XXX. РАЗДЕЛ ЗА ЗАСТЪПНИЧЕСТВОТО

 

قال اللَّه تعالى:  ﴿ من يشفع شفاعة حسنة يكن له نصيب منها﴾

Аллах Всевишния е казал: „Който се застъпва за добро дело, ще има дял от него...“ (4: 85).

 

251- وعن أَبي موسى الأَشعري رضي اللَّه عنه قال : كان النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم إِذَا أَتَاهُ طالِبُ حاجةٍ أَقْبَلَ عَلَى جُلسائِهِ فقال : « اشْفَعُوا تُؤجَرُوا ويَقْضِي اللَّه عَلَى لِسان نَبِيِّهِ ما أَحبَّ » متفق عليه .

251. От Абу Муса ал-Ашари, Аллах да е доволен от него, се предава, че когато при Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, идвал човек, търсещ помощ, той се обръщал към намиращите се там и казвал: „Застъпете се и ще бъдете възнаградени, а Аллах ще отсъди с езика на Своя Пророк, каквото Той обича!“ (всепризнат хадис) .

 

252- وعن ابن عباس رضي اللَّه عنهما في قِصّةِ بَريرةَ و زوجِها  قال : قال لها النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم: «لو راجعْتِهِ»؟        قالت : « يا رسولَ الله تأْمُرُني؟» قال:  «إنما أشفعُ» قالت : « لا حاجةَ لي فيهِ»   » رواه البخاري .

252. От сина на Аббас, Аллах да е доволен и от него, и от баща му, се предава историята на Барира и съпруга й: „Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Би ли се завърнала при него?“. Тя попита: „Пратенико на Аллах, повеляваш ли ми това?“ Той отговори: „Само се застъпвам“. Тя каза: „Нямам нужда от него“ (разказан от ал-Бухари).