Юнус (a.с.) се наричал също и Дху-н-Нун.
Ибн Катир: Коментаторите на Корана казват1: Аллах пратил Юнус – мир нему – до жителите на Ниниве, в Мосул (Ирак). Той ги поканил да повярват в Аллах. Те обаче го обвинили в лъжа и му противоречали. Като му дошло много, се отделил2 от тях. При напускането си им казал, че наказанието на Аллах ще ги застигне след три3.
Ибн Масуд, Муджахид, Ибн Джубейр и др. казват: Когато си тръгнал от тях, и те се убедили в наказанието на Аллах, Аллах поставил в сърцата им покаянието (араб. ез.: тауба). Разкаяли се за това, че не послушали пророка си… Обърнали се смирено към Аллах… Както мъжете, така и жените плачели... Тогава Аллах премахнал наказанието от тях с милосърдието Си.
Юнус (a.с.) и кита
Аллах казва:
И [спомени Юнус-] човека в кита, който отиде разгневен и мислеше, че Ние не ще го притесним. И извика в тъмнините [в корема на кита]: „Няма друг бог освен Теб! Пречист си Ти! Наистина бях несправедлив.“ [21:87]
И му откликнахме Ние, и го спасихме от скръбта. Така спасяваме вярващите. [21:88]
Аллах казва:
Изтърпи до присъдата на твоя Господ и не бъди като човека в кита, който зовеше, изпълнен със скръб! [68:48]
Ако не бе го достигнала милост от неговия Господ, щеше да е изхвърлен на голия бряг с упрек. [68:49]
Но неговият Господ го пречисти и го стори праведник. [68:50]
Аллах казва:
И Юнус бе от пратениците.[37:139]
Избяга той на натоварен кораб. [37:140]
И жребий хвърлиха, и той бе от губещите. [37:141]
И го глътна китът, и заслужи порицание. [37:142]
И ако не бе от възхваляващите, [37:143]
щеше да прекара в корема му до Деня, когато ще бъдат те възкресени. [37:144]
Но го изхвърлихме изтощен на голия бряг[37:145]
И сторихме над него да израсте дърво [с широки листа] като тиква.[37:146]
И го изпратихме при сто хиляди души, дори повече. [37:147]
И повярваха те, и ги оставихме да се наслаждават до време. [37:148]
Саад ибн Аби Уакас предава, че пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
دَعْوَةُ ذِي النُّونِ إِذْ دَعَا وَهُوَ فِي بَطْنِ الْحُوتِ لَا إِلَهَ إِلَّا أَنْتَ سُبْحَانَكَ إِنِّي كُنْتُ مِنْ الظَّالِمِينَ فَإِنَّهُ لَمْ يَدْعُ بِهَا رَجُلٌ مُسْلِمٌ فِي شَيْءٍ قَطُّ إِلَّا اسْتَجَابَ اللَّهُ لَهُ
„Всеки мюсюлманин, който отправи молитвата, която Юнус направил, когато бил в корема на кита - „Няма друг Бог освен Теб! Пречист си Ти! Наистина бях несправедлив.“4, за каквото и да е, молитвата му ще бъде приета от Аллах.“5
Поука
Ако споменаваме Аллах в добри времена и сме благодарни, то Той ще ни помага в тежките времена: Ибн Аббас предава, че пратеникът на Аллах (с.а.с.) му казал:
احْفَظْ اللَّهَ يَحْفَظْكَ احْفَظْ اللَّهَ تَجِدْهُ أَمَامَكَ تَعَرَّفْ إِلَيْهِ فِي الرَّخَاءِ يَعْرِفْكَ فِي الشِّدَّةِ وَإِذَا سَأَلْتَ فَاسْأَلْ اللَّهَ وَإِذَا اسْتَعَنْتَ فَاسْتَعِنْ بِاللَّهِ
„О младежо, ... ще те науча на нещо: Запази Аллах и Той ще те пази, запази Аллах и ще Го намериш при теб. Научи се да познаваш Аллах в добри времена и Той ще те познава в трудни. И ако искаш да се помолиш за нещо, се моли на Аллах. И ако искаш да търсиш закрила при някого, търси закрила при Аллах...“6
Наказанието било премахнато от хората oт Ниниве, след като повярвали и последвали Юнус (а.с.)
След като бил изплют от кита, Юнус се върнал при народа си. Аллах казва в Сура 37:
Но го изхвърлихме изтощен на голия бряг. [37:145]
И сторихме над него да израсте дърво [с широки листа] като тиква. [37:146]
И го изпратихме при сто хиляди души, дори повече. [37:147]
И повярваха те, и ги оставихме да се наслаждават до време. [37:148]
Наказанието на Аллах ги застигнало, но, след като повярвали и се покаяли, Аллах го премахнал от тях. Аллах казва:
Нима имаше друго селище, което да е повярвало и да му е донесла полза неговата вяра, освен народа на Юнус? Щом повярваха, снехме от тях позорното мъчение в земния живот и им дадохме да се наслаждават до време. [10:98]
Предимството на Юнус (а.с.)
Ибн Масуд предава, че пророкът (с.а.с.) е казал:
لَا يَنْبَغِي لِعَبْدٍ أَنْ يَقُولَ أَنَا خَيْرٌ مِنْ يُونُسَ بْنِ مَتَّى
„Никой човек (дословно: раб (на Аллах)) не бива да казва: Аз съм по-добър от Юнус.“7
Ибн Хаджар ал-Аскалани: „Твърди се, че пророкът (с.а.с.) е казал това, защото се опасявал, че някой, който чуе историята за Юнус, може да си помисли да не го одобри.“8
Бележки на автора:
1. Виж нпр. тафсирите от Табари, Багхави и Ибн Катир.
2. Той не си тръгнал по Божия повеля, а понеже му било много трудно да прави да`уа. Това тълкуване се основава на Ибн Катир и на [21:18]. Благословията на Аллах да е над Юнус – Божия пророк.
3. В текста е използвана само думата „три”. Вероятно се имат „три дни” предвид.
4. [21:87].
5. Един сахих хадис, предаден от Тирмиди (3505), Наса`и, Ахмад и др.
6. Предадено от Тирмиди, Ахмад и др. Тирмид казва, че този хадис е хасан сахих.
7. Предадено от Бухари (3395, 3412, 4603, 7539), Муслим (4/2377) и др.
8. [Аскалани], Коментар към Бухари (3416).