LIII. РАЗДЕЛ ЗА СЪЧЕТАВАНЕТО НА СТРАХ И НАДЕЖДА

 

 Знай, че когато е здрав, рабът има избор в това, да бъде богобоязлив и да се надява на Аллах. И едното, и другото е еднакво желателно. При болест надеждата е още по-искрена. В това отношение законодателните предписания, съдържащи се в Корана, сунната и други източници, са напълно ясни.

 

قال اللَّه تعالى:  ﴿ فلا يأمن مكر اللَّه إلا القوم الخاسرون ﴾

Аллах Всевишния е казал: „Нима те бяха в безопасност пред замисъла на Аллах?“ (7: 99)

 

وقال تعالى:  ﴿ إنه لا ييأس من روح اللَّه إلا القوم الكافرون ﴾

 И е казал Той: „Само невярващите хора губят надежда за милостта на Аллах“ (12: 87).

 

وقال تعالى:  ﴿ يوم تبيض وجوه وتسود وجوه﴾

 И е казал още: „...В Деня, когато лица ще побелеят и лица ще почернеят“ (3: 106).

 

وقال تعالى:  ﴿ إن ربك لسريع العقاب وإنه لغفور رحيم ﴾

 И е казал: „Твоят Господ е бърз в наказанието. Той е опрощаващ, милосърден…“ (7: 167).

 

وقال تعالى:  ﴿ إن الأبرار لفي نعيم وإن الفجار لفي جحيم ﴾

 И е казал Всевишния: „Праведниците ще са в блаженство, а разпътниците ще са в Огън“ (82: 13–14).

وقال تعالى:  ﴿ فأما من ثقلت موازينه فهو في عيشة راضية، وأما من خفت موازينه فأمه هاوية﴾

 И е казал също: „Онзи, чиито везни натежат, ще има живот в доволство, а онзи, чиито везни олекнат, завръщането му е бездна“ (101: 6–9).

Кораничните знамения по този въпрос са многобройни. Богобоязънта и надеждата са свързани в обща тема в едно, две или повече знамения.

 

 448 - وعن أبي هريرة . رضي اللَّه عنه ، أَنَّ رَسُولَ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « لَوْ يَعْلَمُ المُؤْمِنُ مَا عِنْدَ اللَّهِ مِنَ العُقُـوبَةِ . ما طَمِعَ بجَنَّتِهِ أَحَدٌ ، وَلَوْ يَعْلَمُ الكافِرُ مَا عِنَد اللَّهِ مِنَ الرَّحْمَةِ ، مَا قَنطَ مِنْ جنَّتِهِ أَحَدٌ » رواه مسلم .

448. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Ако вярващият знае какво е наказанието при Аллах, никой не би копнял за Неговия Рай. А ако неверникът знае какво е милосърдието при Аллах, никой не би губил надежда за Неговия Рай“ (разказан от Муслим).  

449 - وعن أبي سَعيد الخدرِيِّ ، رضي اللَّه عَنه ، أَنَّ رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « إذا وُضِعتِ الجَنَازَةُ واحْتمَلَهَا النَّاسُ أَو الرِّجالُ عَلى أَعْنَاقِهمِ ، فَإِنْ كانَتْ صالِحَةً قالَتْ : قَدِّمُوني قَدِّمُوني ، وَإنْ كانَتْ غَير صالحةٍ ، قالَتْ : يا ويْلَهَا ، أَيْنَ تَذْهَبُونَ بَها ؟ يَسْمَعُ صَوتَها كُلُّ شيءٍ إلاَّ الإِنْسَانُ ، وَلَوْ سَمِعَهُ لَصَعِقَ » رواه البخاري .

449. От Абу Саид ал-Худри, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Когато покойникът бъде положен на носилката и хората го понесат на раменете си, ако е праведник, казва: „По-бързо ме носете! По-бързо ме носете!“ А ако не е праведник, казва: „Горко ми! Къде ме отнасяте?“ Неговия глас чуват всички освен хората. А ако човек го чуе, той би паднал в несвяст“ (разказан от ал-Бухари).

 

 450 - وعن ابن مسعودٍ ، رضي اللَّه عنه ، قالَ : قال رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « الجَنَّةُ أَقْرَبُ إلى أَحَدِكُمْ مِنْ شِرَاكِ نَعْلِه وَالنَّارُ مِثْلُ ذلك » رواه البخاري .

450. От Ибн Масуд, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Раят е по-близо до всеки от вас, отколкото са връзките на обущата му. Така е и за Ада“[1] (разказан от ал-Бухари).