XXIII. РАЗДЕЛ ЗА ПОВЕЛЯВАНЕТО НА ОДОБРЯВАНОТО И ВЪЗБРАНЯВАНЕТО НА ОТХВЪРЛЯНОТО

 

قال اللَّه تعالى: ﴿ولتكن منكم أمة يدعون إلى الخير، ويأمرون بالمعروف، وينهون عن المنكر، وأولئك هم المفلحون ﴾

Аллах Всевишния е казал: „И нека сред вас има общност, която зове към благото и повелява одобряваното, и възбранява отхвърляното.  Тези са сполучилите“ (3: 104).

 

وقال تعالى:  ﴿ كنتم خير أمة أخرجت للناس: تأمرون بالمعروف وتنهون عن المنكر ﴾

И е казал Всевишния: „Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате отхвърляното, и вярвате в Аллах“ (3: 110).

 

وقال تعالى:  ﴿ خذ العفو، وأمر بالعرف، وأعرض عن الجاهلين ﴾

И е казал още: „Придържай се към снизхождението и повелявай приличието, и страни от невежите!“ (7: 199)

 

وقال تعالى:  ﴿ والمؤمنون والمؤمنات بعضهم أولياء بعض: يأمرون بالمعروف، وينهون عن المنكر﴾

И е казал също: „А вярващите мъже и жени са покровители един на друг. Те повеляват одобряваното и възбраняват отхвърляното“ (9: 71.)

 

وقال تعالى:  ﴿ لعن الذين كفروا من بني إسرائيل على لسان داود وعيسى ابن مريم، ذلك بما عصوا وكانوا يعتدون: كانوا لا يتناهون عن منكر فعلوه؛ لبئس ما كانوا يفعلون ﴾

И е казал Всевишния: „Неверниците от синовете на Исраил бяха прокълнати с езика на Дауд и на Иса, сина на Мариам. Това е, защото не се подчиняваха и престъпваха. Не се възпираха взаимно от отхвърляното, което сториха. Колко лошо е онова, което са сторили!“ (5: 78).

 

وقال تعالى:  ﴿ وقل الحق من ربكم فمن شاء فليؤمن ومن شاء فليكفر ﴾

И е казал още: „И кажи: „Истината е от вашия Господ. Който желае, да вярва, а който желае, да остане неверник!“ (18: 29)

وقال تعالى :  ﴿ فاصدع بما تؤمر﴾

И е казал Той: „Извести онова, което ти бе повелено...“ (15: 94).

 

وقال تعالى:  ﴿ فأنجينا الذين ينهون عن السوء، وأخذنا الذين ظلموا بعذاب بئيس بما كانوا يفسقون﴾ . والآيات في الباب كثيرة معلومة

И е казал също: „...спасихме онези, които възбраняват злото, и сграбчихме със сурово мъчение онези, които угнетяваха, защото бяха нечестивци“ (7: 165). Кораничните знамения по тази тема са известни.

А хадисите са следните:

 

189- فالأَوَّلُ : عن أَبي سعيدٍ الخُدْريِّ رضي اللَّه عنه قال : سمِعْتُ رسُولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يقُولُ : «مَنْ رَأَى مِنْكُم مُنْكراً فَلْيغيِّرْهُ بِيَدهِ ، فَإِنْ لَمْ يَسْتَطعْ فبِلِسَانِهِ ، فَإِنْ لَمْ يَسْتَطِعْ فَبقَلبهِ وَذَلَكَ أَضْعَفُ الإِيمانِ » رواه مسلم .

189. Първият: „От Абу Саид ал-Худри, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Който измежду вас види нещо отхвърляно, нека го промени с ръката си. Ако не може, тогава – с езика си. Ако не може, тогава – със сърцето си.  А това е най-слабата вяра“ (разказан от Муслим).

