Как се родила Мария
Аллах казва:
Аллах избра над народите Адам и Нух, и рода на Ибрахим, и рода на Имран [3:33]
потомство едни от други. Аллах е всечуващ, всезнаещ. [3:34]
Когато жената на Имран1 рече: „Господи мой, посветих онова, което е в утробата ми, единствено на Теб да служи. Приеми го от мен! Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия.“ [3:35]
Мухаммад ибн Исхак и др. казват: „Майката на Мария не могла да има деца (дословно: не забременявала). Един ден видяла една птица да храни пилето си. Приискало ѝ се да си има дете и се заклела на Аллах, че ако забременее, ще даде дето си като служител в храма в Йерусалим (араб.: бейт ал-макдис). Веднага след това дошла менструацията ѝ, след като тя свършила, имала сексуален контакт с мъжа си и забременяла с Мария.“
Аллах казва:
И когато го роди, каза: „Господи, родих го женско.“ А Аллах най-добре знаеше какво е родила. Мъжкото не е като женското. „И я назовах Мариам. И Те моля да я закри-ляш от прокудения сатана заедно с потомството ѝ!“ [3:36]
Абу Хурайра (р.) предава, че пророкът (с.а.с.) е казал:
مَا مِنْ مَوْلُودٌ إِلَّا يَمَسُّهُ الشَّيْطَانُ حِينَ يُولَدُ فَيَسْتَهِلُّ صَارِخًا مِنْ مَسِّ الشَّيْطَانِ غَيْرَ مَرْيَمَ وَابْنِهَا ثُمَّ يَقُولُ أَبُو هُرَيْرَةَ {وَإِنِّي أُعِيذُهَا بِكَ وَذُرِّيَّتَهَا مِنْ الشَّيْطَانِ الرَّجِيمِ}
„Всяко новородено дете2 бива докоснато от дявола, така че изкрещява от това докосване – с изключение на Мария и сина ѝ.“ Абу Хурайра (р.) е казал (след като разказал хадиса): „Четете, ако искате, (изказването на Аллах): „...И Те моля да я закриляш от прокудения сатана заедно с потомството ѝ!“ [3:36]“3
Месните религиозни водачи на народа Израил хвърляли жребий, кой да гледа малката Мария
Аллах казва:
...Не бе ти при тях, когато хвърляха калемите си - кой от тях да се грижи за Мариам. Не бе там и когато се караха. [3:44]
Ибн Катир пише в тафсира си като пояснение към този аят:
„Ибн Джарир (т.е. ат-Табари) предава от Икрима, че той казал: „Тогава майката на Мария излязла от къщи с Мария. Носела я в едно парче плат на рода (араб. бану) на брата на Моисей (a.с.) - Ал-Кахен бин Аарон. По това време те били отговорни за поддържането на храма (т.е. джамията Ал-Акса, aраб. бейт ал-макдис) в Йерусалим, така както поддържащите (араб. хаджаба) на Кааба били отговорни за нея. Тя им казала: „Това е дъщеря ми. Заклех се, да я дам в служба на Господаря. Вземете я вътре, понеже жена, която е в менструация не бива да влиза в храм (т.е. синагога, араб. каниса), а аз не искам да я взема отново с мен вкъщи.“ Тогава те казали: „Това е дъщерята на нашия имам (по онова време Имран водел молитвата им) и на този, който принася жертвите ни.“ Тогава Закария казал: „Дайте я на мен, понеже леля ѝ по майчина линия е моя съпруга.“ Те отговорили: „Това не ни харесва, понеже тя е дъщеря на нашия имам.“ Това се случило, когато взимали решение чрез теглене на жребий, като хвърляли за жребий перата, с които записвали Тората. Закария спечелил жребия и така я (т.е. малката Мария) взел под попечителството си.“4
Икрима, Катада, Раби бин Анас и др. разказват следното, при което разказите им съвпадат: „Те отишли до реката Йордан и се разбрали, че онзи, чието перо остане неподвижно срещу течението на водата, печели жребия и че той може да вземе Мария под попечителството си. Те хвърлили перата си и всички освен перото на Закария, което останало неподвижно във водата, били понесени от течението на водата. Разказва се също така, че перото на Закария плувало срещу течението – т.е. нагоре по реката.“5 Ибн Катир: „Това6, въпреки че той бил най-възрастният, най-добрият и най-ученият от тях, и техен водач и пророк – благословията на Аллах да бъде със Закария и с всички останали пророци и пратеници.“7
Аллах казва:
И я прие нейният Господ с хубав прием, и я отгледа като хубав кълн, и я повери на Закария... [3:37]
Захарий гледал малката Мария, за която Аллах се грижел по чудотворен начин
