XXXIII. РАЗДЕЛ ЗА ЖАЛОСТТА КЪМ СИРАЦИТЕ, МОМИЧЕТАТА, ВСИЧКИ СЛАБИ, БЕДНЯЦИ И ПОСТРАДАЛИ,

за доброто отношение, съчувствието и снизхождението към тях, както и за покровителстването им

 

قال اللَّه تعالى:  ﴿ واخفض جناحك للمؤمنين ﴾

Аллах Всевишния е казал: „И спусни своето крило над вярващите!“ (15: 88)

 

وقال تعالى:  ﴿ واصبر نفسك مع الذين يدعون ربهم بالغداة والعشي يريدون وجهه، ولا تعد عيناك عنهم تريد زينة الحياة الدنيا ﴾

И е казал Всевишния: „И бъди търпелив заедно с онези, които зоват своя Господ сутрин и вечер, искайки Неговия Лик! И не отмествай очи от тях, възжелавайки украсата на земния живот!“ (18: 28).

 

وقال تعالى:  ﴿ فأما اليتيم فلا تقهر، وأما السائل فلا تنهر﴾

И е казал: „Тъй че не огорчавай сирака! И не отпъждай умоляващия!“ (93: 9–10).

 

وقال تعالى : ﴿ أرأيت الذي يكذب بالدين، فذلك الذي يدع اليتيم، ولا يحض على طعام المسكين﴾

И е казал още: „Видя ли ти онзи, който взима за лъжа Възмездието? Това е онзи, който пъди сирака и не подканва да бъде нахранен нуждаещият се“ (107: 1–3).

 

265- عن سعد بن أَبي وَقَّاص رضي اللَّه عنه قال : كُنَّا مَعَ النَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم سِتَّةَ نفَر ، فقال المُشْرِكُونَ للنَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : اطْرُدْ هُؤُلاءِ لا يَجْتَرِئُون عليْنا ، وكُنْتُ أَنا وابْنُ مسْعُودٍ ورجُل مِنْ هُذَيْلِ وبِلال ورجلانِ لَستُ أُسمِّيهِما ، فَوقَعَ في نَفْسِ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ما شاءَ اللَّه أَن يقعَ فحدث نفْسهُ ، فأَنْزَلَ اللَّهُ تعالى : ﴿ ولا تَطْرُدِ الَّذِينَ يَدْعُون رَبَّهُمْ بالْغَداةِ والعَشِيِّ يُريدُونَ وجْهَهُ﴾  [ الأنعام : 52 ] رواه مسلم.

265. От Саад ибн Аби Уаккас, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Бяхме шестима човека заедно с Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, когато съдружаващите с Аллах му казаха: „Прогони тези, да не придобият кураж против нас!“ Това бяхме аз, Ибн Масуд, един мъж от Хузайл, Билял и двама мъже, чиито имена не ще спомена. Тогава в душата на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се породило онова, което Аллах е пожелал да се породи. Той се вглъбил и Аллах, Всемогъщия и Всевеликия, низпослал следното знамение: „И не прогонвай онези, които зоват своя Господ и сутрин, и вечер, искайки Неговия Лик!...“(6: 52) (разказан от Муслим).

266- وعن أَبي هُبيْرةَ عائِذِ بن عمْرو المزَنِيِّ وَهُوَ مِنْ أَهْلِ بيْعةِ الرِّضوانِ رضي اللَّه عنه، أَنَّ أَبا سُفْيَانَ أَتَى عَلَى سلْمَانَ وصُهَيْب وبلالٍ في نفَرٍ فقالوا : ما أَخَذَتْ سُيُوفُ اللَّه مِنْ عدُوِّ اللَّه مَأْخَذَهَا ، فقال أَبُو بَكْرٍ رضي اللَّه عنه : أَتَقُولُونَ هَذَا لِشَيْخِ قُريْشٍ وَسيِّدِهِمْ؟ فَأَتَى النَّبِيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، فَأَخْبرهُ فقال : يا أَبا بَكْر لَعلَّكَ أَغْضَبتَهُم ؟ لَئِنْ كُنْتَ أَغْضَبْتَهُمْ لَقَدْ أَغْضَبتَ رَبَّكَ ؟ فأَتَاهُمْ فقال : يا إِخْوتَاهُ آغْضَبْتُكُمْ ؟ قالوا : لا ، يغْفِرُ اللَّه لَكَ يا أُخَيَّ . رواه مسلم.

