XXVI. РАЗДЕЛ ЗА ВЪЗБРАНАТА НА ГНЕТА И ПОВЕЛЯТА ЗА ОВЪЗМЕЗДЯВАНЕ НА УГНЕТЕНИТЕ

 

قال اللَّه تعالى:  ﴿ ما للظالمين من حميم ولا شفيع يطاع﴾

Аллах Всевишния е казал: „...за угнетителите не ще има нито приятел, нито застъпник, който да бъде послушан“ (40: 18).

 

وقال تعالى:  ﴿ وما للظالمين من نصير﴾

И е казал още Всевишния: „...за угнетителите няма избавител“ (22: 71).

 

208- وعن جابر رضي اللَّه عنه أَن رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « اتَّقُوا الظُّلْمَ فَإِنَّ الظُّلْمَ ظُلُمَاتٌ يَوْمَ الْقِيَامَةِ ، واتَّقُوا الشُّحَّ فَإِنَّ الشُّحَّ أَهْلَكَ مـَنْ كَانَ قَبْلَكُمْ ، حملَهُمْ على أَنْ سفَكَوا دِماءَهُمْ واسْتَحلُّوا مَحارِمَهُمْ » رواه مسلم .

208. От Джабир, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Бойте се от гнета, защото в Деня на възкресението гнетът ще се превърне в много мрак! И бойте се от скъперничеството, защото то погуби вашите предшественици, накара ги да проливат взаимно кръвта си и да нарушават забраните[1]!“ (разказан от Муслим)

 

209- وعن أَبِي هريرة رضي اللَّه عنه أَن رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « لَتُؤَدُّنَّ الْحُقُوقَ إِلَى أَهْلِهَا يَوْمَ الْقيامَةِ حَتَّى يُقَادَ للشَّاةِ الْجَلْحَاء مِنَ الشَّاةِ الْقَرْنَاء » رواه مسلم .

209. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „В Деня на възкресението непременно ще бъдат възстановени правата на онези, на които те принадлежат, и дори рогатата овца ще получи възмездие заради безрогата“[2] (разказан от Муслим).

 

210- وعن ابن عمر رضي اللَّه عنهما قال : كُنَّا نَتحدَّثُ عَنْ حَجَّةِ الْوَدَاعِ ، وَالنَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم بَيْن أَظْهُرِنَا ، وَلاَ نَدْرِي مَا حَجَّةُ الْوداع ، حَتَّى حمِدَ اللَّه رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، وَأَثْنَى عَليْهِ ثُمَّ ذَكَر الْمسِيحَ الدَّجَالَ فَأَطْنَبَ في ذِكْرِهِ ، وَقَالَ : « ما بَعَثَ اللَّه مِنْ نَبيٍّ إلاَّ أَنْذَرَهُ أُمَّتهُ : أَنْذَرَهُ نوحٌ وَالنَّبِيُّون مِنْ بَعْدِهِ ، وَإنَّهُ إنْ يَخْرُجْ فِيكُمْ فما خفِيَ عَليْكُمْ مِنْ شَأْنِهِ فَلَيْسَ يَخْفِي عَلَيْكُمْ، إِنَّ رَبَّكُمْ لَيس بأَعْورَ ، وَإِنَّهُ أَعورُ عَيْن الْيُمْنَى ، كَأَنَّ عيْنَهُ عِنبَةٌ طَافِيَةٌ . ألا إن اللَّه حرَّم علَيْكُمْ دِمَاءَكُمْ وَأَمْوالكُمْ ، كَحُرْمَةِ يوْمكُمْ هذا ، في بلدِكُمْ هذا ، في شَهْرِكُم هذا ألاَ هل بلَّغْتُ ؟ » قَالُوا : نَعَمْ ، قال : « اللَّهُمَّ اشْهَدْ ثَلاثاً ويْلَكُمْ أَوْ : ويحكُمْ ، انظُرُوا: لا ترْجِعُوا بَعْدِي كُفَّاراً يضْرِبُ بَعْضُكُمْ رِقَابَ بَعْضِ » رواه البخاري ، وروى مسلم بعضه .