 

190- الثَّاني : عن ابنِ مسْعُودٍ رضي اللَّه عنه أَنَّ رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : «مَا مِنَ نَبِيٍّ بعَثَهُ اللَّه في أُمَّةٍ قَبْلِي إِلاَّ كان لَه مِن أُمَّتِهِ حواريُّون وأَصْحَابٌ يَأْخذون بِسُنَّتِهِ ويقْتدُون بأَمْرِه، ثُمَّ إِنَّها تَخْلُفُ مِنْ بعْدِهمْ خُلُوفٌ يقُولُون مَالاَ يفْعلُونَ ، ويفْعَلُون مَالاَ يُؤْمَرون ، فَمَنْ جاهدهُم بِيَدهِ فَهُو مُؤْمِنٌ ، وَمَنْ جاهدهم بقَلْبِهِ فَهُو مُؤْمِنٌ ، ومَنْ جَاهَدهُمْ بِلِسانِهِ فَهُو مُؤْمِنٌ ، وليس وراءَ ذلِك مِن الإِيمانِ حبَّةُ خرْدلٍ » رواه مسلم .

190. Вторият: „От Ибн Масуд, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Всички пророци, изпратени от Аллах при някой народ преди мен, са имали винаги ученици и сподвижници от своята общност, които са възприемали тяхната традиция и са следвали тяхната повеля. После подир тях са идвали последователи, които говорели едно, а вършели друго и постъпвали според каквото не им е повелено. Който води срещу тях Свещена борба с ръката си, той е вярващ. Който води срещу тях Свещена борба със сърцето си, и той е вярващ. Който води срещу тях Свещена борба с езика си, и той е вярващ. Отвъд това няма вяра дори колкото синапено зърно“ (разказан от Муслим).

 

191- الثالثُ : عن أَبي الوليدِ عُبَادَةَ بنِ الصَّامِتِ رضي اللَّه عنه قال : « بايعنا رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم على السَّمعِ والطَّاعَةِ في العُسْرِ وَاليُسْرِ والمَنْشَطِ والمَكْرَهِ ، وَعلى أَثَرَةٍ عَليْنَا، وعَلَى أَنْ لاَ نُنَازِعَ الأَمْرَ أَهْلَهُ إِلاَّ أَنْ تَرَوْا كُفْراً بَوَاحاً عِنْدكُمْ مِنَ اللَّه تعالَى فيه بُرهانٌ ، وعلى أن نقول بالحقِّ أينَما كُنَّا لا نخافُ في اللَّه لَوْمةَ لائمٍ » متفقٌ عليه .

191. Третият: „От Абу ал-Уалид Убада ибн ас-Самит, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Дадохме обет на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да слушаме и да се подчиняваме при трудност и леснина, при оживление и неохота, и при себичност спрямо нас да не оспорваме властниците освен в случай на открито неверие, за което разполагаме с довод от Аллах Всевишния, и да говорим истината, където и да се намираме, без да се страхуваме – в името на Аллах – от упрек на порицател“ (всепризнат хадис).

 

192- الرَّابع : عن النعْمانِ بنِ بَشيرٍ رضي اللَّه عنهما عن النبيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال: « مَثَلُ القَائِمِ في حُدودِ اللَّه ، والْوَاقِعِ فيها كَمَثَلِ قَومٍ اسْتَهَمُوا على سفينةٍ فصارَ بعضُهم أعلاهَا وبعضُهم أسفلَها وكانَ الذينَ في أسفلها إِذَا اسْتَقَوْا مِنَ الماءِ مَرُّوا عَلَى مَنْ فَوْقَهُمْ فَقَالُوا : لَوْ أَنَّا خَرَقْنَا في نَصَيبِنا خَرْقاً وَلَمْ نُؤْذِ مَنْ فَوْقَنَا ، فَإِنْ تَرَكُوهُمْ وَمَا أَرادُوا هَلكُوا جَمِيعاً ، وإِنْ أَخَذُوا عَلَى أَيْدِيهِم نَجوْا ونجوْا جَمِيعاً». رواهُ البخاري .

192. Четвъртият: „От ан-Нуаман, син на Башир, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Спазващият предписанията на Аллах и незачитащият ги приличат на пътници на кораб, изтеглили жребий, кой да бъде отгоре, и кой – отдолу. Онези, които са отдолу, трябва да минават през горните, когато черпят от водата[1], и казват: „Ако пробием дупка откъм нашата страна, не ще безпокоим хората над нас“. Ако онези отгоре оставят другите да направят каквото са пожелали, всички ще загинат, а ако ги спрат, всички ще се спасят“ (разказан от ал-Бухари).

