Кой са мюсюлманите?

Ако някой вярва в Бог, то всички Божии характеристики би трябвало да му се отразяват. Всички храктеристики, с които Бог Сам се описва в Корана, трябва по някакъв начин да влиаят на всеки един мюсюлманин, който не е такъв само на думи. В личността на всеки вярващ би трябвало неприкосновено да се забелязват някои от „Божиите черти“. Затова и е казано: "takhallaqû biakhlâqi-llâh" – "сформирайте хорактера си по Божия характеристика". От това обаче в никакъв случай не бива да се разбира, че човек може да стане като Бог или да прилича на Него, а напротив, същинското значение на тази мъдра наредба е, че това, което е характерно за Бог, би трябвало да се забелязва по думите и в делата на вярващия.

Да си (станеш) мюсюлманин означава, да се откажеш от всички материални, житейски и не-Божии китерии и да съдиш за другите и за себеси по единствените валидни Божии повели. Различия, като бедни и богати, бели и черни, господари и слуги, българи и индианци са невалидни. На тяхно място идват различията по Божиите критерии: по набожност, полезно знание и добри дела. Никой не може да бъде предпочитан, превилегирован или ощетяван въз основа на други разлики.

Да си (станеш) мюсюлманин означава също, да признаеш Бог за извора на всички закони. Така че и избраното от 90% от жителите правителство, няма правото (даже и с абсолютни или 2/3 от гласовете) да забрани нещо, което Бог е позволил или да позволи нещо, което Бог е забранил.

Да си мюсюлманин означава, да се съгласиш с това, че хората са равни, не само на думи, а и – преди всичко – на дела. Всички хора имат един и същ произход и всички ще се разпаднат на пръст. Никой не е в правото си, да се големее заради цвета на кожата си, семейството си или поради каквато и да е причина. Пред Бог всички са равни – така, както мюсюлманите стоят при груповите молитви един до друг без да се забелязват социалните разлики. Така, както при поклонението хадж всички те носят едни и същи дрехи и така, както всички биват погребвани с нищо друго освен едно бяло парче плат. В обществото те би трябвало по същия начин да работят – рамо до рамо, ръка за ръка – за подобряването му, без да се правят социално-класови разлики.

Да си мюсюлманин в крайна сметка означава, че човек се освобождава чрез това от всякакъв вид идолопоклоничество. Един мюсюлманин не може да е нито слуга на парите си, нито на някой друг човек, нито на собстените си желания. Чрез това, че се е отдал на Единствения, Който заслужава да бъде умоляван, се е откупил от служителството на незаслужаващите това идоли. И точно това е било, което е искал да каже сподвижника на пророка, като е съобщил на персийския владетел: „Дойдохме, за да направим хората от слуги и роби Божии служители и за да ги изведем от бъркотията на религиите към спаведливостта на Исляма, и за да ги заведем от тесността на живота (им) в просторите на божествения свят.“

Да си мюсюлманин означава да се отдадеш напълно. Това отдаване обаче е всъщност освобождаване, понеже човек само тогава би се освободил от всяко недостойно за хората поробване, като се отдаде доброволно на Божията воля. С доброволното си отдаване той затваря възможността за всякъкъв вид недоброволно поробване.

Този, който напълно се е отдал на Бог, е единственият наистина свободен човек. Да си мюсюлманин означава, да си и революционер, понеже Ислямът е единствената наистина постоянна революция: революцията срещу всичко лошо и несправидливо. Тъй като злото – съществуването на злото – е жива реалност, ще го има и би трябвало да го има, понеже дори и в него има позитивни неща. И защото лошото винаги ще съществува, а мюсюлманинът е длъжен да се бори с него, той трябва да остане революционер. Мюсюлманинът трябва да се опита да се справи с лошотията в себе си и в обществото чрез добрия си пример и добри съвети, ако става въпрос за пасивно зло, както и по революционерен начин, що се отнася до някоя активна, лоша сила.

Дори и социалистическата революция ще намери според теориите своя край, Ислямската революция обаче ще я има винаги, всекидневно.

Да си мюсюлманин не означава, да подтискаш желанията си или да ги спреш, за да се харесаш на Бог, така както правят някои християнски отшелници или за да се харесаш на хората, така както изисква комунизма.

Характеристичните качества на вярващия мюсюлманин

Живеещите според Корана хора са любвеобиви към тези, които също така живеят според Корана – към вярващите. Те притежават качества, които са последици от вярата им в Аллах и които ги правят достойни за обич. Всеки вярващ би търсил при останалите вярващи същия този характер и би ги заобичал, като го открие у тях. И колкото по-силно е изразен този любвеобив характер у някой вярващ, толкова силна ще е и обичта му.

