Вярата в Аллах

"Праведността не е да обръщате лице на изток или на запад, праведността е у онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в ангелите, и в Писанието, и в пророците, и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него, на роднините и сираците, и на нуждаещите се, и на пътника [в неволя], и на просяците, и за освобождаване на робите, и отслужва молитвата, и дава милостинята закат; и у изпълняващите своя обет, когато са обещали, и у търпеливите в злочестие и беда, и във вихъра на битката. Те са искрените и те са богобоязливите." (Коран 2: 177)

 

СубханАллах!

 

Аллах казва, че е много близо и откликва на всеки зов отправен към Него, но в замяна иска да сме Му признателни и да вярваме в Него.

 

Аллах Всемилостивия, Милосърдния не задължава никой от хората с Неговата религия, но ни известява, че само тези, които следват Неговите повели, те ще бъдат облагодетелствани и ще влезат в Градините на Рая.

 

Призивът е да повярваме в низпосланото от нашия Господ и да му засвидетелстваме вярата, чрез изпълнение на Неговите повели и да Го помолим:

 

"...“Чухме и се подчинихме. Опрости ни, Господи наш! Към Теб е завръщането.” (Коран 2: 285)

 

"...Разлика не правим между никого от тях и на Него сме отдадени.” (Коран 3: 84)

 

В Свещения Коран Аллах казва за мюсюлманите: "Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното, и вярвате в Аллах." (Коран 3: 110)

 

И нима не трябва да сме горди и щастливи, че Аллах е отредил за нас такава благодат и щастие!

 

На нас мюсюлманите е отредено да разкриваме истината, да бъдем справедливи и милостиви. Ние сме тези, които трябва да призоваваме хората към истината и вярата, да се борим срещу гнета и безверието. Така е постъпвал Мухаммед (с.а.с.), така трябва да постъпваме и ние, тъй като сме негови последователи.

 

Труден е пътят на истински вярващите, изпълнен е с много препятствия и болка, но истински вярващите са най-щастливите, защото те чувстват близостта на Аллах непрекъснато. Всяка трудност за тях е изпитание, доказване и утвърждаване на вярата им към Аллах.

 

Сигурно ще попитате, но защо трябва да страдаме? Ами как ще разбере Аллах дали вярваме в Него? Страданието калява волята, калява вярата, но само в силно вярващия. Страданието е болка за слабо вярващия или невярващия.

 

Най-голямото щастие е дар от Аллах и то е вярата в Него! За вярващия не съществува страдание, защото той знае, че всичко е от Аллах – и лошо, и добро, и по житейския си път той се стреми само към добри дела, и избягва лошите.

 

Има една прекрасна молитва в Книгата на Аллах - Свещения Коран, която е добре често да отправяме:

 

"...“Господи наш, Ти не си сътворил това напразно. Пречист си Ти! Опази ни от мъчението на Огъня!

Господи наш, когото вкараш в Огъня, опозорил си го. За угнетителите няма избавители.

Господи наш, чухме вестител да зове към вярата: “Вярвайте в своя Господ!” И повярвахме. Господи, опрости греховете ни и отмахни от нас лошите ни постъпки, и ни прибери с праведниците!

И дари ни, Господи, онова, което си ни обещал чрез Твоите пратеници, и не ни опозорявай в Деня на възкресението! Ти никога не нарушаваш обещанието.”" (Коран 3: 191-194)

 

"О, вярващи, бъдете твърди в справедливостта, свидетели в името на Аллах, дори и срещу вас самите или срещу родителите и най-близките!" (Коран 4: 135)

 

Мухаммед (с.а.с.) е казал, че няма по-голям джихад от този, който водиш със себе си. Когато човек успее да надвие страстите си, тогава той е извършил наистина свещен джихад.

 

След като успеем да надмогнем себе си, тогава имаме пълното право да се борим за вярата си и да призоваваме към нея. Никой вярващ не трябва да остава безразличен, когато се разпространяват лъжи за религията му. Това е наше задължение:

 

"Които вярват и се преселят, и се борят по пътя на Аллах чрез своите имоти и души, те са с по-висока степен при Аллах и те са спечелилите." (Коран 9: 20)

 

Не трябва да се оставяме на Сатаната, който се опитва да ни разедини, разколебае и опропасти. Сатаната е слаб, когато вярата е силна.

 

"И спорете с хората на Писанието само по най-хубавия начин, но не и с онези от тях, които угнетяват, и кажете: “Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас. Нашият Бог и вашият Бог е един и същ. Ние сме Нему отдадени.” (Коран 29:46)

 

Иблис е изпратен само за изпитание на хората и да се отличат вярващите от невярващите. Той няма власт над тях. Аллах пази вярващите от неговите подбуди.

 

"... онези [от тях] които вярват в Аллах и в Сетния ден, и вършат праведни дела, имат наградата си при своя Господ и не ще има страх за тях, и не ще скърбят." (Коран 2: 62)

 

Тези ще получат Милостта Му и в земния и в отвъдния живот и Светлина ще озарява пътя им.

 

"О, вярващи, да ви посоча ли търговия, която ще ви спаси от болезнено мъчение?

Да вярвате в Аллах и в Неговия Пратеник, и да се борите по пътя на Аллах чрез своите имоти и души. Това е най-доброто за вас, ако знаете." (Коран 61: 10-11)

 

Ето какво казва Аллах за бедите:

 

"Никоя беда не идва без позволението на Аллах. А който вярва в Аллах, Той напътва сърцето му. Аллах всяко нещо знае." (Коран 64:11)

 

Онзи, който вярва, че несгоди като бедност, болест, смърт и други нещастия са по волята на Аллах, той се примирява с тях по-лесно и без колебание.

 

"... А който вярва в своя Господ, да не се страхува нито от ощетяване, нито от угнетяване." (Коран 72:13)

 

"... Знанието е само при Аллах..." (Коран 67:26)

Автор: Хасан ал-Ниет