XV. РАЗДЕЛ ЗА ПОСТОЯНСТВОТО В ДЕЛАТА

 

قال اللَّه تعالى:  ﴿ ألم يأن للذين آمنوا أن تخشع قلوبهم لذكر اللَّه وما نزل من الحق، ولا يكونوا كالذين أوتوا الكتاب من قبل فطال عليهم الأمد فقست قلوبهم ﴾

Аллах Всевишния е казал: „Не е ли настъпило за вярващите време сърцата им да се смирят при споменаването на Аллах и пред истината, която бе низпослана, и да не станат като дарените с Писанието преди, за които срокът бе дълъг, и закоравяха сърцата им…“ (57: 16).

 

قال تعالى:  ﴿ ثم قفينا على آثارهم برسلنا وقفينا بعيسى ابن مريم وآتيناه الإنجيل، وجعلنا في قلوب الذين اتبعوه رأفة ورحمة، ورهبانية ابتدعوها ما كتبناها عليهم إلا ابتغاء رضوان اللَّه، فما رعوها حق رعايتها ﴾

И е казал Всевишния: „И проводихме след тях Иса, сина на Мариам, и му дадохме Инджила, и вложихме в сърцата на онези, които го последваха, състрадание и милосърдие. Но монашеството го измислиха те, не сме им го предписали Ние – освен стремежа към благоволението на Аллах, – а и не го спазваха, както трябваше да се спазва…“ (57: 27).

 

قال تعالى:  ﴿ ولا تكونوا كالتي نقضت غزلها من بعد قوة أنكاثاً ﴾

И е казал също: „И не приличайте на жена, която си разкъсва преждата, след като я е изпрела“. (16: 92).

 

قال تعالى:  ﴿ واعبد ربك حتى يأتيك اليقين﴾

И е казал още: „И служи на своя Господ,докато дойде при теб неизбежното!“ (16: 99)        

Що се отнася до хадисите, измежду тях са следните:

Хадисът на Аиша: „Най-любимо за Него е служенето на онзи, който е постоянен в това“. Този хадис е споменат в предходния раздел[1].

 

157- وعن عمرَ بن الخطاب رضي اللَّه عنه قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم: « منْ نَامَ عَنْ حِزْبِهِ مِنَ اللَّيْل ، أَو عَنْ شَيْءٍ مِنْهُ فَقَرأَه ما بينَ صلاةِ الْفَجِر وَصـلاةِ الظهرِ ، كُتب لَهُ كأَنما قرأَهُ مِن اللَّيْلِ » رواه مسلم .

157. От Омар ибн ал-Хаттаб, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Който заспи по време на нощното си бдение[2] и пропусне част от него, това му се записва, сякаш го е отслужил през нощта, ако го извърши между утринната и обедната молитва“ (разказан от Муслим).

 

158- وعن عبدِ اللَّه بنِ عمرو بنِ العاص رضي اللَّه عنهما قال : قال لي رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « يَا عبْدَ اللَّه لا تَكُنْ مِثلْ فُلانٍ ، كَانَ يقُومُ اللَّيْلَ فَتَركَ قِيامَ اللَّيْل » متفقٌ عليه

158. От Абдуллах, син на Амр ибн ал-Ас, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Абдуллах, не бъди като еди-кого си, който бодърстваше [за молитви], но изостави това!“ (всепризнат хадис)

 

159- وعن عائشةَ رضي اللَّه عنها قالت : كان رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم إذَا فَاتَتْهُ الصَّلاةُ مِنْ اللَّيْلِ مِنْ وجعٍ أَوْ غيْرِهِ ، صلَّى مِنَ النَّهَارِ ثنْتَى عشْرَةَ ركعةً » رواه مسلم .

159. От Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предават думите: „Когато Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, изпускаше молитвата през нощта, защото го болеше нещо или по друга причина, той отслужваше през деня дванайсет поклона“ (разказан от Муслим).