LXXI.  РАЗДЕЛ ЗА СКРОМНОСТТА И ЗА МИЛОСЪРДИЕТО КЪМ ВЯРВАЩИТЕ

 

قال اللَّه تعالى:  ﴿ واخفض جناحك لمن اتبعك من المؤمنين ﴾

Аллах Всевишния е казал: „... И спусни крилото си над вярващите, които те последват!“ (26 : 215).

 

وقال تعالى:  ﴿ يا أيها الذين آمنوا من يرتد منكم عن دينه فسوف يأتي اللَّه بقوم يحبهم ويحبونه، أذلة على المؤمنين أعزة على الكافرين ﴾

И е казал още: „О, вярващи, който от вас се отрече от своята религия, [знайте, че] Аллах ще доведе хора, които обича, и те ще Го обичат – смирени пред вярващите, могъщи пред неверниците... “ (5: 54).

 

وقال تعالى: ﴿ يا أيها الناس إنا خلقناكم من ذكر وأنثى، وجعلناكم شعوباً وقبائل لتعارفوا؛ إن أكرمكم عند اللَّه أتقاكم﴾

И е казал Той: „О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият“ (49: 13).

 

وقال تعالى:  ﴿ فلا تزكوا أنفسكم هو أعلم بمن اتقى﴾

И е казал Всевишния: „...тъй че не самохвалствайте! Най-добре Той знае богобоязливите...“ (53: 32).

 

وقال تعالى:﴿ ونادى أصحاب الأعراف رجالاً يعرفونهم بسيماهم قالوا: ما أغنى عنكم جمعكم وما كنتم تستكبرون، أهؤلاء الذين أقسمتم لا ينالهم اللَّه برحمة؟! ادخلوا الجنة لا خوف عليكم ولا أنتم تحزنون﴾

И е казал също: „И хората върху стената ще извикат към мъже, които узнават по техния белег, и ще кажат: „Не ви избави това, че трупахте и се възгордявахте.  Тези ли са, за които се клехте, че Аллах не ще ги дари с милост?“ [А на хората от Стената ще се рече:] „Влезте в Рая! Не ще има страх за вас и не ще скърбите“ (7: 48–49).

 

607 - وعن عِيَاضِ بنِ حِمَارٍ رضي اللَّه عنه قال : قال رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « إِن اللَّه أَوحَى إِليَّ أَنْ تَواضَعُوا حتى لا يَفْخَرَ أَحَدٌ عَلى أَحدٍ ، ولا يَبغِيَ أَحَدٌ على أَحَدٍ » رواه مسلم .

607. От Ияд ибн Химар, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Аллах ми разкри откровение да бъдете скромни. Ето защо никой от вас да не се възгордява пред друг и никой да не угнетява друг“ (разказан от Муслим).

608 - وعَنْ أبي هريرة رضي اللَّه عنه أَن رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « ما نَقَصَتْ صَدقَةٌ من مالٍ ، وما زاد اللَّه عَبداً بِعَفوٍ إِلاَّ عِزّاً ، ومَا تَوَاضَعَ أَحَدٌ للَّهِ إِلاَّ رَفَعَهُ اللَّهُ » رواه مسلم.

608. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Милостинята не отнема от имота. Аллах не надбавя друго освен сила на раба, който прощава. Винаги щом някой прояви скромност заради Аллах, Той, Всеславния и Всемогъщия, го издига“ (разказан от Муслим).

 

609- وعن أَنس رضي اللَّه عنه أَنَّهُ مَرَّ عَلَى صِبيانٍ فَسَلَّم عَلَيْهِم وقال : كان النَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يَفْعَلُهُ . متفقٌ عليه .

609. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предава, че минал покрай някакви момчета и ги поздравил, като казал: „Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, правеше това“ (всепризнат хадис).

 

610- وعنه قال : إِنْ كَانَتِ الأَمَةُ مِن إِمَاءِ المَدِينَةِ لَتَأْخُذُ بِيَدِ النبيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، فَتَنْطَلِقُ بِهِ حَيثُ شَاءَتْ . رواه البخاري .

610. Пак от него се предава: „Ако някоя от робините на ал-Медина хванеше за ръка Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, можеше да го поведе накъдето тя пожелае“ (разказан от ал-Бухари).

 

611- وعن الأسوَد بنِ يَزيدَ قال : سُئلَتْ عَائِشَةُ رضيَ اللَّه عنها : ما كانَ النَّبِيُّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يَصنعُ في بَيْتِهِ ؟ قالت : كان يَكُون في مِهْنَةِ أَهْلِهِ يَعني : خِدمَةِ أَهلِه فإِذا حَضَرَتِ الصَّلاة ، خَرَجَ إِلى الصَّلاةِ ، رواه البخاري .

