XIV. РАЗДЕЛ ЗА УМЕРЕНОСТТА В ПОСЛУШАНИЕТО ПРЕД АЛЛАХ

 

     قال اللَّه تعالى:  ﴿ طه، ما أنزلنا عليك القرآن لتشقى﴾

Аллах Всевишния е казал: „Та. Ха. Ние не ти низпослахме Корана, за да страдаш...“ (20: 1–2).

     وقال تعالى :  ﴿ يريد اللَّه بكم اليسر ولا يريد بكم العسر ﴾

И е казал Всевишния: „Аллах иска да ви улесни и не иска да ви затрудни...“ (2: 185).

 

 ١٤6- عن عائشةَ رضي اللَّهُ عنها أَن النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم دخَلَ عليْها وعِنْدها امْرأَةٌ قال : منْ هَذِهِ ؟ قالت : هَذِهِ فُلانَة تَذْكُرُ مِنْ صَلاتِهَا قالَ : « مَهُ عليكُمْ بِما تُطِيقُون ، فَوَاللَّه لا يَمَلُّ اللَّهُ حتَّى تَمَلُّوا وكَانَ أَحَبُّ الدِّينِ إِلَيْهِ ما داوَمَ صَاحِبُهُ علَيْهِ » متفقٌ عليه .

146. От Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, влязъл при нея, когато там имало някаква жена. Попита я коя е тя. Отговори: „Това е еди-коя си, която [надълго] говори за молитвата си.“ Той каза: „Не, ваш дълг е онова, което е по силите ви. Кълна се в Аллах, Аллах не се отегчава, докато вие не се отегчите[1]. Най-любимо за Него е служенето на онзи, който е постоянен в това“ (всепризнат хадис).

 

١٤7- وعن أَنسٍ رضي اللَّه عنه قال : جاءَ ثَلاثةُ رهْطِ إِلَى بُيُوتِ أَزْواجِ النَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يسْأَلُونَ عنْ عِبَادَةِ النَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، فَلَمَّا أُخبِروا كأَنَّهُمْ تَقَالَّوْها وقالُوا : أَين نَحْنُ مِنْ النَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قَدْ غُفِر لَهُ ما تَقَدَّم مِنْ ذَنْبِهِ وما تَأَخَّرَ . قالَ أَحَدُهُمْ : أَمَّا أَنَا فأُصلِّي الليل أَبداً ، وقال الآخَرُ : وَأَنا أَصُومُ الدَّهْرَ أبداً ولا أُفْطِرُ ، وقالَ الآخرُ : وأَنا اعْتَزِلُ النِّساءَ فلا أَتَزوَّجُ أَبداً، فَجاءَ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم إلَيْهمْ فقال : « أَنْتُمُ الَّذِينَ قُلْتُمْ كذا وكذَا ؟، أَما واللَّهِ إِنِّي لأَخْشَاكُمْ للَّهِ وَأَتْقَاكُم له لكِني أَصُومُ وَأُفْطِرُ ، وَأُصلِّي وَأَرْقُد، وَأَتَزَوّجُ النِّسَاءَ، فمنْ رغِب عن سُنَّتِي فَلَيسَ مِنِّى» متفقٌ عليه.

147. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Трима мъже дойдоха пред домовете на съпругите на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, за да питат за богослуженето му. Когато научиха, изглежда им се стори малко. Казаха: „Къде сме ние спрямо Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, а на него са му опростени и предходните грехове, и следващите.“ Единият каза: „Що се отнася до мен, аз винаги ще се моля по цели нощи“. Другият каза: „А аз ще говея постоянно и никога не ще прекъсвам“. Третият каза: „А аз ще се въздържам от жени и никога не ще встъпя в брак“. Тогава при тях дойде Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и каза: „Вие ли сте онези, които са казали така и така? Кълна се в Аллах, аз съм най-страхуващият се сред вас от Аллах, и най-благочестивият. Ала аз говея и прекъсвам говеенето, извършвам молитвата и спя, и се женя. Който отхвърля моята сунна[2], той не е с мен“ (всепризнат хадис).

