ХІІІ. РАЗДЕЛ ЗА МНОГОТО НАЧИНИ ДА СЕ ВЪРШИ ДОБРО

 

    ﴾  قال اللَّه تعالى :  ﴿ وما تفعلوا من خير فإن اللَّه به عليم

Аллах Всевишния е казал: „Каквото и добро да сторите, Аллах го знае..“ (2: 215)

 

    ﴾  وقال تعالى :  ﴿ وما تفعلوا من خير يعلمه اللَّه

И е казал: „Каквато и добрина да сторите, Аллах я узнава…“ (2: 197).

 قال تعالى :  ﴿ فمن يعمل مثقال ذرة خيراً يره ﴾    

И е казал също: „Който извърши добро, дори с тежест на прашинка, ще го види“ (99: 7).

   وقال تعالى :  ﴿ من عمل صالحاً فلنفسه ﴾

И е казал Аллах Всевишния: „Който върши праведни дела, то е за самия него…“ (45: 15).  На тази тема има много коранични знамения.

Що се отнася до хадисите, и те са твърде много, затова ще споменем част от тях:

 

11٩- الأوَّل : عن أَبِي ذرٍّ جُنْدَبِ بنِ جُنَادَةَ رضي اللَّه عنه قال : قلت يا رسولَ اللَّه، أيُّ الأعْمالِ أفْضَلُ ؟ قال : « الإِيمانُ بِاللَّهِ ، وَالجِهَادُ فِي سَبِيلِهِ » . قُلْتُ : أيُّ الرِّقَابِ أفْضَلُ ؟ قال : « أنْفَسُهَا عِنْد أهْلِهَا ، وأكثَرُهَا ثَمَناً » . قُلْتُ : فَإِنْ لَمْ أفْعلْ ؟ قال : « تُعينُ صَانِعاً أوْ تَصْنَعُ لأخْرَقَ » قُلْتُ : يا رسول اللَّه أرَأيتَ إنْ ضَعُفْتُ عَنْ بَعْضِ الْعملِ ؟ قال : « تَكُفُّ شَرَّكَ عَن النَّاسِ فَإِنَّها صدقةٌ مِنْكَ على نَفسِكَ » . متفقٌ عليه .

119. Първият: „От Абу Зар Джундуб, син на Джунада, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Попитах: „Пратенико на Аллах, кои са най-добрите дела?[1]“ Отговори: „Вярата в Аллах и Свещената борба по Неговия път.“ Попитах: „Кои роби са най-добрите за освобождаване?“ Отговори: „Най-ценените от собствениците им и най-скъпите“. Попитах: „А ако не [мога да] го сторя?“ Отговори: „Тогава ще помогнеш на някого в работата му или ще свършиш нещо за такъв, който не умее“. Казах: „Пратенико на Аллах, какво мислиш, ако не ми стигат силите да свърша нещо?“ Каза: „Ще се въздържаш да правиш зло на хората и това ще бъде подаяние за самия теб“ (всепризнат хадис).

 

1٢0- الثاني : عن أَبِي ذرٍّ رضي اللَّه عنه أيضاً أنَّ رسُولَ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : يُصْبِحُ على كلِّ سُلاَمَى مِنْ أَحَدِكُمْ صدقَةٌ ، فَكُلٌ تَسبِيْحةٍ صَدقةٌ ، وكُلُّ تحْمِيدَةٍ صدقَةٌ ، وكُلُّ تهْلِيلَةٍ صَدَقةٌ ، وكلُّ تَكْبِيرةٍ صَدَقَةٌ ، وأمْرٌ بالمعْرُوفِ صدقَةٌ ، ونَهْيٌ عَنِ المُنْكَرِ صدقَةٌ . ويُجْزِئُ مِنْ ذَلكَ رَكعَتَانِ يرْكَعُهُما مِنَ الضُّحى » رواه مسلم .

120. Вторият: „Също от Абу Зар, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „От сутринта всяка става на вашето тяло е длъжна да дарява милостиня. Милостиня е всяко [изричане на] Преславен е Аллах![2] Милостиня е всяко Хвала на Аллах![3] Милостиня е всяко Няма друг бог освен Аллах![4] Милостиня е всяко Аллах е Най-великия![5] Милостиня е и повеляването на одобряването, и възбраняването на отхвърляното. Равностойни на това са два поклона, отслужени в зори“ (разказан от Муслим).