 

193- الخامِسُ : عَنْ أُمِّ المُؤْمِنِينَ أُمِّ سَلَمَة هِنْدٍ بنتِ أَبِي أُمَيَّةَ حُذيْفَةَ رضي اللَّه عنها ، عن النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم أنه قال : « إِنَّهُ يُسْتَعْملُ عَليْكُمْ أُمَراءُ فَتَعْرِفُونَ وتنُكِرُونَ فَمِنْ كَرِه فقَدْ بَرِىءَ وَمَنْ أَنْكَرَ فَقَدْ سَلِمَ ، وَلَكِنْ منْ رَضِيَ وَتَابَعَ » قالوا : يا رَسُولَ اللَّه أَلاَ نُقَاتِلُهُمْ ؟ قَالَ : «لاَ، مَا أَقَامُوا فِيكُمْ الصَّلاَةَ » رواه مسلم .

       مَعْنَاهُ : مَنْ كَرِهَ بِقَلْبِهِ ولَمْ يَسْتطِعْ إنْكَاراً بِيَدٍ وَلا لِسَانٍ فَقَدْ بَرِئَ مِنَ الإِثمِ وَأَدَّى وَظِيفَتَهُ ، ومَنْ أَنْكَرَ بَحَسَبِ طَاقَتِهِ فَقَدْ سَلِمَ مِنْ هَذِهِ المعصيةِ ، وَمَنْ رَضِيَ بِفِعْلِهمْ وتابعهم ، فَهُوَ العَاصي .

193. Петият: „От Майката на мюсюлманите Ум Салама Хинд, дъщеря на Абу Умайя Хузайфа, Аллах да е доволен от нея, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Над вас ще бъдат поставени емири да ви управляват и вие ще одобрявате [някои от делата им] и ще отхвърляте [други]. Който се отврати, е невинен. Който отхвърли, се избавя, но не и който се съгласи и последва“. Попитали: „Пратенико на Аллах, да не се ли сражаваме с тях?“ Отговорил: „Не, докато все още отслужват сред вас молитвите“ (разказан от Муслим).

Този хадис означава, че който възненавиди със сърцето си незаконосъобразните деяния, без да е способен да ги отхвърли нито с ръка, нито със слово, той не носи грях и е изпълнил дълга си. Който отхвърли горните деяния според възможностите си, той се избавя от това прегрешение. Ала носи грях онзи, който се съгласи и приеме да следва възбранените деяния.

 

194- السَّادسُ : عن أُمِّ الْمُؤْمِنين أُمِّ الْحكَم زَيْنبَ بِنْتِ جحْشٍ رضي اللَّه عنها أَنَّ النَّبِيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم دَخَلَ عَلَيْهَا فَزعاً يقُولُ : « لا إِلهَ إِلاَّ اللَّه ، ويْلٌ لِلْعربِ مِنْ شَرٍّ قَدِ اقْتربَ ، فُتحَ الْيَوْمَ مِن ردْمِ يَأْجُوجَ وَمأْجوجَ مِثْلُ هذِهِ » وَحَلَّقَ بأُصْبُعه الإِبْهَامِ والَّتِي تَلِيهَا . فَقُلْتُ: يَا رسول اللَّه أَنَهْلِكُ وفِينَا الصَّالحُونَ ؟ قال : « نَعَمْ إِذَا كَثُرَ الْخَبَثُ » متفقٌ عليه .

194. Шестият: „От Майката на мюсюлманите Ум ал-Хакам Зайнаб, дъщеря на Джахш, Аллах да е доволен от нея, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, влязъл уплашен при нея с думите: „Няма друг бог освен Аллах! Горко им на арабите за злина, която наближава! Днес бе направен ето такъв пробив в стената, която задържа Яджудж и Маджудж“.  И той направи кръг с палеца и показалеца си. Казах: „Пратенико на Аллах, нима ще погинем, след като сред нас има [много] праведници?“ Отговори: „Да, когато се разпространи нечестивостта“[2] (всепризнат хадис).

