LXXV. РАЗДЕЛ ЗА СНИЗХОЖДЕНИЕТО И ОТБЯГВАНЕТО НА НЕВЕЖИТЕ

 

قال اللَّه تعالى:  ﴿ خذ العفو، وأمر بالعرف، وأعرض عن الجاهلين ﴾

Аллах Всевишния е казал: „Придържай се към снизхождението и повелявай приличието, и страни от невежите!“ (7: 199).

 

وقال تعالى:  ﴿ فاصفح الصفح الجميل ﴾

И е казал още: „...Затова прости с великодушна прошка!“

 

وقال تعالى:  ﴿ وليعفوا وليصفحوا، ألا تحبون أن يغفر اللَّه لكم؟﴾

И е казал Той: „И нека извиняват, и нека прощават! Нима не искате Аллах да ви опрости?“ (24: 22).

 

وقال تعالى:  ﴿ والعافين عن الناس، والله يحب المحسنين﴾

И е казал Всевишния: „...и за извиняващите хората. Аллах обича благодетелните... “ (3: 134).

 

وقال تعالى:  ﴿ ولمن صبر وغفر، إن ذلك من عزم الأمور ﴾  والآيات في الباب كثيرة معلومة.

И е казал Той: „А който търпи и прощава, това е от значимите дела“ (42: 43).

Кораничните знамения по тази тема са много и известни.

 

648- وعن عائشة رضي اللَّه عنها أَنها قالت للنبيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : هل أَتى عَلَيْكَ يَوْمٌ كَانَ أَشدَّ مِنْ يوم أُحُدٍ ؟ قال : « لَقَدْ لَقِيتُ مِنْ قَومِكِ ، وكَان أَشدُّ ما لَقِيتُ مِنْهُمْ يوْم العقَبَةِ ، إِذْ عرَضتُْ نَفسِي على ابْنِ عَبْدِ يَالِيلَ ابنِ عبْدِ كُلال ، فلَمْ يُجبنِى إِلى ما أَردْتُ ، فَانْطَلَقْتُ وَأَنَا مَهْمُومٌ على وَجْهِي ، فلَمْ أَسْتَفِقْ إِلاَّ وَأَنا بقرنِ الثَّعالِبِ ، فَرفَعْتُ رأْسِي ، فَإِذا أَنَا بِسحابَةٍ قَد أَظلَّتني ، فنَظَرتُ فَإِذا فِيها جِبريلُ عليه السلام ، فنَاداني فقال : إِنَّ اللَّه تعالى قَد سَمِع قَولَ قومِك لَكَ، وَما رَدُّوا عَلَيكَ ، وَقد بعثَ إِلَيك ملَكَ الجبالِ لِتأْمُرهُ بما شِئْتَ فِيهم فَنَادَانِي ملَكُ الجِبَالِ ، فَسلَّمَ عَليَّ ثُمَّ قال : يا مُحَمَّدُ إِنَّ اللَّه قَد سمعَ قَولَ قَومِكَ لَكَ ، وأَنَا مَلَكُ الجِبالِ ، وقَدْ بَعَثَني رَبِّي إِلَيْكَ لِتأْمُرَني بِأَمْرِكَ ، فَمَا شئتَ : إِنْ شئْتَ : أَطْبَقْتُ عَلَيهمُ الأَخْشَبَيْن » فقال النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « بلْ أَرْجُو أَنْ يُخْرِجَ اللَّه مِنْ أَصْلابِهِم منْ يعْبُدُ اللَّه وَحْدَهُ لا يُشْرِكُ بِهِ شَيْئاً » متفقٌ عليه .