 

١٤8- وعن ابن مسعودٍ رضي اللَّه عنه أن النبيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « هَلَكَ الْمُتَنَطِّعُونَ » قالَهَا ثلاثاً ، رواه مسلم.

148. От Ибн Масуд, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Погубват се педантичните“[3]. И повторил това три пъти.

 

١٤9- عن أَبِي هريرة رضي اللَّه عنه النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : إِنَّ الدِّينَ يُسْرٌ ، ولنْ يشادَّ الدِّينُ إلاَّ غَلَبه فسدِّدُوا وقَارِبُوا وَأَبْشِرُوا ، واسْتعِينُوا بِالْغدْوةِ والرَّوْحةِ وشَيْءٍ مِن الدُّلْجةِ » رواه البخاري .

    وفي رواية له « سدِّدُوا وقَارِبُوا واغْدوا ورُوحُوا ، وشَيْء مِنَ الدُّلْجةِ ، الْقَصْد الْقصْد تَبْلُغُوا » .

149. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Религията е лекота. Винаги щом тя се отежни, това я разгромява. Насочвайте се по правия път, приближавайте се към Аллах и бъдете приветливи, и молете Го за помощ сутрин и вечер, и през част от нощта“[4] (разказан от ал-Бухари).

В друг вариант се казва: „Насочвайте се по правия път и се приближавайте към Аллах и сутрин, и вечер, и през част от нощта! Тогава целта, целта ще достигнете“.

 

١50- وعن أَنسٍ رضي اللَّهُ عنه قال : دَخَلَ النَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم الْمسْجِدَ فَإِذَا حبْلٌ مَمْدُودٌ بَيْنَ السَّارِيَتَيْنِ فقالَ : « ما هَذَا الْحبْلُ ؟ قالُوا ، هَذا حبْلٌ لِزَيْنَبَ فَإِذَا فَترَتْ تَعَلَقَتْ بِهِ . فقال النَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « حُلّوهُ ، لِيُصَلِّ أَحدُكُمْ نَشَاطَهُ ، فَإِذا فَترَ فَلْيرْقُدْ » متفقٌ عليه .

150. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, влезе в джамията и изведнъж – [видя] въже, опънато между двете колони. Попита: „Какво е това въже?“ Отговориха: „Това е въжето на Зайнаб, когато се изтощи, да се хваща за него [при изправяне]“. Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Развържете го! Нека всеки от вас да отслужва молитвата, докато е бодър, а измори ли се, да спи!“ (всепризнат хадис)

 

١51- وعن عائشة رضي اللَّه عنها أن رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « إِذَا نَعَسَ أَحدُكُمْ وَهُوَ يُصَلِّي ، فَلْيَرْقُدْ حَتَّى يَذْهَبَ عَنْهُ النَّوْمُ ، فإِن أَحدَكم إِذَا صلَّى وهُو نَاعَسٌ لا يَدْرِي لعلَّهُ يذهَبُ يسْتَغْفِرُ فيَسُبُّ نَفْسَهُ » . متفقٌ عليه .

151. От Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Ако на някого от вас му се доспи, докато отслужва молитвата, нека подремне, докато сънливостта го напусне. Ако отслужва молитвата в просъница, несъзнателно, той може да се унесе, и вместо да иска опрощение, да обругае себе си“ (всепризнат хадис).

 

١52- وعن أَبِي عبد اللَّه جابر بن سمُرَةَ رضي اللَّهُ عنهما قال : كُنْتُ أُصَلِّي مَعَ النبيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم الصَّلَوَاتِ ، فَكَانَتْ صلاتُهُ قَصداً وخُطْبَتُه قَصْداً » رواه مسلم .

152. От Абу Абдуллах Джабир, син на Самура, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: „Отслужвал съм молитви с Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари. И молитвата му бе умерена, и проповедта му бе умерена“ (разказан от Муслим).