210. От сина на Омар, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: „Разговаряхме за Прощалното поклонение хадж, когато Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, бе сред нас. Не знаехме какво е Прощалното поклонение, докато Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не отправи към Аллах прослава и възхвала, после спомена за лъжовния месия ад-Даджжал и се впусна в тази беседа: „Всеки пророк, изпратен от Аллах, предупреждаваше за него своята общност: и Нух предупреди, и пророците след него. Ако той се появи сред вас, скритите му досега особености се разкриват. Вашият Господ не е едноок, докато на него дясното му око е увредено, сякаш е набъбнало гроздово зърно[3]. Внимавайте, Аллах ви е възбранил да отнемате чужд живот и имот, както сега ви е възбранено, в този ден, на това място, през този месец. Нали ви съобщих това?“ Те отговориха утвърдително. Той каза: „О, Аллах, бъди ми свидетел!“ и повтори това три пъти, [завършвайки с думите]: „Горко ви! Тежко ви! Знайте: не се превръщайте отново подир мен в неверници, които се колят един друг!“ (разказан от ал-Бухари, а част от него – от Муслим)

 

211- وعن عائشة رضي الله عنها أن رسول الله صلى الله عليه وسلم قال : (( مَنْ ظَلَمَ قِيدَ شِبْرٍ مِنَ الأرْضِ طُوِّقَهُ منْ سَبْعِ أَرَضِينَ )) متفقٌ عليه .

211. От Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Който заграби дори една педя земя, ще му бъде надяната огърлица от седем земи“ (всепризнат хадис).

 

212- وعن أَبي موسى رضي اللَّه عنه قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « إِنَّ اللَّه لَيُمْلِي لِلظَّالِمِ فَإِذَا أَخَذَهُ لَمْ يُفْلِتْهُ ، ثُمَّ قَرَأَ :  ﴿ وَكَذَلِكَ أَخْذُ رَبِّكَ إِذَا أَخَذَ الْقُرَى وَهِي ظَالِمَةٌ إِنَّ أَخْذَهُ أَلِيمٌ شَديدٌ﴾

212. От Абу Муса, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Аллах дава отсрочка на угнетителя, но след като го сграбчи, той не може да се изплъзне“. После изрекъл следните коранични знамения: „Така сграбчва твоят Господ, щом сграбчи селищата, когато угнетяват. Той сграбчва болезнено, силно“ (11: 102) (всепризнат хадис).

 

213- وعن مُعاذٍ رضي اللَّه عنه قال : بعَثَنِي رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فقال : «إنَّكَ تَأْتِي قوْماً مِنْ أَهْلِ الْكِتَاب ، فادْعُهُمْ إِلَى شََهَادة أَنْ لا إِلَهَ إلاَّ اللَّه ، وأَنِّي رسول اللَّه فإِنْ هُمْ أَطاعُوا لِذَلِكَ ، فَأَعْلِمهُمْ أَنَّ اللَّه قَدِ افْترضَ علَيْهم خَمْسَ صَلَواتٍ في كُلِّ يومٍ وَلَيْلَةٍ ، فَإِنْ هُمْ أَطَاعُوا لِذلكَ ، فَأَعلِمْهُمْ أَنَّ اللَّه قَدِ افْتَرَضَ عَلَيهمْ صدَقَةً تُؤْخذُ مِنْ أَغنيائِهِمْ فَتُرَدُّ عَلَى فُقَرائهم ، فَإِنْ هُمْ أَطَاعُوا لِذلكَ ، فَإِيَّاكَ وكَرائِمَ أَمْوالِهم . واتَّقِ دعْوةَ الْمَظْلُومِ فَإِنَّهُ لَيْس بينها وبيْنَ اللَّه حِجَابٌ » متفقٌ عليه .

213. От Муаз, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, го изпратил[4] с думите: „Ти отиваш при народ измежду имащите Писание, затова ги призовавай да засвидетелстват, че няма друг бог освен Аллах и че аз съм Пратеника на Аллах! Ако се подчинят на това, извести ги, че Аллах ги е задължил да отслужват по пет молитви всяко денонощие. Ако и на това се подчинят, извести ги, че Аллах ги е задължил да дават милостиня, която да се взима от богатите им хора и да се разпределя сред бедните. Ако и на това се подчинят, не закачай ценните им имоти! И се бой от зова на угнетения, защото между него и Аллах няма преграда!“ (всепризнат хадис)

