Произход
Ибн Катир е стигнал до заключението, че най-правилното мнение е, че Авраам (Ибрахим - а.с.) е по произход от Вавилония, където хората се кланяли на статуи. От там той се преселил в областта около Дамаск, където хората се кланяли на планетите.
Лот (а.с.) е бил племенник на Авраам. Жената на Авраам (а.с.) - Сара (р.a.) – била дъщеря на един от чичовците му от бащина страна, т.е. негова братовчедка.
Ибн Катир казва, без да посочва източник, че Авраам, Сара и Лот били по онова време единствените вярващи на земята. Тогава навсякъде царяло идолопоклонничеството. Накрая Бог премахнал душевната тъмнина чрез Авраам, както се казва в Корана [29:16-27]:
„И [изпратихме] Ибрахим, който рече на своя народ: „Служете на Аллах и бойте се от Него! Това е най-доброто за вас, ако проумявате. Служите не на Аллах, а само на идоли, и измисляте лъжа. Тези, на които служите вместо на Аллах, не могат да ви дадат препитание, затова от Аллах търсете препитанието, на Него служете и Му бъдете признателни! При Него ще бъдете върнати.” И ако взимате за лъжа, то и други общности преди вас взимаха за лъжа. Дълг за Пратеника е само ясното послание. Не виждат ли как Аллах начева творението, после го повтаря? За Аллах това е лесно. Кажи: „Вървете по земята и вижте как Той начева творението! Така Аллах ще го пресъздаде в отвъдния живот. Аллах за всяко нещо има сила. Наказва Той когото пожелае и помилва когото пожелае, и при Него ще бъдете върнати. И не можете да възпирате нито на земята, нито на небето. И освен Аллах нямате нито покровител, нито избавител.” А които не вярват в знаменията на Аллах и в срещата с Него, тези ще изгубят надежда за Моето милосърдие и за тях ще има болезнено мъчение. И отговорът на народа му бе само да кажат: „Убийте го или го изгорете!” А Аллах го спаси от Огъня. В това има знамения за хора вярващи. И рече: „Вместо Аллах приехте идоли само заради приятелството между вас в земния живот. После, в Деня на възкресението, ще се отречете един от друг и ще се проклинате един друг. И Огънят ще е вашето място, и не ще имате избавители.” И му повярва Лут, и рече: „Аз ще се преселя при своя Господ. Той е Всемогъщия, Премъдрия.” И го дарихме с Исхак и Якуб, и отредихме за потомците му пророчеството и Писанието, и го възнаградихме в земния живот. И в отвъдния е сред праведниците.”
Авраам (а.с.) и баща му
Бащата на Авраам е известен под две различни имена, едното от тях е споменато в Корана – Азар. Другото име е Тарук. Ибн Катир казва, че най-вероятно едното от двете имена е било истинското му име, а другото – прякор (араб. laqab).
Авраам искрено съветвал баща си да се откаже от идолопоклонничеството, но той реагирал агресивно на това. Авраам отговорил на тази агресия спокойно, както Аллах казва в Корана [19:41-48]:
„И спомени в Книгата Ибрахим. Той бе всеправдив, пророк. Когато каза на баща си: „О, татко мой, защо служиш на онова, което нито чува, нито вижда, и не може да те избави от нищо? О, татко мой, на мен наистина ми се яви от знанието онова, което не дойде при теб. Последвай ме, и аз ще те изведа на правия път! О, татко мой, не служи на сатаната! Сатаната е непокорен пред Всемилостивия. О, татко мой, страхувам се да не те засегне мъчение от Всемилостивия и да не станеш приближен на сатаната.” Рече [бащата]: „Нима се отвръщаш от моите богове, о, Ибрахим? Ако не престанеш, ще те пребия с камъни. И ме напусни завинаги!” Рече: „Мир на теб! Ще моля да те опрости моят Господ. Към мен Той е благосклонен. Оттеглям се от вас и от онова, което зовете вместо Аллах. Аз ще зова своя Господ. Няма да се разочаровам, зовейки своя Господ.””
Аллах казва в [6:74]:
„И каза Ибрахим на баща си Азар: „Нима смяташ изваянията за богове? Виждам, че ти и твоят народ сте в явна заблуда.””
Срещата на Авраам с баща му в Съдния ден
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
يلقى إبراهيم أباه آزر يوم القيامة، وعلى وجه آزر قترة وغبرة، فيقول له إبراهيم: ألمأقللك لا تعصني، فيقول أبوه: فاليوملا أعصيك، فيقول إبراهيم: يا رب إنك وعدتني أن لا تخزيني يوم يبعثون، فأي خزي أخزى من أبي الأبعد؟ فيقول الله تعالى: إني حرمت الجنة على الكافرين، ثم يقال: يا إبراهيم، ما تحت رجليك؟ فينظر، فإذا هو بذيخ متلطخ، فيؤخذ بقوائمه فيلقى في النار
„Авраам ще срещне баща си в Съдния ден, при което по лицето на Азар1 ще има прах и мръсотия. Тогава Авраам ще отиде при него: „Не ти ли казах да не ми се противопоставяш?”2 Тогава баща му ще каже: „Днес вече не ти се противопоставям.” Авраам ще каже: „О Господарю мой, нали ми обеща да не ме засрамваш в деня, на който те ще бъдат възкресени. Но какъв срам е за мен баща ми!” Аллах ще каже тогава: „Забраних рая на неверниците.” ... После ще бъде казано: „Авраам, какво е това под краката ти?” Той ще погледне към мястото и ще види една залята с кръв мъжка хиена. След това тя ще бъде хваната за лапите и хвърлена в огъня.”
Разправията с идолопоклонниците от Двуречието (Месопотамия) и как Авраам бил хвърлен в огъня
Ибн Катир: Хората от Вавилон се кланяли на статуи. Авраам дискутирал с тях и унищожил фигурите. Той представил фигурите презрително и им показал, че е глупаво да се кланят на статуи. Техният единствен аргумент бил, че следват това, което бащите им и дядовците им са правили.