611. От ал-Асуад ибн Язид се предават думите: „Попитаха Аиша, Аллах да е доволен от нея, какво Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, вършел вкъщи. Тя отговори: „Бе в служба на семейството си, но щом настъпеше [часът за] молитва, излизаше за нея“ (разказан от ал-Бухари).

 

612- وعن أبي رِفَاعَةَ تَميم بن أُسَيدٍ رضي اللَّه عنه قال : انْتَهَيْتُ إِلى رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم وهو يَخْطُبُ . فقلتُ : يا رسولَ اللَّه ، رجُلٌ غَرِيبٌ جَاءَ يَسْأَلُ عن دِينِهِ لا يَدري مَا دِينُهُ ؟ فَأَقْبَلَ عَليَّ رسولُ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم وتَركَ خُطْبتهُ حتى انتَهَى إِليَّ، فَأُتى بِكُرسِيٍّ ، فَقَعَدَ عَلَيهِ ، وجَعَلَ يُعَلِّمُني مِمَّا عَلَّمَه اللَّه ، ثم أَتَى خُطْبَتَهُ ، فأَتمَّ آخِرَهَا . رواه مسلم .

612. От Абу Рифаа Тамим ибн Усайд, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Стигнах при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, когато той все още произнасяше проповед.  Казах: „Пратенико на Аллах, странник е дошъл да те пита за религията си, че не знае нищо за нея“.  Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, прекъсна проповедта си, отправи се към мен и щом дойде, му донесоха стол, та седна и започна да ме учи на онова, на което Аллах го е научил. После се върна към проповедта си и я завърши“ (разказан от Муслим).

 

613- وعن أَنسٍ رضي اللَّه عنه أَنَّ رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم كان إِذَا أَكَلَ طَعَاماً لَعِقَ أَصابِعه الثلاثَ قال : وقال : « إِذَا سَقطَتْ لُقْمَةُ أَحَدِكُمْ ، فَلْيُمِطْ عَنْها الأَذى ، ولْيأْكُلْها ، وَلا يَدَعْها للشَّيْطَانِ » وَأَمَر أَنْ تُسْلَتَ القَصْعَةُ قالَ : « فَإِنَّكُمْ لا تدْرُونَ في أَيِّ طَعامِكُمُ البَركَةُ» رواه مسلم .

613. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предава, че след като се нахранвал, Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, облизвал трите си пръста[1]. Той казвал: „Ако нечий залък падне на земята, нека да се почисти и изяде, за да не бъде оставен на сатаната!“[2] Разпоредил е и блюдото да се омете, като е казвал: „Вие не знаете къде в храната ви се намира благодатта“ (разказан от Муслим).

 

614- وعن أبي هُريرة رضي اللَّه عنه ، عن النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « ما بعثَ اللَّهُ نَبِيّاً إِلاَّ رعى الغنَمَ » قالَ أَصحابه : وَأَنْتَ ؟ فقال : « نَعَمْ كُنْتُ أَرْعَاهَا على قَرارِيطَ لأَهْلِ مَكَّةَ » رواهُ البخاري .

614. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Аллах не е пратил пророк, без той да е пасъл овце“.  Сподвижниците му го попитали: „И ти ли?“ Отговорил: „Да, и аз съм ги пасъл за грошовете на меканските жители” (разказан от ал-Бухари).

 

615- وعنهُ عن النبيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : لَوْ دُعِيتُ إِلى كُراعٍ أَوْ ذِرَاعٍ لقبلتُ . وَلَوْ أُهْدى إِليَّ ذِراعٌ أَو كُراعٌ لَقَبِلْتُ » رواهُ البخاري .

615. Пак от него се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Ако ме поканят [на гощавка] дори за пищял или крак на животно, ще се отзова. Ако ми подарят дори крак или пищял, ще ги приема“  (разказан от ал-Бухари).

 

616- وعن أَنسٍ رضي اللَّهُ عنه قال : كَانَتْ نَاقَةُ رَسُول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم العَضْبَاءُ لاَ تُسبَقُ، أو لا تكَادُ تُسْبَقُ ، فَجَاءَ أَعْرابيٌّ عَلى قَعُودٍ لهُ ، فَسبقَها ، فَشَقَّ ذلك عَلى المُسْلمِينَ حَتَّى عَرفَهُ النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم فَقَالَ: «حَقٌّ عَلى اللَّهِ أَنْ لاَ يَرْتَفِعَ شَيء مِنَ الدُّنْيَا إِلاَّ وَضَعَهُ» رواهُ البخاري.

616. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предава, че камилата на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, на име ал-Адба,[3] не можела да бъде изпреварена, или почти, но дошъл някакъв бедуин, който яздел младо животно[4], и я изпреварил. На мюсюлманите им станало тежко, а той, като научил, казал: „Право на Аллах е в земния живот да не издига нищо, без да го принизи“ (разказан от ал-Бухари).