 

214- وعن أَبِي حُميْد عبْدِ الرَّحْمن بنِ سعدٍ السَّاعِدِيِّ رضي اللَّه عنه قال : اسْتعْملَ النَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم رَجُلاً مِن الأَزْدِ يُقَالُ لَهُ : ابْـنُ اللُّتْبِيَّةِ عَلَى الصَّدقَةِ ، فَلَمَّا قَدِمَ قـال : هَذَا لَكُمْ، وَهَذَا أُهدِيَ إِلَيَّ فَقَامَ رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم على الْمِنبرِ ، فَحمِدَ اللَّه وأَثْنَى عَلَيْهِ ، ثُمَّ قال : « أَمَّا بعْدُ فَإِنِّي أَسْتعْمِلُ الرَّجُلَ مِنْكُمْ على الْعمَلِ مِمَّا ولاَّنِي اللَّه ، فَيَأْتِي فَيَقُولُ : هَذَا لَكُمْ، وَهَذَا هَدِيَّةٌ أُهْدِيَت إِلَيَّ ، أَفَلا جلس في بيتِ أَبيهِ أَوْ أُمِّهِ حتَّى تأْتِيَهُ إِنْ كَانَ صادقاً، واللَّه لا يأْخُذُ أَحدٌ مِنْكُمْ شَيْئاً بِغَيْرِ حقِّهِ إلاَّ لَقِيَ اللَّه تَعالَى ، يَحْمِلُهُ يَوْمَ الْقِيامَةِ، فَلا أَعْرفَنَّ أَحداً مِنْكُمْ لَقِيَ اللَّه يَحْمِلُ بعِيراً لَهُ رغَاءٌ ، أَوْ بَقرة لَهَا خُوارٌ ، أَوْ شاةً تيْعَرُ ثُمَّ رفَعَ يَديْهِ حتَّى رُؤِيَ بَياضُ إبْطيْهِ فقال : « اللَّهُمَّ هَلْ بَلَّغْتُ » ثلاثاً ، متفقٌ عليه .

214. От Абу Хумайд Абдуррахман, син на Саад ас-Саиди, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, назначи за събирач на милостинята закат мъж от племето Бану ал-Азд на име Ибн ал-Лутбийа. Когато този човек се завърна [в ал-Медина], той каза: „Това е [събраната милостиня] за вас, а това бе подарено на мен“. Тогава Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се възправи на трибуната, възхвали Аллах и Го прослави. После каза: „Аз назначих човек измежду вас да върши работа, с която Аллах ме е натоварил. Но той дойде и каза: „Това е за вас, а това е дар за мен, който ми бе подарен. Ако казва истината, защо не си бе седял в дома на майка си и баща си, там да получи подаръка си! Кълна се в Аллах, който от вас без право вземе нещо от някого, в Деня на възкресението той ще се яви пред Аллах Всевишния, натоварен с присвоеното. Не бих искал да разпозная никого от вас сред онези, които срещат Аллах, натоварени с ревяща камила, мучаща крава или блееща овца“. После той вдигна ръце, додето се видя белотата на подмишниците му, и три пъти каза: „О, Аллах, нали съобщих това!“ (всепризнат хадис)

 

215- وعن أَبي هُرِيْرَةَ رضي اللَّه عنه عن النَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « مَنْ كَانتْ عِنْدَه مَظْلمَةٌ لأَخِيهِ ، مِنْ عِرْضِهِ أَوْ مِنْ شَيْءٍ ، فَلْيتَحَلَّلْه ِمنْه الْيوْمَ قَبْلَ أَنْ لا يكُونَ دِينَارٌ ولا دِرْهَمٌ ، إنْ كَانَ لَهُ عَملٌ صَالحٌ أُخِذَ مِنْهُ بِقدْرِ مظْلمتِهِ ، وإنْ لَمْ يَكُنْ لَهُ حسَنَاتٌ أُخِذَ مِنْ سيِّئَاتِ صاحِبِهِ فَحُمِلَ عَلَيْهِ » رواه البخاري .

215. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Ако някой е угнетил своя брат, накърнявайки честта му или нещо друго, нека изкупи това днес, преди да е останал без нито един динар, без нито един дирхам! Ако е имал праведно дело, от него ще се отнеме според сторения гнет. А ако не е имал добри дела, ще бъде натоварен с лоши дела, снети от угнетения му другар“ (разказан от ал-Бухари).