 

266. От Абу Хубайра Аиз ибн Амр ал-Музани, един от далите удовлетворителна за Аллах клетва[1], Аллах да е доволен от него, се предава, че Абу Суфян отишъл при Салман, Сухайб и Билял, и те му казали: „Мечовете на Аллах не са взели своята дан от врага на Аллах“. А Абу Бакр, Аллах да е доволен от него, казал: „Нима казвате това на старейшина от Курайш и техен вожд?“ Той отишъл при Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и го известил за случилото се. [Пророка] казал: „Но, Абу Бакр, ти навярно си ги разгневил. Ако си сторил това, значи си разгневил своя Господ“. [Абу Бакр] отишъл при тях и попитал: „Братя, разгневих ли ви?“ Отговорили: „Не! Аллах да те опрости, братко!“ (разказан от Муслим)

 

267- وعن سهلِ بن سعدٍ رضي اللَّه عنه قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : «أَنَا وكافلُ الْيتِيمِ في الجنَّةِ هَكَذَا » وأَشَار بِالسَّبَّابَةِ وَالْوُسْطَى ، وفَرَّجَ بَيْنَهُمَا » . رواه البخاري.

267. От Сахл ибн Саад, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Аз и онзи, който се грижи за сирак, сме ето така в Рая“. И той вдигна показалеца и средния си пръст, оставяйки разстояние между тях“(разказан от ал-Бухари).

 

268- وعن أَبي هريرة رضي اللَّه عنه قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : «كَافِل الْيتيمِ لَهُ أَوْ لِغَيرِهِ . أَنَا وهُوَ كهَاتَيْنِ في الجَنَّةِ » وَأَشَارَ الرَّاوي وهُو مَالِكُ بْنُ أَنَسٍ بِالسَّبَّابةِ والْوُسْطى . رواه مسلم .

       وقوله صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « الْيَتِيمُ لَه أَوْ لِغَيرهِ » معناهُ : قَرِيبهُ ، أَوْ الأَجنَبِيُّ مِنْهُ، فَالْقرِيبُ مِثلُ أَنْ تَكْفُلَه أُمُّه أَوْ جدُّهُ أَو أخُوهُ أَوْ غَيْرُهُمْ مِنْ قَرَابتِهِ ، واللَّه أَعْلَم .

268. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Който се грижи за сирак, независимо дали е роднина или чужд, ще бъде с мен в Рая ето като тези двата“. И разказвачът Малик ибн Анас вдигна показалеца и средния си пръст“ (разказан от Муслим).

 

269- وعنه قال : قال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « لَيْسَ المِسْكِينُ الذي تَرُدُّهُ التَّمْرةُ وَالتَّمْرتَانِ، ولا اللُّقْمةُ واللُّقْمتانِ إِنَّمَا المِسْكِينُ الذي يتَعَفَّفُ » متفقٌ عليه .

 وفي رواية في « الصحيحين » : « لَيْسَ المِسْكِينُ الذي يطُوفُ علَى النَّاسِ تَرُدُّهُ اللُّقْمةُ واللُّقْمتَان ، وَالتَّمْرةُ وَالتَّمْرتَانِ ، ولَكِنَّ المِسْكِينَ الذي لا يَجِدُ غِنًى يُغنْيِه ، وَلا يُفْطَنُ بِهِ فيُتصدَّقَ عَلَيهِ ، وَلا يَقُومُ فَيسْأَلَ النَّاسَ » .

269. Пак от него се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Бедняк е не онзи, който може да се върне заради една или две фурми, или заради една или две хапки, а бедняк е само онзи, който се въздържа [да проси, въпреки че се нуждае]“ (всепризнат хадис).