Аллах е казал: „И рече: „Вместо Аллах приехте идоли само заради приятелството между вас в земния живот. После, в Деня на възкресението, ще се отречете един от друг и ще се проклинате един друг. И Огънят ще е вашето място, и не ще имате избавители.”” [29:25]
Аллах казва също в Корана [37:83-85] и [26:69-89]:
„Прочети им вестта за Ибрахим! Когато рече на баща си и народа си: „На какво служите?”, рекоха: „Служим на идоли и ще продължим да им се кланяме.” Рече: „Чуват ли ви, когато ги зовете? Или ви помагат, или вредят?” Рекоха: „Не, но заварихме бащите ни така да правят.” Рече: „Виждате ли онези [идоли], на които сте служили, вие и древните ви предци? Те са мои врагове, а не Господът на световете, Който ме е сътворил и ме напътва, и Който ме храни, и ми дава да пия, и ако се разболея, Той ме изцелява, и Който ще ме умъртви, а после ще ме съживи, и на Когото се надявам да ми опрости греха в Съдния ден.. Господи, дари ми мъдрост и ме приобщи към праведните! И стори достойно споменаването ми пред идните [поколения]. И ме стори да бъда от наследниците на блажения Рай! И опрости баща ми! Той наистина е от заблудените. И не ме опозорявай в Деня, когато [тварите] ще бъдат възкресени, в Деня, когато нито богатство, нито синове ще помогнат, освен който дойде при Аллах с чисто сърце.”
Аллах казва в Сура Ал-Анбиа (21), аяти 51-67:
„И още отрано насочихме Ибрахим по правия път. Познавахме го Ние. Рече на своя баща и на своя народ: „Какви са тези изваяния, пред които се кланяте?” Рекоха: „Заварихме предците си на тях да служат.” Рече: „Вие и предците ви сте в явна заблуда.” Рекоха: „Нима ти ни носиш истината, или се шегуваш?” (Ибн Катир пояснява: Т.е. те казали: „Сериозно ли казваш думите, с които презираш идолите ни, и по тази причина изкарваш бащите ни глупаци, или просто се шегуваш?”) „Рече: „Не, вашият Господ е Господът на небесата и на земята, Който ги е сътворил, и аз свидетелствам за това.” (Ибн Катир: Т.е. „Не! Говоря съвсем сериозно. Аллах е този, на Който трябва да се кланяте, и няма друг освен Него. Той е вашия Господар и Господарят на всички неща. Той е създал небето и земята. И така, Той е единственият, който заслужава да Му се кланяме – аз съм свидетел, че е така.”) „Кълна се в Аллах, ще се разправя с вашите идоли, след като си идете.” (Ибн Катир: Т.е. „Като отидете на празника си, ще се разправям с идолите ви...” Идолопоклонниците празнували всяка година един празник, на който напускали селището. Бащата на Авраам го поканил да празнува също, на което Авраам отговорил, че е болен, както казва Аллах: „И отправи поглед към звездите. И рече: „Аз съм болен.”” [37:88-89]. Той казал това, за да постигне целта си, а именно да унижи идолите... и да покаже на идолопоклонниците ясно, че са на грешен път (като потрошил фигурите, на които се кланяли, а те дори и не могли да се защитят).4 Като отишли на празника си, той останал в селището. „И се прокрадна при боговете им...“ [37:91] ... Като бил при тях видял много ястия, които идолопоклонниците били сложили пред тях, като жертвоприношение. Тогава им казал: „„Няма ли да похапнете? Какво ви е, та не говорите?” И се наведе над тях, и ги удари с десница.” [37:91-93]5) „И ги стори на отломки, освен най-големия от тях, за да се обърнат към него.” (Ибн Катир: Като се върнали от празника, идолопоклонниците видели, какво се е случило с идолите им.) „Рекоха: „Кой стори това с нашите божества? Той е угнетител.”” (Това е ясен сигнал, че те не са имали разум, или ако са имали не са го използвали. Защото ако са се били замислили, са щели да се сетят, че тези статуи не може да са Богове. Ако са били такива, те биха се защитили. Вместо това идолопоклонниците казали, заради липсата им на разум и заблудата им следното -) „Рекоха: „Чухме един младеж да приказва за тях. Викат му Ибрахим.” Рекоха: „Доведете го пред хората да засвидетелстват!” Рекоха: „Ти ли стори това с нашите божества, о, Ибрахим?” Рече: „Не, направи го това - най-голямото от тях. Попитайте ги, ако могат да говорят!”” (Ибн Катир: Авраам имал намерението с това да ги накара да се замислят и да признаят, че статуите не могат да говорят.) „Тогава те, като дойдоха на себе си, рекоха: „Наистина вие сте угнетителите.” После пак обърнаха глави назад [и рекоха]: „Ти знаеш - тези не говорят.” Рече: „Нима вместо на Аллах ще служите на онова, което нито може да ви помогне, нито да ви навреди? Уф и на вас, и на онова, на което служите вместо на Аллах! Нима не проумявате?””
Аллах казва:
„[И щом видяха боговете си потрошени,] отидоха при него забързани. Рече: „Нима служите на онова, което вие сте издялали? А Аллах е сътворил и вас, и онова, което правите.” [37:94-96]
Ибн Катир: Т.е. „вие сте създадени, статуите също. Защо трябва едно създание да се кланя на нещо, което също е създание като него?”
Как Авраам бил хвърлен в огъня
Аллах казва в Корана [37:97-98]:
„Рекоха: „Издигнете за него клада и го хвърлете в пламъците!” Замислиха коварство спрямо него, но Ние сторихме те да са унизените.”
Ибн Катир: Като изгубили дискусията с Авраам, те прибягнали към използването на насилие... Аллах обаче унищожил плановете им и издигнал думите на религията Си и доказателството за нея.
Аллах казва в [21:68-70]:
„Рекоха: „Изгорете го и подкрепете своите божества, ако ще действате!” Рекохме Ние: „О, огън, бъди студен и безопасен за Ибрахим!” И желаеха неговата гибел, а Ние сторихме да са най-губещите.”
Ибн Аббас (р.) предава: „Достатъчен ни е Аллах и той е най-добрият защитник!” – Авраам казал тези думи, когато го хвърлили в огъня, и Мухаммед, когато му било казано: „За онези, на които хората рекоха: „Враговете се насъбраха против вас, страхувайте се от тях!”, но вярата им се усили и рекоха: „Достатъчен ни е Аллах. Колко прекрасен Довереник е Той!” И се завърнаха с обилие и благодат от Аллах. Зло не ги докосна и следваха благоволението на Аллах. Аллах е владетел на велика благодат.”” [3:173-174]6 Ибн Аббас и Абу ал-Алия казват: „Ако Аллах не беше казал... „О, огън, бъди студен и безопасен за Ибрахим!” [21:69], тогава студенината на направения да бъде студен огън, щеше да навреди на Авраам.”7
Умм Шарик предава:
أن رسول الله صلى الله عليه وسلم أمر بقتل الوزغ. وقال: (كان ينفخ على إبراهيم عليه السلام).
„Пророкът (с.а.с.) нареди да бъде убито отровното уазгх животинче8 и каза: “Уазгх животинчето тогава духало (и разпалвало огъня), който бил приготвен за Авраам (мир нему).””9
Поука
- Бог е Създателят и Господарят на всички неща. От тук следва, че само Той е достоен да му се кланяме.