 

1٢1- الثَّالثُ عنْهُ قال : قال النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « عُرِضَتْ عَلَيَّ أعْمالُ أُمَّتي حسَنُهَا وسيِّئُهَا فوجَدْتُ في مَحاسِنِ أعْمالِهَا الأذَى يُماطُ عن الطَّرِيقِ ، وَوجَدْتُ في مَساوَىءِ أعْمالِها النُّخَاعَةُ تَكُونُ فِي المَسْجِدِ لاَ تُدْفَنُ » رواه مسلم .

121. Третият: „Пак от него се предават думите: „Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Бяха ми показани и добрите, и лошите деяния на моята общност. Установих, че сред добрите деяния е махането от пътя[6] на онова, което пречи, и установих, че сред лошите деяния е плюенето[7] в джамията, без да се заравя слюнката“ (разказан от Муслим).

 

1٢٢- الرابع عنه : أنَّ ناساً قالوا : يا رسُولَ اللَّهِ ، ذَهَب أهْلُ الدُّثُور بالأجُورِ ، يُصَلُّونَ كَمَا نُصَلِّى ، وَيَصُومُونَ كَمَا نَصُومُ ، وَيَتَصَدَّقُونَ بَفُضُولِ أمْوَالهِمْ قال : «أوَ لَيْس قَدْ جَعَلَ لَكُمْ مَا تَصَدَّقُونَ بِهِ : إنَّ بِكُلِّ تَسْبِيحَةٍ صَدقَةً، وكُلِّ تَكبِيرةٍ صدقة ، وكلِّ تَحْمِيدةٍ صدقةً ، وكلِّ تِهْلِيلَةٍ صَدقَةً ، وأمرٌ بالمعْرُوفِ صدقةٌ ، ونَهْىٌ عنِ المُنْكر صدقةٌ وفي بُضْعِ أحدِكُمْ صدقةٌ » قالوا : يا رسولَ اللَّهِ أيأتي أحدُنَا شَهْوَتَه ، ويكُونُ لَه فيها أجْر ؟، قال : «أرأيْتُمْ لو وضَعهَا في حرامٍ أَكَانَ عليهِ وِزْرٌ ؟ فكذلكَ إذا وضَعهَا في الحلاَلِ كانَ لَهُ أجْرٌ» رواه مسلم .

122. Четвъртият: „От него се предава, че някои хора казали: „Пратенико на Аллах, богатите взимат всички награди. Те се молят, както и ние се молим, говеят, както и ние говеем, и дават милостиня от излишъка на имотите си.“ Той отговори: „Нима Аллах не ви е отредил нищо, което да давате като милостиня? Милостиня е всяко [произнасяне на] Пречист е Аллах! Милостиня е всяко Аллах е Най-великия! Милостиня е всяко Хвала на Аллах! Милостиня е всяко Няма друг бог освен Аллах![8] Милостиня е всяко повеляване на одобряваното и всяко възбраняване на отхвърляното, както и всяко обладаване [на съпругата]“. Тогава те попитаха: „Пратенико на Аллах, нима ще получи награда онзи от нас, който се отдаде на страстта си?“ Той отговори: “Как мислите, ако го направи по възбранен начин, няма ли да носи грях? Също и ако го направи по позволен начин, няма ли да получи отплата?“ (разказан от Муслим)

 

12٣- الخامس : عنه قال : قال لي النبيُّ صلى اللَّه عليه وآله وسلم : «لاَ تَحقِرنَّ مِن المعْرُوفِ شَيْئاً ولَوْ أنْ تلْقَى أخَاكَ بِوجهٍ طلِيقٍ » رواه مسلم .

