XLVI. РАЗДЕЛ ЗА ДОСТОЙНСТВОТО НА ЛЮБОВТА ЗАРАДИ АЛЛАХ И ЗА ПОДБУЖДАНЕТО КЪМ НЕЯ,

за заявяването на любовта пред обичния и за това, какво трябва той да каже

 

قال اللَّه تعالى:  ﴿ محمد رَسُول اللَّهِ، والذين معه أشداء على الكفار رحماء بينهم ﴾  إلى آخر السورة.

Аллах Всевишния е  казал: „Мухаммeд  е Пратеника на Аллах. А онези, които са заедно с него, са строги към неверниците, милостиви помежду си“ ( до края на  48: 29)

 

وقال تعالى:  ﴿ والذين تبوءوا الدار والإيمان من قبلهم يحبون من هاجر إليهم ﴾

И е казал също: „Настанилите се в дома [на преселението ал-Медина] и [приели] вярата преди онези, които се преселиха там, ги обичат и не усещат в сърцата си завист за онова, което им бе дарено“ (59: 9).

 

380- وعن أَنسٍ رضي اللَّه عنه عن النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « ثَلاثٌ مَنْ كُنَّ فِيهِ وَجَدَ بِهِنَّ حَلاَوَةَ الإِيَمَانِ : أَنْ يَكُونَ اللَّهُ وَرَسُولُهُ أَحَبَّ إِلَيْهِ مِمَّا ، سِواهُما ، وأَنْ يُحِبَّ المَرْءَ لا يُحِبُّهُ إِلاَّ للَّهِ ، وَأَنْ يَكْرَه أَنْ يَعُودَ في الكُفْرِ بَعْدَ أَنْ أَنْقَذَهُ اللَّهُ مِنْهُ، كَمَا يَكْرَهُ أَنْ يُقْذَفَ في النَّارِ » متفقٌ عليه .

380. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Три са нещата, които ако са в наличие у някого, той ще открие чрез тях сладостта на вярата: Аллах и Неговият Пратеник да бъдат по-обични за него от всеки друг; да обича някой човек, когото не би обичал освен заради Аллах; да ненавижда връщането към неверието, след като Аллах го е избавил от него, както ненавижда да бъде хвърлен в Огъня“ (всепризнат хадис).

 

381- وعن أبي  هريرة رضي اللَّه عنه عن النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « سبْعَةٌ يُظِلُّهُم اللَّه في ظِلِّهِ يَوْمَ لا ظِلَّ إِلاَّ ظِلُّهُ : إِمامٌ عادِلٌ ، وَشَابٌ نَشَأَ في عِبَادَةِ اللَّهِ عَزَّ وَجلَّ ، وَرَجُلٌ قَلْبُهُ مَعلَّقٌ بِالمَسَاجِدِ ورَجُلان تَحَابَّا في اللَّهِ اجْتَمَعَا عَلَيْهِ ، وَتَفَرَّقَا عَلَيْهِ ، ورَجُلٌ دَعَتْهُ امْرَأَةٌ ذَاتُ مَنْصِبٍ وَجَمَالٍ ، فقال : إِنِّي أَخافُ اللَّه ، وَرَجُلٌ تَصَدَّقَ بصَدَقَةٍ ، فَأَخْفَاهَا حَتَّى لا تَعْلَمَ شِمَالُهُ ما تُنْفِقُ يَمِينُهُ ، وَرَجُلٌ ذَكَرَ اللَّهَ خَالِياً فَفَاضَتْ عَيْنَاهُ » متفقٌ عليه .

381. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Седмина Аллах ще засени със Своята сянка в Деня[1], когато не ще има друга сянка освен Неговата: справедлив водител; младеж, израснал в поклонение пред Аллах, Всемогъщия и Всевеликия; мъж, чието сърце е свързано с джамиите; двама мъже, обикнали се заради Аллах, събрали се заради Него и разделили се заради Него; мъж, когото знатна и хубава жена е поканила, а той е отговорил: „Страхувам се от Аллах“; мъж, дал милостиня, но така скришом, че лявата му ръка да не знае какво е дала дясната; мъж, който като споменава Аллах в уединение, очите му се преизпълват със сълзи“ (всепризнат хадис).

382- وعنه قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « إن اللَّه تعالى يقولُ يَوْمَ الْقِيَامةِ : أَيْنَ المُتَحَابُّونَ بِجَلالِي ؟ الْيَوْمَ أُظِلُّهُمْ في ظِلِّي يَومَ لا ظِلَّ إِلاَّ ظِلِّي » رواه مسلم .

382. Пак от същия сподвижник, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Аллах Всевишния ще каже в Деня на възкресението: „Къде са взаимно обикналите се заради Моето величие? Днес ще ги засеня със сянката Си, в Деня, когато няма друга сянка освен Моята“ (разказан от Муслим).

