LXVIII. РАЗДЕЛ ЗА БЛАГОЧЕСТИЕТО И ИЗОСТАВЯНЕТО НА СЪМНЕНИЯТА

 

قال اللَّه تعالى:  ﴿ وتحسبونه هيناً وهو عند اللَّه عظيم﴾

 Аллах Всевишния е казал: „...и го смятате за дребно, а при Аллах то е огромно“ (24: 15).

 

وقال تعالى:  ﴿ إن ربك لبالمرصاد ﴾

И е казал още: „Твоят Господ надзирава“ (89: 14).

 

593- وعن النُّعمان بنِ بَشيرٍ رضيَ اللَّه عنهما قال : سمِعْتُ رسُولَ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يَقُولُ : «إِنَّ الحَلاَلَ بَيِّنٌ ، وإِنَّ الحَرامَ بَيِّنٌ ، وَبَيْنَهما مُشْتَبِهاتٌ لاَ يَعْلَمُهُنَّ كَثِيرٌ مِنَ النَّاسِ ، فَمَن اتَّقى الشُّبُهاتِ ، اسْتَبْرَأَ لِدِينِهِ وعِرْضِهِ ، وَمَنْ وَقَعَ في الشبُهاتِ ، وقَعَ في الحَرامِ ، كالرَّاعي يرْعى حَوْلَ الحِمى يُوشِكُ أَنْ يَرْتَع فِيهِ ، أَلاَ وإِنَّ لِكُلِّ مَلِكٍ حِمًى ، أَلاَ وَإِنَّ حِمَى اللَّهِ مَحَارِمهُ ، أَلاَ وإِنَّ في الجسَدِ مُضغَةً إذا صلَحَت صَلَحَ الجسَدُ كُلُّهُ ، وَإِذا فَسَدَتْ فَسدَ الجَسَدُ كُلُّهُ : أَلاَ وَهِي القَلْبُ » متفقٌ عليه . ورَوَياه مِنْ طُرُقٍ بأَلْفاظٍ مُتَقارِبَةٍ .

593. От ан-Нуман, син на Башир, Аллах да е доволен и от двамата, се предава: „Чух Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Позволеното е очевидно и забраненото е очевидно. Ала между тях има съмнителни неща, които мнозина хора не знаят.  Който избягва съмнителните неща, той запазва чисти религията и честта си, а който се впусне в тях, попада в забраненото, подобно на пастир, който пасе стадото си около охранявана зона и рискува да го изпусне. Наистина всеки цар има охранявана зона, а охраняваната зона на Аллах са Неговите възбрани. Наистина в тялото има късче плът, което ако е годно, цялото тяло е годно, и ако се развали, цялото тяло се разваля. Да, това е сърцето“ (всепризнат хадис, предаден от ал-Бухари и Муслим, чиито варианти са твърде близки).

 

594- وعن أَنسٍ رضيَ اللَّهُ عنه أَنَّ النَبِيَّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم وَجَدَ تَمْرَةً في الطَّرِيقِ ، فقالَ: « لَوْلاَ أَنِّي أَخافُ أَنْ تَكُونَ مِنَ الصَّدَقَةِ لأَكَلْتُها » . متفقٌ عليه .

594. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, намерил на пътя фурма и казал: „Ако не се страхувах, че е от милостиня, бих я изял“ (всепризнат хадис).

 

595- وعن النَّوَّاسِ بنِ سَمعانَ رضي اللَّه عنه عن النبيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « البرُّ حُسنُ الخُلُقِ وَالإِثمُ ما حاكَ في نفْسِكَ ، وكَرِهْتَ أَنْ يَطَّلَعَ عَلَيْهِ النَّاسُ » رواه مسلم .

595. От ан-Наууас ибн Саман, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Праведността е добрият нрав, а грехът е онова, което мъчи душата ти и не би искал хората да го узнаят“ (разказан от Муслим).

596- وعن وابصةَ بنِ مَعْبِدٍ رضيَ اللَّه عنه قال : أَتَيْتُ رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فقال: « جِئْتَ تسأَلُ عنِ البِرِّ ؟ » قلت : نعم ، فقال : « اسْتَفْتِ قَلْبَكَ ، البِرُّ : ما اطْمَأَنَّتْ إِلَيْهِ النَّفْسُ ، واطْمَأَنَّ إِلَيْهِ القَلْبُ ، والإِثمُ ما حاكَ في النَّفْسِ وتَرَدَّدَ في الصَّدْرِ ، وإِنْ أَفْتَاكَ النَّاسُ وَأَفْتَوكَ » حديثٌ حسن ، رواهُ أحمدُ ، والدَّارَمِيُّ في « مُسْنَدَيْهِما » .

596. От Уабиса ибн Мабад, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Отидох при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, а той каза: „Дошъл си да ми зададеш въпрос за праведността?“ Отговорих утвърдително. Каза: „Попитай сърцето си! Праведността е онова, за което и душата е спокойна, и сърцето е спокойно, а грехът е онова, което мъчи душата и тежи на съвестта, дори ако хората отново и отново ти повтарят, че е позволено“ (добър хадис, разказан от Ахмад и ад-Дарами).  