 

216- وعن عبد اللَّه بن عَمْرو بن الْعاص رضي اللَّه عنهما عن النَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : «الْمُسْلِمُ مَنْ سَلِمَ الْمُسْلِمُونَ مِنْ لِسانِهِ ويَدِهِ ، والْمُهَاجِرُ مَنْ هَجَرَ ما نَهَى اللَّه عَنْهُ » متفق عليه .

216. От Абдуллах, син на Амр ибн ал-Ас, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Мюсюлманин е онзи, от чийто език и ръка мюсюлманите не пострадват. Преселник е онзи, който е изоставил възбраненото от Аллах“ (всепризнат хадис).

 

217- وعنه رضي اللَّه عنه قال : كَانَ عَلَى ثَقَل النَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم رَجُلٌ يُقَالُ لَهُ كِرْكِرةُ ، فَمَاتَ فقال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « هُوَ في النَّارِ » فَذَهَبُوا يَنْظُرُونَ إِلَيْهِ فوَجَدُوا عَبَاءَة قَدْ غَلَّهَا. رواه البخاري .

217. Пак от него се предават думите: „Мъж на име Киркара отговаряше за вещите на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Когато този човек почина, Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Той е в Огъня“. Отишли [в дома му] да видят [каква е причината] и открили плащ, който той бил присвоил“ (разказан от ал-Бухари).

 

218- وعن أَبي بَكْرَةَ نُفَيْعِ بنِ الحارثِ رضيَ اللَّه عنهُ عن النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال: « إِنَّ الزَّمَانَ قَدِ اسْتَدَارَ كَهَيْئَتِهِ يَوْمَ خَلَقَ اللَّه السَّمواتِ والأَرْضَ : السَّنةُ اثْنَا عَشَر شَهْراً ، مِنْهَا أَرْبَعَةٌ حُرُم: ثَلاثٌ مُتَوَالِيَاتٌ : ذُو الْقعْدة وَذو الْحِجَّةِ ، والْمُحرَّمُ ، وَرجُب الذي بَيْنَ جُمادَي وَشَعْبَانَ ، أَيُّ شَهْرٍ هَذَا ؟ » قلْنَا : اللَّه ورسُولُهُ أَعْلَم ، فَسكَتَ حَتَّى ظنَنَّا أَنَّهُ سَيُسمِّيهِ بِغَيْرِ اسْمِهِ ، قال : أَليْس ذَا الْحِجَّةِ ؟ قُلْنَا : بلَى: قال : « فأَيُّ بلَدٍ هَذَا ؟ » قُلْنَا: اللَّه وَرسُولُهُ أَعلمُ ، فَسَكَتَ حتَّى ظَنَنَّا أَنَّهُ سيُسمِّيهِ بغَيْر اسْمِهِ . قال : « أَلَيْسَ الْبلْدةَ الحرمَ ؟ » قُلْنا : بلَى . قال : « فَأَيُّ يَومٍ هذَا ؟ » قُلْنَا : اللَّه ورسُولُهُ أَعْلمُ ، فَسكَتَ حَتَّى ظَنَنَّا أَنَّه سيُسمِّيهِ بِغيْر اسمِهِ . قال : « أَلَيْسَ يَوْمَ النَّحْر ؟ » قُلْنَا : بَلَى . قال : « فإِنَّ دِماءَكُمْ وَأَمْوَالَكُمْ وأَعْراضَكُمْ عَلَيْكُمْ حرَامٌ ، كَحُرْمَةِ يَوْمِكُمْ هَذَا في بَلَدِكُمْ هَذا في شَهْرِكم هَذَا ، وَسَتَلْقَوْن ربَّكُم فَيَسْأْلُكُمْ عَنْ أَعْمَالِكُمْ ، أَلا فَلا تَرْجِعُوا بَعْدِي كُفَّاراً يضْرِبُ بَعْضُكُمْ رِقَابَ بَعْضٍ ، أَلاَ لِيُبلِّغِ الشَّاهِدُ الْغَائِبَ ، فلَعلَّ بعْض من يبْلغُه أَنْ يَكُونَ أَوْعَى لَه مِن بَعْضِ مَنْ سَمِعه » ثُمَّ قال : « أَلا هَلْ بَلَّغْتُ ، أَلا هَلْ بلَّغْتُ؟ » قُلْنا : نَعَمْ ، قال : « اللَّهُمْ اشْهدْ » متفقٌ عليه .