 

١53- وعن أَبِي جُحَيْفَةَ وَهبِ بْنِ عبد اللَّه رضي اللَّهُ عنه قال : آخَى النَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم بَيْن سَلْمَانَ وأَبِي الدَّرْدَاءِ ، فَزَارَ سلْمَانُ أَبَا الدَّرْدَاءِ ، فَرَأَى أُمَّ الدَّرْدَاء مُتَبَذِّلَةً فقالَ : ما شَأْنُكِ؟ قالَتْ : أَخْوكَ أَبُو الدَّرداءِ ليْسَ له حَاجةٌ فِي الدُّنْيَا . فَجَاءَ أَبُو الدرْدَاءِ فَصَنَعَ لَه طَعَاماً ، فقالَ لَهُ : كُلْ فَإِنِّي صَائِمٌ ، قالَ : ما أَنا بآكلٍ حَتَّى تأْكلَ ، فَأَكَلَ ، فَلَّمَا كانَ اللَّيْلُ ذَهَبَ أَبُو الدَّرْداءِ يقُوم فقال لَه : نَمْ فَنَام ، ثُمَّ ذَهَبَ يَقُوم فقالَ لَه : نَمْ ، فَلَمَّا كان من آخرِ اللَّيْلِ قالَ سلْمانُ : قُم الآنَ، فَصَلَّيَا جَمِيعاً ، فقالَ له سَلْمَانُ : إِنَّ لرَبِّكَ عَلَيْكَ حَقًّا ، وَإِنَّ لنَفْسِكَ عَلَيْكَ حقًّا ، ولأهلِك عَلَيْكَ حَقًّا ، فَأَعْطِ كُلَّ ذِي حَقٍّ حَقَّه ، فَأَتَى النَّبِيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فَذَكر ذلكَ لَه ، فقالَ النَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « صَدَقَ سلْمَانُ » رواه البخاري .

153. От Абу Джухайфа Уахб, син на Абдуллах, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, побратими Салман и Абу ад-Дарда. Салман посетил Абу ад-Дарда и видял, че съпругата му Ум ад-Дарда е облечена във вехти дрехи. Той попитал какво се е случило. Отговорила: „Брат ти Абу ад-Дарда няма земни потребности“. Дошъл Абу ад-Дарда, приготвил му храна и казал: „Храни се, аз говея!“ Казал му: „Не ще започна да се храня, докато и ти не започнеш“. И той се нахранил. Когато настъпила нощта, Абу ад-Дарда тръгнал, за да будува в молитви, но той му казал да спи. И заспал. После пак тръгнал, за да будува, но пак му казал да спи. Когато настъпил краят на нощта, Салман казал: „Стани сега!” И двамата отслужили заедно молитвата, и тогава Салман му казал: „Ти имаш дълг към своя Господ, имаш дълг и към себе си, имаш дълг и към семейството си. Изпълни дълга си към всеки, на когото си длъжен!“ Отишъл [Абу ад-Дарда] при Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и споменал пред него за това, а той казал: „Салман е прав“ (разказан от ал-Бухари).

 

