XIX. РАЗДЕЛ ЗА ОНЗИ, КОЙТО ВЪВЕЖДА ДОБЪР ИЛИ ЛОШ ОБИЧАЙ

 

قال اللَّه تعالى:  ﴿ والذين يقولون ربنا هب لنا من أزواجنا وذرياتنا قرة أعين، واجعلنا للمتقين إماماً﴾

Аллах Всевишния е казал: „...и които казват: „Господи наш, дари ни със съпруги и потомци – радост за очите ни! И ни стори водители на богобоязливите!“ (25: 74)

 

وقال تعالى:  ﴿ وجعلناهم أئمة يهدون بأمرنا ﴾

И е казал Всевишния: „И ги сторихме водители, напътстващи според Нашата повеля“ (21: 73).

 

176- عَنْ أَبَي عَمروٍ جَرير بنِ عبدِ اللَّه ، رضي اللَّه عنه ، قال : كُنَّا في صَدْر النَّهارِ عِنْد رسولِ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فَجاءهُ قوْمٌ عُرَاةٌ مُجْتابي النِّمار أَو الْعَباءِ . مُتَقلِّدي السُّيوفِ عامَّتُهمْ ، بل كلهم مِنْ مُضرَ ، فَتمعَّر وجهُ رسولِ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، لِما رَأَى بِهِمْ مِنْ الْفَاقة ، فدخلَ ثُمَّ خرج ، فَأَمر بلالاً فَأَذَّن وأَقَامَ ، فَصلَّى ثُمَّ خَطبَ ، فَقالَ :  ﴿يَا أَيُّهَا الناسُ اتَّقُوا رَبَّكُمُ الذي خلقكُمْ مِنْ نَفْسٍ وَاحِدةٍ ﴾  إِلَى آخِرِ الآية: ﴿ إِنَّ اللَّه كَانَ عَليْكُمْ رَقِيباً﴾ ، وَالآيةُ الأُخْرَى الَّتِي في آخر الْحشْرِ :  ﴿ يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمنُوا اتَّقُوا اللَّه ولْتنظُرْ نَفْسٌ مَّا قَدَّمتْ لِغَدٍ﴾ تَصدٍََّق رَجُلٌ مِنْ دِينَارِهِ مِنْ دِرْهَمهِ مِنْ ثَوْبِهِ مِنْ صَاع بُرِّه مِنْ صَاعِ تَمرِه حَتَّى قَالَ : وَلوْ بِشقِّ تَمْرةٍ فَجَاءَ رَجُلٌ مِنْ الأَنْصَارِ بِصُرَّةٍ كادتْ كَفُّهُ تَعجزُ عَنْهَا ، بَلْ قَدْ عَجزتْ ، ثُمَّ تَتابَعَ النَّاسُ حَتَّى رَأَيْتُ كَوْميْنِ مِنْ طَعامٍ وَثيابٍ ، حتَّى رَأَيْتُ وجْهَ رسولِ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، يَتهلَّلُ كَأَنَّهُ مذْهَبَةٌ ، فقال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « مَنْ سَنَّ في الإِسْلام سُنةً حَسنةً فَلَهُ أَجْرُهَا، وأَجْرُ منْ عَملَ بِهَا مِنْ بَعْدِهِ مِنْ غَيْرِ أَنْ ينْقُصَ مِنْ أُجُورهِمْ شَيءٌ ، ومَنْ سَنَّ في الإِسْلامِ سُنَّةً سيَّئةً كَانَ عَليه وِزْرها وَوِزرُ مَنْ عَمِلَ بِهَا مِنْ بعْده مِنْ غَيْرِ أَنْ يَنْقُصَ مِنْ أَوْزارهمْ شَيْءٌ » رواه مسلم .