 

383- وعنه قال : قال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « وَالَّذِي نَفْسِي بِيَدِهِ لا تَدْخُلُوا الجَنَّةَ حَتَّى تُؤْمِنُوا ، ولا تُؤْمِنُوا حَتَّى تَحَابُّوا ، أَوَ لا أَدُلُّكُمْ عَلَى شَيءٍ إِذَا فَعَلْتُمُوه تَحَابَبْتُمْ ؟ أَفْشُوا السَّلامَ بينَكم» رواه مسلم .

383. Пак от него се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Кълна се в Онзи, в Чиято Длан е душата ми, вие не ще влезете в Рая, докато не повярвате, а не ще повярвате, докато не се обикнете взаимно. Да ви посоча ли нещо, което като го правите, ще се обикнете взаимно? Разпространявайте помежду си поздрава!“ (разказан от Муслим).

 

384- وعن أبي  هُريرة رضي اللَّه عنه عن النبيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : «أَنَّ رَجُلاً زَار أَخاً لَهُ في قَرْيَةٍ أُخْرَى ، فَأَرْصَد اللَّهُ لَهُ عَلَى مَدْرَجتِهِ مَلَكاً » وذكر الحديث إلى قوله :

« إِن اللَّه قَدْ أَحَبَّكَ كَمَا أَحْبَبْتَهُ فِيهِ » رواه مسلم . وقد سبق بالبابِ قبله .

384. Пак от него се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Един мъж тръгнал да посети свой брат в друго селище. Аллах Всевишния проводил ангел по пътя му да го причака“. Цитиран е целият хадис до думите: „Аллах те е възлюбил, както ти си го възлюбил заради Него“(хадисът е разказан от Муслим в предходния раздел под номер 365).

 

385- وعن البَرَاءِ بْنِ عَازبٍ رضي اللَّهُ عنهما عن النَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم أَنه قال في الأَنْصَار : « لا يُحِبُّهُمْ إِلاَّ مُؤمِنٌ ، وَلا يُبْغِضُهُمْ إِلاَّ مُنَافِقٌ ، مَنْ أَحَبَّهُمْ أحبَّه اللَّهُ ، وَمَنْ أَبْغَضَهُمْ أَبْغَضَهُ اللَّه » متفقٌ عليه .

385. От ал-Бара син на Азиб, Аллах да е доволен и от двамата, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал за мединските си сподвижници ансарите: „Обича ги само вярващ и ги мрази само лицемер. Който ги обича, и Аллах него обича. Който ги мрази, и Аллах него мрази“ (всепризнат хадис).

 

386- وعن مُعَاذٍ رضي اللَّه عنه قال : سمِعتُ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يقول : قَالَ اللَّهُ عَزَّ وَجَلَّ : المُتَحَابُّونَ في جَلالي ، لَهُمْ مَنَابِرُ مِنْ نُورٍ يَغْبِطُهُمْ النَّبِيُّونَ وَالشُّهَدَاءُ » .

رواه الترمذي وقال : حديثٌ حسنٌ صحيحٌ .

386. От Муаз, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Аллах Всемогъщия и Всевеликия каза: „За взаимно обикналите се в името на Моето величие има трибуни от светлина, на тях беззлобно им завиждат пророците и падналите за вярата“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като достоверен и добър хадис).

 

387- وعن أبي إِدريس الخَولانيِّ رَحِمَهُ اللَّهُ قال : دَخَلْتُ مَسْجِدَ دِمَشْقَ ، فَإِذَا فَتًى بَرَّاقُ الثَّنَايَا وَإِذَا النَّاسُ مَعهُ ، فَإِذَا اخْتَلَفُوا في شَيءٍ ، أَسْنَدُوهُ إِلَيْهِ ، وَصَدَرُوا عَنْ رَأْيهِ ، فَسَأَلْتُ عَنْهُ ، فَقِيلَ : هَذَا مُعَاذُ بْنُ جَبَلٍ رضي اللَّه عنه ، فَلَمَّا كَانَ مِنَ الْغَدِ ، هَجَّرْتُ ، فَوَجَدْتُهُ قَدْ سَبَقَنِي بِالتَّهْجِيرِ ، ووَجَدْتُهُ يُصَلِّي ، فَانْتَظَرْتُهُ حَتَّى قَضَى صلاتَهُ ، ثُمَّ جِئْتُهُ مِنْ قِبَلِ وجْهِهِ ، فَسَلَّمْتُ عَلَيْهِ ، ثُمَّ قُلْتُ : وَاللَّهِ إِنِّي لأَحِبُّكَ للَّهِ ، فَقَالَ : آللَّهِ ؟ فَقُلْتُ : أَللَّهِ ، فقال : آللَّهِ ؟ فَقُلْتُ : أَللَّهِ ، فَأَخَذَني بِحَبْوَةِ رِدَائي ، فَجَبذَني إِلَيْهِ ، فَقَالَ : أَبْشِرْ، فَإِنِّي سَمِعْتُ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يقول : « قالَ اللَّهُ تعالى وَجَبَتْ مَـحبَّتِي لِلْمُتَحَابِّينَ فيَّ ، والمُتَجالِسِينَ فيَّ ، وَالمُتَزَاوِرِينَ فيَّ ، وَالمُتَباذِلِينَ فيَّ » حديث صحيح رواه مالِكٌ في المُوطَّإِ بإِسنادِهِ الصَّحيحِ .