154- وعن أَبِي محمد عبدِ اللَّهِ بن عمرو بنِ العاص رضي اللَّه عنهما قال : أُخْبرَ النَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم أنِّي أَقُول : وَاللَّهِ لأَصومَنَّ النَّهَارَ ، ولأَقُومنَّ اللَّيْلَ ما عشْتُ ، فَقَالَ رسُول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : «أَنْتَ الَّذِي تَقُول ذلك ؟ فَقُلْت له : قَدْ قُلتُه بأَبِي أَنْتَ وأُمِّي يا رسولَ اللَّه . قَالَ: « فَإِنكَ لا تَسْتَطِيعُ ذلِكَ ، فَصُمْ وأَفْطرْ ، ونَمْ وَقُمْ ، وَصُمْ مِنَ الشَّهْرِ ثَلاثَةَ أَيَّامٍ فَإِنَّ الْحسنَةَ بعَشْرِ أَمْثَالهَا ، وذلكَ مثْلُ صِيامٍ الدَّهْرِ قُلْت : فَإِنِّي أُطيق أفْضَلَ منْ ذلكَ قالَ : فَصمْ يَوْماً وَأَفْطرْ يَوْمَيْنِ ، قُلْت : فَإِنِّي أُطُيق أفْضَلَ مِنْ ذلكَ ، قَالَ : « فَصُم يَوْماً وَأَفْطرْ يوْماً ، فَذلكَ صِيَام دَاوود صلى الله عليه وسلم، وَهُو أَعْدَل الصِّيَامِ » . وَفي رواية : « هوَ أَفْضَلُ الصِّيامِ » فَقُلْتُ فَإِنِّي أُطِيقُ أَفْضَلَ مِنْ ذلكَ ، فقال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « لا أَفْضَلَ منْ ذلك» وَلأنْ أَكْونَ قَبلْتُ الثَّلاثَةَ الأَيَّامِ الَّتِي قال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم أَحَبُّ إِليَّ منْ أَهْلِي وَمَالِى.

     وفي روايةٍ : « أَلَمْ أُخْبَرْ أَنَّكَ تَصومُ النَّهَارَ وتَقُومُ اللَّيْلَ ؟ » قلت : بلَى يَا رسول اللَّهِ . قال : « فَلا تَفْعل : صُمْ وأَفْطرْ ، ونَمْ وقُمْ فَإِنَّ لجَسَدكَ علَيْكَ حقًّا ، وإِنَّ لعيْنَيْكَ عَلَيْكَ حَقًّا وَإِنَّ لزَوْجِكَ علَيْكَ حَقًّا ، وَإِنَّ لزَوْركَ عَلَيْكَ حَقًّا ، وإِنَّ بحَسْبكَ أَنْ تَصْومَ فِي كُلِّ شَهْرٍ ثَلاثَةَ أَيَّامٍ ، فَإِنَّ لَكَ بِكُلِّ حَسَنةٍ عشْرَ أَمْثَالِهَا ، فَإِذن ذلك صِيَامُ الدَّهْرِ» فشَدَّدْتُ فَشُدِّدَ عَلَيَّ ، قُلْتُ : يا رسول اللَّه إِنّي أَجِدُ قُوَّةً، قال : « صُمْ صِيَامَ نَبِيِّ اللَّهِ داوُدَ وَلا تَزدْ عَلَيْهِ» قلت: وما كَان صِيَامُ داودَ؟ قال : « نِصْفُ الدهْرِ » فَكَان عَبْدُ اللَّهِ يقول بعْد مَا كَبِر : يالَيْتَنِي قَبِلْتُ رُخْصةَ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم .

    وفي رواية : « أَلَمْ أُخْبَرْ أَنَّك تصُومُ الدَّهْرِ ، وَتْقَرَأُ الْقُرْآنَ كُلَّ لَيْلَة ؟ » فَقُلْتُ : بَلَى يا رسولَ اللَّهِ ، ولَمْ أُرِدْ بذلِكَ إِلاَّ الْخيْرَ ، قَالَ : « فَصُمْ صَوْمَ نَبِيِّ اللَّهِ داودَ ، فَإِنَّه كَانَ أَعْبَدَ النَّاسِ ، واقْرأْ الْقُرْآنَ في كُلِّ شَهْرٍ » قُلْت : يَا نَبِيِّ اللَّهِ إِنِّي أُطِيق أَفْضل مِنْ ذلِكَ ؟ قَالَ : « فَاقْرَأه فِي كُلِّ عِشرِينَ » قُلْت : يَا نبيِّ اللَّهِ إِنِّي أُطِيق أَفْضَل مِنْ ذَلِكَ ؟ قَالَ : «فَاقْرَأْهُ فِي كُلِّ عَشْر » قُلْت : يَا نَبِيَّ اللَّهِ إِنِّي أُطِيق أَفْضلَ مِنْ ذلِكَ ؟ قَالَ : « فَاقْرَأْه في كُلِّ سَبْعٍ وَلاَ تَزِدْ عَلَى ذَلِكَ » فَشَدَّدْتُ فَشُدِّدَ عَلَيَّ ، وقَالَ لِي النَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « إِنَّكَ لاَ تَدْرِي لَعلَّكَ يَطُول بِكَ عُمُرٌ قالَ : فَصِرْت إِلَى الَّذِي قَالَ لِي النَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فَلَمَّا كَبِرْتُ وَدِدْتُ أنِّي قَبِلْت رخْصَةَ نَبِيِّ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم .

