Тази подкатегория се основава на основната мисъл, че Аллах е създал всичко преди да е имало нещо друго, че Той крепи и закриля създанията си без да има нужда от тях и че Той е единственият Господар на Вселената без да е зависим от обитателите й. За да се опише това подкрепящо качество на Създателя на арабски се използва думата рабубия, която произлиза от корена рабб (господар). Съгласно тази категория Бог е единствената истинска сила, която съществува. Той е Този, Който дава силата на всички неща да се движат и променят. В природата не се случва нищо друго освен това, което Той позволява да се случи. Разпознал тази истина, пророкът Мухаммад (с.а.с.) често повтарял удивителната фраза „Ла хаула уа ла ку-уата илла биллах“ (Няма друга мощ и сила освен при Аллах).
Принципът на рабубия може да се намери основан в много коранични аяти. Например, Аллах казва:
„Аллах е Творецът на всяко нещо и Той е Разпоредителят за всяко нещо.“ (Коран 39:62)
„А Аллах е сътворил и вас, и онова, което правите.“ (Коран 37:96)
„...и не ти хвърли, когато хвърли, а Аллах хвърли...“ (Коран 8:17)1
„Никоя беда не идва без позволението на Аллах...“ (Коран 64:11)
Пророкът (с.а.с.) казва разяснявайки подробно тази концепция:
„Знай, че ако цялото човечество се събере, за да ти е от полза за нещо, то ще може да направи само това за теб, което Аллах вече ти е отредил и че ако цялото човечество се събере, за да ти навреди в нещо, ще може да ти навреди само с това, което Аллах вече е отредил за теб.“ 2
Това, което се счита за добър и лош късмет, не е нищо друго освен предопределено от Аллах събитие, като част от изпитанията в този живот. Злополуките зависят също от Аллах.
Аллах казва в Корана:
„О, вярващи, сред вашите съпруги и деца имате и врагове - пазете се от тях...“ (Коран 64:14)
Това означава, че в добрите неща на този свят са заложени изпитания, които изпитват вярата на човека в Аллах. Също както и в ужасяващите събития има изпитание както е казано в следният аят:
„И непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад, и с отнемане от имотите, душите и плодовете. И благовествай търпе-ливите.“ (Коран 2:155)
Понякога ходът на събитията може да се разпознае, като в случаите, когато причината и резултатът си взаимодействат и понякога не може, като в случаите, когато очевидно добри резултати произлизат от лоши замисли или лоши резултати от добри замисли. Бог обяснява, че мъдростта, която се крие в тази на вид несиметричност, надхвърля човешкото съзнание поради ограничените му знания:
„...може да мразите нещо, а то да е добро за вас, и може да обичате нещо, а то да е зло за вас. Аллах знае, вие не знаете.“ (Коран 2:216)
Понякога лоши на вид събития от човешкия живот се превръщат в добри и добри, за които хората копнеят – в лоши. Следователно, човешкото влияние при развитието на събития в живота му е ограничено до умствения избор на възможности, които му се представят и не е действителният резултат от избора му. С други думи „човек предполага, Господ разполага.“ Несъмнено „щастието“ и „нещастието“ произлизат от Аллах и не са причинени от носещи щастие вещи като заешки стъпки, четирилистни детелини, зодиаци и др. или от лоши поличби като петък тринайсети, счупени огледала, черни котки и т.н. Всъщност съгласно тази подкатегория на таухида вярата в талисмани и поличби е проява на тежкия грях ширк (съдружаване). `Убайд (р.а.), един от сподвижниците на пророка (с.а.с.) предава, че „една група мъже се приближили до пратеника на Аллах, за да засвидетелстват верността си към него. Той приел клетвата на девет, но на един не приел. Когато го попитали, защо не е приел клетвата на единия, той отговорил: „Той носи амулет3. “ Мъжът, който носил амулета, бръкнал с ръка в одеждата си, изкарал амулета и го счупил. След това дал клетвата си. Тогава пророкът казал: „Всеки, който носи амулет, извършва ширк.“ 4
Няма разлика между практиките на идолопоклонниците и това Корана да се използва като талисман или амулет пишейки и окачвайки аяти от Корана на синджири или носенето им в кесии, за да се избегне нещо лошо или получи нещо добро. Нито пророкът (с.а.с.), нито сподвижниците му са използвали Корана по този начин. Пророкът (с.а.с.) е казал:
„Който въведе нещо ново в Исляма, което не принадлежи към него, ще му бъде отказано.“ 5
Вярно е, че сурите на Корана ал-Фалак и ан-Нас са низпослани специално за екзорцизъм (прогонване на лоши заклинания), но пророкът (с.а.с.) ни е показал как те да се използват правилно:
„Когато веднъж той бил омагьосан, казал на Али ибн Аби Талиб (р.а.) да рецитира тези две сури аят по аят, а когато бил болен той ги е чел за себе си.“ 6
Той не ги е записвал и не ги е закачвал на врата си, завързвал на ръката си или около талията си, нито е казвал на някого да прави такова нещо.
Извадка от книгата на Билал Филипс
"The Fundamentals of Tauheed. Islamic Monotheism"
(Основите на Таухида. Ислямския Монотеизъм)
Превод от английски език IfB (islamforbulgaria.com)
Бележки на автора:
1. Това се отнася до една чудотворна случка, която се случила, когато пророкът (с.а.с.) взел малко пръст в ръката си и я хвърлил към враговете (в началото на битката Бард). Аллах накарал пръстта да достигне до лицата на враговете, въпреки отдалеченото им разстояние.
2. Предадено от Ибн Аббас и записано в Тирмиди. (`Ezzeddin Ibrahîm & Denis Johnson – Davies, An-Nawawi’s Forty Hadeeth, English Trans., Damascus, Syria: The Holy Koran Publishing House, 1976, p. 68, hadith No. 19.).
3. Талисман, който носи щастие или пази от нещастие.
4.
Записан от Ахмад.
5.
Предадено от Айша и събрано в Бухари (Arabic-Eng., vol. 3, p. 535, hadith no. 4267), Муслим (English Trans., vol. 3, p. 931, hadith no. 4266 and also hadith no. 4267’) и Абу Дауд (Ahmad Hasan, Sunan Abi Dawûd, English Trans., Lahore: Sh. Muhammad Ashraf Publishers, 1st. ed., 1984, vol. 3, p. 1294).
6. Предадено от Айша и събрано в Бухари (Arabic-Eng., vol. 6, p. 495, hadith no. 535) и Муслим (English Trans., vol. 3, p. 1195, hadith no. 5439-40).