Аллах казва:
...Всякога, щом Закария влизаше при нея в нейното светилище, намираше там препитание. Рече: „О, Мариам, откъде имаш това?“ Тя рече: „От Аллах е. Аллах безмерно дава препитание комуто пожелае.“ [3:37]
Ибн Катир: Коментаторите на Корана казват: Закария приготвил за нея една достойна стая в храма (араб. масджид), в която не влизал никой друг освен нея. Там тя служела на Аллах и изпълнявала задачата на пазача на храма, когато бил неин ред. Тя служела на Аллах през деня и през нощта, докато народа на Израел я приел като човек за пример. Била известна с почтените си качества и почтените неща, които ѝ се случвали. И така винаги, когато Захарий идвал на мястото, на което се молела, намирал при нея невероятно препитание. Така намерил през зимата летни плодове. Той я попитал: „Откъде имаш това?“ [3:37], на което тя отговорила: „От Аллах е. Аллах безмерно дава препитание комуто пжелае.“ [3:37] Тогава у Захарий се събудило желанието да има собствен син, въпреки, че вече бил достигнал преклонна възраст. Той казал: „Господи мой, дари ми от Теб добро потомство! Ти си Чуващия зова.“ [3:38]
Част от коментаторите на Корана казват: „Закария казал: „O Ти, Който даваш на Мария плодове в такова необичайно време на годината, дари ме със син, дори и да не е обичайното време (да имам деца) (поради напредналата ми възраст).“
Мария е била една от четирите най-добри жени, които изобщо са съществували
Аллах казва:
И когато ангелите рекоха: „О, Мариам, Аллах те избра и те пречисти, и те избра над жените от народите! [3:42]
О, Мариам, смири се пред своя Господ и сведи чело до земята в суджуд, и се кланяй с покланящите се!“ [3:43]
Това е от вестите на неведомото, Ние ти го разкриваме. Не бе ти при тях, когато хвърляха калемите си - кой от тях да се грижи за Мариам. Не бе там и когато се караха. [3:44]
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казал:
أَفْضَلُ نِسَاءِ أَهْلِ الْجَنَّةِ خَدِيجَةُ بِنْتُ خُوَيْلِدٍ وَفَاطِمَةُ بِنْتُ مُحَمَّدٍ وَمَرْيَمُ بِنْتُ عِمْرَانَ وَآسِيَةُ بِنْتُ مُزَاحِمٍ امْرَأَةُ فِرْعَوْنَ
„Най-добрите от жените от хората в Рая са: Хадиджа8 - дъщерята на Хувайлид, Фатима - дъщерята на Мухаммед, Мария9 - дъщерята на Имран и Асия - дъщерята на Музахим, жената на фараона.“10
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казал:
كَمَلَ مِنْ الرِّجَالِ كَثِيرٌ وَلَمْ يَكْمُلْ مِنْ النِّسَاءِ إِلَّا آسِيَةُ امْرَأَةُ فِرْعَوْنَ وَمَرْيَمُ بِنْتُ عِمْرَانَ وَإِنَّ فَضْلَ عَائِشَةَ عَلَى النِّسَاءِ كَفَضْلِ الثَّرِيدِ عَلَى سَائِرِ الطَّعَامِ
„От мъжете има много, които достигнали съвършенството (т.е. един съвършен характер). Никоя от жените не достигала съвършенство освен Асия - жената на фараона и Мария -дъщерята на Имран. И предимството на Аиша11 пред другите жени е като предимството на тарит (ястие от мек хляб, месо и бульон) пред всички други ястия.“12
Aллах известява на Дева Мария син – Исус, месията
Аллах казва:
Когато ангелите рекоха: „О, Мариам, Аллах те благовества за Слово от Него. Името му е Месията Иса, синът на Мариам, знатен в земния живот и в отвъдния, и е от приближените [на Аллах]. [3:45]
И ще говори на хората още в люлката, и като възмъжее, и ще бъде от праведниците.“, [3:46]
рече тя: „Господи мой, как ще имам син, щом мъж не ме е докосвал?“ Рече: „Така! Аллах сътворява каквото пожелае. Щом реши нещо, казва му само: „Бъди!“ И то става. [3:47]
И ще го научи Той на книгата и на мъдростта, и на Тората, и на Евангелието. [3:48]
И ще го стори пратеник при синовете на Исраил: „Донесох ви знамение от вашия Господ. Ще създам за вас от глина образ на птица, ще духна в нея и ще стане птица с позволението на Аллах. И ще изцерявам слепи и прокажени, и ще съживявам мъртви с позволението на Аллах. И ще ви съобщавам какво ядете и с какво се запасявате по домовете си. Наистина в това има знамение за вас, ако сте вярващи. [3:49]