218. От Абу Бакра Нуфай ибн ал-Харис, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Времето се върти по същия начин, както и в деня, когато Аллах е сътворил небесата и земята. Годината се състои от дванайсет месеца, четири от които – свещени, а три са последователни: Зу-л-каада, Зу-л-хиджжа и ал-Мухаррам, и Раджаб на мударитите[5], който е между Джумада и Шаабан. Кой месец е сега?“ Отговорихме: „Аллах, а и Неговият Пратеник знае най-добре“. Той замълча, докато предположихме, че ще го назове с друго име. Тогава попита: „Не е ли Зу-л-хиджжа?“ Отговорихме: „Да, наистина!“ Попита: „А кой е този град?“ Отговорихме: „Аллах, а и Неговият Пратеник знае най-добре“. Той замълча, докато предположихме, че ще го назове с друго име. Тогава каза: „Не е ли Свещеният град?“ Отговорихме: „Да, наистина“. Попита: „А кой ден е сега?“ Отговорихме: „Аллах, а и Неговият Пратеник знае най-добре“. Той замълча, докато предположихме, че ще го назове с друго име. Тогава попита: „Не е ли Денят за жертвоприношение?“ Отговорихме: „Да, наистина“. Той каза: „Вашата кръв, вашият имот и вашата чест са под възбрана, както са възбранени в този ден, в този град, през този месец. Вие ще срещнете своя Господ и Той ще ви попита за делата ви. Пазете се, не се превръщайте подир мен в неверници, които се колят един друг! Нека присъстващите съобщят това на отсъстващите! Дано някои от онези,  на които то бъде съобщено, го осъзнаят  по-добре от някои, които са го чули от мен!“ После той каза: „Нали ви съобщих това?  Нали ви съобщих това?“ Отговорихме утвърдително. Той каза: „О, Аллах, бъди ми Свидетел!“ (всепризнат хадис)

 

219- وعن أَبي أُمَامةَ إِيَاسِ بنِ ثعْلَبَةَ الْحَارِثِيِّ رضي اللَّه عنه أَن رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال: « مَنِ اقْتَطَعَ حَقَّ امْريءٍ مُسْلمٍ بيَمِينِهِ فَقدْ أَوْجَبَ اللَّه لَه النَّارَ ، وَحَرَّمَ عَلَيْهِ الْجَنَّةَ » فقال رجُلٌ : وإِنْ كَانَ شَيْئاً يسِيراً يا رسولَ اللَّه ؟ فقال : « وإِنْ قَضِيباً مِنْ أَرَاكٍ » رواه مسلم .

219. От Абу Умама Ийас ибн Саалаба ал-Хариси, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „За онзи, който отнеме права на мюсюлманин чрез [фалшива] клетва, Аллах е предписал Ада и е възбранил за него Рая“. Един мъж попита: „Дори ако е нещо малко ли, Пратенико на Аллах?“ Той отговори: „Дори ако е клонче от храст“ (разказан от Муслим).

 

220- وعن عَدِي بن عُمَيْرَةَ رضي اللَّه عنه قال : سَمِعْتُ رسولَ اللَّه يَقُول : « مَن اسْتَعْمَلْنَاهُ مِنْكُمْ عَلَى عَمَل ، فَكَتَمَنَا مِخْيَطاً فَمَا فَوْقَهُ ، كَانَ غُلُولا يَأْتِي بِهِ يوْم الْقِيامَةِ » فقَام إَلْيهِ رجُلٌ أَسْودُ مِنَ الأَنْصَارِ ، كأَنِّي أَنْظرُ إِلَيْهِ ، فقال : يا رسول اللَّه اقْبل عني عملَكَ قال: « ومالكَ ؟ » قال : سَمِعْتُك تقُول كَذَا وَكَذَا، قال : « وَأَنَا أَقُولُهُ الآن : من اسْتعْملْنَاهُ عَلَى عملٍ فلْيجِيء بقَلِيلهِ وَكِثيرِه ، فمَا أُوتِي مِنْهُ أَخَذَ ومَا نُهِِى عَنْهُ انْتَهَى » رواه مسلم .

