ІХ.
РАЗДЕЛ ЗА РАЗМИШЛЕНИЕТО ВЪРХУ ВЕЛИКИТЕ ТВОРЕНИЯ НА АЛЛАХ ВСЕВИШНИЯ,
за мимолетността на земния живот и за ужасите на отвъдния,
за всичко, свързано с тях, за недостатъците на душата, за нейното възпитаване и
подбуждане към следване на правия път
قال اللَّه
تعالى : ﴿ إنَّمَا
أعِظُكُمْ بِوَاحدةٍ
أنْ تقُوموا للَّهِ
مَثْنَى وفُرادَى
ثُمَّ تَتَفَكَّرُوا
﴾
Аллах Всевишния е
казал: „Аз ви наставлявам само едно -
да застанете пред Аллах по двама или поотделно, да размислите...“ (34: 46).
وقال تعالى
: ﴿ إنَّ في خَلْقِ
السَّمواتِ والأرْضِ
واخْتلافِ اللَّيْلِ
وَالنَّهَارِ
لآيَاتٍ لأُولِي
الألْبَابِ الَّذِينَ
يَذْكُرونَ اللَّه
قِياماً وَقُعُوداً
وعَلَى جُنُوبِهمْ
ويَتَفَكَّرون
في خَلْق السَّمواتِ
وَالأرْضِ ربَّنَا
مَا خَلَقْتَ هَذَا
بَاطلاً سُبْحَانَك
﴾
И е казал
Всевишния: „В сътворяването на небесата и на земята и в промяната на нощта и деня
има знамения за разумните, които споменават Аллах и прави, и седнали, и легнали
на хълбок[1],
и размишляват за сътворяването на небесата и на земята: „Господи наш, Ти не си
сътворил това напразно. Пречист си Ти!…“ (3: 190-191).
وقال تعالى
: ﴿ أفلا ينْظُرونَ
إلَى الإِبلِ كِيْفَ
خُلِقَتْ وإلَى
السَّمَاءِ كَيْفَ
رُفِعتْ وإلَى
الْجِبالِ كَيْف َنُصِبتْ
وَإَلى الأرضِ
كيْفَ سُطِحتْ
فَذَكِّرْ إنما
أنْتَ مُذَكِّرٌ
﴾
И е казал още: „И
нима не виждат как бяха сътворени камилите и как бе въздигнато небето, и как
бяха възправени планините, и как бе разпростряна земята? И напомняй! Ти си само
за да напомняш“
(88: 17-21).
وقال تعالى
:﴿ أفلَمْ يَسيروا
في الأرْضِ فَيَنْظُروا
﴾
И е казал също: „Нима
не ходят по земята и не виждат...“ (47: 10).
По тази тема има
много знамения. Измежду хадисите е по-горе споменатият: „Разумен е онзи, който осъжда
душата си.“
(Вж. хадис 67).
[1] Това означава, че трябва да се споменава Аллах при всички положения – и
когато се стои, и когато се седи, и когато се лежи на хълбок. Но не бива да се
мисли, че тези действия трябва да се
съчетават в едно, както постъпват някои невежи хора.