XXI. РАЗДЕЛ ЗА ВЗАИМНОТО ПОДПОМАГАНЕ В ПРАВЕДНОСТТА И БОГОБОЯЗЪНТА

 

قال اللَّه تعالى:  ﴿ وتعاونوا على البر والتقوى﴾

Аллах Всевишния е казал: „И си помагайте един другиму в праведността и богобоязливостта!...“ (5: 2).

وقال تعالى:  ﴿ والعصر، إن الإنسان لفي خسر، إلا الذين آمنوا وعملوا الصالحات، وتواصوا بالحق، وتواصوا بالصبر ﴾  قال الإمام الشافعي رحمه اللَّه كلاماً معناه: إن الناس أو أكثرهم في غفلة عن تدبر هذه السورة.

И е казал Всевишния: „Кълна се в следобеда – човекът е в загуба, освен онези, които вярват и вършат праведни дела, и взаимно се наставляват за истината, и взаимно се наставляват за търпението“ (103). Имам аш-Шафии, Аллах да се смили над него, е казал, че повечето хора пренебрегват размисъла над споменатата по-горе сура.

 

182- عن أَبي عبدِ الرحمن زيدِ بن خالدٍ الْجُهَنيِّ رضيَ اللَّه عنه قَالَ : قَالَ رَسُولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : مَنْ جهَّزَ غَازِياً في سَبِيلِ اللَّه فَقَدْ غَزَا وَمَنْ خَلَفَ غَازِياً في أَهْلِهِ بِخَيْرٍ فَقَدْ غَزَا» متفقٌ عليه .

182. От Абу Абдуррахман Зайд ибн Халид ал-Джухани, Аллах да е доволен от него, се предават думите, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Който въоръжи завоевател по пътя на Аллах, той все едно е участвал в завоевание. Който се погрижи с благо за семейството на завоевател в негово отсъствие, той все едно е участвал в завоевание“ (всепризнат хадис). 

 

183- وعن أَبِي سعيدٍ الخُدْرِيِّ رضي اللَّه عنهُ أَنَّ رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، بَعَثَ بَعْثاً إِلى بَني لِحيانَ مِنْ هُذَيْلٍ فقالَ : « لِيَنْبعِثْ مِنْ كُلِّ رَجُلَيْنِ أَحَدُهُمَا وَالأَجْرُ بَيْنَهُمَا » رواه مسلم.

183. От Абу Саид ал-Худри, Аллах да е доволен от него,се  предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, изпратил отред срещу рода Лихян от племето Бану Хузайл, с думите: „От всеки двама мъже единият да отиде [на битка], но и двамата поравно ще получат въздаяние“ (разказан от Муслим).

 

184- وعن ابنِ عباسٍ رضي اللَّه عنهما أَنَّ رسُولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم لَقِيَ ركْباً بالرَّوْحَاءِ فقال: «مَنِ الْقوْمُ ؟ » قالُوا : المُسْلِمُونَ ، فَقَالُوا : مَنْ أَنْتَ ؟ قال : «رسولُ اللَّه» فَرَفَعَتْ إِلَيْهِ امْرَأَةٌ صَبِيًّا فَقَالَتْ : أَلَهَذَا حَجٌّ ؟ قال : « نَعمْ وَلَكِ أَجْرٌ » رواه مسلم .

184. От сина на Аббас, Аллах да е доволен и от него, и от баща му, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, срещнал керван в ар-Рауха[1] и попитал: „Кои сте вие?“ Отговорили: „Мюсюлмани сме“. И попитали: „А ти кой си?“ Отговорил: „Пратеника на Аллах“. Тогава някаква жена вдигнала към него дете и попитала: „На това [дете] приема ли се поклонението хадж?“ Казал: „Да, и ти ще получиш въздаяние за него“ (разказан от Муслим).

 

185- وَعَنْ أَبِي موسى الأَشْعَرِيِّ رضيَ اللَّهُ عنه ، عن النبيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم أَنَّهُ قال: « الخَازِنُ المُسْلِمُ الأَمِينُ الذي يُنَفِّذُ ما أُمِرَ بِهِ ، فَيُعْطِيهِ كَامِلاً مَوفَّراً ، طَيِّبَةً بِهِ نَفْسُهُ فَيَدْفَعُهُ إِلى الذي أُمِرَ لَهُ بِهِ أَحَدُ المُتَصَدِّقَيْنِ » متفقٌ عليه .

185. От Абу Муса ал-Ашари, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Честният мюсюлманин, който отговаря за хазната, изпълнява заповедите и се издължава напълно и всецяло, и с блага душа[2], на онзи, за когото му е повелено, е смятан за един от дарителите“ (всепризнат хадис).