Аллах казва в Корана [19:56-57]:
„И спомени в Книгата Идрис! Той бе всеправдив, пророк (араб. сиддик1). И го въздигнахме Ние на извисено място.“
Обяснение за „на извисено място“ в горния аят от Корана:
Бухари и Муслим предават в хадиса за небесното пътуване (араб. мирадж) в техните сахих трудове, че пророкът (с.а.с.) е минал в седмото небе покрай Идрис.
Табари предава, че Хилал ибн Юсаф е казал: „Ибн Аббас попита Кааб (Кааб ал-Ахбар), докато аз бях там: „Какво означава изказването на Аллах „И го въздигнахме Ние на извисено място.“?“ Кааб отговори: „Аллах низпослал на Идрис:
„Аз ти записвам всеки ден толкова добри дела (дословно: Въздигам към Мен...), колкото всички деца на Адам извършват заедно (може би тук се имат предвид хората по неговото време).“ Тогава Идрис поиска добрите му дела да станат още повече. Тогава при него дойде един от най-добрите му приятели от ангелите и той му каза: „Аллах ми низпосла това и това. Поговори с ангела на смъртта, за да ми се увеличат добрите дела.“ След това ангелът го взе между двете си крила и се издигна с него към небето. Точно когато беше в четвъртото небе, го срещна ангела на смъртта, който тъкмо се спускаше надолу. Ангелът каза на ангела на смъртта това, което му беше казал Идрис. Ангелът на смъртта попита: „Къде е Идрис?“, на което ангелът отговори: „Той е тук на гърба ми.“ Тогава ангелът на смъртта каза: “Това е удивително. Бях изпратен и ми беше казано: „Вземи душата на Идрис в четвъртото небе.“ Тогава се учудих, как така да взема душата на Идрис в четвъртото небе, като той е на земята.“ И тогава взе душата му там. Това е значението на изказването на Аллах: „И го въздигнахме Ние на извисено място.“ [Коран 19:57].“2
Бележки на автора:
1. Някой, който винаги говори истината.
2. Едно Сахих-предание. Съдържанието на изказването е едно от израелитските предания (араб. изралият). Повечето от тези израелитски предания идват от 4 човека - мюсюлмани, които са приели Исляма в самото начало, но преди това са били от хората на писанието и са познавали юдейско-християнските източници. Това са: Абдулла ибн Салам, Кааб ал-Ахбар, Вахб ибн Мунаббих и Абдулмалик ибн Джуреидж.