[И дойдох] в потвърждение на Тората, [низпослана] преди мен, и за да ви разреша част от онова, което ви бе възбранено... И ви донесох знамение от вашия Господ. И бойте се от Аллах, и ми се покорете! [3:50]
Наистина Аллах е моят Господ и вашият Господ. На Него служете! Това е правият път.“ [3:51]
Раждането на Исус (a.с.) – месията, пратеника и раба на Бог
Аллах казва:
И спомени [о, Мухаммад] в Книгата Мариам, когато се уедини от своето семейство на едно място на изток. [19:16]
И се прикри от тях със завеса. И пратихме при нея Нашия Дух, който ѝ се представи като съвършен човек. [19:17]
Рече тя: „Всемилостивия да ме опази от теб! Ако си богобоязлив...“ [19:18]
Рече [Джибрил]: „Аз съм само пратеник на твоя Господ, за да те даря с пречисто момче.“ [19:19]
Рече: „Как ще имам момче, щом не ме е докосвал мъж и не съм блудница?“ [19:20]
Рече [ангелът]: „Тъй каза твоят Господ: „Това за Мен е лесно. И за да го сторим знамение за хората, и милост от Нас. Това е предрешено дело.” [19:21]
И зачена го тя, и се уедини с него в отдалечено място. [19:22]
И родилните болки я доведоха при ствола на палмата. Рече: „О, да бях умряла преди това и да бях напълно забравена!“ [19:23]
И бе призована изпод нея: „Да не тъжиш! Твоят Господ стори под теб ручей. [19:24]
И разклати към себе си ствола на палмата, за да се посипят свежи зрели фурми! [19:25]
И яж, и пий, и се радвай! И ако видиш някого от хората, направи знак: „Дадох на Всемилостивия обет да се въздържам, затова днес с никого не ще говоря.“ [19:26]
И отиде с него при своя народ, носейки го. Рекоха: „О, Мариам, ти стори нещо осъдително. [19:27]
О, сестро на Харун13, баща ти не беше лош човек и майка ти не беше блудница.“, [19:28]
И посочи тя към него. Рекоха: „Как ще беседваме с дете в люлка?“ [19:29]
Рече то (Исус): „Раб съм на Аллах. Даде ми Той Писанието и ме стори пророк. [19:30]
И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да отслужвам молитвата, и да давам милостинята закат, докато съм жив. [19:31]
И да бъда нежен към своята майка. И не ме стори Той горделив, непокорен. [19:32]
И мир на мен в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра, и в Деня, когато ще бъда възкресен!“ [19:33]
Това е Иса, синът на Мариам -; словото на истината, в която се съмняват. [19:34]
Не подобава на Аллах да се сдобива със син. Пречист е Той! Щом реши нещо, Той само му казва: „Бъди!“ И то става. [19:35]
[И добави Иса:] „Аллах е моят Господ и вашият Господ. Служете Нему! Това е правият път.“ [19:36]
Но изпаднаха в разногласие групите помежду си. Горко на онези, които не вярват, от зрелище във великия Ден! [19:37]
Мария, чистата, неопетнената
Аллах казва:
И спомени [Закария], който призова своя Господ: „Господи, не ме оставяй сам! Ти си Най-добрият наследник.“ [21:89]
И му откликнахме Ние, и му дарихме Яхя, и за него поправихме съпругата му. И те се надпреварваха в добрините, и Ни зовяха с копнеж и боязън. И бяха смирени пред Нас. [21:90]
И [спомени Мариам - ] онази, която се опази девствена и в която вдъхнахме от Нашия дух, и сторихме нея и сина ѝ знамение за световете.[21:91]
Аллах казва:
И с Мариам, дъщерята на Имран, която пазеше целомъдрието си, и вдъхнахме в нея от Своя дух. И повярва тя в Словата на своя Господ, и в Неговите писания, и бе от набожните. [66:12]
Аллах казва:
Когато ангелите рекоха: „О, Мариам, Аллах те благовества за Слово от Него. Името му е Месията Иса, синът на Мариам, знатен в земния живот и в отвъдния, и е от приближените [на Аллах]. [3:45]
И ще говори на хората още в люлката, и като възмъжее, и ще бъде от праведниците.“, [3:46]
рече тя: „Господи мой, как ще имам син, щом мъж не ме е докосвал?“ Рече: „Така! Аллах сътворява каквото пожелае. Щом реши нещо, казва му само: „Бъди!“ И то става. [3:47]
Ибн Катир: „Някои от евреите я обвинили в прелюбодейство.“
Аллах казва: и защото не повярваха и изричаха срещу Мариам огромна клевета [4:156]