123. Петият: „Пак от него се предават думите, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Не пренебрегвай нищо от добротворството, дори само това, да срещаш своя брат с приветливо лице!“ (разказан от Муслим)

12٤- السادس : عن أَبِي هريرة رضي اللَّه عنه قال : قال رسُولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم: « كُلُّ سُلاَمَى مِنَ النَّاسِ علَيْهِ صدَقةٌ كُلَّ يَوْمٍ تَطْلُعُ فيه الشَّمْسُ : تعدِلُ بيْن الاثْنَيْنِ صدَقَةٌ ، وتُعِينُ الرَّجُلَ في دابَّتِهِ ، فَتحْمِلُهُ عَلَيْهَا ، أوْ ترْفَعُ لَهُ علَيْهَا متَاعَهُ صدقةٌ ، والكلمةُ الطَّيِّبةُ صدَقةٌ، وبِكُلِّ خَطْوَةٍ تمْشِيها إلى الصَّلاَةِ صدقَةٌ ، وَتُميطُ الأذَى عَن الطرِيق صَدَقةٌ » متفق عليه .

     ورواه مسلم أيضاً من رواية عائشة رضي اللَّه عنها قالت : قال رسُول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم: « إنَّهُ خُلِقَ كُلُّ إنْسانٍ مِنْ بني آدم علَى سِتِّينَ وثلاثمائَةِ مَفْصِلٍ ، فَمنْ كَبَّر اللَّه ، وحمِدَ اللَّه ، وَهَلَّلَ اللَّه ، وسبَّحَ اللَّه واستَغْفَر اللَّه ، وعَزلَ حَجراً عنْ طَرِيقِ النَّاسِ أوْ شَوْكَةً أوْ عظْماً عن طَرِيقِ النَّاسِ ، أوْ أمر بمعرُوفٍ أوْ نهى عنْ مُنْكَرٍ ، عَددَ السِّتِّينَ والثَّلاَثمائة ، فَإِنَّهُ يُمْسي يَوْمئِذٍ وَقَد زَحزحَ نفْسَهُ عنِ النَّارِ » .

124. Шестият: „От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Даването на милостиня е дълг за всяка става от човешкото тяло във всеки ден, през който слънцето изгрява. Милостиня е да бъдеш справедлив между двама [спорещи]. Милостиня е да помогнеш на човек да се качи на добичето си или да вдигне на него вещите си. Милостиня е и добрата дума. Милостиня е и всяка твоя крачка, извървяна към [мястото за] молитвата. Милостиня е и да махнеш от пътя нещо, което  пречи“ (всепризнат хадис).     

Този хадис е предаден също от Муслим чрез разказ на Аиша, Аллах да е доволен от нея, която е казала: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Всеки човек измежду синовете на Адам е сътворен с триста и шейсет стави. Който изрича Аллах е Най-великия!, Хвала на Аллах!, Няма друг бог освен Аллах!, Преславен е Аллах!, и който моли Аллах за опрощение, или маха от пътя на хората камък или тръни, или кости, или повелява одобряваното, или възбранява отхвърляното, той прави всичко това с триста и шейсетте си стави и вечерта в същия ден се е отдалечил от Огъня“.

 

12٥- السابع : عنه عن النَبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « منْ غدَا إلى المَسْجِدِ أو رَاحَ ، أعدَّ اللَّهُ لَهُ في الجنَّةِ نُزُلاً كُلَّمَا غَدا أوْ رَاحَ » متفقٌ عليه .

125. Седмият: „Пак от него се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Който отиде в джамията сутрин или вечер, Аллах е приготвил за него угощения в Рая всеки път, когато отива“  (всепризнат хадис).

 

12٦- الثامن : عنه قال : قال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « يا نِسَاء المُسْلِماتِ لاَ تَحْقِرنَّ جارَةٌ لِجارتِهَا ولَوْ فِرْسِنَ شاةٍ » متفقٌ عليه .

126. Осмият: „Пак от него се предава: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Мюсюлмански жени, нека никоя съседка не се отнася пренебрежително към друга, дори ако й прати само джолан от овца!“ (всепризнат хадис).

 

12٧- التاسع : عنه عن النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « الإِيمَانُ بِضْعٌ وَسبْعُونَ ، أوْ بِضْعٌ وَسِتُّونَ شَعْبَةً : فَأفْضلُهَا قوْلُ لاَ إلَهَ إلاَّ اللَّهُ ، وَأدْنَاهَا إمَاطَةُ الأذَى عنِ الطَّرِيقِ ، وَالحيَاءُ شُعْبةٌ مِنَ الإِيمانِ » متفقٌ عليه .

