XLIV. РАЗДЕЛ ЗА ПОЧИТАНЕТО НА УЧЕНИТЕ, ВЪЗРАСТНИТЕ И БЛАГОДЕТЕЛНИТЕ,

за привилегированото им положение, за възхваляването на събиранията им и за оповестяването на тяхната начетеност

 

قال اللَّه تعالى: ﴿ قل: هل يستوي الذين يعلمون والذين لا يعلمون إنما يتذكر أولو الألباب﴾  

Аллах Всевишния е казал: „Нима са равни онези, които знаят, и онези, които не знаят? Поучават се само разумните хора“  (39: 9).

 

352- وعن أبي  مسعودٍ عُقبةَ بنِ عمرٍو البدريِّ الأنصاريِّ رضي اللَّهُ عنه قال: قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « يَؤُمُّ الْقَوْمَ أَقْرَؤهُمْ لِكتَابِ اللَّهِ ، فَإِنْ كَانُوا في الْقِراءَةِ سَواءً ، فَأَعْلَمُهُمْ بِالسُّنَّةِ ، فَإِنْ كَانُوا في السُّنَّةِ سَوَاءً ، فَأَقْدمُهُمْ هِجْرَةً ، فَإِنْ كانُوا في الهِجْرَةِ سَوَاءً ، فَأَقْدَمُهُمْ سِنّاً وَلا يُؤمَّنَّ الرَّجُلُ الرَّجُلَ في سُلْطَانِهِ ، وَلا يَقْعُدُ في بيْتِهِ على تَكْرِمتِهِ إِلاَّ بِإِذْنِهِ» رواه مسلم .

وفي رواية له: «فَأَقْدَمُهُم سِلْماً» بَدَلَ «سِنّاً».

وفي رواية : يَؤُمُّ الْقَوْمَ أَقْرَؤهُمْ لِكتَابِ اللَّهِ ، وأَقْدمُهُمْ قِراءَةً ، فَإِنْ كَانَتْ قِراءَتُهمْ سَواءً فَيَؤُمُّهم أَقْدمُهُمْ هِجْرةً ، فَإِنْ كَانوا في الهِجْرَةِ سوَاء ، فَلْيُؤمَّهُمْ أَكْبرُهُمْ سِناً » .

352. От Абу Масуд Укба ибн Амр ал-Бадри ал-Ансари, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Молитвата се води от имам, който най-хубаво чете Книгата на Аллах; ако са равностойни по четене, тогава – от онзи, който най-добре познава традицията сунна; а ако са равностойни по традиция, тогава – от най-стария по преселение хиджра; ако и по преселение са равностойни, тогава – от най-възрастния. Никой гост да не става имам на домакина и да не сяда в дома му на неговото почетно място освен с позволението му“ (разказан от Муслим) .

В друг вариант вместо „тогава – от най-възрастния“ се казва: „тогава – от най-рано приелия Исляма“. В трети вариант се казва: „Молитвата се води от имам, който най-хубаво чете Книгата на Аллах и най-отдавна я чете; ако са равностойни по четене, я води най-старият по преселение хиджра; ако са равностойни и по преселение, тогава я води най-възрастният“.

 

353- وعنه قال : كان رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يمْسحُ منَاكِبَنَا في الصَّلاةِ وَيَقُولُ : « اسْتَوُوا وَلا تخْتلِفُوا ، فَتَخْتَلِفَ قُلُوبُكُمْ ، لِيَلِني مِنكُمْ أُولوا الأَحْلامِ والنُّهَى ، ثُمَّ الَّذِينَ يَلُونَهم ، ثُمَّ الذين يلونَهم » رواه مسلم .

353. Пак от същия сподвижник се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, полагал ръка на раменете им при молитва и казвал: „Подравнявайте се и не се разграничавайте, за да не се разграничат сърцата ви. Нека най-близо до мен бъдат зрелите и разумните сред вас, после онези, които ги следват, а после онези, които следват тях“ (разказан от Муслим).

354- وعن عبد اللَّه بن مسعودٍ رضي اللَّه عنه قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « لِيَلِني مِنْكُمْ أُولُوا الأَحْلامِ والنُّهَى ، ثُمَّ الَّذِينَ يَلُونَهُمْ » ثَلاثاً « وإِيَّاكُم وهَيْشَاتِ الأَسْواقِ » رواه مسلم .

