Иов произхожда от Авраам. Аллах казва: „а от неговите потомци - Дауд и Сулайман, и Айюб, и Юсуф, и Муса, и Харун.“ [6:84]
Ибн Катир казва, че с „а от неговите потомци“ [6:84] става въпрос за Авраам, а не за Ной.
Табари предава от Уахб ибн Муннабих: „Иов е бил един от римляните. Той е Иов, синът на Мус, синът на Разех, Синът на Есау, синът на Исаак, синът на Авраам.“
Т.е. Иов (a.с.) не принадлежал към народа на Израил. Израил е бил според посоченото родословно дърво, брата на неговия дядо Есау.
Табари предава, че има няколко предания за това, коя е била жена му. Ибн Катир казва: Най-разпространено е мнението, че това е била Лая, дъщерята на Манса, сина на Иаков.
Аллах изпитал Иов с болест
Аллах казва:
И [спомени] Айюб, който призова своя Господ: „Засегна ме беда, а Ти си Най-милосърдният от милосърдните.“ [21:83]
И му откликнахме Ние, и премахнахме бедата му, и възстановихме семейството му, и го удвоихме - милост от Нас и напомняне за покланящите се. [21:84]
Аллах казва и в Сура Сад:
И спомни си Нашия раб Айюб. Той позова своя Господ: „Сатаната ми причини беда и мъчение.“ [38:41]
[Аллах рече:] „Тропни с крак! И ще имаш [вода] за миене, студена за пиене.“ [38:42]
И му дарихме [отново] неговото семейство, и още толкова заедно с тях - милост от Нас и поука за разумните хора. [38:43]
„И вземи в длан снопче сламки, и удари с него, и не нарушавай клетвата си!“ И наистина го намерихме търпелив. Прекрасен раб! Той винаги се обръщаше към Нас. [38:44]
Анас (р.) предава, че пророкът (с.a.с.) е казал:
إن أيوب نبي الله كان في بلائه ثماني عشرة سنة فرفضه القريب والبعيد ، إلا رجلان من إخوانه كانا من أخص إخوانه كانا يغدوان إليه ويروحان إليه ، فقال أحدهما لصاحبه : أتعلم ، والله لقد أذنب أيوب ذنبا ما أذنبه أحد ، قال صاحبه : وما ذاك ؟ قال : منذ ثماني عشرة سنة لم يرحمه الله فيكشف عنه ، فلما راحا إليه لم يصبر الرجل حتى ذكر ذلك له ، فقال أيوب : لا أدري ما تقول غير أن الله يعلم أني كنت أمر على الرجلين يتنازعان فيذكران الله فأرجع إلى بيتي فأكفر عنهما كراهية أن يذكر الله إلا في حق ، قال : وكان يخرج إلى حاجته فإذا قضى حاجته أمسكت امرأته بيده حتى يبلغ ، فلما كان ذات يوم أبطأ عليها وأوحي إلى أيوب في مكانه أن : (....) فاستبطأته فلقيته ينتظر ، وأقبل عليها قد أذهب الله ما به من البلاء ، وهو على أحسن ما كان ، فلما رأته قالت : أي بارك الله فيك ، هل رأيت نبي الله هذا المبتلى ؟ ووالله على ذلك ما رأيت أحدا أشبه به منك إذ كان صحيحا ، قال : فإني أنا هو ، وكان له أندران أندر للقمح وأندر للشعير ، فبعث الله سحابتين ، فلما كانت إحداهما على أندر القمح أفرغت فيه الذهب حتى فاض ، وأفرغت الأخرى على أندر الشعير الورق حتى فاض
„Изпитанието на пророка Иов продължило 18 години. Близките му и другите го отбягвали (дословно: го отхвърляли), освен двама от братята му, които били едни от по-специалните му братя. Те идвали сутрин и вечер при него, за да го видят. Тогава единият казал на другия: „Знаеш ли, кълна се в Аллах, Иов е извършил грях, който никой друг на този свят не е извършвал.“ Тогава другият политал: „И какъв ли е този грях? (дословно: И какво е това?)“ Той отговорил: „От 18 години Господарят му не се смилява над него и не го освобождава от това, което му има.“ Когато на сутринта дошли при Иов, мъжът не могъл да запази това за себе си и го казал на Иов. Тогава Иов казал: „Не знам какво имаш предвид. Освен, че Аллах - Възвишеният - знае, че бях минал покрай двама мъже, които се караха и двамата се кълняха в Аллах (дословно: споменаваха Аллах). Тогава си отидох вкъщи и дадох нещо за изкуплението на двамата, защото мразех някой да лъже и да се кълне при това в Аллах. (дословно: Аллах да бъде споменаван в лъжи).“
Той (т.е. Иов) излизал навън, за да се изходи. Когато бил готов, жена му го държала за ръка, докато се прибере. Един ден той закъснял и на място му било низпослано следното: „Тропни с крак! И ще имаш [вода] за миене, студена за пиене.“ [38:42] (Тъй като това продължило известно време) тя се чудила, защо закъснява и тръгнала да го търси. Иов тръгнал към нея, а Аллах бил премахнал изпитанието от него (т.е. той бил оздравял). Изглеждал толкова добре, както в най-добрите си времена. Като го видяла му казала: „Аллах да те благослови (араб. ез.: барака Аллаху фика), случайно да си видял Божия пророк Иов, човекът с изпитанието? Кълна се в Аллах, Всемогъщия, не съм виждала друг мъж да прилича толкова много на него, както изглеждаше преди, когато беше здрав.“ Тогава той казал: „Аз съм Иов.“
Той (т.е. Иов) имал два съда, един за пшеница и един за ечемик. Тогава Аллах пратил два облака. Когато единият от тях се намирал върху съда за пшеницата, в него валяло злато, докато не преливал. В съда за ечемик валяло от другия облак сребро, докато не преливал.“1
Бележки на автора:
1. Сахих хадис, предаден от Абу Джа`ла (в неговия Муснад 8/135), Табари (в Тафсир 22/108), Ибн Аби Хатим, Ал-Хаким и др.