127. Деветият: „Пак от него се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Вярата има седемдесет и няколко или шейсет и няколко клона. Най-добрият от тях са словата Ля иляха илляллах (Няма друг бог освен Аллах!), а най-ниският – да се махне от пътя нещо, което пречи. И свенливостта е клон на вярата“ (всепризнат хадис).

 

12٨- العاشر : عنه أن رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال: « بَيْنمَا رَجُلٌ يَمْشِي بطَريقٍ اشْتَدَّ علَيْهِ الْعَطشُ ، فَوجد بِئراً فَنزَلَ فيها فَشَربَ ، ثُمَّ خرج فإِذا كلْبٌ يلهثُ يَأْكُلُ الثَّرَى مِنَ الْعَطَشِ ، فقال الرَّجُلُ : لَقَدْ بلَغَ هَذَا الْكَلْبُ مِنَ العطشِ مِثْلَ الَّذِي كَانَ قَدْ بَلَغَ مِنِّي ، فَنَزَلَ الْبِئْرَ فَملأَ خُفَّه مَاءً ثُمَّ أَمْسَكَه بِفيهِ ، حتَّى رقِيَ فَسَقَى الْكَلْبَ ، فَشَكَرَ اللَّهُ لَه فَغَفَرَ لَه. قَالُوا: يا رسولَ اللَّه إِنَّ لَنَا في الْبَهَائِم أَجْراً ؟ فَقَالَ: « في كُلِّ كَبِدٍ رَطْبةٍ أَجْرٌ » متفقٌ عليه .

     وفي رواية للبخاري : « فَشَكَر اللَّه لهُ فَغَفَرَ لَه ، فَأدْخَلَه الْجنَّةَ » .

وفي رواية لَهُما : « بَيْنَما كَلْبٌ يُطيف بِركِيَّةٍ قَدْ كَادَ يقْتُلُه الْعطَشُ إِذْ رأتْه بغِيٌّ مِنْ بَغَايا بَنِي إِسْرَائيلَ ، فَنَزَعَتْ مُوقَهَا فاسْتَقت لَهُ بِهِ ، فَسَقَتْهُ فَغُفِر لَهَا بِهِ».

128. Десетият: „Пак от него се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Докато някакъв мъж вървял по пътя, го обзела силна жажда. Той намерил кладенец, слязъл до него и пил. После излязъл и тогава видял куче с изплезен език, което от жажда яде влажната земя. Мъжът си казал: „Това куче е толкова ожадняло, колкото бях и аз“. Слязъл при кладенеца, напълнил обувката си с вода, после я захапал с уста, докато се изкачи, и напоил кучето. Аллах му се отблагодарил, като опростил греховете му“. Казаха: „Пратенико на Аллах, и заради животните ли има отплата за нас?“ Той каза: „Заради всяко живо същество има отплата“ (всепризнат хадис).

Във вариант на ал-Бухари се казва: „Аллах му се отблагодарил, като опростил греховете му и го въвел в Рая“. Във вариант на двамата [Муслим и ал-Бухари] се казва: „Примряло от жажда куче обикаляло край кладенец и тогава го видяла блудница измежду израилтяните. Тя свалила галоша си, напълнила го заради кучето и го напоила. Заради това й били опростени греховете“.

 

12٩- الْحادي عشَرَ : عنْهُ عن النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « لَقَد رأَيْتُ رَجُلاً يَتَقَلَّبُ فِي الْجنَّةِ فِي شَجرةٍ قطَعها مِنْ ظَهْرِ الطَّريقِ كَانَتْ تُؤْذِي الْمُسلِمِينَ » . رواه مسلم .

     وفي رواية : « مرَّ رجُلٌ بِغُصْنِ شَجرةٍ عَلَى ظَهْرِ طرِيقٍ فَقَالَ : واللَّهِ لأُنَحِّينَّ هذا عنِ الْمسلِمِينَ لا يُؤْذِيهُمْ ، فأُدْخِلَ الْجَنَّةَ » .