Разказът за трапезата
Аллах казва:
И как вдъхнових учениците: „Да вярвате в Мен и в Моя пратеник!“ Рекоха: „Ние повярвахме. И засвидетелствай, че сме отдадени!“ [5:111]
Как учениците рекоха: „О, Иса, сине на Мариам, твоят Господ може ли да ни спусне трапеза от небето?“ Рече: „Бойте се от Аллах, ако сте вярващи!“ [5:112]
Рекоха: „Искаме да ядем от нея и да се успокоят сърцата ни, и да знаем, че си ни говорил истината, и да бъдем свидетели на това.“ [5:113]
Рече Иса, синът на Мариам: „О, Аллах, Господи наш, спусни ни трапеза от небето! Тя ще е за нас празник, за първия и за последния от нас - знамение от Теб. И ни нахрани! Ти си Най-добрият от даващите препитание.“ [5:114]
Рече Аллах: „Аз ще ви я спусна, ала който от вас след това отхвърли вярата, ще го измъчвам с мъчение, с каквото не съм измъчвал нито един от народите.“ [5:115]
Аммар ибн Ясир (р.) предава:
„Трапезата донесла от небето месо и хляб. Било им заповядано да не мамят и да не запазват нищо за другия ден. Те обаче измамили, и запазили от това за другия ден. Тогава били превърнати в маймуни и свине.“14
Това, че трапезата наистина била пратена отгоре е мнението на мнозинството (араб. джумхур) от учените според Ибн Катир. Сред ислямските учени съществува обаче и мнението, като например това на Муджахид и Хасан ал-Басри, че трапезата не била пратена, тъй като апостолите се страхували от заканата на Аллах, че някой ще стане неверник, затова се отказали от искането си и не искали тя да бъде пратена. Тези учени смятат, че горепосоченото предание от Аммар ибн Ясир не стига до пророка (с.а.с.), и че то не е автентично. Аллах знае най-добре.
Как Исус бил издигнат в небето – т.е. той не бил разпънат на кръста
Аллах казва:
И [юдеите] лукавстваха. А Аллах провали тяхното лукавство. Аллах е над лукавите. [3:54]
Когато Аллах рече: „О, Иса, Аз ще те прибера и ще те въздигна при Мен, и ще те пречистя от невярващите, и до Деня на възкресението ще сторя онези, които те последваха, над онези, които не повярваха. После при Мен ще се завърнете и ще отсъдя между вас в онова, по което сте били в разногласие.“ [3:55]
Аллах казва също:
Защото нарушиха своя обет и не повярваха в знаменията на Аллах, и убиваха пророците без право, и изричаха: „Сърцата ни са в броня.“ - да, Аллах ги запечата [сърцата] поради тяхното неверие и не вярват освен малцина [4:155]
и защото не повярваха и изричаха срещу Мариам огромна клевета, [4:156]
и изричаха: „Ние убихме Месията Иса, сина на Мариам, пратеника на Аллах.“ - но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен. И които бяха в разногласие за това, се съмняваха за него. Нямат знание за това, освен да следват предположението. Със сигурност не го убиха те. [4:157]
Да, възнесе го Аллах при Себе си. Аллах е всемогъщ, премъдър. [4:158]
Сред хората на Писанието няма такъв, който да не повярва в него преди неговата смърт, а в Деня на възкресението той ще е свидетел против тях. [4:159]
От [ИбнКатир], № 484: Ибн Аби Хатим предава, че Ибн Аббас е казал: „Когато Аллах поискал да въздигне Исус в небето, Исус излязъл при сподвижниците си. 12 мъже от апостолите му били в къщата. Той идвал от един кладенец, който се намирал в къщата и където се бил изкъпал. От главата му още капела вода. Той казал: „Един от вас ще се отрече от мен 12 пъти (дословно: ще извърши куфр спрямо мен), след като е повярвал в мен (т.е. в пророчеството ми).“ После казал: „Кой от вас иска да бъде направен да изглежда като мен, така че да бъде убит на мое място и да бъде на мойто ниво (в Рая)?“ Тогава се изправил един млад мъж, който бил един от най-младите (или: най-младия) от тях. Исус му казал: „Седни.“ Той повторил въпроса си. Отново се изправил младият мъж. Тогава Исус казал: „(Добре.) Ти ще бъдеш.“ После той бил направен да изглежда като Исус (дословно: била му дадена външността на Исус) и Исус бил въздигнат към небето през един отвор в покрива.