354. От Абдуллах ибн Масуд, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Нека най-близо до мен бъдат зрелите и разумните сред вас, после онези, които ги следват“ (Повторил това три пъти.) „И се пазете от безредие, сякаш че сте на пазар [по време на молитва]!“ (разказан от Муслим)

 

355- وعن أبي  يحْيى وَقيل : أبي  مُحمَّد سَهْلِ بن أبي  حثْمة بفتح الحاءِ المهملة وإِسكان الثاءِ المثلثة الأَنصاري رضي اللَّه عنه قال : انْطَلَقَ عبْدُ اللَّهِ بنُ سهْلٍ وَمُحيِّصَةُ ابْنُ مَسْعُودٍ إِلى خَيْبَرَ وَهِيَ يَوْمَئِذ صُلْحٌ ، فَتَفَرَّقَا .فَأَتَى مُحَيِّصةُ إِلى عبدِ اللَّهِ بنِ سَهلٍ وهو يَتَشَحَّطُ في دمهِ قَتيلاً ، فدفَنَهُ ، ثمَّ قَدِمَ المدِينَةَ فَانْطَلَقَ عَبْدُ الرحْمنِ بْنُ سَهْلٍ وَمُحَيِّصَةُ وَحُوِّيصةُ ابْنَا مسْعُودٍ إِلى النَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، فَذَهَب عَبْدُ الرَّحْمنِ يَتَكَلَّمُ فقال : «كَبِّرْ كَبِّرْ » وَهُوَ أَحْدَثُ القَوْمِ ، فَسَكَت ، فَتَكَلَّمَا فقال: « أَتَحْلِفُونَ وَتسْتَحِقُّونَ قَاتِلكُمْ ؟ » وَذَكَرَ تَمامَ الحدِيث . متفقٌ عليه .

355. От Абу Яхя (или от Абу Мухаммeд Сахл ибн Аби Хасма) ал-Ансари, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Абдуллах ибн Сахл и Мухайиса ибн Масуд отишли в Хайбар по време на примирие и се разделили. [После] Мухайиса отишъл при Абдуллах ибн Сахл, а той лежал в кръвта си убит. Погребал го, после потеглил към ал-Медина. Абдуррахман ибн Сахл и синовете на Масуд – Мухайиса и Хауайиса – отишли при Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Абдуррахман започнал да говори, но той казал: „Най-големият, най-големият!“ Абдуррахман, който бил най-младият от тях, замълчал, и започнали те да говорят. Тогава [Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари] казал: „Ще се закълнете ли и ще потърсите ли право за вашия убит?“ И разказал целия хадис (всепризнат хадис).

 

356- وعن جابرٍ رضي اللَّهُ عنه أَنَّ النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم كَانَ يَجْمَعُ بيْنَ الرَّجُلَيْنِ مِنْ قَتْلَى أُحُدٍ يَعْني في القَبْرِ ، ثُمَّ يَقُولُ : « أَيُّهُما أَكْثَرُ أَخْذاً لِلْقُرْآنِ ؟ » فَإِذَا أُشِيرَ لَهُ إلى أَحَدِهِمَا قَدَّمَهُ في اللَّحْدِ . رواه البخاريُّ .

356. От Джабир, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, събирал в един гроб по двама убити при Ухуд. Тогава питал: „Кой от двамата е запаметил повече от Корана?“ Когато му посочели единия, той го полагал пръв в гроба [откъм кибла]“ (разказан от ал-Бухари) .

 

357- وعن ابن عُمرَ رضي اللَّهُ عنهما أَنَّ النبيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « أَرَاني في المَنَامِ أَتَسَوَّكُ بِسِوَاكٍ ، فَجَاءَنِي رَجُلانِ ، أَحدُهُمَا أَكْبَرُ مِنَ الآخَرِ ، فَنَاوَلْتُ السِّوَاكَ الأَصْغَرَ ، فقيلَ لي : كَبِّرْ ، فَدَفَعْتُهُ إِلى الأَكْبَرِ مِنْهُمَا » رواه مسلم مُسْنَداً والبخاريُّ تعلِيقاً .