В друга версия в двата сборника Сахих се казва: „Бедняк е не онзи, който обикаля хората и се връща заради една или две хапки, или заради една или две фурми, а който не разполага с достатъчно средства, за да преживява, но не разкрива това, за да не му дават милостиня, и не застава да проси от хората“.

 

270- وعنه عن النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « السَّاعِي علَى الأَرْمَلَةِ وَالمِسْكِينِ كَالمُجاهِدِ في سبيلِ اللَّه » وأَحْسُبهُ قال : « وَكَالْقائِمِ الَّذي لا يَفْتُرُ ، وَكَالصَّائِمِ لا يُفْطِرِ»متفقٌ عليه .

270. Пак от него се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Който се грижи за вдовици и бедняци, е като борещия се по пътя на Аллах“. Сподвижникът смята също така, че той е казал и следното: „..и като молещия се нощем, без да се отегчава, и като говеещия постоянно“ (всепризнат хадис).

 

271- وعنه عن النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « شَرُّ الطَّعَام طَعَامُ الْوليمةِ ، يُمْنَعُها مَنْ يأْتِيهَا ، ويُدْعَى إِلَيْهَا مَنْ يَأْبَاهَا ، ومَنْ لَمْ يُجِبِ الدَّعْوةَ فَقَدْ عَصَى اللَّه ورَسُولُهُ» رواه مسلم.

    وفي رواية في الصحيحين عن أبي هريرةَ من قوله : « بِئْسَ الطَّعَامُ طَعَامُ الْوَلِيمَةِ يُدْعَى إِلَيْهَا الأَغْنِيَاءُ وَيُتْرَكُ الفُقَرَاءُ » .

271. Пак от него се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Най-лошата храна е тази на пиршество, от което са възпрени хора, готови да дойдат,  а са поканени такива без охота да дойдат. Който не откликне на покана, той не се е подчинил на Аллах, както и на Неговия Пратеник“ (разказан от Муслим).

Друга версия в двата сборника Сахих на ал-Бухари и Муслим, предадена от Абу Хурайра, гласи: „Как противна е храната, храната на пиршество, на което са поканени богатите, а са изключени бедните“.

 

272- وعن أَنس رضي اللَّه عنه عن النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « مَنْ عَالَ جَارِيتَيْنِ حَتَّى تَبْلُغَا جَاءَ يَومَ القِيامَةِ أَنَا وَهُو كَهَاتَيْنِ » وَضَمَّ أَصَابِعَهُ . رواه مسلم .

272. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Който отгледа две момичета, докато достигнат зрелост, в Деня на възкресението ще дойде с мен като ето тези двата“. И той събра пръстите си“ (разказан от Муслим).

 

273- وعن عائشةَ رضي اللَّه عنها قالت : دَخَلَتَ عليَّ امْرَأَةٌ ومعهَا ابْنَتَانِ لَهَا تَسْأَلُ فَلَم تَجِدْ عِنْدِى شَيْئاً غَيْرَ تَمْرةٍ واحِدةٍ ، فَأَعْطَيْتُهَا إِيَّاهَا فَقَسَمتْهَا بَيْنَ ابنَتَيْهَا وَلَمْ تَأْكُلْ مِنْهَا ثُمَّ قامتْ فَخَرَجتْ ، فَدخلَ النَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم عَلَيْنَا ، فَأَخْبرتُهُ فقال: « مَنِ ابْتُلِيَ مِنْ هَذِهِ البَنَاتِ بِشَيْءٍ فَأَحْسَنَ إِلَيْهِنَّ كُنَّ لَهُ سِتْراً من النَّارِ » متفقٌ عليه .

273. От Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предават думите: „При мен влезе жена заедно с двете си дъщери и помоли да им дам нещо. Не намерих нищо друго освен единствена фурма и й я дадох. А тя я подели между тях, без самата да похапне. После станаха и излязоха. Тогава влезе Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и аз го известих за случката. А той каза: „Който бъде подложен на изпитанието да се грижи така за момичета и се отнася добре към тях, те ще бъдат за него защита пред Ада“ (всепризнат хадис).