След това евреите започнали преследването. Те хванали онзи, който изглеждал като Исус и го убили. След това го разпънали на кръста. После един (или: една част) от тях се отрекъл от Исус (дословно: от него), след като повярвал в него (т.е. в пророчеството му). Те (т.е. привържениците на Исус) се разделили на 3 групи. Една от групите казва: „Бог беше известно време сред нас – толкова дълго, колкото искаше – и след това се издигна в небето.“ Това са иаковинците. Втората група казва: „Божият син беше сред нас и после Бог го издигна при Себе Си.“ Това са несторианците. И третата група казва: „Сред нас беше слугата на Бог и Неговия пратеник. Тогава Бог го издигна при себе си.“ Това са мюсюлманите. Първите две групи на неверници били мнозинство пред групата на мюсюлманите и убили техните привърженици. Така Исляма бил подтиснат докато Бог пратил Мухаммед (с.а.с.).“ Ибн Аббас казва (още): „И това е значението на изказването на Аллах: „И подкрепихме вярващите срещу врага им, и те станаха победители.“ [61:14]“15
Бележки на автора:
1. Имран, бащата на Мария (a.с.), е бил потомък на Давид (a.с.). Ибн Катир цитира различни родословни дърва. Има обаче консенс по въпроса, че Имран е потомък на Давид.
2. В словореда на хадиса в Муслим се казва (2366): "Всяко новородено от децата на Адам (т.е. от хората)…"
3. Предадено от Бухари (4548) и Муслим (2366). Тукашния словоред е този на Бухари (4548) от [ал-Кутуб ас-Ситта].
4. От [Ибн Катир – Tафсир], Част 1, стр. 502.
5. От [Ибн Катир – Tафсир], Част 1, стр. 502.
6. С това се има предвид, че Захарий и всички останали разрешили въпроса съвсем равнопоставено чрез жребий.
7. От [Ибн Катир – Tафсир], Част 1, стр. 502. Не е съвсем ясно, дали това са думите на Ибн Катир или на споменатите преди това разказвачи.
8. Първата съпруга на пророка Мухаммед (с.а.с.).
9. Майката на Исус (a.с.).
10. Предадено от Ахмад, Насаи (в "Кубра") и др. Хадис сахих ([ИбнКатир], № 448. Тирмиди (3878) предава един хадис с подобен словоред и казва, че е сахих.
11. Една от жените на пророка (с.а.с.). Тя била най-учената от жените от мюсюлманската общност и живяла още около 50 години след смъртта на пророка (с.а.с.). Тя разпространявала Корана и Сунната и издавала присъди (араб. ез.: фатуи). Аллах да е доволен от нея.
12. Предадено от Бухари (3411, 3433), Муслим, Тирмиди, Насаи и Ибн Маджа.
13. Мугхираибн Шуба предава:
لَمَّا قَدِمْتُ نَجْرَانَ سَأَلُونِي فَقَالُوا إِنَّكُمْ تَقْرَءُونَ يَا أُخْتَ هَارُونَ وَمُوسَى قَبْلَ عِيسَى بِكَذَا وَكَذَا فَلَمَّا قَدِمْتُ عَلَى رَسُولِ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ سَأَلْتُهُ عَنْ ذَلِكَ فَقَالَ إِنَّهُمْ كَانُوا يُسَمُّونَ بِأَنْبِيَائِهِمْ وَالصَّالِحِينَ قَبْلَهُمْ
„Когато пристигнах в Наджрам(, където живели християните), хората там ме попитаха: „Вие четете „О, сестро на Харун“ [19:28] (във вашата книга), а Моисей е живял толкова и толкова години преди Исус.“ Тогава се върнах обратно и споменах това пред пратеника на Аллах (с.а.с.). Той каза: „Хората тогава давали на децата си имената на пророците и на праведните, които живели преди тях“." Предадено от Муслим (2135), Ахмад и др.
14. Това е едно добро (aраб. ез.: хасан) предание, разказано от Тирмиди. Същото съдържание се предава като слаб (aраб. ез.: даиф) хадис, който стига директно до пророка (с.а.с.) (Тирмиди (3062)).
15. Ибн Катир казва за това предание, че веригата е сахих до Ибн Аббас и че отговаря на условията на Муслим. Насаи също предава това предание. Сайид ал-Араби класифицира преданието като хасан (добро).