       قَوْلُهُ : « مُجْتَابي النَّمارِ » هُو بالجِيمِ وبعد الأَلِفِ باء مُوَحَّدَةٌ . والنِّمَارُ : جمْعُ نَمِرَة، وَهِيَ : كِسَاءٌ مِنْ صُوفٍ مُخَطَّط . وَمَعْنَى « مُجْتابيها » أَي : لابِسِيهَا قدْ خَرَقُوهَا في رؤوسهم . « والْجَوْبُ » : الْقَطْعُ ، وَمِنْهُ قَوْلُهُ تَعَالَى : ﴿وثَمْودَ الَّذِينَ جَابُوا الصَّخْرَ بالْوَادِ ﴾  أَيْ : نَحَتُوهُ وَقَطَعُوهُ . وَقَوْلهُ « تَمَعَّرَ » هو بالعين المهملة ، أَيْ : تَغَيرَ . وَقَوْلهُ: «رَأَيْتُ كَوْمَيْنِ » بفتح الكاف وضمِّها ، أَيْ : صَبْرتَيْنِ . وَقَوْلُهُ : « كَأَنَّه مَذْهَبَةٌ» هـو بالذال المعجمةِ ، وفتح الهاءِ والباءِ الموحدة ، قَالَهُ الْقَاضي عِيَاضٌ وغَيْرُهُ . وصَحَّفَه بَعْضُهُمْ فَقَالَ : « مُدْهُنَةٌ » بِدَال مهملةٍ وضم الهاءِ وبالنون ، وَكَذَا ضَبَطَهُ الْحُمَيْدِيُّ ، والصَّحيحُ الْمَشْهُورُ هُوَ الأَوَّلُ . وَالْمُرَادُ بِهِ عَلَى الْوَجْهَيْنِ : الصَّفَاءُ وَالاسْتِنَارُة .

176. От Абу Амр Джарир, син на Абдуллах, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „В началото на деня бяхме при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и при него дойдоха полуголи хора, облечени само във вълнени покривала с процеп за главата и препасани с мечове. Повечето от тях и дори всички бяха от Мударитите. Побледня лицето на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, щом видя мизерията им. Той влезе, после излезе и повели на Билял да призове за молитва и за нейното започване, после отправи благослов и произнесе проповед, като каза: „О, хора, бойте се от своя Господ, Който ви сътвори от един човек.“ – до края на знамението: „Наистина Аллах ви наблюдава“ (4: 1). [Изрече] и друго знамение от края на сура Ал-Хашр (Изселването): „О, вярващи, бойте се от Аллах! И всеки да види какво е приготвил за Утре!...“ (59: 18). И нека [всеки] човек дари от динарите си, от дирхамите, от дрехите, от крините си с жито, от крините си с фурми, дори, каза той, ако това е половинка фурма!“ Тогава дойде един от мединските сподвижници ансарите с пакет, който дланта му почти и дори съвсем не можеше да носи. Последваха го и други хора, докато видях две купчини от храна и дрехи. Видях и лицето на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да блести засияло. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Който въведе в Исляма добър обичай, за него е отплатата му и отплатата на онези, които после го прилагат, без да се отнеме нищо от тяхната отплата. А който въведе в Исляма лош обичай, над него тежи това бреме и бремето на онези, които после го прилагат, без да се отнеме нищо от тяхното бреме“ (разказан от Муслим).

 

177- وعن ابن مسعودٍ رضي اللَّه عنه أَنَّ النَّبِيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « ليس مِنْ نفْسٍ تُقْتَلُ ظُلماً إِلاَّ كَانَ عَلَى ابنِ آدمَ الأوَّلِ كِفْلٌ مِنْ دمِهَا لأَنَّهُ كَان أَوَّل مَنْ سَنَّ الْقَتْلَ » متفقٌ عليه.

177. От Ибн Масуд, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Част от кръвта на всеки несправедливо убит човек винаги ще тегне над първородния син на Адам, защото е бил първият, въвел обичая да се убива“ (всепризнат хадис).