357. От сина на Омар, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Видях насън как си чистя зъбите с мисуак[1] и тогава при мен дойдоха двама мъже, единият – по-възрастен от другия. Аз подадох мисуака на по-младия, но ми бе казано: „На по-възрастния!“. Тогава го поднесох на по-възрастния от тях“ (разказан от Муслим със свода от разказвачи, както и от ал-Бухари – с коментар).

 

357- وعن أبي  موسى رضي اللَّه عنه قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « إِنَّ مِنْ إِجْلالِ اللَّهِ تعالى إِكْرَامَ ذى الشَّيْبةِ المُسْلِمِ ، وَحَامِلِ الْقُرآنِ غَيْرِ الْغَالي فِيهِ ، والجَافي  عَنْهُ وإِكْرَامَ ذِي السُّلْطَانِ المُقْسِطِ » حديثٌ حسنٌ رواه أبو داود .

357. От Абу Муса, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Почитта към възрастния мюсюлманин и към наизустилия Корана, който не престъпва границите му и не изоставя повелите му, както и почитта към справедливия владетел, са все възвеличаване от Аллах Всевишния“ (добър хадис, разказан от Абу Дауд).

 

359- وعن عَمْرو بنِ شُعَيْبٍ ، عن أَبيِهِ ، عن جَدِّه رضي اللَّهُ عنهم قال : قال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « لَيْسَ مِنَّا مَنْ لَمْ يَرْحَمْ صَغِيرَنَا ، وَيَعْرِفْ شَرفَ كَبِيرِنَا » حديثٌ صحيحٌ رواه أبو داود والترمذي ، وقال الترمذي : حديثٌ حسنٌ صحيح .

       وفي رواية أبي  داود « حَقَّ كَبِيرِنَا » .

359. От Амр ибн Шуайб, от баща му чрез дядо му, Аллах да е доволен от тях, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Не е един от нас онзи, който не се смилява над малките ни и не зачита достойнството на възрастните ни“ (достоверен хадис, разказан от Абу Дауд и ат-Тирмизи, който го е определил като достоверен и добър).

 

360- وعن مَيْمُونَ بنِ أبي  شَبِيبٍ رحمه اللَّهُ أَن عَائشَةَ رضي اللَّه عنها مَرَّ بِها سَائِلٌ، فَأَعْطَتْهُ كِسْرَةً ، وَمرّ بِهَا رَجُلٌ عَلَيْهِ ثِيَابٌ وهَيْئَةٌ ، فَأَقْعَدتْهُ ، فَأَكَلَ فَقِيلَ لَهَا في ذلكَ ؟ فقالت : قال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « أَنْزِلُوا النَّاسَ مَنَازِلَهُمْ » رواه أبو داود . لكِنْ قال : مَيْمُونُ لَمْ يُدْرِك عائِشَةَ .

وَقَدْ ذَكَرَهُ مُسْلمٌ في أَوَّلِ صَحِيحهِ تَعْلِيقاً فقال : وَذُكَرَ عَنْ عائِشَةَ رضي اللَّه عنها قالت: أَمرنا رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم أَنْ نُنْزِل النَّاسَ مَنَازِلَهُمْ ، وَذَكَرَهُ الحاكِمُ أَبُو عبدِ اللَّهِ في كِتابِهِ « مَعْرفَة عُلُومِ الحَديث » وقال : هو حديثٌ صحيح .

360. От Меймун ибн Аби Шабиб, Аллах да се смили над него, се предава, че покрай Аиша, Аллах да е доволен от нея, минал просяк и тя му дала къшей хляб. Покрай нея минал и мъж с [по-добри] дрехи и вид, когото настанила да седне и той похапнал. Попитали я за това и тя отговорила: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Отнасяйте се към хората според равнището им!“ (разказан от Абу Дауд, който е отбелязал, че Аиша е починала преди рождението на Меймун и следователно хадисът е слаб).

В началото на сборника си с хадиси Сахих Муслим дава следния коментар: „От Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ни повели да се отнасяме към хората според равнището им“. Това се споменава от ал-Хаким Абу Абдуллах в книгата му Увод в хадисознанието (Маарифат улум ал-хадис). Той го е определил като достоверен хадис, но без да съобщи първоизворите.