Следват някои важни характерни за вярващите качества, които Аллах ни е споменал в Корана:

• Вярващите служат само на Аллах. Няма друг Бог освен Него. (Сура 1:1-7 - Ал-Фатиха; Сура 4:36 - Ан-Ниса)

• Те се боят от Аллах. Те избягват да вършат неща, които Аллах е забранил или които не биха му се харесали. (Сура 3:102 - Ал-Имран; Сура 36:11 – Йа Син; Сура 64:15-16 - Ат-Тагабун; Сура 39:23 - Аз-Зумар)

• Те се доверяват само на Аллах. (Сура 2:249 – Ал-Бакара; Сура 9:25-26 - Ат-Тауба)

• Те не се боят от никого освен от Аллах. (Сура 33:39 - Ал-Ахзаб)

• Те са признателни само на Аллах. Поради това те не ликуват и не скърбят, ако са финансово бедни или богати. (Сура 2:172 – Ал-Бакара; Сура 17:3 – Ал-Исра; Сура 14:7 - Ибрахим)

• Те са силни във вярата си. Никога не се замисят над нещо друго, освен над това да спечелят обичта на Аллах. Всеки ден показват почитта си с растящо усърдие и възторг. (Сура 49:15 - Ал-Худжурат; Сура 2:4 - Ал-Бакара)

• Те се придържат към Корана при всичките си дела и веднага се отказват от нещо, щом разберат, че е грешно според Корана. (Сура 7:170 – Ал-Араф; Сура 5:49 – Ал-Маида; Сура 2:121 - Ал-Бакара)

• Те споменават Аллах, знаят, че Той свичко вижда и чува, и си спомнят постоянно за вечното величие на Аллах. (Сура 3:191 - Ал-Имран; Сура 13:28 – Ар-Раад; Сура 7:205 – Ал-Араф; Сура 29:45 - Ал-Анкабут)

• Те осъзнават слабостта си пред Аллах. Смирени са. (Това обаче не означава, че са слаби пред другите хора и че се показват поради това без самочувствие.) (Сура 3:286 - Ал-Имран; Сура 7:188 - Ал-Араф)

• Те знаят, че Аллах властва над всичко. Поради тази причина тях никога не ги е страх и се държат разумно и учтиво. (Сура 9:51 - Ат-Тауба; Сура 64:11 – Ат-Тагабун; Сура 10:49 – Юнус; Сура 57:22 - Ал-Хадид)

• Те са се концентрирали върху Отвъдното; главната им цел е Отвъдното. Те също така обаче използват и благословията на този свят и мечтаят за наподобяваща рая околна среда. (Сура 4:74 - Ан-Ниса; Сура 38:46 – Сад; Сура 7:31-32 - Ал-Араф)

• Те са умни. Винаги внимават и се съобразяват, защото не забравят, че служат. (Сура 23:54 – Ал-Муаминун; Сура 39:18 – Аз-Зумар)

• Те не се колебаят да кажат истината. Те не се отказват да я изложат на яве, само и само да не се изложат пред хората. Не се страхуват от упреците на мърморковците и не се притесняват от подигравките и нападките на невярващите. (Сура 5:54 – Ал-Маида; Сура 7:2 - Ал-Араф)

• Те не подтискат никого. Милостиви и великодушни са. (Сура 16:125 – Ан-Нахл; Сура 9:128 - Ат-Тауба; Сура 11:75 - Худ)

• Те не се ядосват, толерантни са и прощават. (Сура 3:134 - Ал-Имран; Сура 7:199 - Ал-Араф; Сура 42:40-43 - Аш-Шура)

• Те са хора, на които може да се има доверие. Те впечатляват останалите със силния си характер и будят доверието им. (Сура 44:44 – Ад-Духан; Сура 81:19-21 – Ат-Такуир; Сура 5:12 – Ал-Маида; Сура 16:120 – Ан-Нахл)

А сега да погледнем каква е позицията им в обществото:

• Те биват упреквани в магьосничество и лудост. (Сура 7:132 - Ал-Араф; Сура 10:2 – Юнус; Сура 38:4 - Сад; Сура 15:6 – Ал-Хиджр; Сура 54:9 - Ал-Камар)

• Те биват подтискани и тиранизирани. (Сура 42:49 – Аш-Шура; Сура 29:24 – Ал-Анкабут; Сура 36:18 – Йа Син; Сура 14:6 – Ибрахим; Сура 27:49, 56 – Ан-Намл; Сура 11:91 – Худ)

• Те търпят беди и неволи. (Сура 29:2-3 – Ал-Анкабут; Сера 2:156-214 – Ал-Бакара; Сура 3:142-146, 195 - Ал-Имран; Сура 33:48 - Ал-Ахзаб; Сура 47:31 – Мухаммад; Сура 6:34 - Ал-Анам)