195- السَّابعُ : عنْ أَبِي سَعيد الْخُدْرِيِّ رضي اللَّه عنه عن النَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « إِيَّاكُم وَالْجُلُوسَ في الطرُقاتِ » فقَالُوا : يَا رسَولَ اللَّه مَالَنَا مِنْ مَجالِسنَا بُدٌّ ، نَتحدَّثُ فِيهَا ، فقال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : فَإِذَا أَبَيْتُمْ إِلاَّ الْمَجْلِس فَأَعْطُوا الطَّريقَ حَقَّهُ» قالوا: ومَا حَقُّ الطَّرِيقِ يا رسولَ اللَّه ؟ قال : « غَضُّ الْبَصَر ، وكَفُّ الأَذَى، ورَدُّ السَّلامِ ، وَالأَمْرُ بالْمعْروفِ ، والنَّهْيُ عنِ الْمُنْكَرَ » متفقٌ عليه .

195. Седмият: „От Абу Саид ал-Худри, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Пазете се от седенето по пътищата!“ Казаха: „Пратенико на Аллах, за нас е потребно да седим и разговаряме“. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Ако нямате друга възможност освен да седите, отдайте на пътя правото му!“ Рекоха: „Какво е правото на пътя, Пратенико на Аллах?“ Казал: „Да се свежда погледът, да се почистват боклуците, да се отговаря на поздрава, да се повелява одобряваното и да се възбранява отхвърляното“ (всепризнат хадис).

 

196- الثَّامن: عن ابن عباس رضي اللَّه عنهما أَن رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم رأى خَاتماً مِنْ ذَهَبٍ في يَد رَجُلٍ ، فَنَزعَهُ فطَرحَهُ وقَال : « يَعْمَدُ أَحَدُكُمْ إِلَى جَمْرَةٍ مِنْ نَارٍ فَيجْعلهَا في يَدِهِ ، » فَقِيل لِلرَّجُل بَعْدَ مَا ذَهَبَ رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : خُذْ خَاتمَكَ ، انتَفعْ بِهِ . قَالَ : لا واللَّه لا آخُذُهُ أَبَداً وقَدْ طَرحهُ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم . رواه مسلم .

196. Осмият: „От Абу Аббас, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, видял златен пръстен на ръката на някакъв мъж. Тогава той му го свалил и го захвърлил, с думите: „Всеки от вас, който се стреми да получи въглен от Огъня, нека слага това на ръката си!“ След като Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, си отишъл, рекли на мъжа: „Вземи си пръстена, може да ти е от полза“. А той казал: „Не, кълна се в Аллах, никога не ще го взема, след като го е изхвърлил Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари!“ (разказан от Муслим)

 

197- التَّاسِعُ : عَنْ أَبِي سعيدٍ الْحسنِ البصْرِي أَنَّ عَائِذَ بن عمْروٍ رضي اللَّه عنه دخَلَ عَلَى عُبَيْدِ اللَّهِ بن زيَادٍ فَقَالَ : أَيْ بن زيَادٍ فَقَالَ : أَيْ بنيَّ ، إِنِّي سمِعتُ رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يَقولُ : « إِنَّ شَرَّ الرِّعاءِ الْحُطَمَةُ » فَإِيَّاكَ أَنْ تَكُونَ مِنْهُمْ . فَقَالَ لَهُ : اجْلِسْ فَإِنَّمَا أَنت مِنْ نُخَالَةِ أَصْحَابِ مُحَمَّدٍ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، فقال : وهَلْ كَانَتْ لَهُمْ نُخَالَةٌ إِنَّمَا كَانَتِ النُّخالَةُ بَعْدَهُمْ وَفي غَيرِهِمْ ، رواه مسلم .

197. Деветият: „От Абу Саид ал-Хасан ал-Басри се предава, че Аиз, син на Амр, Аллах да е доволен от него, влязъл при Убайдаллах, син на Зийад и казал: „Синко, аз чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Най-лоши са жестоките пастири[3]. Пази се да не бъдеш от тях!“ А той казал: „Седни, ти бе сред отбраните сподвижници на Мухаммeд, Аллах да го благослови и с мир да го дари!“ Отговорил му: „Нима сред тях имаше избраници! Избраници станаха онези след тях и други, но не и те“ (разказан от Муслим).