387. От Абу Идрис ал-Хаулани, Аллах да се смили над него, се предават думите: „Влязох в джамията в Дамаск и веднага видях младеж с блестяща усмивка, заобиколен от  хора. Когато имаха различия за нещо, те се обръщаха към него и се основаваха на неговия възглед. Попитах кой е той. Отговориха ми, че това е Муаз ибн Джабал, Аллах да е доволен от него. На следващия ден подраних [в джамията], но той ме бе изпреварил и го видях да отслужва молитвата. Изчаках го да я отслужи, после отидох при него отпред, поздравих го и му казах: „Кълна се в Аллах, обичам те заради Аллах!“ Той попита: „Заради Аллах?“ Отговорих: „Заради Аллах!“ И пак попита: „Заради Аллах?“ Отговорих: „Заради Аллах!“ Тогава той ме хвана за гънката на плаща, придърпа ме към себе си и каза: „Слушай благовестие! Аз чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Аллах Всевишния каза: „Мой дълг е да обичам онези, които взаимно се обичат заради Мен,  събират се заради Мен, посещават се заради Мен и харчат заради Мен“ (достоверен хадис, разказан от Малик в Ал-Муатта с достоверен свод от разказвачи).

 

388- عن أبي كَريمةَ المِقْدَادِ بن مَعْدِ يكَرب رضي اللَّه عنه عن النَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال « إِذَا أَحَبَّ الرَّجُلُ أَخَاهُ ، فَلْيُخْبِرْه أَنَّهُ يُحِبُّهُ » رواه أبو داود ، والترمذي وقال : حديثٌ حسنٌ.

388. От Абу Карима ал-Микдад ибн Мадикариб, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Ако някой човек обикне своя брат, нека го извести, че го обича“ (разказан от Абу Дауд и ат-Тирмизи, който го е определил като достоверен хадис).

 

389- وعن مُعَاذٍ رضي اللَّه عنه ، أَنَّ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، أَخَذَ بِيَدِهِ وقال : « يَا مُعَاذُ واللَّهِ ، إِنِّي لأُحِبُّكَ ، ثُمَّ أُوصِيكَ يَا مُعاذُ لا تَدَعنَّ في دُبُرِ كُلِّ صلاةٍ تَقُولُ : اللَّهُم أَعِنِّي على ذِكْرِكَ وَشُكْرِكَ ، وحُسنِ عِبَادتِك » .

       حديث صحيحٌ ، رواه أبو داود والنسائي بإسناد صحيح .

389. От Муаз, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, го хванал за ръката и казал: „Муаз, кълна се в Аллах, наистина те обичам и ти оставям завет, Муаз, в края на всяка задължителна молитва да не забравяш да кажеш: „О, Аллах, помогни ми да Те споменавам, да Ти благодаря и добре да Ти служа!“ (достоверен хадис, разказан от Абу Дауд и ан-Насаи чрез авторитетни първоизвори).  

 

390- وعن أَنسٍ ، رضي اللَّه عنه ، أَنَّ رَجُلاً كَانَ عِنْدَ النَّبِيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، فَمَرَّ بِهِ ، فَقال : يا رسول اللَّهِ إِنِّي لأُحِبُّ هَذا ، فقال له النبيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : «أَأَعْلمتَهُ ؟ » قَالَ : لا قَالَ : «أَعْلِمْهُ» فَلَحِقَهُ ، فَقَالَ : إِنِّي أُحِبُّكَ في اللَّه ، فقالَ : أَحَبَّكَ الَّذِي أَحْببْتَنِي لَهُ . رواه أبو داود بإِسنادٍ صحيح .

يَفْعَلُهُ.

390. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предава, че при Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, имало човек [и той си тръгнал]. Тогава оттам минал друг човек и казал: „Пратенико на Аллах, аз обичам този човек“. Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал: „А известил ли си го за това?“ Отговорил отрицателно. Казал: „Извести го!“ Той тръгнал след човека и му казал: „Обичам те заради Аллах!“ Отговорил: „Нека да те обича и Онзи, заради Когото си ме обикнал!“ (разказан от Абу Дауд с достоверен свод от разказвачи.)