648. От Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предава, че попитала Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „Случвал ли ти се е по-тежък ден от онзи в битката при Ухуд?“ Отговорил: „Сполетя ме от твоя народ, а най-тежкото, което ме сполетя от тях, бе в деня при ал-Акаба. Тогава се представих на Ибн Абдуялил ибн Абдукулял [и му предложих да приеме Исляма], но той не откликна според волята ми.  Тръгнах угрижен накъдето ми видят очите и се опомних едва след като стигнах Карн ас-Саалиб[1]. Вдигнах глава и изведнъж облак хвърли сянка над мен. Погледнах го и видях там Джибрил, мир нему, който ме повика и каза: „Аллах Всевишния чу думите на твоя род към теб и какво ти отговориха. Той ти изпрати Ангела на планините, за да изпълни волята ти спрямо тях“. Тогава ме повика Ангелът на планините, който ме поздрави и после каза: „Мухаммед, Аллах чу думите на рода ти към теб. Аз съм Ангелът на планините и моят Господ ме изпрати, за да ми дадеш повелята си. Какво желаеш: ако пожелаеш, ще стоваря върху тях двата масива[2]“. Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал: „Не, надявам се Аллах да им дари потомци, които ще обожават единствено Него, без да Го съдружават с нищо“ (всепризнат хадис).

 

649- وعنها قالت : ما ضرَبَ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم شَيْئاً قَطُّ بِيَدِهِ ، ولا امْرأَةً ولا خادِماً، إِلاَّ أَنْ يُجَاهِدَ في سَبِيل اللَّهِ ، وما نِيل منْهُ شيء قَطُّ فَيَنتَقِم مِنْ صاحِبِهِ إِلاَّ أَنْ يُنتَهَكَ شَيء مِن مَحَارِمِ اللَّهِ تعالى : فَيَنْتَقِمَ للَّهِ تعالى . رواه مسلم .

649. Пак от нея се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, никога не удари някого с ръка – нито жена, нито слуга, освен в борба по пътя на Аллах. И никога не отмъсти на някого за нещо, което [лично] му е причинил, освен ако се погазват забраните на Аллах Всевишния. Тогава той за Него отмъщаваше“ (разказан от Муслим).

 

650- وعن أَنس رضي اللَّه عنه قال : كُنتُ أَمْشِي مَعَ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم وعليه بُردٌ نَجْرَانيٌّ غلِيظُ الحَاشِيةِ ، فأَدركَهُ أَعْرَابيٌّ ، فَجبذهُ بِرِدَائِهِ جَبْذَة شَديدَةً ، فَنظرتُ إلى صفحة عاتِقِ النَّبيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، وقَد أَثَّرَت بِها حَاشِيةُ الرِّداءِ مِنْ شِدَّةِ جَبذَتِهِ ، ثُمَّ قال : يَا مُحَمَّدُ مُرْ لي مِن مالِ اللَّهِ الذي عِندَكَ . فالتَفَتَ إِلَيْه ، فضحِكَ ، ثُمَّ أَمر لَهُ بعَطَاءٍ . متفقٌ عليه .

650. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предава: „Вървях с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Той носеше наджрански плащ с дебела обшивка.  Настигна го някакъв бедуин и силно го дръпна за плаща. Погледнах към рамото на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и видях, че от силното дръпване ръбът на плаща бе оставил следи по него. После [бедуинът] каза: „Мухаммед, заповядай и аз да получа от богатството на Аллах, с което разполагаш!“ Той се обърна към него, усмихна се, после заповяда да му дадат“ (всепризнат хадис).

 

651- وعن ابن مسعود رضي اللَّه عنه قال : كأَنِّي أَنظُرُ إلى رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم يحْكِي نَبِيّاً مِن الأَنبياءِ ، صلوَاتُ اللَّهِ وَسلامُه عَلَيهم ، ضَرَبَهُ قَومُهُ فَأَدموهُ ، وَهُوَ يَمسَحُ الدَّمَ عَنْ وَجهِهِ ، ويقول : « اللَّهُمَّ اغفِرِ لِقَومي فَإِنَّهُم لا يَعْلَمُونَ » متفقٌ عليه .

651. От Ибн Масуд, Аллах да е доволен от него, се предава: „Сякаш още виждам Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да разказва за един от пророците, благослов и мир от Аллах за тях, как народът му го бил и му потекла кръв, а той, бършейки я от лицето си, казал: „О, Аллах, прости на моя народ, те не знаят!“ (всепризнат хадис).

652- وعن أبي هريرة رضي اللَّه عنه أَن رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم قال : « لَيس الشَّديدُ بِالصُّرعَةِ ، إِنَّما الشديدُ الذي يَملِكُ نفسهُ عِند الغضبِ » متفقٌ عليه .

652. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Не е силен онзи, който надвива, а е силен само онзи, който се владее при гняв“ (всепризнат хадис).