XXXVI. РАЗДЕЛ ЗА СЕМЕЙНИТЕ РАЗХОДИ

 

قال اللَّه تعالى:  ﴿ وعلى المولود له رزقهن وكسوتهن بالمعروف ﴾

Аллах Всевишния е казал: „...онзи, чието е новороденото, е длъжен да го храни и облича според обичая“ (2: 233).

 

وقال تعالى:  ﴿ لينفق ذو سعة من سعته، ومن قدر عليه رزقه فلينفق مما آتاه اللَّه، لا يكلف اللَّه نفساً إلا ما آتاها﴾

И е казал още: „Заможният да даде [за жената и детето] според своите възможности! И комуто препитанието е ограничено, да даде от онова, което Аллах му е дарил! Аллах възлага на всяка душа само според онова, което й е дал“ (65: 7).

 

وقال تعالى:  ﴿وما أنفقتم من شيء فهو يخلفه﴾

И е казал също: „...и каквото нещо раздадете [за милостиня], той го връща“ (34: 39).

 

295 - وعن أبي هريرة رضي اللَّه عنه قال : قال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : «دِينَارٌ أَنْفَقْتَهُ في سبيلِ اللَّه ، وَدِينَارٌ أَنْفَقتَهُ في رقَبَةٍ ، ودِينَارٌ تصدَّقْتَ بِهِ عَلَى مِسْكِينٍ، وَدِينَارٌ أَنْفقْتَهُ علَى أَهْلِكَ ، أَعْظمُهَا أَجْراً الَّذي أَنْفَقْتَهُ علَى أَهْلِكَ » رواه مسلم .

295. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „От динар, похарчен по пътя на Аллах, динар, похарчен заради роб[1], динар, даден като милостиня за бедняк, и динар, похарчен за твоето семейство, най-голямо е въздаянието за онова, което си похарчил за семейството си“ (разказан от Муслим).

 

296 - وعن أبي عبدِ اللَّهِ وَيُقَالُ له : أبي عبدِ الرَّحمن ثَوْبانَ بْن بُجْدُدَ مَوْلَى رسولِ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : قال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « أَفْضَلُ دِينَارٍ يُنْفِقُهُ الرَّجُلُ دِينَارٌ يُنْفِقُهُ عَلَى عِيالِهِ ، وَدِينَارٌ يُنْفِقُهُ عَلَى دابَّتِهِ في سبيلِ اللَّه ، ودِينَارٌ يُنْفِقُهُ علَى أَصْحابه في سبِيلِ اللَّهِ » رواه مسلم .

296. От Абу Абдуллах, наричан също Абдуррахман Саубан, син на Будждуд, освободен роб на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се предава, че той е казал: „Най-добрият динар е онзи, който мъжът похарчва за своето семейство, и динарът, който похарчва за добичето си по пътя на Аллах[2], и динарът, който похарчва за другарите си по пътя на Аллах“ (разказан от Муслим).

 

297 - وعن أُمِّ سلَمَةَ رضي اللَّهُ عنها قَالَتْ : قلتُ يا رسولَ اللَّهِ ، هَلْ لي أَجْرٌ في بني أبي سلَمةَ أَنْ أُنْفِقَ علَيْهِمْ ، وَلَسْتُ بتَارِكَتِهمْ هَكَذَا وهَكَذَا ، إِنَّما هُمْ بنِيَّ ؟ فقال : « نَعَمْ لَكِ أَجْرُ ما أَنْفَقْتِ علَيهِم » متفقٌ عليه .

297. От Ум Салама, Аллах да е доволен от нея, се предава, че казала: „Пратенико на Аллах, полага ли ми се възнаграждение за децата на Абу Салама, ако изразходвам средства за тях? Аз не мога да ги оставя [да се скитат] насам-натам[3]. Та те са мои деца“. Отговорил: „Да, полага ти се отплата за средствата, които си изразходила за тях“ (всепризнат хадис).