    وفي رواية : « وَإِنَّ لوَلَدِكَ علَيْكَ حَقًّا » وفي روايةٍ : لا صَامَ من صَامَ الأَبَدَ » ثَلاثاً . وفي روايةٍ : « أَحَبُّ الصَّيَامِ إِلَى اللَّه تَعَالَى صِيَامُ دَاوُدَ ، وَأَحَبُّ الصَّلاةِ إِلَى اللَّهِ تَعَالَى صَلاةُ دَاوُدَ : كَانَ يَنَامُ نِصْفَ اللَّيلِ ، وَيَقُومُ ثُلُثَهُ ، وَيَنَامُ سُدُسَهُ ، وَكَانَ يَصُومُ يوْماً ويُفْطِرُ يَوْماً ، وَلا يَفِرُّ إِذَا لاقَى » .

 وفي رواية قَالَ : أَنْكَحَنِي أَبِي امْرَأَةً ذَاتَ حسَبٍ ، وكَانَ يَتَعَاهَدُ كَنَّتهُ أي : امْرَأَة ولَدِهِ     فَيسْأَلُهَا عَنْ بَعْلِهَا ، فَتَقُولُ لَهُ : نِعْمَ الرَّجْلُ مِنْ رجُل لَمْ يَطَأْ لنَا فِرَاشاً ولَمْ يُفتِّشْ لنَا كَنَفاً مُنْذُ أَتَيْنَاهُ فَلَمَّا طالَ ذَلِكَ عليه ذكَرَ ذلِكَ لِلنَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم . فقَالَ : « الْقَني به » فلَقيتُهُ بَعْدَ ذلكَ فَقَالَ : « كيفَ تَصُومُ ؟ » قُلْتُ كُلَّ يَوْم ، قَالَ : « وَكيْفَ تَخْتِم ؟ » قلتُ: كُلَّ لَيلة ، وذَكَر نَحْوَ مَا سَبَق وكَان يقْرَأُ عَلَى بعْض أَهْلِه السُّبُعَ الَّذِي يقْرؤهُ ، يعْرضُهُ مِن النَّهَارِ لِيكُون أَخفَّ علَيِهِ بِاللَّيْل ، وَإِذَا أَراد أَنْ يَتَقَوَّى أَفْطَر أَيَّاماً وَأَحصَى وصَام مِثْلَهُنَّ كَراهِيةَ أَن يتْرُك شيئاً فارقَ علَيهِ النَّبِي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم .

    كُلُّ هذِه الرِّوَايات صحيِحةٌ مُعْظَمُهَا فِي الصَّحيحيْنَ وقليلٌ منْهَا في أَحَدِهِما .

154. От Абу Мухаммeд  Абдуллах, син на Амр, син на ал-Ас, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: „Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, бил известен, че съм казал: „Кълна се в Аллах, и през деня ще говея, и през нощта ще бодърствам, докато съм жив!“ Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, попита: „Ти ли казваш това?“ Отговорих: „Наистина го казах, ти си ми и за баща, и за майка, Пратенико на Аллах!“ Той каза: „Ти не си способен на това. Говей и разговявай, спи и бодърствай, говей в месеца по три дни. Доброто дело се възнаграждава с десет подобни на него и така сякаш си говял цяла година“. Казах: „Способен съм на по-добро от това“. Той каза: „Говей един ден и разговявай два“. Казах: „Способен съм на по-добро от това“. Той каза: „Говей един ден и разговявай един. Това е говеенето на Дауд, Аллах да го благослови и с мир да го дари – най-умереното говеене“.