220. От Ади ибн Умайра, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Когато назнача някого от вас на някоя [обществена] работа и скрие от нас нещо, дори да е игла или по-голяма вещ, това е откраднато и [извършителят] ще го занесе в Съдния ден“. Тогава се изправи черен мъж от мединските му сподвижници, ансарите, сякаш него гледам, и каза: „Пратенико на Аллах, отмени ми назначението!“ Той попита: „Какво има?“ Мъжът отговори: „Чух те да казваш това и това“. Той каза „Аз го казвам сега: когото назнача на работа, нека той донася и малкото, и многото, и каквото му се даде, да го взима, а каквото му се възбрани, да го отбягва“ (разказан от Муслим).

 

221- وعن عمر بن الخطاب رضي اللَّهُ عنه قال : لمَّا كان يوْمُ خيْبرَ أَقْبل نَفرٌ مِنْ أَصْحابِ النَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فَقَالُوا : فُلانٌ شَهِيدٌ ، وفُلانٌ شهِيدٌ ، حتَّى مَرُّوا علَى رَجُلٍ فقالوا : فلانٌ شهِيد . فقال النَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « كلاَّ إِنِّي رَأَيْتُهُ فِي النَّارِ فِي بُرْدَةٍ غَلَّها أَوْ عبَاءَةٍ » رواه مسلم .

221. От Омар ибн ал-Хаттаб, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „След сражението при Хайбар дойде група от сподвижници на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и споменаваха кой е загинал по пътя на Аллах, докато минаха покрай [трупа на] мъж, за когото също казаха, че е загинал по пътя на Аллах. А Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Не, в никакъв случай, аз го видях в Ада с откраднат плащ“ (разказан от Муслим).

 

222- وعن أَبي قَتَادَةَ الْحارثِ بنِ ربعي رضي اللَّه عنه عن رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم أَنَّهُ قَام فِيهمْ، فذَكَرَ لَهُمْ أَنَّ الْجِهادَ فِي سبِيلِ اللَّه ، وَالإِيمانَ بِاللَّه أَفْضلُ الأَعْمالِ، فَقَامَ رَجلٌ فقال: يا رسول اللَّه أَرَأَيْت إِنْ قُتِلْتُ فِي سَبِيلِ اللَّه ، تُكَفِّرُ عنِي خَطَايَاىَ؟ فقال لَهُ رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « نعَمْ إِنْ قُتِلْتَ فِي سَبِيلِ اللَّه وأَنْتَ صَابر مُحْتَسِبٌ ، مُقْبِلٌ غيْرَ مُدْبرٍ » ثُمَّ قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « كيْف قُلْتَ ؟ » قال : أَرَأَيْتَ إِنْ قُتِلْتُ فِي سَبِيل اللَّه ، أَتُكَفرُ عني خَطَاياي ؟ فقال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : «نَعمْ وأَنْت صابِرٌ مُحْتَسِبٌ ، مُقبِلٌ غَيْرَ مُدْبِرٍ ، إِلاَّ الدَّيْن فَإِنَّ جِبْرِيلَ قال لِي ذلِكَ » رواه مسلم .

222. От Абу Катада ал-Харис, син на Риби, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се възправил сред тях и им споменал следното: „Свещената борба джихад по пътя на Аллах и вярата в Аллах са най-добрите дела“. Тогава някакъв мъж станал и попитал: „Пратенико на Аллах, как мислиш, ако бъда убит по пътя на Аллах, дали ще изкупя греховете си?“ Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отговори: „Да, ако бъдеш убит по пътя на Аллах  и си търпелив, не роптаеш и атакуваш, а не отстъпваш“. После Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, попита: „Как го каза?“ Човекът отговори: „Как мислиш, ако бъда убит по пътя на Аллах, дали ще изкупя греховете си?“  Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Да, ако си търпелив, не роптаеш и атакуваш, а не отстъпваш, но не и ако имаш дълг[6]. Джибрил ми каза това“ (разказан от Муслим).