 

198- الْعاشرُ : عَنْ حذيفةَ رضي اللَّه عنه أَنَّ النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « والَّذِي نَفْسِي بِيَدِهِ لَتَأْمُرُنَّ بالْمعرُوفِ ، ولَتَنْهَوُنَّ عَنِ المُنْكَرِ ، أَوْ لَيُوشِكَنَّ اللَّه أَنْ يَبْعثَ عَلَيْكمْ عِقَاباً مِنْهُ ، ثُمَّ تَدْعُونَهُ فَلاَ يُسْتَجابُ لَكُمْ » رواه الترمذي وقال : حديثٌ حسنٌ .

198. Десетият: „От Хузайфа, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Кълна се в Онзи, в Чиято Длан е душата ми, вие трябва непременно да повелявате одобряваното и да възбранявате отхвърляното, иначе скоро Аллах ще ви изпрати наказание от Него! После ще Го зовете, но не ще ви откликне“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).     

 

199- الْحَادي عشَرَ : عنْ أَبِي سَعيد الْخُدريِّ رضي اللَّه عنه عن النبيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال: «أَفْضَلُ الْجِهَادِ كَلِمَةُ عَدْلٍ عندَ سلْطَانٍ جائِرٍ » رواه أبو داود ، والترمذي وقال: حديثٌ حسنٌ .

199. Единайсетият: „От Абу Саид ал-Худри, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Най-добрата Свещена борба е справедливо слово пред владетел деспот“ (разказан от Абу Дауд и ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).

 

200- الثَّاني عَشَر : عنْ أَبِي عبدِ اللَّه طارِقِ بنِ شِهابٍ الْبُجَلِيِّ الأَحْمَسِيِّ رضي اللَّه عنه أَنَّ رجلاً سأَلَ النَّبِيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، وقَدْ وَضعَ رِجْلَهُ في الغَرْزِ : أَيُّ الْجِهادِ أَفْضَلُ؟ قَالَ : «كَلِمَةُ حقٍّ عِنْدَ سُلْطَانٍ جائِر » رَوَاهُ النسائيُّ بإسنادٍ صحيحٍ .

200. Дванайсетият: „От Абу Абдуллах Тарик, син на Шихаб ал-Буджали ал-Ахмаси, Аллах да е доволен от него, се предава, че мъж попитал Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, когато се качвал на стремето: „Коя Свещена борба е най-добрата?“ Отговорил: „Правдиво слово пред владетел деспот“ (разказан от ан-Насаи с достоверен свод от разказвачи).

 

 201- الثَّالِثَ عشَرَ : عن ابن مَسْعُودٍ رضي اللَّه عنه قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : «إِنَّ أَوَّلَ مَا دخَلَ النَّقْصُ عَلَى بَنِي إِسْرائيلَ أَنَّه كَانَ الرَّجُلُ يَلْقَى الرَّجُلَ فَيَقُولُ : يَا هَذَا اتَّق اللَّه وَدعْ مَا تَصْنَعُ فَإِنَّهُ لا يَحِلُّ لك ، ثُم يَلْقَاهُ مِن الْغَدِ وَهُو عَلَى حالِهِ ، فلا يمْنَعُه ذلِك أَنْ يكُونَ أَكِيلَهُ وشَرِيبَهُ وَقعِيدَهُ ، فَلَمَّا فَعَلُوا ذَلِكَ ضَرَبَ اللَّه قُلُوبَ بَعْضِهِمْ بِبَعْضٍ » ثُمَّ قال :  ﴿ لُعِنَ الَّذِينَ كَفَروا مِنْ بنِي إِسْرَائِيلَ عَلَى لِسَانِ داوُدَ وعِيسَى ابنِ مَرْيمِ ذلِك بما عَصَوْا وكَانوا يعْتَدُونَ ، كَانُوا لا يَتَنَاهَوْنَ عنْ مُنْكَرٍ فَعَلُوهُ لَبِئْسَ ما كانُوا يَفْعلُون صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم تَرى كثِيراً مِنْهُمُ يَتَوَلَّوْنَ الَّذينَ كَفَرُوا لَبِئْسَ مَا قَدَّمتْ لَهُمْ أَنْفُسُهُمْ ﴾ إلى قوله :  ﴿ فَاسِقُونَ ﴾  [ المائدة : 78، 81 ]  ثُمَّ قَالَ : « كَلاَّ ، وَاللَّه لَتَأْمُرُنَّ بالْمعْرُوفِ ، وَلَتَنْهوُنَّ عَنِ الْمُنْكَرِ، ولَتَأْخُذُنَّ عَلَى يَدِ الظَّالِمِ ، ولَتَأْطِرُنَّهُ عَلَى الْحَقِّ أَطْراً ، ولَتقْصُرُنَّهُ عَلَى الْحَقِّ قَصْراً ، أَوْ لَيَضْرِبَنَّ اللَّه بقُلُوبِ بَعْضِكُمْ عَلَى بَعْضٍ ، ثُمَّ لَيَلْعَنكُمْ كَمَا لَعَنَهُمْ » رواه أبو داود، والترمذي وقال : حديث حسن .