В друг вариант се казва: „Това е най-доброто говеене“. Казах: „Способен съм на по-добро от това“. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Няма по-добро от това“. Затова ако бях възприел трите дни, както каза Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир  да го дари, то би било по-любимо за мен и от семейството, и от имота ми“.

В друг вариант се казва: „Нима не са ме известили, че ти говееш през деня и будуваш през нощта?“ Казах: „Разбира се, Пратенико на Аллах“. Каза: „Не го прави! Говей и разговявай, спи и бодърствай! Ти имаш дълг и към тялото си, и към очите си имаш дълг, и към съпругата си имаш дълг, и към гостите си имаш дълг. Достатъчно ти е да говееш всеки месец по три дни. Ти ще получиш за всяко добро дело по десет подобни на него. Това е говеене за цяла година“.  Бях суров и понесох суровост. Казах: „Пратенико на Аллах, аз имам сила“. Каза: „Говей, както е говял Дауд, Пророкът на Аллах, и не прави повече от това!“ Казах: „Какво е било говеенето на Дауд?“ Каза: „Половината година“. Когато достигнал преклонна възраст, Абдуллах казвал: „Де да бях приел позволението на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари!“

В друг вариант се казва: „И към детето си имаш дълг“.

В друг вариант се казва: „Не говее онзи, който говее непрекъснато“. (И повторил това три пъти.)

В друг вариант се казва: „Най-любимото говеене за Аллах Всевишния е това на Дауд. И най-любимата молитва за Аллах Всевишния е тази на Дауд. Той спял половината нощ, будувал в молитви през една трета от нея и спял през една шеста, говеел ден и разговявал ден, и не бягал, щом срещнел [врага]“.

В друг вариант се казва: „Моят баща ме ожени за жена от знатен род и се беше уговорил с нея да я пита за мен. Тя му казала: „Какъв прекрасен мъж, такъв, който не е смачкал постелята ми и не е свалил покривалото ми откакто съм дошла[5]“. Когато това продължило дълго, [бащата] споменал [за него] пред Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и той казал: „Срещни ме с него!“ Срещнахме се после и той ме попита: „Как говееш?“ Отговорих: „Всеки ден“. Попита: „И как изчиташ [целия Коран]?“ Отговорих: „Всяка нощ“. И разказал споменатата история. Той четеше на някои от семейството си седемте[6] [сури], за да приключи с тях през деня и да му бъде по-леко през нощта. Когато искаше да се подсили, той разговяваше с дни, броеше [ги] и говееше същия брой [дни]. Не желаеше да изостави нещо, по което да се различава от Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари“.

Всички тези варианти са достоверни и по-голямата част от тях се среща в двата сборника Сахих, а по-малката – само в единия от сборниците.

 

