XXXVIII. РАЗДЕЛ ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ЧОВЕК ДА ПОВЕЛЯВА ПОСЛУШАНИЕ ПРЕД АЛЛАХ НА СЕМЕЙСТВОТО СИ, НА ПОРАСНАЛИТЕ СИ ДЕЦА, НА ВСИЧКИ ПОД НЕГОВО ПОПЕЧИТЕЛСТВО,

 и да им възбранява неподчинението, да ги възпитава и да ги възпира от извършване на непозволени деяния

 

قال اللَّه تعالى: ﴿وأمر أهلك بالصلاة واصطبر عليها ﴾

Аллах Всевишния е казал: „И повели на твоето семейство да отслужва молитвата, и самият ти постоянствай в нея!...“ (20: 132)

 

وقال تعالى:  ﴿ يا أيها الذين آمنوا قوا أنفسكم وأهليكم ناراً﴾

И е казал Всевишния: „О, вярващи, пазете себе си и своите семейства от Огъня...“ (66: 6).

 

303- وعن أبي هريرةَ رضي اللَّه عنه قال : أَخذ الحسنُ بنُ عليٍّ رضي اللَّه عنْهُما تَمْرةً مِنْ تَمرِ الصَّدقَةِ فَجعلهَا في فِيهِ فقال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « كُخْ كُخْ ، إِرْمِ بِهَا ، أَما علِمْتَ أَنَّا لا نأْكُلُ الصَّدقةَ ،؟ » متفق عليه .

 وفي روايةٍ : « إنا لا تَحِلُّ لنَا الصَّدقةُ ».

303. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Ал-Хасан, синът на Али, Аллах да е доволен и от двамата, взе фурма от дадените за милостиня фурми, и я сложи в устата си. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Недей! Недей! Изплюй я! Не знаеше ли, че ние не ядем от милостинята!“ (всепризнат хадис).

В друг вариант се казва: „...че на нас не ни е позволена милостинята!“ По онова време ал-Хасан бил малко момче.

 

304- وعن أبي حفْصٍ عُمَر بن أبي سلَمةَ عبدِ اللَّه بنِ عبدِ الأَسد : ربيبِ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : كُنْتُ غُلاماً في حجْرِ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، وكَانَتْ يَدِي تَطِيشُ في الصَّحْفَةِ ، فقال لي  رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « يا غُلامُ سمِّ اللَّهَ تعالى ، وَكُلْ بِيمِينِكَ، وكُل ممَّا يليكَ » فَما زَالَتْ تِلْكَ طِعْمتي بعْدُ . متفقٌ عليه .

304. От Абу Хафс Омар, син на Абу Салама Абдуллах, син на Абдуласад, доведен син на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се предават думите: „Когато бях момче под попечителството на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ръката ми бъркаше в блюдото отвсякъде. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Момче, спомени Аллах Всевишния, яж с дясната си ръка и се храни от своята страна!” Това стана постоянният ми начин на хранене“ (всепризнат хадис).

 

305- وعن ابن عمَر رضي اللَّه عنهما قال : سمعت رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يقول : « كُلُّكُمْ راعٍ ، وكُلُّكُمْ مسئولٌ عنْ رعِيَّتِهِ ، والأِمَامُ رَاعٍ ، ومسئولٌ عَنْ رَعِيَّتِهِ ، والرَّجُلُ رَاعٍ في أَهْلِهِ ومسئولٌ عَنْ رَعِيَّتِهِ ، والمرْأَةُ راعِيةٌ في بيْتِ زَوْجِهَا ومسئولة عنْ رعِيَّتِهَا ، والخَادِمُ رَاعٍ في مالِ سيِّدِهِ ومسئولٌ عَنْ رَعِيَّتِهِ ، فكُلُّكُمْ راعٍ ومسئولٌ عنْ رعِيتِهِ» متفقٌ عليه .

305. От сина на Омар, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: „Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Всеки от вас е пастир. Всеки е отговорен за стадото си. И имамът е пастир, отговорен за стадото си. И мъжът е пастир за семейството си, и е отговорен за стадото си. И жената е пастирка в дома на съпруга си, и е отговорна за стадото си. И слугата е пастир за имота на господаря си, и е отговорен за стадото си. Всеки от вас е пастир и е отговорен за стадото си“ (всепризнат хадис).

 

306- وعن عمرو بن شُعْيب ، عن أَبيه ، عن جَدِّهِ رضي اللَّه عنه قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « مُرُوا أَوْلادكُمْ بِالصَّلاةِ وهُمْ أَبْنَاءُ سبع سِنِينَ ، واضْرِبُوهمْ علَيْهَا وَهُمْ أَبْنَاءُ عَشْرِ ، وفرَّقُوا بيْنَهُمْ في المضَاجعِ » حديثٌ حسن رواه أبو داود بإِسنادٍ حسنٍ .

306. От Амр ибн Шуайб, от баща му, от дядо му, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Карайте децата си да отслужват молитвите, след като станат на седем години. Понатупвайте ги заради това[1], след като станат на десет години и ги отделете в постелите“ (добър хадис, разказан от Абу Дауд с добър свод от разказвачи).

 

307- وعن أبي ثُريَّةَ سَبْرَةَ بنِ مَعْبدٍ الجهَنِيِّ رضي اللَّه عنه قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم: « عَلِّمُوا الصَّبِيَّ الصَّلاةَ لِسَبْعِ سِنِينَ ، وَاضْرِبُوهُ علَيْهَا ابْنَ عشْرِ سِنِينَ » حديث حسنٌ رواه أَبو داود ، والترمِذي وقال حديث حسن .

 ولَفْظُ أبي داوُد : « مرُوا الصَّبِيَّ بِالصَّلاَةِ إِذَا بَلَغَ سَبْعَ سِنِينَ » .

307. От Абу Сурайя Сабра ибн Маабад ал-Джухани, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Учете момчето да отслужва молитвите, след като стане на седем години. Понатупвайте го заради това, след като стане на десет години“ (разказан от Абу Дауд и ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).