LIII. РАЗДЕЛ ЗА СЪЧЕТАВАНЕТО
НА СТРАХ И НАДЕЖДА
Знай, че когато е здрав, рабът има избор в
това, да бъде богобоязлив и да се надява на Аллах. И едното, и другото е
еднакво желателно. При болест надеждата е още по-искрена. В това отношение
законодателните предписания, съдържащи се в Корана, сунната и други източници,
са напълно ясни.
قال
اللَّه
تعالى: ﴿ فلا
يأمن مكر
اللَّه إلا
القوم
الخاسرون ﴾
Аллах Всевишния е
казал: „Нима те бяха в безопасност пред замисъла на Аллах?“ (7: 99)
وقال
تعالى: ﴿ إنه لا
ييأس من روح
اللَّه إلا
القوم
الكافرون ﴾
И е казал Той: „Само невярващите хора губят
надежда за милостта на Аллах“ (12: 87).
وقال
تعالى: ﴿ يوم
تبيض وجوه
وتسود وجوه﴾
И е казал още: „...В Деня, когато лица ще
побелеят и лица ще почернеят“ (3: 106).
وقال
تعالى: ﴿ إن ربك
لسريع العقاب
وإنه لغفور
رحيم ﴾
И е казал: „Твоят Господ е бърз в
наказанието. Той е опрощаващ, милосърден…“ (7: 167).
وقال
تعالى: ﴿ إن
الأبرار لفي
نعيم وإن
الفجار لفي
جحيم ﴾
И е казал Всевишния: „Праведниците ще са в блаженство,
а разпътниците ще са в Огън“ (82: 13–14).
وقال
تعالى: ﴿ فأما
من ثقلت
موازينه فهو
في عيشة
راضية، وأما
من خفت
موازينه فأمه هاوية﴾
И е казал също: „Онзи, чиито везни натежат, ще
има живот в доволство, а онзи, чиито везни олекнат, завръщането му е бездна“
(101: 6–9).
Кораничните
знамения по този въпрос са многобройни. Богобоязънта и надеждата са свързани в
обща тема в едно, две или повече знамения.
448
- وعن أبي
هريرة . رضي
اللَّه عنه ،
أَنَّ رَسُولَ
اللَّهِ
صَلّى اللهُ
عَلَيْهِ
وسَلَّم قال : «
لَوْ
يَعْلَمُ
المُؤْمِنُ
مَا عِنْدَ اللَّهِ
مِنَ
العُقُـوبَةِ
. ما طَمِعَ
بجَنَّتِهِ
أَحَدٌ ،
وَلَوْ
يَعْلَمُ
الكافِرُ مَا
عِنَد اللَّهِ
مِنَ
الرَّحْمَةِ
، مَا قَنطَ
مِنْ جنَّتِهِ
أَحَدٌ » رواه
مسلم .
448. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него,
се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е
казал: „Ако вярващият знае какво е наказанието при Аллах, никой не би копнял за
Неговия Рай. А ако неверникът знае какво е милосърдието при Аллах, никой не би
губил надежда за Неговия Рай“ (разказан от Муслим).
449 - وعن أبي
سَعيد
الخدرِيِّ ،
رضي اللَّه
عَنه ، أَنَّ رسولَ
اللَّه صَلّى
اللهُ
عَلَيْهِ
وسَلَّم قال : «
إذا وُضِعتِ
الجَنَازَةُ
واحْتمَلَهَا
النَّاسُ أَو
الرِّجالُ
عَلى
أَعْنَاقِهمِ
، فَإِنْ
كانَتْ
صالِحَةً
قالَتْ :
قَدِّمُوني
قَدِّمُوني ،
وَإنْ كانَتْ
غَير صالحةٍ ،
قالَتْ : يا
ويْلَهَا ،
أَيْنَ
تَذْهَبُونَ
بَها ؟
يَسْمَعُ
صَوتَها
كُلُّ شيءٍ
إلاَّ الإِنْسَانُ
، وَلَوْ
سَمِعَهُ
لَصَعِقَ »
رواه البخاري
.
449. От Абу Саид ал-Худри, Аллах да е доволен от
него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го
дари, е казал: „Когато покойникът бъде положен на носилката и хората го понесат
на раменете си, ако е праведник, казва: „По-бързо ме носете! По-бързо ме
носете!“ А ако не е праведник, казва: „Горко ми! Къде ме отнасяте?“ Неговия
глас чуват всички освен хората. А ако човек го чуе, той би паднал в несвяст“
(разказан от ал-Бухари).
450 - وعن
ابن مسعودٍ ،
رضي اللَّه
عنه ، قالَ :
قال رسولُ
اللَّه صَلّى
اللهُ
عَلَيْهِ
وسَلَّم : «
الجَنَّةُ
أَقْرَبُ إلى
أَحَدِكُمْ
مِنْ شِرَاكِ
نَعْلِه
وَالنَّارُ
مِثْلُ ذلك »
رواه البخاري
.
450. От Ибн Масуд, Аллах да е доволен от него,
се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е
казал: „Раят е по-близо до всеки от вас, отколкото са връзките на обущата му. Така
е и за Ада“[1]
(разказан от ал-Бухари).