• Не ги е страх от подтисничество и смърт. (Сура 9:111 – Ат-Тауба; Сура 3:156-158, 169-173 - Ал-Имран; Сура 26:49-50 – Аш-Шура; Сура 37:97-99 – Ас-Саффат; Сура 4:74 - Ан-Ниса)

• Те биват атакувани от невярващите и обиждани. Невярващите кроят планове срещу тях. (Сура 2:14, 212 - Ал-Бакара)

• Те са под закрилата на Аллах. Всички планове, които се кроят срещу тях са безуспешни. Аллах ги пази от всякакъв вид клевети и заговори и ги предпочита пред всички други народи. (Сура 3:110-111, 120 – Ал-Имран; Сура 14:46 – Ибрахим; Сура 8:30 – Ал-Анфал; Сура 16:26 – Ан-Нахл; Сура 12:34 – Юсуф; Сура 22:38 – Ал-Хадж; Сура 5:42, 105 – Ал-Маида; Сура 4:141 - Ан-Ниса)

• Те се пазят от неверниците. (Сура 4:71, 102 - Ан-Ниса; Сура 12:67 - Юсуф)

• Те са приели сатаната и съюзниците му за свои врагове. (Сура 35:6 – Ал-Фатир; Сура 43:62 – Аз-Зухруф; Сура 60:1 - Ал-Мумтахина; Сура 4:101 - Ан-Ниса; Сура 5:82 - Ал-Маида)

• Сражават се срещу лицемерите и не се сдружават с хора, които имат лицемерни черти на характера. (Сура 9:83, 95, 123 - Ат-Тауба)

• Невярващите ги е страх вътрешно от тях. (Сура 33:60-62 – Ал-Азхаб; Сура 59:6 - Ал-Хашр; Сура 9:14, 15, 52 - Ат-Тауба)

• Те се съветват взаимно. (Сура 42:38 - Аш-Шура)

• Те не се стремят към самохвалния живот на невярващите. (Сура 18:28 - Ал-Кахф; Сура 9:55 – Ат-Тауба; Сура 20:131 – Та Ха)

• Те не се впечатляват от богатство и статут. (Сура 22:41 - Ал-Хадж; Сура 28:79-80 - Ал-Касас; Сура 16:123 - Ан-Нахл)

• Те спазват строго всички молитви. (Сура 2:238 - Ал-Бакара; Сура 8:3 - Ал-Анфал; Сура 23:1-2 - Ал-Муминун)

• Те следват повелите на Аллах. (Сура 6:116 - Ал-Анам)

• Те винаги се стремят да се приближат към Него и да са пример за поведние. (Сура 5:35 – Ал-Маида; Сура 35:32 - Ал-Фатир; Сура 56:10-14 – Ал-Уакиа; Сура 25:74 - Ал-Фуркан)

• Те не се поддават на сатаната. (Сура 7:201 – Ал-Араф; Сура 15:39-42 - Ал-Фиджр; Сура 16:98-99 - Ан-Нахл)

• Те не подражават сляпо на предците си, а се придържат към правилата на Корана. (Сура 14:10 – Ибрахим; Сура 11:62, 109 - Худ)

• Те не позволяват някой да се държи лошо с жените. (Сура 24:4 – Ан-Нур; Сура 65:65 - Ат-Талак; Сура 2:231, 241 – Ал-Бакара; Сура 4:19 - Ан-Ниса)

• Те избягват разхищенията. (Сура 6:141 – Ал-Анам; Сура 25:67 - Ал-Фуркан)

• Те пазят девствеността си и сключват брак така, както Аллах го желае. (Сура 23:5-6 - Ал-Муминун; Сура 24:3, 26-30 - Ан-Нур; Сура 6:221 – Ал-Анам; Сура 5:5 - Ал-Маида; Сура 4:171 - Ан-Ниса)

• Те са търпеливи в молитвите си. (Сура 6:143 – Ал-Анам; Сура 4:171 - Ан-Ниса)

• Те са готови да се жертват. (Сура 76:8 - Ал-Инсан; Сура 3:92, 134 - Ал-Имран; Сура 9:92 - Ат-Тауба)

• Те ценят чистота и хигиена. (Сура 6:125, 168 – Ал-Анам; Сура 74:1-5 - Ал-Мудассир)

• Те дават стойност на естетиката и изкуството. (Сура 34:13 - Саба; Сура 27:44 - Ан-Намл)

• Те не говорят лошо зад гърба на другите и не търсят грешките на другите. (Сура 49:12 - Ал-Худжурат)

• Те избягват завистта. (Сура 4:128 - Ан-Ниса)

• Те молят Аллах за снизходителност. (Сура 2:286 - Ал-Анам; Сура 3:16-17, 147, 193 - Ал-Имран; Сура 59:10 – Ал-Хашр; Сура 71:28 - Нух)