LXXXIII. РАЗДЕЛ ЗА ВЪЗБРАНАТА ДА СЕ ЗАЕМА РЪКОВОДЕН, СЪДИЙСКИ ИЛИ ДРУГ ПОСТ

от човек, който е молил за него или е имал амбиция и е намекнал за това

 

685- عن أبي موسى الأَشعريِّ رضي اللَّه عنه قال : دخَلتُ على النبي صَلّى اللهُ عَلَيْهِ وسَلَّم أنَا وَرَجُلانِ مِنْ بني عَمِّي ، فقال أحَدُهُمَا : يا رسولَ اللَّه أمِّرنَا عَلى بعضِ مَا ولاَّكَ اللَّه ، عزَّ وجلَّ ، وقال الآخرُ مِثْلَ ذلكَ ، فقال : « إنَّا واللَّه لا نُوَلِّي هذَا العَمَلَ أحداً سَأَلَه ، أو أحَداً حَرَص عليه » .

685. От Абу Муса ал-Ашари, Аллах да е доволен от него, се предава: „Влязох с двама братовчеди при Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и единият от тях каза: „Пратенико на Аллах, назначи ме да управлявам част от онова, което Аллах, Всемогъщия и Всевеликия, ти е възложил!“ И другият казал същото. А той отговорил: „Кълна се в Аллах, не възлагам тази работа нито на такъв, който ме моли за това, нито на такъв, който се домогва до него“ (всепризнат хадис).