- Човек трябва напълно да се доверява на Аллах, да се надява само на Аллах и да се страхува само от Аллах.
- Аллах е винаги с тези, които се застъпват за религията Му и ги пази.
Дискусията с един високомерен тиранин
Аллах е казал:
„Не видя ли ти онзи, който спореше с Ибрахим за неговия Господ, че Аллах му е дал владението? Когато Ибрахим рече: „Моят Господ е, Който съживява и умъртвява.”, [другият] рече: „Аз съживявам и умъртвявам.” Ибрахим рече: „Аллах довежда слънцето от изток, а ти го доведи от запад!” И се слиса онзи, който не бе повярвал. Аллах не напътва хората-угнетители. [2:258]
Коментаторите на Корана и много историци като Табари казват, че този високомерен и заслепен човек е бил Немрод, владетелят на Вавилон.
Заид ибн Аслам предава, че Аллах е пратил до този тиранин ангел, който го приканил да вярва. Тиранинът обаче се възпротивил, след което ангела го приканил отново. Той пак се възпротивил. Като го приканил за трети път, той се възпротивил още веднъж и казал: „Събери ти твоята войска, и аз ще събера моята.” Тогава Немрод събрал войската си по изгрев слънце. Аллах изпратил мухи, така че войската да не може да види слънцето. Аллах дал на мухите сила над войската на Немрод и те изяли месото и кръвта на войниците. От тях останали само голи кокали. Една от мухите влязла в носа на владетеля и останала там 400 години. Аллах го наказал с тази муха. Така този се бил през цялото време с пръчки по главата, докато Аллах го унищожил накрая чрез тази муха.10
Дискусията със звездопоклонниците в Сирия
Аллах казва в Корана 6:74:
„И каза Ибрахим на баща си Азар: „Нима смяташ изваянията за богове? Виждам, че ти и твоят народ сте в явна заблуда.” И така показваме на Ибрахим владението на небесата и на земята, за да е от убедените. И когато го покри нощта, той видя звезда. Рече: „Това е моят Господ.” А когато залезе, рече: „Не обичам залязващите.” И когато видя луната да изгрява, рече: „Това е моят Господ.” А когато залезе, рече: „Ако не ме напъти моят Господ, ще бъда от заблудените хора.” И когато видя слънцето да изгрява, рече: „Това е моят Господ. То е най-голямото.” А когато залезе, рече: „О, народе мой, невинен съм за това, което съдружавате! Аз обърнах правоверен своето лице към Онзи, Който е сътворил небесата и земята. Аз не съм от съдружаващите.” И го оспорваше неговият народ. Рече: „Нима ме оспорвате за Аллах, след като Той ме напъти? Не ме е страх от онова, което съдружавате с Него, освен ако моят Господ не пожелае друго. Моят Господ обгръща със знание всяко нещо. Не ще ли си припомните? И как да се страхувам от онова, с което Го съдружавате, щом вие не се страхувате, че съдружавате Аллах с онова, за което не ви е низпослал довод? Коя от двете групи заслужава повече сигурност, ако знаете?” За онези, които вярват и не смесват своята вяра с гнет - за тях е сигурността и те са напътени. Това е доказателството, което Ние дадохме на Ибрахим срещу народа му. Въздигаме по степени когото пожелаем. Твоят Господ е премъдър, всезнаещ.”
Ибн Катир: Това е дискусия, която Авраам водил с народа си. Той му дал да разберат, че е безсмислено да се моли на небесни тела, вместо на Аллах, защото те са подлежащи на определени закони създания.
Ибн Катир: Изглежда ясно, че Авраам дискутира тук с звездопоклонниците в Харран в Сирия, а не с народа си в Вавилония, защото хората в Харран били тези, които се кланяли на звездите. Хората в Вавилония се кланяли на статуи.
Поука
- Ако погледнем творението, като напр. небесните тела или природата, и видим колко хармонично е всичко, и как всяко нещо има определена функция, то тогава ни става ясно, че трябва да съществува един Всемогъщ и Всезнаещ Създател, който е създал всички тези неща и прави така, че те да изпълняват задачата си. И така правим заключение от последствието (хармонията в природата) за причината (съществуването на един единствен всезнаещ Бог). Става ни ясно, че не бива да се кланяме на тези неща, които изпълняват само една определена функция, а на Този, Който ги управлява.
Авраам показал на идолопоклонниците във Вавилония, че боговете им са безсилни и затова не са достойни да им се кланят. В Сирия хората се кланяли на небесните тела, затова той приложил друг метод от този във Вавилония, понеже и проблема бил по-различен. Той им показал чрез проста логическа аргументация, къде им е грешката, как могат да осъзнаят съществуването на Бог и че трябва да се кланят само на Бог, Създателят на всички неща (aраб. таухид).
Изселването на Авраам (aраб. хиджра): Пътуването до Аш-Шам (Сирия) – Пътуването до Египет, където Аллах спасил Сара (р.а.), жената на Авраам, от достъпа на тамошния владетел – Пътуването до крайната цел в Палестина
Аллах е казал:
„И му повярва Лут, и (Авраам) рече: „Аз ще се преселя при своя Господ. Той е Всемогъщия, Премъдрия.” И го дарихме с Исхак и Якуб, и отредихме за потомците му пророчеството и Писанието, и го възнаградихме в земния живот. И в отвъдния е сред праведниците.”
[29:26-27]
В 21:71-73 Аллах казва:
„И спасихме него и Лут [и ги насочихме] към земята, която благословихме за световете. И му дарихме Исхак, и освен него - Якуб, и всичките сторихме праведници. И ги сторихме водители, напътващи според Нашата повеля. И им разкрихме да вършат добрини и да отслужват молитвата, и да дават милостинята закат. Те служеха [единствено] на Нас.”
Ибн Катир: „Авраам напуснал народа си и предприел заради Аллах изселването (aраб. хиджра). Жена му била безплодна. Той нямал дете; с него бил племенникът му Лот. След това Аллах им дарил праведни деца... Това станало, след като Авраам се изселил, за да може да служи на Аллах и да може да приканва хората да служат на Аллах.”
Страната, в която имал намерение да се пресели, била Аш-Шам11 (Район, който включва Сирия, Палестина, Йордания и Ливан). Това е страната, за която Аллах казва: „земята, която благословихме за световете” [21:71].
Ибн Катир има тази информация от Убай ибн Кааб, Катада и др.