 

223- وعن أَبي هريرة رضي اللَّه عنه ، أَن رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : «أَتَدْرُون من الْمُفْلِسُ ؟» قالُوا : الْمُفْلسُ فِينَا مَنْ لا دِرْهَمَ لَهُ وَلا مَتَاعَ . فقال : « إِنَّ الْمُفْلِسَ مِنْ أُمَّتِي مَنْ يَأْتِي يَوْمَ الْقيامةِ بِصَلاةٍ وَصِيَامٍ وزَكَاةٍ ، ويأْتِي وقَدْ شَتَمَ هذا ، وقذَف هذَا وَأَكَلَ مالَ هَذَا، وسفَكَ دَم هذَا ، وَضَرَبَ هذا ، فيُعْطَى هذَا مِنْ حسَنَاتِهِ ، وهَذا مِن حسَنَاتِهِ ، فَإِنْ فَنِيَتْ حسناته قَبْلَ أَنْ يقْضِيَ مَا عَلَيْهِ ، أُخِذَ مِنْ خَطَايَاهُمْ فَطُرحَتْ علَيْه ، ثُمَّ طُرِح في النَّارِ» رواه مسلم .

223. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е попитал: „Знаете ли кой напълно е изпаднал?“ Отговорили: „Сред нас напълно е изпаднал онзи, който няма нито пари, нито собственост“. Казал: „Сред моята общност напълно е изпаднал онзи, който ще дойде в Деня на възкресението с [добър запас от] молитви, говеене и давана милостиня закат. Ще дойде, а ще е наругал някого, ще е наклеветил друг, ще е отнел чужд имот, ще е убил, ще е удрял. Ще се даде на единия част от добрите му дела, и на другия ще се даде част, и на третия… Когато добрите му дела се стопят, преди да бъде осъден, ще се взима от греховете на пострадалите и ще бъдат хвърляни върху него, докато накрая бъде хвърлен в Ада“ (разказан от Муслим).

224- وعن أُمِّ سَلَمةَ رضي اللَّه عنها ، أَن رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « إِنَّمَا أَنَا بشَرٌ ، وَإِنَّكُمْ تَخْتَصِمُونَ إِلَيَّ ، وَلَعَلَّ بَعْضَكُمْ أَنْ يَكُونَ أَلْحنَ بحُجَّتِهِ مِنْ بَعْض ، فأَقْضِي لَهُ بِنحْو ما أَسْمَعُ فَمَنْ قَضَيْتُ لَهُ بحَقِّ أَخِيهِ فَإِنَّمَا أَقْطَعُ لَهُ قِطْعَةً مِنَ النَّارِ » متفق عليه .

224. От Ум Салама, Аллах да е доволен от нея, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Аз съм само човек. Вие отнасяте споровете си към мен. Възможно е някои от вас да умеят по-убедително да излагат аргументите си в сравнение с други, и аз да отсъдя според онова, което съм чул. Но ако отсъдя в полза на някого, накърнявайки правото на неговия брат, непременно съм му заделил част от Ада“ (всепризнат хадис).

 

225- وعن ابنِ عمرَ رضي اللَّه عنهما قال قال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « لَنْ يَزَالَ الْمُؤمِنُ فِي فُسْحَةٍ مِنْ دِينِهِ مَالَمْ يُصِبْ دَماً حَراماً » رواه البخاري .

225. От сина на Омар, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Вярващият продължава да остава в рамките на своята религия, докато не извърши възбранено убийство“ (разказан от ал-Бухари).

 

226- وعن خَوْلَةَ بِنْتِ عامِرٍ الأَنْصَارِيَّةِ ، وَهِيَ امْرَأَةُ حمْزَةَ رضي اللَّهُ عنه وعنها ، قالت : سمِعْتُ رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يَقُولُ : « إِنَّ رِجَالاً يَتَخَوَّضُونَ فِي مالِ اللَّهِ بِغَيْرِ حَـقٍّ فَلهُمُ النَّارُ يَوْمَ الْقِيَامةِ » رواه البخاري .

226. От Хаула, дъщеря на Амир от ансарите, съпруга на Хамза[7], Аллах да благослови и двамата, се предават думите: „Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Някои хора незаконно се разпореждат с имота на Аллах. За тях е Адът в Деня на възкресението“ (разказан от ал-Бухари).