: „Ще отдавате правото, което дължите[21] и ще молите Аллах за онова, което е ваше право“ (всепризнат хадис).

 

53- وَعن أبي يحْيَى أُسَيْدِ بْنِ حُضَيْرٍ رضي اللَّهُ عنهُ أَنَّ رَجُلاً مِنَ الأَنْصَارِ قال : يا رسولَ اللَّهِ أَلا تَسْتَعْمِلُني كَمَا اسْتْعْملتَ فُلاناً وفلاناً فَقَالَ : « إِنَّكُمْ سَتَلْقَوْنَ بَعْدي أَثَرَةً فاصْبِرُوا حَتَّى تلقَوْنِي علَى الْحوْضِ » متفقٌ عليه .

53. От Абу Яхя Усайд ибн Худайр, Аллах да е доволен от него, се предава, че мъж от мединските помощници ансарите попитал: „Пратенико на Аллах, защо не ми възложиш да управлявам, както си възложил на еди-кого си?“ Той казал: „Подир мен ще се сблъскате със себичност, но проявете търпение, докато ме срещнете при Басейна!“[22] (всепризнат хадис)

 

54- وَعنْ أبي إِبْراهيمَ عَبْدِ اللَّه بْنِ أبي أَوْفي رضي اللَّهُ عنهمَا أَنَّ رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم في بعْضِ أَيَّامِهِ التي لَقِيَ فِيهَا الْعَدُوَّ ، انْتَظرَ حَتَّى إِذَا مَالَتِ الشَّمْسُ قَامَ فِيهمْ فَقَالَ: « يَا أَيُّهَا النَّاسُ لا تَتَمنَّوا لِقَاءَ الْعدُوِّ ، وَاسْأَلُوا اللَّه العَافِيَةَ ، فَإِذَا لقيتُموهم فاصْبرُوا ، وَاعْلَمُوا أَنَّ الْجَنَّة تَحْتَ ظِلاَلِ السُّيُوفِ » ثُمَّ قَالَ النَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « اللَّهُمَّ مُنْزِلَ الْكِتَابِ وَمُجْرِيَ السَّحَابِ ، وَهَازِمَ الأَحْزابِ ، اهْزِمْهُمْ وَانْصُرْنا عَلَيْهِمْ » . متفقٌ عليه وباللَّه التَّوْفيقُ .

54. От Абу Ибрахим Абдуллах, син на Абу Ауфа, Алах да е доволен и от двамата, се предава, че при едно от своите сражения, в които встъпил в битка с врага, Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, изчакал слънцето да залезе, изправил се сред тях [бойците] и казал: „Хора, не възжелавайте битката с врага и молете Аллах за благополучие, но ако встъпите в битка с него, бъдете търпеливи  и знайте, че Раят е под сенките на мечовете!“[23] После Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал: „О, Аллах, Който низпославаш Книгата[24], движиш облаците и разгромяваш съюзените племена, разгроми ги и ни подкрепи да ги победим!“ (всепризнат хадис)

С Аллах е сполуката.