155- وعن أَبِي ربْعِيٍّ حنْظَلةَ بنِ الرَّبيع الأُسيدِيِّ الْكَاتِب أَحدِ كُتَّابِ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : لَقينَي أَبُو بَكْر رضي اللَّه عنه فقال : كَيْفَ أَنْتَ يا حنْظلَةُ ؟ قُلْتُ : نَافَقَ حنْظَلَةُ ، قَالَ : سُبْحانَ اللَّه ما تقُولُ ؟، : قُلْتُ : نَكُونُ عِنْد رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يُذكِّرُنَا بالْجنَّةِ والنَّارِ كأَنَّا رأْيَ عين ، فَإِذَا خَرجنَا مِنْ عِنْدِ رسولِ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم عافَسنَا الأَزْوَاجَ وَالأَوْلادَ وَالضَّيْعاتِ نَسينَا كَثِيراً قال أَبُو بكْر رضي اللَّه عنه : فَواللَّهِ إِنَّا لنَلْقَى مِثْلَ هَذَا فانْطلقْتُ أَنَا وَأَبُو بَكْر حتى دخَلْنَا عَلى رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم . فقُلْتُ نافَقَ حنْظَلةُ يا رسول اللَّه ، فقالَ رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم: « ومَا ذَاكَ؟» قُلْتُ: يا رسولَ اللَّه نُكونُ عِنْدكَ تُذَكِّرُنَا بالنَّارِ والْجنَةِ كَأَنَّا رأْيَ العَيْنِ فَإِذَا خَرَجْنَا مِنْ عِنْدِكَ عَافَسنَا الأَزوَاج والأوْلاَدَ والضَّيْعاتِ نَسِينَا كَثِيراً . فقال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم: «وَالَّذِي نَفْسِي بِيدِهِ أن لَوْ تَدُومُونَ عَلَى مَا تَكُونُونَ عِنْدِي وَفِي الذِّكْر لصَافَحتْكُمُ الملائِكَةُ عَلَى فُرُشِكُم وفي طُرُقِكُم ، وَلَكِنْ يا حنْظَلَةُ ساعةً وساعةً » ثَلاثَ مرَّاتٍ ، رواه مسلم .

155. От Абу Риби Ханзала, син на ар-Рабиа ал-Усайди Писаря, един от писарите на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се предават думите: „Срещна ме Абу Бакр, Аллах да е доволен от него, и ми каза: „Как си, Ханзала?“ Казах: „Ханзала се страхува да не лицемери“. Той каза: „Всеславен е Аллах, какво говориш!“ Казах: „Стоим при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, той ни напомня за Рая и Ада и сякаш ги виждаме с очите си, а щом излезем оттам, се заемаме с жените, децата и парчетата си земя, и забравяме много“. Абу Бакр, Аллах да е доволен от него, каза: „Кълна се в Аллах, ние също се сблъскваме с нещо подобно“. И тръгнахме двамата с Абу Бакр, докато влязохме при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Казах: „Ханзала се страхува да не лицемери, Пратенико на Аллах“. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, попита: „Как така?“ Казах: „Пратенико на Аллах, стоим при теб, напомняш ни за Рая и Ада и сякаш ги виждаме с очите си, а щом излезем оттам, се заемаме с жените, децата и парчетата си земя, и забравяме много“. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Кълна се в Онзи, в Чиято длан е душата ми, ако проявявате постоянство в онова, за което стоите при мен, и в споменаването [на Аллах], ангелите ще се здрависват с вас в постелите ви или по пътищата ви, ала, Ханзала – час по час[7]!“ И повтори това три пъти” (разказан от Муслим).

 

156- وعن ابن عباس رضي اللَّه عنهما قال : بيْنما النَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يَخْطُبُ إِذَا هُوَ بِرجُلٍ قَائِمٍ ، فسأَلَ عَنْهُ فَقَالُوا : أَبُو إِسْرائيلَ نَذَر أَنْ يَقُومَ فِي الشَّمْس وَلا يقْعُدَ ، ولا يستَظِلَّ ولا يتَكَلَّمَ ، ويصومَ ، فَقالَ النَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « مُرُوهُ فَلْيَتَكَلَّمْ ولْيَستَظِلَّ ولْيُتِمَّ صوْمَهُ » رواه البخاري .

156. От сина на Аббас, Аллах да е доволен и от него, и от баща му, се предават думите: „Докато Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, изнасяше проповед, изведнъж там се видя мъж, който стои прав. Той попита за него и му казаха: „Абу Исраил е дал обет да стои прав под слънцето и да не сяда, да не се крие под сянка, да не говори и да говее“. Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Кажете му да разговаря, да се крие на сянка и да сяда. Но да довърши говеенето си!“ (разказан от ал-Бухари)