След като Авраам (а.с.) се разделил по пътя от Лот (а.с.), първоначално отишъл със Сара за малко в Египет, където се случило следното:
Абу Хурайра предава, че пророкът (с.а.с.) е казал:
أَنَّ إِبْرَاهِيمَ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ لَمْ يَكْذِبْ قَطُّ إِلَّا ثَلَاثًا إِثنتَانِ فِي ذَاتِ اللَّهِ تَعَالَى قَوْلُهُ {إِنِّي سَقِيمٌ } وَقَوْلُهُ { بَلْ فَعَلَهُ كَبِيرُهُمْ هَذَا } وَبَيْنَمَا هُوَ يَسِيرُ فِي أَرْضِ جَبَّارٍ مِنْ الْجَبَابِرَةِ إِذْ نَزَلَ مَنْزِلًا فَأُتِيَ الْجَبَّارُ فَقِيلَ لَهُ إِنَّهُ نَزَلَ هَاهُنَا رَجُلٌ مَعَهُ امْرَأَةٌ هِيَ أَحْسَنُ النَّاسِ قَالَ فَأَرْسَلَ إِلَيْهِ فَسَأَلَهُ عَنْهَا فَقَالَ إِنَّهَا أُخْتِي فَلَمَّا رَجَعَ إِلَيْهَا قَالَ إِنَّ هَذَا سَأَلَنِي عَنْكِ فَأَنْبَأْتُهُ أَنَّكِ أُخْتِي وَإِنَّهُ لَيْسَ الْيَوْمَ مُسْلِمٌ غَيْرِي وَغَيْرُكِ وَإِنَّكِ أُخْتِي فِي كِتَابِ اللَّهِ فَلَا تُكَذِّبِينِي عِنْدَهُ
„Авраам не е лъгал повече от три пъти, и тези (три пъти) са били по волята на Аллах (в една версия от Абу Дауд: „два пъти по волята на Аллах”12). (Първият път) като казал: „Аз съм болен”13, (вторият път,) като казал: „Не, той беше най-големият от тези (фигури)”14 (и третият път), като се преместил в страната на един тиранин и живеел там. Тогава някой отишъл при тиранина и му казал: „Тук живее един мъж, който има една от най-красивите жени.” Тиранинът пратил някого при него (т.е. при Авраам) и питал за нея. Той казал: „Тя е сестра ми.” Като се върнал при нея, й казал: „Този (мъж) ме попита за теб и аз му казах, че си ми сестра. И понеже няма друг мюсюлманин в днешно време освен мен и теб, и затова ти си моя сестра (в Исляма), недей да казваш, че съм излъгал, ако го срещнеш.”
Тогава той15 я взел и замина. Когато искал да я докосне, бил парализиран. Тогава казал: „Моли се на Аллах за мен и аз няма да ти навредя.” Тя се помолила на Аллах и той станал отново нормален. След това той пак искал да я докосне, при което както и първият път се парализирал. Тогава казал: „Моли се на Аллах за мен и аз няма да ти навредя.” Тя се помолила на Аллах и той станал отново нормален. Това се повторило общо три пъти. След това той извикал стоящия наблизо слуга и казал: „Не си ми довел човек, а дявол (aраб. шейтан). Махни я оттук и й дай слугинята Хаджар (като подарък).””16
Ахмад предава в едно сахих-предание по-подробно тази случка. Там17
се казва, че „Сара (р.) казала следната молитва към Аллах, когато владетелят искал да я докосне: „О Аллах, ако знаеш, че вярвам в теб и в пратеника ти и че съм се запазила, освен пред мъжа ми, то не давай на неверника сила над мен.” Тогава той бил натиснат, докато заритал с крака си... Сара казала: „О Аллах, ако сега той умре, ще кажат: „Тя го уби.”” Тогава той стана отново нормален.”
Ибн Катир: „Видях в част от преданията, че Аллах вдигнал завесата (на невидимото поради разстоянието), така че Авраам, който не можел да види жена си, откакто я отвели от него да може да е свидетел на всичко, докато тя била при владетеля и да разбере как Аллах я опазил от него. Това станало така, за да се чувства Авраам по-добре, понеже той много обичал Сара. Има предания, че откакто съществувала Ева - първата жена - до времето на Сара, не е имало толкова красива жена като Сара. Аллах да е доволен от нея.”18
В Сахих Бухари също се предава тази случка с владетеля, само че веригата на преданието стига само до Абу Хурайра, а не до пророка (с.а.с.). И така това е хадис маукуф. Преданието на Бухари е почти същото като горе посоченото, само че продължава: Абу Хурайра предава: „...„Не си ми довел човек, а дявол (араб. шейтан).” И той й даде Хаджар като слугиня. Тя (Сара) се върнала накрая при него (Авраам), когато той тъкмо си правел молитвата. Тогава направил движение с ръката и попитал: „И, какво имаш да ми разказваш?” Тя отговорила: „Аллах обърна лукавството на неверника срещу самия него и ми даде Хаджар като слугиня.””19
Ибн Катир: „Някои историци казват, че този египетски фараон бил брата на Дахак, който бил известен с подтисничеството си и несправедливостта си.”
Ибн Катир казва също, че Авраам (а.с.) след това се преместил отново от Египет в свещената земя, от която бил дошъл. Ибн Катир казва, че Лот (а.с.) се преместил тогава в страната на гхур в тяхната столица Содом, чиито жители били необуздани, грешни неверници.
Поука
- Аллах пази порядъчните си раби в ситуации, в които те самите не могат да направят нищо, за да се опазят. Това се вижда много често в историята. Затова порядъчните вярващи не трябва да се тревожат, ако са в трудна ситуация, която изглежда безизходна, и когато са изчерпали всичките си възможности, за да намерят изход. Защото тогава идва закрилата и помощта на Аллах.
