| Начало | Ислям | Коран | Хадиси | Дуа (Молитви) | Аудио | Видео | