Общоизвестен факт е, че таухидът представлява основата на ислямската религия и че той е най-ясно изразен във фразата „Ла илаха иллаллах“ (Няма друг Бог освен Аллах), която постановява, че има само един истинен Бог и че единствено Той заслужава да Му се служи. Според догмите на Исляма тази привидно проста фраза е границата между имаан (истинската вяра в Бог) и куфр (неверието). Поради този ислямски постулат ислямската вяра се счита за единобожна, а Ислямът наравно с Юдаизма и Християнството за една от световните монотеистични религии. Въпреки това, съобразно ислямския единобожен принцип (таухид) Християнството се квалифицира като политеистично, а Юдаизма като една изтънчена форма на идолопоклонничеството.
Постулатите на таухида са сложни и трябва да бъдат задълбочено обяснени дори и сред мюсюлманите. Това се забелязва ясно от факта, че някои мюсюлмани като Ибн Араби1 мислят, че значението на таухида е, че Аллах е всичко и всичко е Аллах; че има само едно нещо и че това е Аллах. Но такава вяра е обявена от общоприетия Ислям за пантеизм и съответно за куфр. Други мюсюлмани, като му`тазилитите2 (му`тазила), смятат, че таухидът включва отделянето на Аллах от всичките Му качества и изтъкването на наличието Му във всичко и навсякъде. Тази представа също се отхвърля от ортодоксалния Ислям и е обявена за ерес. Всъщност почти всички от многото секти, които се откъсват от главната структура на Исляма, от времето на пророка до днес, започват отклонението си от същността на таухида. Тези, които искат да разрушат Исляма и да заблудят последователите му, се опитват да неутрализират постулатите на таухида, понеже той представлява същността на предаваното от всички пророци божествено послание в Исляма. Те въвеждат съвсем противоположни на Исляма представи за Аллах; представи, които са създадени, за да отдалечат хората от служенето единствено на Аллах. Съгласили се веднъж с тези езични философии относно Бог, хората лесно се подават и на множеството от останалите неприемливи идеали, всички от които водят в крайна сметка този, който се съгласява с тях, до това да служи на създадени неща, като изглежда така сякаш служи на Бог.
Пророкът (с.а.с.) ясно предупреждава мюсюлманите да се пазят от такива отклонения, които са достигали народите преди тях. Той ги насърчава да се придържат към пътя, по който той вървял.
Един ден докато седял със сподвижниците си (Аллах да се смили над всички тях) начертал една права линия на земята. След това начертал от двете й страни няколко отклоняващи се линии. Когато сподвижниците му го попитали какво означава това, той показал първо отклоняващите се отстрани линии и казал, че те представляват различните видове заблуди на този свят. Той казал, че в началото на всеки един от тези пътища стои дяволът, приканвайки хората към него. След това показал правата линия по средата и им казал, че тя представлява пътя на Аллах. Когато сподвижниците му искали по-подробни обяснения, той им казал, че това е неговият път и рецитирал следното знамение:
„Това е Моят път - правият път. Следвайте го и не следвайте пътищата, които ви отделят от Неговия път! ...“ (Коран 6:153)3
Ето защо е много важно таухидът да бъде разбран така както е разбран от пророка (с.а.с.) и от сподвижниците му. Иначе лесно може да се премине на един от многото заблуждаващи пътища, говорейки в същото време за таухид, молейки се, давайки закат (задължителната годишна милостиня), постейки и ходейки на хадж (поклонението в Мекка). Аллах – Всезнаещият – обръща внимание на това, казвайки в Корана:
„И повечето от тях не вярват в Аллах, освен съдружавайки.“ (Коран 12:106)
...
Таухидът е абсолютната основа на Исляма, на която се основават всички други стълбове и принципи. Не е ли стабилен нечий таухид, останалите части от Исляма му се превръщат в серия от идолопоклоннически ритуали.
...
Абу Амиина Билал Филипс
Извадка от книгата на Билал Филипс
"The Fundamentals of Tauheed. Islamic Monotheism"
(Основите на Таухида. Ислямския Монотеизъм)
Превод от английски език IfB (islamforbulgaria.com)
Бележки на автора:
1. Мухаммад ибн Али ибн Араби е роден в Испания през 1165 год. сл. Хр. и починал през 1240 год. сл. Хр. в Дамаскус. Той претендирал да притежава вътрешна светлина и знания за най-хубавите имена на Аллах и говорел за себе си като за печата на светците, за който твърдял, че е един по-висок чин от този на пророците. През вековете след смъртта му, последователите му го издигнали до положението на светия и му дали титлата аш-Шайх ал-Акбар (големият майстор), но болшинството от праведните ислямски учени го обявила за разколник. Основните му трудове са ал-Футуха ал-Маккия и Фусус ал-Хиким. (H.A.R. Gibb and J.H. Kramers: Shorter Encyclopaedia of Islam. Ithaca, New York: Cornell University Press, 1953, P. 146-7).
2. Рационалистическо философско учение основано през умаядския период (началото на 8-ми век сл. Хр.) от Уасил ибн Ата и Амр ибн Убаид. То успяло да се наложи сред абазидите повече от 100 години и влияело на ислямския манталитет до 12-ти век (H.A.R. Gibb and J.H. Kramers: Shorter Encyclopaedia of Islam. Ithaca, New York: Cornell University Press, 1953, Pp. 421-6).
3. Хадис предаден от Ибн Мас`уд и записан от ан-Ниса`и, Ахмад и ад-Дарими. Установен за автентичен от ал-Албани в Китаб ас-Сунна, том 1, стр. 13, № 17.