201. Тринайсетият: „От Ибн Масуд, Аллах да е доволен от него, се предават думите, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „За първи път пороците започнали да се разпространяват сред синовете на Исраил, когато някой мъж срещал друг и му казвал: „Бой се от Аллах и се откажи от онова, което вършиш! То не ти е позволено“. После го срещал на следващия ден и той пак постъпвал по същия начин, но това не му пречело да се храни, да пие и да седи с него. Като постъпвали така, Аллах запечатал сърцата на едни чрез други.” После казал: „Неверниците от синовете на Исраил бяха прокълнати с езика на Дауд и на Иса, сина на Мариам. Това е, защото не се подчиняваха и престъпваха. Не се възпираха взаимно от отхвърляното, което сториха. Колко лошо е онова, което са сторили!“ (5: 78–79). Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, продължил с думите: „Напротив, вие трябва да повелявате одобряваното и да възбранявате отхвърляното, и да пречите на угнетителя, и да го склонявате към правдата, и да го карате да се придържа към нея. Иначе Аллах ще запечата сърцата на едни от вас чрез други и после ще ви прокълне, както прокълна и тях [юдеите]“ (разказан от Абу Дауд и ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).

         Това е вариантът на Абу Дауд. Ат-Тирмизи е предал, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Когато синовете на Исраил изпаднали в грехове, учените им ги възбранявали, но те не преставали. Седели заедно на събиранията, хранели се и пиели заедно. Тогава Аллах запечатал сърцата на едни от тях чрез други и ги проклел чрез словото на Дауд и Иса, сина на Мариам. Това е, защото не са се подчинявали и са престъпвали“. Тогава Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, който се бил подпрял, седнал и казал: „Кълна се в Онзи, в Чиято Длан е душата ми, докато не ги накарате да се придържат към правдата...“

 202- الرَّابعَ عَشَر : عن أَبي بَكْرٍ الصِّدِّيق ، رضي اللَّه عنه . قال : يا أَيُّهَا النَّاسُ إِنَّكُمْ تقرءونَ هَذِهِ الآيةَ : ﴿ يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُوا علَيْكُمْ أَنْفُسَكُمْ لا يَضُرُّكُمْ منْ ضَلَّ إِذَا اهْتَدَيْتُمْ ﴾  [المائدة : 105 ] وإِني سَمِعت رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يَقُولُ : « إِنَّ النَّاسَ إِذَا رَأَوْا الظَّالِمَ فَلَمْ يَأْخُذُوا عَلَى يَدَيْهِ أَوْشَكَ أَنْ يَعُمَّهُمُ اللَّه بِعِقَابٍ مِنْهُ » رواه أبو داود ، والترمذي والنسائي بأسانيد صحيحة .

202. Четиринайсетият: „От Абу Бакр Превярващия, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Хора, вие четете знамението: „О, вярващи, ваш дълг е да пазите душите си. Не ще ви навреди онзи, който се е заблудил, ако сте на правия път...“ (5: 105). Аз чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Когато хората видят, че някой е угнетител, ако не му попречат, Аллах скоро ще им въздаде на всички наказание от Себе Си“[4] (разказан от Абу Дауд, ат-Тирмизи и ан-Насаи с достоверни сводове от разказвачи).