Аллах казва:
И [спомени] Исмаил, и Идрис, и Зу-л-Кифл. Всички бяха от търпеливите. [21:85]
И ги въведохме в Нашата милост. Те бяха от праведниците.[21:86]
Аллах казва:
И спомни си Нашите раби Ибрахим и Исхак, и Якуб - притежатели на сила и прозорливост! [38:45]
И ги пречистихме, за да си спомнят винаги Дома [на отвъдното]. [38:46]
И те са при Нас сред добрите избраници. [38:47]
И спомни си Исмаил и ал-Ясаа, и Зу-л-Кифл! И те са сред добрите. [38:48]
Ибн Катир казва, че има различни мнения по въпроса, дали Зу-л-Кифл е бил пророк или само един праведен мъж. Мнението, че той е бил пророк, е разпространено, понеже е споменат с пророците в Корана.
Следният сахих хадис идва от Муджахид. Муджахид е един от табиун, т.е. ученик на сподвижниците на пророка (с.а.с.).
Табари предава от Муджахид:
„Когато (пророкът) Елисей1 (aраб. ез.: Ал-Яса`а) остарял, казал: „Какво ще кажете, ако докато съм жив избера един мъж като мой заместник или водач на народа, така че да мога да видя дали си върши добре работата?“ Така той събрал народа и казал: „Този, който приеме от мен три неща, него избирам за мой заместник: той трябва да пости през деня, да стой в молитва през нощта и да не се ядосва.“
Тогава един мъж, когото другите подценявали, станал и казал: „Аз.“ Той попитал: „Постиш през деня, правиш молитва през нощта и не се ядосваш?“ Отговорил: „Да.“ Той (т.е. Елисей (a.с.)) го отхвърлил на този ден. На следващия ден попитал същото. Хората мълчали, а същият мъж станал отново и казал: „Аз.“ Тогава той го направил свой заместник.
След тази случка Иблис казвал непрекъснато на дяволите: „Погрижете се за този мъж“, от което те се изморили. Тогава казал: „Добре, аз ще се погрижа за него.“
Иблис отишъл при него преобразен в един стар беден мъж по времето, когато (Зу-л-кифл) искал да си легне за обедна почивка. (Той не спял нито през нощта нито през деня, освен по това време.) Иблис почукал на вратата. Мъжът попитал: „Кой е?“ Иблис отговорил: „Един стар мъж, на който се случи неправда.“ Тогава му отворил вратата и Иблис му разказал, че между него и хората му имало спречкване и че те не се отнесли добре с него и му направили това и онова. Иблис говорил толкова дълго, докато станало следобед и времето за обедния сън отминало. Той казал: „Днес привечер ще ти отсъдя правото.“
Тогава излязъл, а привечер бил (както обикновено) на едно събрание. Огледал се, дали ще види стария мъж. Той обаче не бил там. Тогава станал и го последвал (т.е. тръгнал в посоката, в която той си бил тръгнал). На следващата сутрин отсъждал както обикновено между хората и гледал дали ще види стария мъж, но отново не могъл да го види.
Когато настъпило времето за обедния сън и легнал на мястото си за почивка, старият мъж дошъл и почукал на вратата. Той попитал: „Кой е?“ Отговорил: „Старият мъж, на който се случила неправда.“ Отворил му и му казал: „Не ти ли казах да дойдеш при мен, когато седя в ролята си на съдия?“ Той отговорил: „Те са много лоши хора. Когато разберат, че ще ги съдиш в съда, ще кажат: „Даваме ти правото ти“, а когато станеш, ще ми отрекат правото.“ Той казал: „Върви сега и ела късно следобед при мен.“ И отново пропуснал обедния си сън. Късно следобед отново очаквал стария мъж, но отново не могъл да го види. И така бил много изморен и казал на някой от семейството си: „Не пускайте никого да се доближава до тази врата, докато не се наспя. Много съм изморен.“ Когато дошло същото това време, старият мъж дошъл. Мъжът, който пазел на вратата, казал: „Връщай се обратно, връщай се обратно.“ Той отговорил: „Вчера бях при него и му казах какъв ми е случая.“ Тогава той казал: „Не, в името на Аллах, той ни каза да не пускаме никого вътре.“ Когато пазачът го изморил, се огледал наоколо и видял нещо на стената на къщата. Изкачил се по него и влезнал в къщата. И така почукал на врата отвътре. Мъжът се събудил и казал: „Ти... не ти ли заръчах нещо?“ Той2 казал: „Кълна се в Аллах, не е моя вината. Погледни, кой ти пречи.“ Тогава станал и отишъл до вратата. Намерил я заключена, като я бил заключил и видял стария мъж при него в къщата. Тогава го разпознал и попитал: „Ти врагът на Аллах ли си (т.е. Иблис, дяволът)?“ Той отговорил: „Да, ти така ме измори (т.е. непрекъснато се опитвах да те съблазня, но не стана). Накрая направих това, за да те ядосам много.“
Аллах го нарекъл след този случай „Зу-л-Кифл“ (онзи, който оправдал доверието), защото поел една отговорност и удържал на думата си3.“4
Това предание не изключва да е бил пророк, понеже е възможно по-късно да е получил откровението.
Бележки на автора:
1. Казват, че е живял през 9-ти век пр. Хр.
2. Мъжът, който стоял на пост.
3. Елисей (a.с.) го взел за свой заместник, при условие, че пости през деня, стои в молива през нощта и не се ядосва.
4. Това е „сахих макту'“ хадис, т.е. хадис, чиято верига е сигурна до един от учениците на сахабата – в този случай до Муджахид, който се споменава от Ибн Аби Хатим, Ибн Катир и Табари в коментарите им на Корана.