Как Авраам (а.с.) завел сина си Исмаил (а.с.) и майка му Хаджар (р.) в Мекка – какво се случило с Исмаил там – как Авраам и Исмаил построили дома на Аллах
Бухари предава от Ибн Аббас (р.)20:
„Като първа жена Хаджар завързала една кърпа21 на талията си, за да заличи следите си от Сара.22 Тогава Авраам взел нея и сина им Исмаил, който тя кърмела, и ги отвел, докато ги завел до (мястото на) дома23 на Аллах до (мястото на) едно голямо дърво24 над (мястото на) Замзам на (мястото на) горния край на (свещената) джамия. Тогава в Мекка е нямало никой и не е имало и вода. Авраам оставил двамата там и им оставил един съд с фурми и един съд с вода. Тогава се обърнал и тръгнал. Майката на Исмаил го последвала и казала: „О Авраам, къде отиваш и ни оставяш тук на това място, където няма нито хора, нито нещо друго?” Тя повторила думите си неколкократно. Авраам обаче не се обърнал. Тогава тя попитала: „Аллах ли ти заповяда това?”, той отговорил: „Да.” Тя казала: „Тогава Той няма да ни изостави.” И така тя се върнала обрано, докато той стигнал до Танийа, където повече не могла да го вижда. Там той се обърнал с лице към дома на (Аллах) и казал с вдигнати ръце следната молитва: „Господи наш, аз заселих едни от потомците си в долина без насаждения при Твоя Свещен дом.” до: „... за да са признателни.”25 [14:37]
Майката на Исмаил кърмела сина си и пиела от водата, докато не останала вода в съда. После ожадняла и синът й ожаднял. Тя го гледала, как ритал с краката и се гърчел. Тогава станала, понеже не можела да гледа повече как се мъчи. Тя видяла, че най-близкия хълм до тях бил Сафа. Изкачила се там и се обърнала към Уади, за да види, дали ще види някого. Не видяла никого. Тогава слязла от хълма. Когато стигнала до Уади, повдигнала малко роклята си и тичала като някого, който се мъчи към хълма Маруа. Тогава застанала на хълма Маруа и изглеждало така, сякаш видяла някого. Обаче не видяла никого. Повторила това седем пъти.” Ибн Аббас предава, че пророкът (с.а.с.) казал „Това е Саи26 на хората между двата хълма Сафа и Маруа.” (Ибн Аббас предава:)27 „Като стигнала до Маруа чула шум. Казала на себе си: „Сахин (т.е. пст – тихо).” Ослушала се още веднъж и казала: „Чух те вече – ако носиш помощ.” Тогава видяла ангела на мястото на Замзам.28 Той копаел с петите си (или с крилата си), докато се появила вода. Тогава тя оградила мястото с пясък и напълнила съда си с вода. Всеки път, когато взимала вода от земята, извирала нова (вода от земята).” Ибн Аббас предава, че пророкът (с.а.с.) е казал: „Аллах да е милостив към майката на Исмаил, де да не беше заградила Замзам.” – или той казал: „Де да не беше взела веднага от водата, то Замзам щеше да стане река, течаща по земята.” Тя пила от водата и кърмила сина си. Тогава ангелът казал: „Не се страхувайте, че ще се изгубите, понеже тук е мястото на дома на Аллах, който ще бъде построен от това момче и баща му. Аллах не оставя хората Му да се загубят.” Домът бил на извисено място, сякаш бил на хълм29 и така дъждовната вода (араб. суджул) се изтичала вдясно и вляво от него.
Тя (Хаджар) живяла така30, докато дошли хора от Джурхум, които идвали от посока Када. Те лагерували в долния край на Мекка. Там видели една птица кръжаща във въздуха. Казали: „Тя със сигурност кръжи над вода. Познаваме това Уади от преди и тук нямаше вода.” Тогава пратили един или двама слуги, които дошли до водата. Те се върнали при хората си и им казали за водата и после отишли там. Като дошли при водата, майката на Исмаил била там. Питали я: „Разрешаваш ли ни да се заселим при теб?” Тя отговорила: „Да, обаче нямате право на собственост над водата.” Отговорили: „Да (т.е. съгласни сме).” Ибн Аббас предава, че пророкът (с.а.с.) е казал: „Майката на Исмаил се зарадвала, понеже обичала да е сред хора. И така те се заселили там и пратили да доведат и семействата им, които също се заселили (в Мекка), докато накрая се събрали няколко семейства там.”
Исмаил пораснал и научил от тях арабския език.31 Те го обичали много и го харесвали, като станал младеж. Като бил достатъчно зрял, го оженили за една от техните жени. По същото време починала майката на Исмаил. След като той се оженил, Авраам наминал, за да види роднините си, които бил оставил там.32 Обаче той не намерил Исмаил. Попитал жена му, къде е, на което тя отговорила: „Той излезе, за да търси прехрана33 за нас.” След това той попитал, как са и как живеят. Тя отговорила: „Не сме добре. Животът ни е суров и сме подложени на лишения.” И така тя му се оплакала. Тогава той казал: „Като си дойде мъжа ти, му предай поздрав от мен и му кажи, че трябва да смени прага си.” Като Исмаил се върнал, усетил нещо. Попитал жена си: „Дошъл ли е някой при вас?”, на което тя отговорила: „Да, един стар мъж, който беше един такъв34. Попита ме за теб, на което му отговорих. Тогава ме попита, как сме и как живеем. Аз му казах, че не сме добре и че животът ни е тежък.” Той попитал: „Каза ли ти да направиш нещо?” Тя казала: „Да, каза ми да ти предам поздрава му и да ти предам, да смениш прага си.” Тогава Исмаил казал: „Това е бил баща ми. Казал е, да се разведа с теб. Така че върви при твоето семейство.” И така той изрекъл, че се развежда и се оженил за друга жена от тях. Авраам не идвал известно време, но после дошъл. Отново не намерил Исмаил. Тогава влязъл при жена му и я попитал, как са, на което тя отговорила: „Добре сме и сме богати.” И тя благодарила на Аллах. Тогава той попитал: „Какво имате за ядене?” Тя казала: „Месо.” Той попитал: „А какво пиете?”, на което тя отвърнала: „Вода.” Тогава той казал: „О Аллах, дай им берекет (aраб. барака) в месото и водата.” Пророкът (с.а.с.) казал: „Тогава не са имали дори жито. Ако имаха, той (т.е. Авраам) щеше да помоли и за берекет в житото.” Ако някой – освен в Мекка – се изхранва само с тези двете (месо и вода), то те не му понасят.35 Той (Авраам) казал: „Като си дойде мъжа ти, му предай поздрав от мен и му кажи, че трябва да заздрави прага си.” Когато Исмаил се върнал, попитал: „Дойде ли някой при вас?” Тя казала: „Да, един стар мъж, който изглеждаше добре.” – и тя го похвалила – „Той ме попита как си и аз му отговорих. Попита как сме и как живеем. Тогава му казах, че сме добре.” Той (Исмаил) попитал: „Каза ли ти да направиш нещо?” Тя казала: „Да, каза ми да ти предам поздрава му и да ти предам, да заздравиш прага си.” Тогава Исмаил казал: „Това е бил баща ми и ти си прага. Казал е да те задържа (и да не се развеждам с теб.)” Тогава той (Авраам) не идвал толкова време, колкото Аллах искал. След това дошъл и намерил Исмаил, как тъкмо дялкал един шиш под едно дърво (aрaб. дауха) близко до Замзам. Когато той (Исмаил) го видял, се изправил и те се поздравили36, така както един баща поздравява сина си и синът поздравява баща си.37 Тогава казал: „О Исмаил, Аллах ми заповяда нещо.” Той (Исмаил) отговорил: „Прави това, което Господарят ти е повелил.” Той политал: „Ще ми помогнеш ли?” Исмаил отговорил: „Ще ти помогна.” Авраам казал: „Аллах ми заповяда да построя дом там” – посочил към един хълм, който се отличавал от околността чрез възвишението си.38 Там издигнали основите на дома. Исмаил носел камъните, а Авраам строил. Когато строежът достигнал определена височина, донесъл този камък39 и го оставил за него. Авраам стоял на камъка и строял, а Исмаил му подавал камъните, същевременно двамата казвали: „Господи, приеми от нас! Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия.”40 И така построили дома, като накрая го обиколили и казвали: „Господи, приеми от нас! Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия.”41”42
(Подробни аяти от Корана за строежа на Кааба: [22:26-27], [3:96-97], [2:124-129].)