          وفي رواية لهما : « بيْنَما رجُلٌ يمْشِي بِطريقٍ وجد غُصْن شَوْكٍ علَى الطَّرِيقِ ، فأخَّرُه فشَكَر اللَّهُ لَهُ ، فغَفر لَهُ » .

 129. Единайсетият: „Пак от него се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Видях мъж да лежи[9] в Рая заради дърво, което отрязал, защото се намирало насред пътя и пречело на мюсюлманите“ (разказан от Муслим).

В друг вариант се казва: „Един мъж минал покрай клон от дърво насред пътя и си рекъл: „Кълна се в Аллах, ще го преместя заради мюсюлманите, да не им пречи“. И бил въведен в Рая“.

В друг вариант на двамата се казва: „Както някакъв мъж вървял по пътя, се натъкнал на бодлив клон и го отметнал назад. Аллах му се отблагодарил, като опростил греховете му“.

 

1٣٠- الثَّاني عشَر : عنْه قالَ : قَال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « منْ توضَّأ فأحَسَنَ الْوُضُوءَ ، ثُمَّ أتَى الْجُمعةَ ، فَاستمع وأنْصتَ ، غُفِر لَهُ ما بيْنَهُ وبيْنَ الْجُمعةِ وزِيادةُ ثَلاثَةِ أيَّامٍ ، ومَنْ مسَّ الْحصا فَقد لَغَا » رواه مسلم .

130. Дванайсетият: „Пак от него се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Който извърши обредното измиване уду и го направи добре, после отиде [в джамията] за петъчната молитва, слуша и мълчи, на него му се опрощава стореното между този и предишния петък, и три дни в добавка. А който си попипва камъчета, той се занимава с празни неща“ (разказан от Муслим).

 

1٣١- الثَّالثَ عَشر : عنْه أن رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « إذَا تَوضَّأَ الْعبْدُ الْمُسْلِم ، أو الْمُؤْمِنُ فغَسلَ وجْههُ خرج مِنْ وَجْهِهِ كُلُّ خطِيئةٍ نظر إِلَيْهَا بعينهِ مَعَ الْماءِ ، أوْ مَعَ آخِر قَطْرِ الْماءِ ، فَإِذَا غَسَل يديهِ خَرج مِنْ يديْهِ كُلُّ خَطِيْئَةٍ كانَ بطشتْهَا يداهُ مع الْمَاءِ أَو مع آخِرِ قَطْرِ الْماءِ ، فَإِذَا غسلَ رِجليْهِ خَرجَتْ كُلُّ خَطِيْئَةٍ مشَتْها رِجْلاُه مع الْماءِ أَوْ مع آخِرِ قَطْرِ الْمَاءِ حَتَّى يخْرُج نقِياً من الذُّنُوبِ» رواه مسلم .

131. Тринайсетият: „Пак от него се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Когато рабът-мюсюлманин[10] извърши обредното измиване уду и измие лицето си, с водата[11] от него излиза всяко прегрешение, което е сторил с поглед; когато измие ръцете си, с водата от тях излиза всяко прегрешение, сторено при пипане; когато измие краката си, с водата от тях излиза всяко прегрешение, сторено при вървене, докато той излезе пречистен от греховете си“ (разказан от Муслим).

 

1٣2- الرَّابعَ عشرَ : عنه عن رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « الصَّلواتُ الْخَمْسُ ، والْجُمُعَةُ إِلَى الْجُمُعةِ ، ورمضانُ إِلَى رمضانَ مُكفِّرَاتٌ لِمَا بينَهُنَّ إِذَا اجْتنِبَت الْكَبائِرُ » رواه مسلم

132. Четиринайсетият: „Пак от него се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Петте молитви, петъчната молитва до следващата  петъчна молитва и месец Рамадан до следващия Рамадан са изкупление за малките провинения, сторени между тях, ако се избягват големите грехове“  (разказан от Муслим).

13٣- الْخَامسَ عشر: عنه قال : قال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « ألا أدلُّكَم على ما يَمْحُو اللَّهُ بِهِ الْخَطايا ، ويرْفَعُ بِهِ الدَّرجاتِ ؟ » قالوا : بلى يا رسُولَ اللَّهِ ، قال : « إسباغ الْوُضوءِ على الْمَكَارِهِ وكَثْرةُ الْخُطَا إِلَى الْمسَاجِدِ ، وانْتِظَارُ الصَّلاةِ بعْدِ الصَّلاةِ ، فَذلِكُمُ الرّبَاطُ » رواه مسلم .

