XVII. РАЗДЕЛ ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ПОДЧИНЯВАНЕ ПРЕД ОТСЪДЕНОТО ОТ АЛЛАХ

и какво трябва да казва онзи, който е призован към това, и му е повелено одобряваното, и му е възбранено отхвърляното

 

قال اللَّه تعالى:  ﴿ فلا وربك لا يؤمنون حتى يحكموك فيما شجر بينهم، ثم لا يجدوا في أنفسهم حرجاً مما قضيت، ويسلموا تسليماً ﴾

Аллах Всевишния е казал: „Но не – кълна се в твоя Господ, – те не ще станат вярващи, докато не те сторят съдник за всеки възникнал спор помежду им; после не намират затруднение у себе си относно онова, което си решил, и напълно се подчиняват“ (4: 65).

 

وقال تعالى:  ﴿ إنما كان قول المؤمنين إذا دعوا إلى اللَّه ورسوله ليحكم بينهم أن يقولوا: سمعنا وأطعنا، وأولئك هم المفلحون ﴾

И е казал още: „Ако вярващите бъдат призовани към Аллах и Неговия Пратеник, за да отсъди помежду им, те изричат само: „Чухме и се покорихме“. Тези са сполучилите“ (24: 51).

По този въпрос има много хадиси, един от които е цитиран [от Абу Хурайра] в началото на раздела:

172- عن أَبِي هريرة رضي اللَّه عنه ، قال : لَمَّا نَزَلَتْ عَلَى رسولِ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم :   ﴿ للَّهِ ما في السَّمواتِ وَمَا فِي الأرض وإن تبدوا مافِي أَنْفُسِكُمْ أَوْ تُخْفوهُ يُحاسبْكُمْ بِهِ اللَّه﴾  الآية [البقرة 283 ] اشْتَدَّ ذلكَ عَلَى أَصْحابِ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، فأَتوْا رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم، ثُمَّ برَكُوا عَلَى الرُّكَب فَقالُوا : أَيْ رسولَ اللَّه كُلِّفَنَا مِنَ الأَعمالِ مَا نُطِيقُ : الصَّلاَةَ وَالْجِهادَ وَالصِّيام وَالصَّدقةَ ، وَقَدَ أُنْزلتْ عليْكَ هَذِهِ الآيَةُ وَلا نُطِيقُهَا . قالَ رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : «أَتُريدُونَ أَنْ تَقُولوا كَمَا قَالَ أَهْلُ الْكِتابَين مِنْ قَبْلكُمْ : سَمِعْنَا وَعصينَا ؟ بَلْ قُولوا : سمِعْنا وَأَطَعْنَا غُفْرانَك رَبَّنَا وَإِلَيْكَ الْمصِيرُ » فَلَمَّا اقْتَرَأَهَا الْقَومُ ، وَذَلقَتْ بِهَا أَلْسِنتهُمْ ، أَنَزلَ اللَّه تَعَالَى في إِثْرهَا : ﴿ آمنَ الرَّسُولُ بِما أُنْزِلَ إِليْهِ مِنْ رَبِّهِ وَالْمُؤمِنونَ كُلٌّ آمنَ بِاللَّه وَملائِكَتِهِ وكُتبِه وَرُسُلهِ لا نُفرِّقُ بَيْنَ أَحَدٍ مِنْ رُسُلهِ وَقالوا سمعْنَا وَأَطعْنا غُفْرَانكَ رَبَّنَا وَإِلَيْكَ الْمَصيرُ ﴾  فَلَمَّا فعَلُوا ذلك نَسَخَهَا اللَّه تَعَالَى ، فَأَنْزَلَ اللَّه عَزَّ وَجَلَّ : ﴿ لا يُكلِّفُ اللَّه نَفْساً إِلاَّ وُسْعَهَا لَهَا مَا كَسَبتْ وَعَلَيْهَا مَا اكْتَسَبتْ ، رَبَّنَا لا تُؤاخِذْنَا إِنْ نَسِينَا أَو أَخْطَأْنَا ﴾  قَالَ : نَعَمْ  ﴿رَبَّنَا وَلا تَحْمِلْ عَلَيْنَا إِصْراً كَمَا حمَلْتَهُ عَلَى الَّذِينَ مِنْ قَبْلِنَا ﴾ قَالَ: نعَمْ  ﴿ رَبَّنَا ولا تُحَمِّلْنَا مَالا طَاقَةَ لَنَا بِهِ ﴾ قَالَ : نَعَمْ ﴿ واعْفُ عَنَّا واغْفِرْ لَنَا وَارْحَمْنَا أَنْت مَوْلانَا فانْصُرنَا عَلَى الْقَومِ الْكَافِرينَ ﴾ قَالَ : نعَمْ . رواه مسلم .

172. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „На Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, бе низпослано знамението: „На Аллах е онова, което е на небесата и което е на земята. Дали показвате какво е в душите ви, или го скривате, Аллах ще ви подири сметка за него...“ (2: 284). Знамението бе тежко за сподвижниците на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Те отидоха при него, отправиха на колене благослов и казаха: „Пратенико на Аллах, досега бяхме натоварени да вършим деяния, на които сме способни: молитви, Свещена борба джихад, говеене, даване на милостиня, но ето че ти бe низпослано това знамение, което не можем да изпълним“. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Нима искате да кажете същото, което казаха и последователите на двете Писания[1] преди вас: „Чухме и не се покоряваме“? Ала по-добре кажете: „Чухме и се подчинихме. Опрости ни, Господи наш! Към Теб е завръщането“. Когато хората прочели това и езиците им му се подчинили, Аллах Всевишния низпослал след него: „Пратеника повярва в онова, което му бе низпослано от неговия Господ, повярваха и вярващите. Всеки от тях повярва в Аллах и в Неговите ангели, и Неговите писания, и Неговите пратеници. [И казаха:] „Разлика не правим между никого от Неговите пратеници“. И рекоха: „Чухме и се подчинихме. Опрости ни, Господи наш! Към Теб е завръщането“ (2: 285.) Когато изпълнили това, Аллах Всевишния го отменил и низпослал, Всемогъщ е Той и Всевелик, [следното знамение]: „Аллах възлага на всяка душа само според силите й. За нея е онова, което е придобила, и против нея е онова, което е придобила. Господи наш, не ни наказвай, ако сме забравили или съгрешили!“ (2: 286) (Той каза: „Да“.) „Господи наш, не ни натоварвай с бреме, каквото стовари върху онези преди нас!“ (Той каза: „Да“.) „Господи наш, не ни натоварвай с това, за което сме немощни!“ (Каза: „Да“.) „И се смили над нас, и ни прости, и ни помилвай! Ти си нашият Закрилник. Подкрепи ни Ти срещу невярващите хора!“ (Каза: „Да“) (разказан от Муслим).