LXXVII. РАЗДЕЛ ЗА ГНЕВА, КОГАТО СЕ ПОГАЗВАТ СВЕТИНИТЕ НА ШАРИАТА,

и за подпомагането на религията на Аллах Всевишния

 

قال اللَّه تعالى:  ﴿ ومن يعظم حرمات اللَّه فهو خير له عند ربه ﴾

Аллах Всевишния е казал: „...който зачита светините на Аллах, това е най-доброто за него при неговия Господ...“ (22: 30).

 

وقال تعالى:  ﴿ إن تنصروا اللَّه ينصركم ويثبت أقدامكم ﴾

И е казал Той: „О, вярващи, ако подкрепите [делото на] Аллах, и Той ще ви подкрепи, и ще утвърди стъпките ви“ (47: 7).

Тук е и хадис, разказан от Аиша и включен в раздела за прошката[1].  

 

654- وعن أبي مسعود عقبة بن عمرو البدريِّ رضي اللَّه عنه قال : جَاءَ رَجُلٌ إلى النبيِّ صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ، فقال : إنِّي لأتَأَخَّر عَن صَلاةِ الصُّبْحِ مِن أجْلِ فلانٍ مِما يُطِيل بِنَا ، فمَا رأيت النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم  غَضِبَ في موعِظَةٍ قَطُّ أَشدَّ ممَّا غَضِبَ يَومئذٍ ، فقال : يَا أَيهَا النَّاس : إنَّ مِنكم مُنَفِّرين . فأَيُّكُمْ أَمَّ النَّاسَ فَليُوجِز ، فإنَّ مِنْ ورائِهِ الكَبيرَ والصَّغيرَ وذا الحَاجَةِ » متفق عليه.

654. От Ибн Масуд Укба ибн Амр ал-Бадри, Аллах да е доволен от него, се предава следното: „При Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, дойде мъж и каза: „Закъснях за утринната молитва заради еди-кой си [имам], който ни задържа продължително“.  Никога не бях виждал Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, така силно разгневен по време на проповед, както бе в този ден. Той каза: „Хора, някои от вас всяват неприязън.  Който и да води молитвата, нека бъде кратък! Зад него стоят възрастни, немощни[2] и хора с потребности“ (всепризнат хадис).

 

655- وعن عائشة رضي اللَّه عنها قالت : قدِمَ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم مِنْ سفَرٍ ، وقَد سَتَرْتُ سَهْوةً لي بقِرامٍ فَيهِ تَمَاثيلُ ، فَلمَّا رآهُ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم  هتكَهُ وتَلَوَّنَ وجهُهُ وقال : « يَا عائِشَةُ : أَشَدُّ النَّاسِ عَذَاباً عِند اللَّهِ يوم القيامةِ الَّذينَ يُضاهُونَ بِخَلقِ اللَّهِ » متفق عليه .

655. От Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предава: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, пристигна от пътуване, а аз бях покрила своя каменна скамейка с килимче, на което имаше изображения. Щом го видя, Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, го скъса и лицето му се обагри. Той каза: „Аиша, в Деня на възкресението Аллах ще отреди най-суровото мъчение на онези, които създават подобия на творенията на Аллах“ (всепризнат хадис).

 

656- وعنها أَنَّ قريشاً أَهَمَّهُم شَأْنُ المرأةِ المَخزُومِية التي سَرقَت فقالوا : من يُكلِّمُ فيها رسولَ اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم ؟ فقالوا : مَن يجتَرِيءُ عليهِ إلا أُسامةُ بنُ زيدٍ حِبُّ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم  ؟ فَكَلًَّمهُ أُسامةُ ، فقالِ رسول اللَّه صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم : « أَتَشفعُ في حدٍّ مِن حُدُودِ اللَّهِ تعالى ؟ » ثم قامَ فَاخْتَطَبَ ثم قال : « إنما أهْلَكَ من قبلكُم أنَّهُم كانُوا إذَا سرقَ فِيهِم الشَّريفُ تَركُوهُ ، وإذا سرق فِيهمِ الضَّعِيفُ أَقامُوا عليهِ الحدَّ، وايْمُ اللَّه ، لو أنَّ فاطمَة بنت محمدٍ سرقَتْ لقَطَعْتُ يَدهَا » متفقٌ عليه .

656. Пак от нея се предава, че Курайш се разтревожили за положението на някаква жена от рода Бану Махзум[3], която била откраднала. Питали: „Кой ще говори за нея с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари?“ Казали: „Не ще се осмели пред него друг освен Усама ибн Зайд, любимецът на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари“.  Поговорил с него Усама, а Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, попитал: „Нима се застъпваш за такава, която е нарушила границите на Аллах Всевишния?“[4] После станал и произнесъл проповед, след което казал: „Предшествениците ви са били погубени, защото ако знатен човек извършвал кражба, го оставяли, а ако сторел това някой беззащитен, му налагали наказание. Кълна се в Аллах, дори ако Фатима, дъщерята на Мухаммед, извърши кражба, ще отрежа ръката й“ (всепризнат хадис).

 

657- وعن أنس رضي اللَّه عنه أن النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم رَأَى نُخامَةً في القِبلةِ . فشقَّ ذلكَ عَلَيهِ حتَّى رُؤِي في وجهِهِ ، فَقَامَ فَحَكَّهُ بيَدِهِ فقال : « إن أحَدكم إذا قَام في صَلاتِه فَإنَّهُ يُنَاجِي ربَّه ، وإنَّ ربَّهُ بَينَهُ وبَينَ القِبْلَةِ ، فلا يَبْزُقَنَّ أَحدُكُم قِبلَ القِبْلَةِ ، ولكِن عَنْ يَسَارِهِ أوْ تحْتَ قدَمِهِ » ثُمَّ أخَذَ طرفَ رِدائِهِ فَبصقَ فِيهِ ، ثُمَّ ردَّ بَعْضَهُ على بعْضٍ فقال : « أَو يَفْعَلُ هكذا» متفقٌ عليه .

657. От Анас, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, зърнал [в джамията] храчка по нишата в посока кибла. От това му станало толкова тежко, че му проличало и по лицето. Станал и я изтрил с ръка, като казал: „Щом някой от вас се възправи в молитвата си, той встъпва в беседа със своя Господ, Който е между него и кибла.  Нека никой не плюе в тази посока, а наляво или под крака си“. После хванал крайчеца на плаща си и поплюнал вътре, след което го сгънал и казал: „Или да прави така“ (всепризнат хадис).

Заповедта да се плюе наляво или под крака е валидна за извън джамията, докато в нея е позволено да се плюе само в дрехата.