133. Петнайсетият: „Пак от него се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари,  каза: „Да ви посоча ли заради какво Аллах изличава прегрешенията и издига по степени?“ Казаха: „Разбира се, Пратенико на Аллах!“ Каза: „Заради пълното извършване на обредното измиване уду въпреки неудобствата, заради многото стъпки по пътя към джамиите и заради изчакването на следващата молитва. Това е за вас борбата“[12] (разказан от Муслим).

 

13٤- السَّادسَ عشرَ : عن أَبِي موسى الأشعري رضي اللَّه عنه قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « منْ صلَّى الْبَرْديْنِ دَخَلَ الْجنَّةَ » متفقٌ عليه .

134. Шестнайсетият: „От Абу Муса ал-Ашари, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Който отслужва сутрешната и следобедната молитва, той е влязъл в Рая“ (всепризнат хадис).

 

13٥- السَّابِعَ عشَر : عنه قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « إِذَا مرِضَ الْعبْدُ أَوْ سافَر كُتِب لَهُ ما كانَ يعْملُ مُقِيماً صحيِحاً » رواه البخاري .

135. Седемнайсетият: „Пак от него се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Когато рабът е болен или на път[13], на него му се записва същото [въздаяние], както за онова, което е вършел у дома и при [добро] здраве“ (разказан от ал-Бухари).

 

13٦- الثَّامنَ عشَرَ : عنْ جابرٍ رضي اللَّه عنه قال : قال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « كُلُّ معرُوفٍ صدقَةٌ » رواه البخاري ، ورواه مسلم مِن رواية حذَيفَةَ رضي اللَّه عنه .

136. Осемнайсетият: „От Джабир, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Всяко одобрявано деяние е милостиня“ (Разказан от ал-Бухари. Разказан е и от Муслим чрез варианта на Хузайфа, Аллах да е доволен от него).

13٧- التَّاسع عشر : عنْهُ قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « ما مِنْ مُسْلِمٍ يَغْرِسُ غَرْساً إلاَّ كانَ ما أُكِلَ مِنْهُ لهُ صدقةً ، وما سُرِقَ مِنْه لَه صدقَةً ، ولا يرْزؤه أَحَدٌ إلاَّ كَانَ له صدقةً» رواه مسلم . وفي رواية له : « فَلا يغْرِس الْمُسْلِم غرساً ، فَيَأْكُلَ مِنْهُ إِنسانٌ ولا دابةٌ ولا طَيرٌ إلاَّ كانَ له صدقَةً إِلَى يَوْمِ الْقِيَامة ».

وفي رواية له : « لا يغْرِس مُسلِم غرْساً ، ولا يزْرعُ زرْعاً ، فيأْكُل مِنْه إِنْسانٌ وَلا دابَّةٌ ولا شَيْءٌ إلاَّ كَانَتْ لَه صدقةً ، ورويَاه جميعاً مِنْ رواية أَنَسٍ رضي اللَّه عنه .

137. Деветнайсетият: „Пак от него се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Всеки мюсюлманин, засадил насаждение, дава милостиня чрез изяденото от реколтата му, и откраднатото от нея е негова милостиня, и ако някой и́ нанесе щети, пак е дадена от него милостиня“ (разказан от Муслим).

В друг вариант се казва: „Винаги щом мюсюлманин засади насаждение и от него яде човек, добиче или птица, това е дадена от него милостиня до Деня на възкресението“.

В друг вариант се казва: „Винаги щом мюсюлманин засади насаждение и посее посев, и от него яде човек, животно или нещо друго, това е дадена от него милостиня“.

138. И двамата [Муслим и ал-Бухари] предават горния хадис с разказа на Анас, Аллах да е доволен от него.