 

298 - وعن سعد بن أبي وقَّاص رضي اللَّه عنه في حدِيثِهِ الطَّويلِ الذِي قَدَّمْناهُ في أَوَّل الْكِتَابِ في بَابِ النِّيَّةِ أَنَّ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال له : « وَإِنَّكَ لَنْ تُنْفِقَ نَفَقَةً تَبْتَغِي بِهَا وَجهَ اللَّه إلاَّ أُجِرْتَ بها حَتَّى ما تَجْعلُ في في امرأَتِكَ » متفقٌ عليه .

 298. От Саад ибн Аби Уаккас, Аллах да е доволен от него, се предава в рамките на дълъг, вече цитиран тук хадис[4], че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „За всеки разход в стремеж към Лика на Аллах непременно получаваш въздаяние, дори когато слагаш хапка в устата на жена си” (всепризнат хадис).

 

299 - وعن أبي مَسْعُودٍ الْبَدرِيِّ رضي اللَّه عنه ، عن النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : «إِذَا أَنْفَقَ الرَّجُلُ على أَهْلِهِ نفقَةً يحتَسبُها فَهِي لَهُ صدقَةٌ » متفقٌ عليه .

299. От Абу Масуд ал-Бадри, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Когато някой човек изразходва за близките си средства [с намерение] за равносметка, те за него са подаяние“ (всепризнат хадис).

 

300- وعن عبدِ اللَّهِ بنِ عمرو بنِ العاص رضي اللَّه عنهما قال : قال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « كَفي بِالمرْءِ إِثْماً أَنْ يُضَيِّعَ مَنْ يقُوتُ » حديثٌ صحيحٌ رواه أَبو داود وغيره .

 ورواه مسلم في صحيحه بمعنَاهُ قال : « كَفي بِالمرْءِ إِثْماً أَنْ يَحْبِسَ عَمَّنْ يملِكُ قُوتَهُ » .

300. От Аббдуллах, син на Амр ибн ал-Ас, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Достатъчен грях за човек е да погуби онзи, когото той издържа“ (достоверен хадис, разказан от Абу Дауд и други).

Муслим го разказва в своя сборник Сахих по следния начин: „Достатъчен грях за човек е да прекрати издръжката за някой, който зависи от него“.

 

  301/ 1 - وعن أبي هريرةَ رضي اللَّهُ عنه أَن النبيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « مَا مِنْ يوْمٍ يُصْبِحُ الْعِبَادُ فِيهِ إِلاَّ ملَكَانِ يَنْزلانِ ، فَيقولُ أَحدُهُما : اللَّهُمَّ أَعْطِ مُنْفِقاً خَلفاً ، ويَقولُ الآخَرُ : اللَّهُمَّ أَعْطِ مُمْسِكاً تَلَفاً » متفقٌ عليه .

301/1. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Всеки ден, щом Божиите раби станат сутрин, два ангела слизат на земята и единият казва: „О, Аллах, прати въздаяние за раздаващия!“ А другият казва: „О, Аллах, прати гибел за стиснатия!“ (всепризнат хадис)

 

  301/2  - وعنه عن النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « الْيَدُ الْعُلْيا خَيْرٌ مِنَ الْيدِ السُّفْلَى وابْدَأْ بمن تَعُولُ ، وَخَيْرُ الصَّدَقَةِ مَا كَانَ عَنْ ظَهْرِ غِنَى ، ومَنْ يَسْتَعِففْ ، يُعِفَّهُ اللَّهُ ، ومَنْ يَسْتَغْنِ يُغْنِه اللَّهُ » رواه البخاري .

301/2. Пак от него се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Ръката, която дава, е по-добра от ръката, която взима. Първо дай на онези, които са под твоя издръжка. Най-добрата милостиня е даваната от излишъка на богатството. Който се въздържа [да протегне ръка за милостиня], Аллах го предпазва от просия. Който се задоволява с малко, Аллах го обогатява“ (разказан от ал-Бухари).