Аиша (р.) предава, че пратеникът на Аллах (с.а.с.) й казал:
(ألم تري أن قومك لما بنوا الكعبة، اقتصروا عن قواعد إبراهيم). فقلت: يا رسول الله، ألا تردها على قواعد إبراهيم، قال: (لولا حدثان قومك بالكفر لفعلت).
„Знаеш ли, че хората от народа ти премахнаха първите основи от Авраам, когато реставрираха Кабаа?" Тогава аз казах: „О пратенико на Аллах … не искаш ли да я върнеш отново до основите на Авраам?” Тогава той казал: „Ако народът ти не беше съвсем до скоро невярващ, щях да го направя.”43
Авраам (а.с.) се обрязал сам, когато бил много стар
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
اختتن إبراهيم عليه السلام، وهو ابن ثمانين سنة، بالقدوم
„Авраам, мир нему, се обрязал, когато бил на 80 години. Той направил обрязването с една секира (aраб. qaddum).”44
Поука
- Пълното, безгранично доверие в Аллах, което се вижда в държанието на Авраам от една страна – който оставил обичното си дете и майка му в една пустош – и в държанието на Хаджар от друга страна, защото те знаели, че Аллах така е повелил.: ...Майката на Исмаил го последвала и казала: „О Авраам, къде отиваш и ни оставяш тук на това място, където няма нито хора нито нищо?” Тя повторила думите си неколкократно. Авраам обаче не се обърнал. Тогава тя попитала: „Аллах ли ти заповяда това?” Той отговорил: „Да.” Тя казала: „Тогава Той няма да ни изостави.” Тогава се върнала обратно...Тя не изглежда да е била учудена, че се появил един ангел, тъй като очаквала помощ от Аллах: ... Ослушала се още веднъж и казала: „Чух те вече – ако носиш помощ.” Тогава видяла ангела на мястото на Замзам.45...
- Важно е, човек да благодари на Аллах във всяка ситуация и да не се оплаква. Човек трябва да държи на това, съпругът или съпругата да има такъв характер.
- Пророкът Мухаммед (с.а.с.) е казал, че меканците не са върнали Кабаа - при реставрирането й - в началния й вид, в който е била построена от Авраам. Той обаче не искал да поправи това от страх, че няма да разберат тази постъпка, тъй като от съвсем скоро приели Исляма, а Кабаа била още преди това едно свято място за тях. Това държане на пророка (с.а.с.) показва, че трябва да се съобразяваме с мисленето на хората, като правим дауа, за да не ги откажем от Исляма, ако ги конфронтираме с неща, които те не могат да разберат и които могат да станат пречка за тях.
Как Авраам трябвало да принесе в жертва сина си
Аллах казва в Сура 37, аят 99-113:
„И рече [Ибрахим]: „Отивам при моя Господ. Той ще ме напъти. Господи мой, дари ме с праведни потомци!” И го благовестихме за смирен син.46 И когато порасна, и започна да ходи с него, той рече: „О, синко мой, сънувах,47 че трябва да те заколя. Какво ще кажеш?” Рече: „О, татко мой, прави, каквото ти е повелено! Ще откриеш, ако Аллах е пожелал, че съм от търпеливите.” И когато двамата се подчиниха, и той го положи по лице,48 Ние му извикахме: „О, Ибрахим, ти изпълни съня.” Така награждаваме Ние благодетелните. Това е явното изпитание. И за него дадохме в замяна голямо жертвено животно.49 И оставихме за него спомен сред сетните. Мир за Ибрахим! Така награждаваме Ние благодетелните. Той бе от Нашите вярващи раби. И го възрадвахме за Исхак - пророк от праведниците. И благословихме него и Исхак. А сред техните потомци имаше и благодетелни и явни угнетители на себе си.”
Ибн Катир споменава, че някои хора – както от хората на писанието, така и някои мюсюлмани – са на мнението, че не Исмаил, а Исаак трябвало да бъде жертван. На тези мнения противоречат преди всичко три аргумента:
1. Буквалните думи (араб. dhahir) на Аллах в Корана, където новината за заколването е след предсказването за първия син Исмаил, но преди споменаването на Исаак.
2. Споменатото сахих изказване на пророка (с.а.с.), че рогата на овена се намират в Кабаа в Мекка. Исмаил е бил този, който е живял в Мекка. Ибн Катир: „Не се знае за Исаак да е ходил на млади години в Мекка.” ([Ибн Катир], стр.192)
3. Ибн Кааб ал-Куради вижда следното доказателство за това, че Исмаил е бил този, който трябвало да бъде заколен: Аллах казва за Сара: „А жена му стоеше и се смееше. И я благовестихме за Исхак, а отподир Исхак - Якуб.” [11:71] Как може да й бъде предадено, че Исаак ще има поколение, ако той трябва да бъде заклан? Aс-Сухайли отговаря на този аргумент, че по граматически причини в арабския текст на Корана „а отподир Исхак - Якуб.” втората част на аята трябва да е независима от първата, защото би трябвало да има едно بِ пред يعقوب , ако Якоб трябва да се отнася също към „И я благовестихме”. Ибн Катир казва обаче, че този аргумент би трябвало да се изследва.