 

139- العْشْرُونَ : عنْهُ قالَ : أَراد بنُو سَلِمَة أَن ينْتَقِلوا قُرْبَ المَسْجِدِ فبلَغَ ذلك رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، فَقَالَ لَهُمْ : « إِنَّه قَدْ بَلَغَنِي أَنَّكُمْ تُرِيدُونَ أَنْ تَنْتَقِلُوا قُربَ الْمَسْجِدِ ؟ » فَقَالُوا : نَعَمْ يا رسولَ اللَّهِ قَدْ أَرَدْنَا ذلكَ ، فَقالَ : « بَنِي سَلِمةَ ديارَكُمْ ، تكْتبْ آثَارُكُمْ ، دِياركُم ، تُكْتَبْ آثارُكُمْ » رواه مسلم .

وفي روايةٍ : « إِنَّ بِكُلِّ خَطْوةٍ درجةً » رواه مسلم .

 

139. Двайсетият: „Пак от него се предават думите: „Бану Салима[14] поискаха да се преместят близо до джамията и това стигна до Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Той им каза: „Научих, че искате да се преместите близо до джамията. “ Казаха: „Да, Пратенико на Аллах, наистина искахме това“. Той каза: „Бану Салима, в домовете ви се записват следите ви. Бану Салима, в домовете ви се записват следите ви“ [15] (разказан от Муслим).

В друг вариант, предаден от Муслим, се казва: „За всяка стъпка има степен“.

 140 - ورواه البخاري أيضاً بِمعنَاهُ مِنْ روايةِ أَنَسٍ رضي اللَّه عنه .

 

140. Разказва го и ал-Бухари с горното съдържание чрез вариант на Анас, Аллах да е доволен от него.

 

141- الْحَادي والْعِشْرُونَ : عنْ أَبِي الْمُنْذِر أُبيِّ بنِ كَعبٍ رضي اللَّه عنه قال : كَان رجُلٌ لا أَعْلمُ رجُلا أَبْعَدَ مِنَ الْمَسْجِدِ مِنْهُ ، وكَانَ لا تُخْطِئُهُ صلاةٌ فَقِيل لَه ، أَوْ فقُلْتُ لهُ: لَوْ اشْتَريْتَ حِماراً ترْكَبُهُ في الظَّلْماءِ ، وفي الرَّمْضَاءِ فَقَالَ : ما يسُرُّنِي أَن منْزِلِي إِلَى جنْب الْمسْجِدِ ، إِنِّي أُرِيدُ أَنْ يُكْتَب لِي ممْشَايَ إِلَى الْمَسْجد ، ورُجُوعِي إِذَا رجعْتُ إِلَى أَهْلِي ، فقالَ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « قَدْ جمع اللَّهُ لكَ ذلِكَ كُلَّهُ » رواه مسلم .

     وفي روايةٍ : « إِنَّ لَكَ مَا احْتسَبْت » .

141. Двайсет и първият: „От Абу ал-Мунзир Абийи, син на Кааб, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Един мъж идваше толкова отдалече в джамията, че не познавах друг такъв, но той не пропускаше молитва. Казаха му[16]: „Ако си бе купил магаре, щеше да го яздиш в мрак и пек?“ Той каза: „Не ме радва, че жилището ми е  до джамията. Искам да се записват стъпките ми до джамията и при завръщането ми, когато отивам при семейството си“. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Аллах е събрал за теб всичко това“.

В друг вариант се казва: „Твое е онова, което си начислил“[17] (разказан от Муслим).

 

١٤2- الثَّاني والْعشْرُونَ : عنْ أَبِي محمدٍ عبدِ اللَّهِ بنِ عمرو بن العاص رضي اللَّه عنهما قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « أَرْبعُونَ خَصْلةً أَعلاها منِيحةُ الْعَنْزِ، ما مِنْ عامَلٍ يعملَ بِخَصْلَةٍ مِنْها رجاءَ ثَوَابِهَا وتَصْدِيقَ موْعُودِهَا إِلاَّ أَدْخلَهُ اللَّهُ بِهَا الْجنَّةَ » رواه البخارى.

142. Двайсет и вторият: „От Абу Мухаммeд  Абдуллах син на Амр, син на ал-Ас, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Има четирийсет постъпки[18], най-висшата от които е да се предоставят за ползване кози[19]. Всеки, който извърши една от тях с надежда за въздаяние и с вяра в обещаното за нея, Аллах ще го въведе за това в Рая“ (разказан от ал-Бухари).

