XXIX. РАЗДЕЛ ЗА УДОВЛЕТВОРЯВАНЕТО НА ПОТРЕБНОСТИТЕ НА МЮСЮЛМАНИТЕ

 

قال اللَّه تعالى: ﴿ وافعلوا الخير لعلكم تفلحون ﴾

Аллах Всевишния е казал: „..И вършете добро, за да сполучите!“ (22: 77)

 

249- وعن ابن عمرَ رضي اللَّهُ عنهما أَن رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : «المسلمُ أَخــو المسلم لا  يَظلِمُه ولا يُسْلِمُهُ . ومَنْ كَانَ فِي حاجةِ أَخِيهِ كانَ اللَّهُ فِي حاجتِهِ، ومنْ فَرَّجَ عنْ مُسلمٍ كُرْبةً فَرَّجَ اللَّهُ عنه بها كُرْبةً من كُرَبِ يومَ القيامةِ ، ومن سَتَرَ مُسْلماً سَتَرَهُ اللَّهُ يَومَ الْقِيامَةِ » متفق عليه .

249. От сина на Омар, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Мюсюлманинът е брат за мюсюлманина – той не го угнетява и не го предава. Когато някой удовлетвори потребност на свой брат, Аллах ще удовлетвори негова потребност. Когато някой избави мюсюлманин от огорчение, него Аллах ще го избави от огорчение в Деня на възкресението. Когато някой прикрие мюсюлманин, него Аллах ще го прикрие в Деня на възкресението“ (всепризнат хадис).

 

250- وعن أَبي هريرة رضي اللَّه عنهُ ، عن النبيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « من نَفَّس عن مؤمن كُرْبة منْ كُرب الدُّنْيا ، نفَّس اللَّه عنْه كُرْبة منْ كُرَب يومِ الْقِيامَةِ ، ومنْ يسَّرَ على مُعْسرٍ يسَّرَ اللَّه عليْه في الدُّنْيَا والآخِرةِ ، ومنْ سَتَر مُسْلِماً سَترهُ اللَّه فِي الدنْيا والآخرة ، واللَّه فِي عوْنِ العبْد ما كانَ العبْدُ في عوْن أَخيهِ ، ومنْ سلك طَريقاً يلْتَمسُ فيهِ عِلْماً سهَّل اللَّه لهُ به طريقاً إلى الجنَّة . وما اجْتَمَعَ قوْمٌ فِي بيْتٍ منْ بُيُوتِ اللَّه تعالَى ، يتْلُون كِتَابَ اللَّه ، ويَتَدارسُونهُ بيْنَهُمْ إلاَّ نَزَلَتْ عليهم السَّكِينةُ ، وغَشِيَتْهُمُ الرَّحْمةُ ، وحفَّتْهُمُ الملائكَةُ ، وذكَرهُمُ اللَّه فيمَنْ عنده . ومنْ بَطَّأَ به عَملُهُ لمْ يُسرعْ به نَسَبُهُ » رواه مسلم .

250. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Когато някой избави вярващ от огорчение в земния живот, него Аллах ще го избави от някое в Деня на възкресението. Когато някой облекчи човек в затруднение, него Аллах ще го облекчи и в земния живот, и в отвъдния. Когато някой прикрие мюсюлманин, него Аллах ще го прикрие и в отвъдния, и в земния живот. Аллах е в помощ на раба, докато рабът е в помощ на своя брат. Когато някой следва път в търсене на знание, Аллах ще улесни за него път към Рая. Всякога, щом хора се събират в някой от домовете на Аллах Всевишния, за да четат Книгата на Аллах и взаимно да я изучават, над тях се спуска покой и ги покрива милосърдие, и ги обграждат ангелите, и Аллах ги споменава пред онези, които са при Него. Онзи, чиито дела го забавят, не ще напредне с помощта на знатността си“[1] (всепризнат хадис).