Поука
- Пророците са били подложени на най-големите изпитания от Аллах. Останалите хора биват подлагани в зависимост от нивото на вярата им на трудни или на лесни изпитания: Тези, чието ниво е близко до това на пророците, получават най-трудните изпитания:
عن سعد بن أبي وقاص قلت : يا رسول الله أي الناس أشد بلاء ؟ قال : الأنبياء ثم الصالحون ثم الأمثل فالأمثل يبتلى الرجل على حسب دينه فإن كان في دينه صلابة زيد في بلائه وإن كان في دينه رقة خفف عنه ولا يزال البلاء بالمؤمن حتى يمشي على الأرض وليس عليه خطيئة
Саад ибн Аби Уакас предава: „Аз казах: „O пратенико на Аллах, кои хора получават най-трудните изпитания?” Тогава той каза: „Пророците, след това порядъчните, след това (на нива) според прилика (с пророците или порядъчните). Един човек бива изпитван според силата на вярата му. Ако вярата му е силна, изпитанието е по-тежко, ако във вярата му има слабост, изпитанието е по-леко. Вярващият бива подлаган на изпания до тогава, докато върви по земята, без да има нито един грях, който да му тежи.””50
Как бил предсказан Исаак (а.с.)
Аллах казва [37:112-113]:
„И го възрадвахме за Исхак - пророк от праведниците. И благословихме него и Исхак. А сред техните потомци имаше и благодетелни, и явни угнетители на себе си.”
Ибн Катир: „Хубавата вест дошла до Сара и Авраам от ангелите, когато били на път към градовете на народа на Лот (а.с.), за да ги унищожат.”
Аллах е казал в 11:69-73:
„И дойдоха Нашите пратеници с радостната вест при Ибрахим. Казаха: „Мир!” Каза: „Мир!” И не се забави да поднесе печено теле. И когато видя, че ръцете им не посягат към него, това не му хареса и спотаи страх от тях. Рекоха: „Не се страхувай! Ние сме пратени при народа на Лут.” А жена му стоеше и се смееше. И я благовестихме за Исхак, а отподир Исхак - Якуб. Тя рече: „О, горко ми! Аз ли ще родя, след като съм престаряла, а моят съпруг е този старец? Наистина това е някакво чудо. Рекоха: „Нима те учудва повелята на Аллах? Милостта на Аллах и Неговите благослови са над вас, стопани на дома. Наистина Той е всеславен, предостоен.””
Ибн Катир: „Предава се, че са били три ангела, които дошли при Авраам: Гавраил (араб. Джибрил), Михаил (aраб. Микаил) и Исрафил. Авраам помислил първо, че са гости и се държал с тях като с гости. Така им донесъл едно вкусно печено теле. Като им сервирал яденето, видял обаче, че те дори и нямат намерение да хапнат нещо. Това било така, понеже били ангели и нямали тази потребност да ядат. Тогава Авраам се учудил.”
Аллах казва в Сура Ал-Хиджр, аяти 51-56:
„И ги извести за гостите на Ибрахим! Когато влязоха при него и рекоха: „Мир!”, рече: „Ние се страхуваме от вас.” Рекоха: „Не се страхувай! Ние те благовестваме за син, надарен със знание.” Рече: „Нима ме благовествате, при все че ме настигна старостта? И с какво ще ме възрадвате?” Рекоха: „Възрадвахме те с истината. И не губи надежда!” Каза: „А кой губи надежда за милостта на своя Господ освен заблудените?”
Аллах казва:
„Стигна ли до теб разказът за почетните гости на Ибрахим? Влязоха при него и рекоха: „Мир!” Каза: „Мир!” И си рече: „Непознати хора!” И без да го видят, свърна към своето семейство и дойде с тлъсто [печено] теле, и им го поднесе. Рече: „Ще похапнете ли?” И спотаи страх от тях. Рекоха: „Не се страхувай!” И го благовестиха за знаещ син. И пристъпи жена му с вик, удряйки лицето си, и рече: „Но аз съм бездeтна старица!” Рекоха: „Тъй каза твоят Господ. Той е Премъдрия, Всезнаещия.” [51:24-30]
Авраам, приятелят (aраб. khalil) на Бог
Аллах е казал:
„И когато Господът на Ибрахим го изпита със слова, той ги изпълни. Рече: „Правя те водител на хората.” Каза: „А от моето потомство?” Рече: „Не получават Моя обет угнетителите.” [2:124]
Аллах е казал:
„И кой е с по-добра религия от онзи, който се е отдал на Аллах с истинска преданост и е последвал вярата на Ибрахим Правоверния? Аллах прие Ибрахим за приятел.” [4:125]
Смъртта на Авраам
Абу Хурайра (р.) предава, че Авраам (а.с.) е живял още 80 години след обрязването си и след това умрял.51
Бележки на автора:
1. На бащата на Авраам.
2. „О, татко мой, на мен наистина ми се яви от знанието онова, което не дойде при теб. Последвай ме, и аз ще те изведа на правия път!” [19:43].
3. Предадено от Бухари (3350, 4768, 4769).
4. Малко по-долу се споменава в един сахих хадис на пророка (с.а.с.), че Авраам е казал 3 пъти лъжа, два пъти от които 100% заради Аллах. Това е бил първия път.
5. [Ибн Катир], стр. 163-165.
6. Предадено от Бухари (4563 и 4564).
7. Едно добро (aраб. хасан) предание, което се предава от Табари (17/34).
8. Уазгх е едно малко отровно животинче, което е много леко и може да се придвижва много бързо.
9. Предадено от Бухари (3359).
10. Предадено от Абдурразак в едно сахих предание от Заид ибн Аслам. Съдържанието на преданието обаче е от преданията на „израилият“.
11. [Табари].
12. Третият път, когато казал, че Сара е негова сестра, както в долуспоменатия хадис е излъгъл отчасти и заради собственото си его, понеже и той самият имал полза от това. Той се страхувал, че тиранинът ще го убие, ако разбере, че е съпруг на Сара, за да може да я има за себе си.
13. Сура 37, аят 89.
14. Сура 21, аят 63.
15. Тук се има предвид тиранина.
16. Това е сахих хадис, предаден от Абу Бакр ал-Баззар. Първата част на хадиса (до: „...недей да казваш, че съм излъгал, ако го срещнеш.”) се предава и от Абу Дауд (2212). Албани казва, че хадисът е сахих. Арабският текст на хадиса е от Абу Дауд. Съдържанието на този хадис се предава и от Бухари, обаче при него веригата на преданието не стига до пророка (с.а.с.), а само до един от сподвижниците му.
17. Тази част от преданието са думите на Абу Хурайра (р.).
18. [Ибн Катир], стр.179.
19. Предадено от Бухари (3358).
20. Сахих Бухари (3364). Ибн Катир казва: „Това е изказване на Ибн Аббас (р.), в част от изказването той изяснява, че това е предадено директно от пророка (с.а.с.). Другата част от изказването му изглежда малко странна, сякаш е от изра`илият (предания от народите на писанието).”