 

 ١٤3- الثَّالثُ والْعشْرونَ : عَنْ عدِيِّ بنِ حاتِمٍ رضي اللَّه عنه قال : سمِعْتُ النَّبِيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يقول : « اتَّقُوا النار وَلوْ بِشقِّ تَمْرةٍ » متفقٌ عليه .

وفي رواية لهما عنه قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « مَا مِنْكُمْ مِنْ أَحَدٍ إِلاَّ سيُكَلِّمُه ربُّه لَيْس بَيْنَهُ وبََينَهُ تَرْجُمَان ، فَينْظُرَ أَيْمنَ مِنْهُ فَلا يَرى إِلاَّ مَا قَدَّم ، وينْظُر أشأمَ مِنْهُ فلا يَرَى إلاَّ ما قَدَّمَ ، وَينْظُر بَيْنَ يدَيْهِ فَلا يَرى إلاَّ النَّارَ تِلْقَاءَ وَجْهِهِ ، فاتَّقُوا النَّارَ ولوْ بِشِقِّ تَمْرةٍ، فَمَنْ لَمْ يَجدْ فَبِكَلِمَة طيِّبَةٍ  .

143. Двайсет и третият: „От Ади, син на Хатим, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Чух Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Предпазвайте се от Огъня, дори да е само с половин фурма!“ (всепризнат хадис).

В друг вариант, предаден и от двамата [Муслим и ал-Бухари], се казва: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „С всеки от вас неговият Господ ще говори без преводач. [Човекът] ще погледне надясно и ще види само онова, което е направил отпреди. И ще погледне наляво, и ще види само онова, което е направил отпреди. И ще погледне пред себе си, и ще види само Огъня насреща си. Предпазвайте се от Огъня, дори само с половин фурма! А който няма и това, тогава – поне с добра дума“.

 

١٤4- الرَّابِعِ والْعشرونَ : عنْ أَنَسٍ رضي اللَّه قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « إِنَّ اللَّه لَيرْضَى عَنِ الْعَبْدِ أَنْ يَأْكُلَ الأَكْلَةَ فيحْمدَهُ عليْهَا ، أَوْ يشْربَ الشَّرْبَةَ فيحْمدَهُ عليْهَا » رواه مسلم .

144. Двайсет и четвъртият: „От Анас, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Наистина Аллах е доволен от раба, когато той се храни и го възхвалява за храната, или когато пие и го възхвалява за питието“ (разказан от Муслим).

 

١٤5- الْخَامِسُ والْعشْرُونَ : عن أَبِي مُوسى رضي اللَّه عنه ، عن النبى صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « عَلَى كُلِّ مُسْلِمٍ صدقةٌ » قال : أَرَأَيْتَ إِنْ لَمْ يَجدْ ؟ قالَ : « يعْمَل بِيَديِهِ فَينْفَعُ نَفْسَه وَيَتَصدَّقُ » : قَال : أَرَأَيْتَ إِنْ لَمْ يسْتطِعْ ؟ قال : يُعِينُ ذَا الْحَاجَةِ الْملْهوفَ » قالَ : أَرأَيْت إِنْ لَمْ يسْتَطِعْ قالَ : « يَأْمُرُ بِالمَعْرُوفِ أَوِ الْخَيْرِ » قالَ : أَرأَيْتَ إِنْ لَمْ يفْعلْ ؟ قالْ : «يُمْسِكُ عَنِ الشَّرِّ فَإِنَّهَا صدَقةٌ » متفقٌ عليه .

145. Двайсет и петият: „От Абу Муса, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Всеки мюсюлманин трябва да дава милостиня.“ Той попита: „Какво мислиш, ако не намери [за дар]?“ Отговори: „Да работи с ръцете си и тогава ще е полезен и за себе си, и ще дава милостиня“. Попита: „Какво мислиш, ако не може?“ Отговори: „Да помогне на нуждаещ се човек в беда“. Попита: „А какво мислиш, ако не може?“ Отговори: „Да повелява одобряваното или благото!“ Попита: „Какво мислиш, ако не стори [това]?“ Отговори: „Да се въздържа от злосторство. И това е милостиня“ (всепризнат хадис).