 

274- وعن عائشةَ رضي اللَّهُ عنها قالت : جَاءَتنى مِسْكِينَةٌ تَحْمِل ابْنْتَيْن لها ، فَأَطعمتهَا ثَلاثَ تَمْرَاتٍ ، فَأَعطتْ كُلَّ وَاحدَةٍ مِنْهُمَا تَمْرَةً وَرفعتْ إِلى فيها تَمْرةً لتَأَكُلهَا ، فاستطعمتها ابْنَتَاهَا ، فَشَقَّت التَّمْرَةَ التى كَانَتْ تُريدُ أَنْ تأْكُلهَا بيْنهُمَا ، فأَعْجبنى شَأْنَها ، فَذَكرْتُ الَّذي صنعَتْ لرسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فقال : « إن اللَّه قَدْ أَوْجَبَ لَهَا بِهَا الجنَّةَ ، أَو أَعْتقَها بِهَا مَن النَّارِ » رواه مسلم .

274. От Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предават думите: „При мен дойде бедна жена, която носеше двете си дъщери. Поднесох й три фурми и тя даде на момичетата си по една. После вдигна ръка към устата си, за да изяде третата фурма, но дъщерите й я поискаха, тя я разчупи и подели между тях, въпреки че възнамеряваше да я изяде. Нейната постъпка ме възхити и споменах за нея пред Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Той каза: „За нея Аллах непременно е отредил Рая или я е освободил от Ада“ (разказан от Муслим).

 

275- وعن أبي شُريْحٍ خُوَيْلِدِ بْنِ عَمْروٍ الخُزاعِيِّ رضي اللَّهُ عنه قال : قال النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم: « اللَّهُمَّ إِنِّى أُحَرِّجُ حَقَّ الضَّعيفينِ الْيَتِيمِ والمرْأَةِ » حديث حسن صحيح رواه النسائى بإِسناد جيدٍ.

275. От Абу Шурайх Хуайлид ибн Амр ал-Хузаи, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „О, Аллах, аз не допускам да се накърняват правата на слабите, на сираците и жените“ (добър хадис, разказан от ан-Насаи с добър свод от разказвачи).

 

276- وعن مُصْعبِ بنِ سعدِ بنِ أبي وقَّاصٍ رضي اللَّه عنهما : رأَى سعْدٌ أَنَّ لَهُ فَضْلاً علَى مَنْ دُونهُ ، فقال النبيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « هَل تُنْصرُونَ وتُرزقُونَ إِلاَّ بِضُعفائِكُم» رواه البخاري هَكَذا مُرسلاً، فَإِن مصعَب ابن سعد تَابِعِيُّ ، ورواه الحافِظُ أَبو بكر الْبَرْقَانِى في صحيحِهِ مُتَّصلاً عن أَبيه رضي اللَّه عنه .

276. От Мусаб, син на Саад ибн Аби Уаккас, Аллах да е доволен и от двамата, се предава  следното: „Саад смятал, че има заслуги към онези, които стоят по-ниско от него. Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал: „Нима ви се дава подкрепа и препитание за сметка на друг освен на слабите помежду ви!“ (разказан от ал-Бухари[2]).

277- وعن أبي الدَّرْداءِ عُوَيْمرٍ رضي اللَّه عنه قال : سمِعتُ رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يقول : «ابْغونِي في الضُّعَفَاءِ، فَإِنَّمَا تُنْصرُونَ ، وتُرْزقون بضُعفائِكُمْ » رواه أَبو داود بإسناد جيد .

277. От Абу ад-Дарда Уаймар, Аллах да е доволен от него, се предава следното: „Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Намерете ми слабите! На вас ви се дава подкрепа и препитание единствено за сметка на слабите помежду ви“ (разказан от Абу Дауд чрез добри първоизвори).