 

597- وعن أبي سِرْوَعَةَ بكسر السين المهملة وفتحها عُقْبَةَ بنِ الحارِثِ رضي اللَّهُ عنهُ أَنَّهُ تَزَوَّجَ ابْنَةً لأبي إِهاب بنِ عَزِيزٍ ، فَأَتَتْهُ امْرَأَةٌ فقالت : إِنِّي قَد أَرْضَعْتُ عُقْبَةَ وَالتي قَدْ تَزَوَّجَ بها ، فقال لَها عُقبةُ : ما أَعْلَمُ أَنَّكِ أَرضَعْتِني وَلاَ أَخْبَرتِني ، فَرَكَبَ إِلى رسُولِ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم بالمَدِينَةِ ، فَسَأَلَهُ ، فقال رسُولُ اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « كَيْفَ ، وَقَدْ قِيلَ ؟، » ففَارقَهَا عُقْبَةُ ونكَحَتْ زَوْجاً غيرَهُ . رواهُ البخاري .

597. От Абу Сируаа Укба ибн ал-Харис, Аллах да е доволен от него, се предава, че встъпил в брак с дъщеря на Абу Ихаб ибн Азиз. При него дошла жена и казала: „Аз откърмих и Укба, и онази, с която той встъпи в брак“. Укба отговорил: „Не знам, че ти си ме откърмила, а и не си ме известила“. И отпътувал [от Мека] за ал-Медина при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Запитал го, а Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал: „Как така, след като вече се знае!“[1] Укба се разделил с жената и тя се омъжила за друг“ (разказан от ал-Бухари).

 

598- وعن الحَسَنِ بن عَليٍّ رضّيَ اللَّهُ عنهما ، قال : حَفِظْتُ مِنْ رَسُول اللَّهِ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : «دَعْ ما يَرِيبُكَ إِلى مَا لا يرِيبُك » رواهُ الترمذي وقال حديث حسن صحيح.

ومعناهُ : اتْرُكْ ما تَشُكُّ فِيهِ ، وخُذْ ما لا تَشُكَّ فِيهِ .

598. От ал-Хасан, сина на Али, Аллах да е доволен и от двамата, се предава: „От Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, запомних: „Остави онова, в което се съмняваш и се насочи към онова, в което не се съмняваш!“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като достоверен и добър хадис).

 

599- وعن عائشةَ رضيَ اللَّهُ عنها ، قالت : كانَ لأبي بَكْرٍ الصَّدِّيقِ ، رضيَ اللَّهُ عنهُ غُلامٌ يُخْرِجُ لَهُ الخَراجَ وكانَ أَبو بَكْرٍ يَأْكُلُ مِنْ خَرَاجِهِ ، فَجَاءَ يَوماً بِشَيءٍ ، فَأَكَلَ مِنْهُ أَبُو بَكْرٍ ، فَقَالَ لَهُ الغُلامُ : تَدْرِي مَا هَذا ؟ فَقَالَ أَبُو بَكْرٍ: ومَا هُوَ ؟ قَالَ : كُنْتُ تَكَهَّنْتُ لإِنْسَانٍ في الجاهِلِيَّةِ ومَا أُحْسِن الكَهَانَةَ إِلاَّ أَنِّي خَدَعْتُهُ ، فَلَقِيني ، فَأَعْطَاني بِذلكَ هَذَا الذي أَكَلْتَ مِنْهُ ، فَأَدْخَلَ أَبُو بَكْرٍ يَدَه فَقَاءَ كُلَّ شَيءٍ في بَطْنِهِ ، رواه البخاري .

599. От Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предава: „Абу Бакр Превярващия, Аллах да е доволен от него, имал момче [роб], което заделяло за него от всекидневните си дажби[2].  Абу Бакр се хранел от това. Веднъж момчето донесло нещо и Абу Бакр похапнал от него. Момчето попитало: „Знаеш ли какво е то?“ Абу Бакр отговорил: „Какво?“ Отговорило: „Преди исляма гадаех на един човек и не владеех гадателството, а мамех. Та той ме срещна и ми въздаде за това.  Ето от какво си похапнал“. Абу Бакр бръкнал с пръст в устата си и повърнал всичко, което бил погълнал“ (разказан от ал-Бухари).

 

600 - وعن نافِعٍ أَنَّ عُمَرَ بنَ الخَطَّابِ رَضيَ اللَّهُ عَنْهُ ، كَانَ فَرَضَ للْمُهاجِرِينَ الأَوَّلِينَ أَربَعَةَ آلافٍ ، وفَرَضَ لابْنِهِ ثلاثةَ آلافٍ وخَمْسَمائةٍ ، فَقِيلَ لَهُ : هُوَ مِنَ المُهاجِرِينَ فَلِم نَقَصْتَهُ؟ فقال : إِنَّما هَاجَر بِهِ أَبُوه يَقُولُ : لَيْسَ هُوَ كَمَنْ هَاجَرَ بِنَفْسِهِ . رواهُ البخاري .

600. От Нафи се предава, че Омар ибн ал-Хаттаб, Аллах да е доволен от него, определил за първите преселници четири хиляди [дирхама], а за сина си – три хиляди и петстотин.  Казали му: „И той е от преселниците, защо си го ощетил?“ Отговорил: „Той се пресели с баща си и не бе като онези, които се преселиха сами“ (разказан от ал-Бухари).

 

601 - وعن عطِيَّةَ بنِ عُرْوةَ السَّعْدِيِّ الصَّحَابِيِّ رضيَ اللَّه عنهُ قالَ . قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم « لايبلغ العبدُ أَنْ يكون من المتقين حتى يَدَعَ مالا بَأْس بِهِ حَذراً مما بِهِ بَأْسٌ )).

     رواهُ الترمذي وقال :  حديثٌ حسن  .

601. От Атийя ибн Уруа ас-Саади ас-Сахаби, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Рабът не е стигнал дотам, да бъде един от благочестивите, докато не изостави онова, което е безвредно, от страх пред онова, което носи вреда“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис[3]).