21. Араб. минтак. Ибн Хаджр: „Това е кърпа, която жените увиват около кръста си.” ([Ал-'Аскалани], (3364), част 2, стр.302).
22. Аскалани: Тази кърпа стигала до земята и така следите от стъпките в пясъка били заличавани, когато вървяла. Аскалани предава, че Сара станала много ревнива, след като подарила Хаджар на мъжа си и тя забременяла от него. Хаджар искала да заличи следите си от Сара с помощта на тази кърпа.
23. Аскалани: т.е. към мястото, където се намира дома на Аллах. По онова време Кабаа още не е била построена.
24. Това трябва да означава: до мястото, където по-късно имало едно голямо дърво. Понеже тогава не е имало растителност в долината на Мекка.
25. Цялата молитва е предадена в Корана [14:37]: “ Господи наш, аз заселих едни от потомците си в долина без насаждения при Твоя Свещен дом. Господи наш, за да отслужват молитвата, благосклони сърцата на някои хора към тях, и им дай от плодовете препитание, за да са признателни!
26. Саи е ритуалното ходене между Сафа и Маруа по време на поклонението хадж и умра.
27. От текста на Бухари не се разбира съвсем ясно, дали Ибн Аббас цитира пророка (с.а.с.) или това са негови лични думи.
28. Аскалани: В един хасан (добър) хадис при Табари се казва: Тогава ангелът Габриел я попитал: „Коя си ти?” Тя отговорила: „Аз съм Хаджар, майката на сина на Авраам.” Тогава Габриел казал: „На кого ви е доверил?”, на което тя отвърнала: „Той ни довери на Аллах.” Габриел казал: „Той ви е доверил на някого, който ви е достатъчен.”
29. Аскалани: Ибн Аби Хатим предава, че Абдуллах бин Амр Ибн ал-Ас е казал: „По времето на потопа домът бил издигнат. И пророците правели поклонение до дома, но не знаели точното му местонахождение, докато Аллах не го направил родина на Авраам и не му показал мястото на дома.” Байхаки прадава в „Далаил” чрез друга верига от Абдуллах ибн Амр ибн ал-Ас, който цитира директно пророка (с.а.с.), че той казал: „Аллах пратил Габриел до Адам и му заповядал да построи дома. Адам построил след това дома. Тогава Той (или: той) заповядал на Адам да обиколи дома (араб. тауаф) и му било казано: „Ти си първия човек и това е първия дом, построен за хората.””
30. Аскалани: „Това е указание, че са се изхранвали с водата от Замзам, която им била додтатъчна като храна и вода.”
31. Това не противоречи на едно друго предание, в което се казва, че Исмаил е бил първия, който говорел ясен арабски език.
32. В един хасан хадис се споменава, че Авраам посещавал всеки месец Хаджар и Исмаил с „Бурак” (ездитното животно, с което пророкът Мухаммед (с.а.с.) предприел нощното пътуване (исра') от Мекка до Йерусалим). Аскалани: „Думите в този хадис „След като Исмаил се оженил, Авраам наминал” означават: „След като Исмаил се оженил, Авраам наминал, както преди това често бил наминавал.”
33. В едно предание от Ибн Джурайдж се казва: „Исмаил живеел от лова.”
34. Аскалани: В едно предание от 'Ата ибн ас-Са'иб: „Тя го казала така, сякаш не го зачитала.”
35. Това трябва да е изказвенето на Ибн Аббас, тъй като в преданието на Бухари, пред това изречение се казва отново: „Той каза”.
36. дословно: се държаха един с друг.
37. дословно: както баща се държи с детето си и детето с баща си.
38. виж горе (началото на хадиса).
39. Аскалани: „С „този камък ” се има предвид Maqam.”
40. Сура 2:127.
41. Сура 2:127.
42. Тук свършва хадисът от Бухари (3364).
43. Предадено от Бухари (1583), Муслим и др.
44. Предадено от Бухари (3356).
45. Аскалани: В един хасан (добър) хадис при Табари се казва: Тогава ангелът Габриел я попитал: „Коя си ти?” Тя отговорила: „Аз съм Хаджар, майката на сина на Авраам.” Тогава Габриел казал: „На кого ви е доверил?”, на което тя отвърнала: „Той ни довери на Аллах.” Габриел казал: „Той ви е доверил на някого, който ви е достатъчен.”
56. Ибн Катир: „Аллах споменава, че Авраам, когато се изселвал от страната си, помолил Аллах да го дари с добър син. След това Аллах му известил новината за един кротък син. Тук е ставало въпрос за Исмаил (а.с.), понеже той бил първородният му син, когато Авраам бил на 86 години.” ([Ибн Катир], стр.188).
57. Табари предава, че Ибн Аббас (р.) е казал: „Сънищата на пророците са откровения” (Това е едно добро (араб. хасан) предание. Като слабо (aраб. да'иф) предание се предава, че това е изказване на пророка (с.а.с.)).
58. Ибн Катир: Ас-Сиддидж и др. казаха: „Когато Авраам се опитал да пререже гръкляна на Исмаил, ножът не режел.” Предава се също, че между ножа и гръкляна му бил поставен меден лист... Аллах знае най-добре.
59. Табари (Тафсир (33/55) и Тарик (1/277)) и Ибн Аби Хатим предават също от Ибн Аббас с една добра (хасан) верига на предание): „При него дошъл от Табир (планина в Мекка) един голям овен с големи очи и големи рога, и този бил заклан от него след това. Това бил овен, какъвто синът на Адам (Абел) принесъл в жертва, която била приета от Аллах.” Ахмад, Абу Дауд (2030), Байхаки (2/438) и др. предават следния сахих хадис: „Една жена попитала Усман ибн Талха:
ما قال لك رسول الله صلى الله عليه وسلم حين دعاك قال إني نسيت أن آمرك أن تخمر القرنين فإنه ليس ينبغي أن يكون في البيت شيء يشغل المصلي
„Защо те извика един път пратеника на Аллах (с.а.с.)?”, на което той отговорил: „Пратеникът на Аллах (с.a.с.) ми каза: „Видях двата рога на овена в дома (Кабаа), когато влезнах вътре, и забравих да ти кажа, да ги покриеш с една кърпа. Така че, покрий ги с една кърпа, защото не трябва да има нищо в дома, което да разсейва молещия се.”” Арабският текст са думите на Абу Дауд. Ибн Катир: „Суфиан казва: „Рогата на овена висяли толкова дълго в дома, докато един път имаше пожар там и те също изгоряха.””
60. Този хадис се споменава в „Иман” от Ибн Таймия. Албани казва, че е сахих.
61. Това е сахих предание, предадено от Байхаки, Ибн Асакир и др.