 

361- وعن ابن عباسٍ رضي اللَّه عنهما قال : قَدِمَ عُيَيْنَةُ بْنُ حِصْنٍ ، فَنَزَلَ عَلَى ابنِ أَخِيهِ الحُرِّ بْنِ قَيْسٍ ، وَكَانَ مِنَ النَّفَرِ الَّذِينَ يُدْنيهِمْ عُمَرُ رضي اللَّه عنه ، وَكَانَ القُرَّاءُ أَصْحَابَ مَجْلِسِ عُمَرَ وَمُشَاوَرَتِهِ ، كُهُولاً كَانُوا أَوْ شُبَّاناً ، فقال عُيَيْنَةُ لابْنَ أَخِيهِ : يا ابْنَ أَخي لَكَ وجْهٌ عِنْدَ هذَا الأَمِيرِ ، فَاسْتَأْذِنْ لي عَلَيْهِ ، فَاسْتَأَذَنَ لَهُ ، فَأَذِنَ لَهُ عُمَرُ رضي اللَّه عنه ، فلما دَخَل : قال هِي يا ابْنَ الخَطَّابِ: فَوَاللَّه مَا تُعْطِينَا الجَزْلَ ، وَلا تَحْكُمُ فِينا بِالعَدْلِ، فَغَضِبَ عُمَرُ رضي اللَّه عنه حَتَّى هَمَّ أَنْ يُوقِعَ بِهِ ، فقال لَهُ الحُرُّ : يَا أَمِيرَ المُؤْمِنِينَ إِنَّ اللَّه تعالى قال لِنَبِيِّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم :  ﴿ خُذِ العَفْوَ وَأْمُرْ بِالعُرْفِ وَأَعْرِضْ عَنِ الجَاهِلينَ ﴾  وإن هذا مِنَ الجَاهِلِينَ . واللَّهِ ما جاوزَهَا عُمرُ حِينَ تَلاهَا عَلَيْهِ ، وَكَانَ وَقَّافاً عِنْدَ كِتَابِ اللَّه تعالى . رواه البخاري .

361. От сина на Аббас, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: „Уайна ибн Хисн пристигна и отседна при племенника си ал-Хур ибн Кайс. Той бе от групата, с която Омар, Аллах да е доволен от него, се бе сближил. Четците[2] бяха онези, които присъстваха на събиранията с Омар, Аллах да е доволен от него, и с които се съвещаваше, били те възрастни, или млади. Уайна каза на племенника си: „Племеннико, ти си влиятелен пред този повелител, измоли ми от него позволение [да ме приеме]!“ Той измолил позволение и Омар позволил. Когато [Уайна] влязъл, казал: „Ибн ал-Хаттаб, кълна се в Аллах, ти не ни даваш достатъчно и не ни управляваш справедливо!“. Омар, Аллах да е доволен от него, се разгневил, дори възнамерявал да се саморазправи с него. Ал-Хур му казал: „Повелителю на вярващите, Аллах Всевишния е казал на Своя Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „Придържай се към снизхождението и повелявай приличието, и страни от невежите!“ (Коран, 7: 199) Този човек е от невежите“. Кълна се в Аллах, когато изрекъл пред Омар това [знамение], той не го престъпил. Бил човек, посветил се на Книгата на Аллах Всевишния“ (разказан от ал-Бухари).

 

362- وعن أبي  سعيدٍ سَمُرةَ بنِ جُنْدبٍ رضي اللَّه عنه قال : لَقَدْ كنْتُ عَلَى عهْدِ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم غُلاماً ، فَكُنْتُ أَحفَظُ عنْهُ ، فَمَا يَمْنَعُني مِنَ القَوْلِ إِلاَّ أَنَّ هَهُنَا رِجالاً هُمْ أَسنُّ مِنِّي متفق عليه.

362. От Абу Саид Самура ибн Джундуб, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „През епохата на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, бях момче и съм запомнил от него [изказвания]. Възпира ме да говоря само това, че тук има по-възрастни от мен хора“ (всепризнат хадис).

 

363- وعن أَنس رضي اللَّه عنه قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « ما أَكْرَم شَابٌّ شَيْخاً لِسِنِّهِ إِلاَّ قَيَّضَ اللَّه لَهُ مَنْ يُكْرِمُهُ عِنْد سِنِّه » رواه الترمذي وقال  حديث غريب .

363. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Всякога, щом младеж окаже почит на възрастен човек заради годините му, Аллах му отрежда някой, който да оказва почит и на него като стане възрастен“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като странен, т.е. непопулярен хадис).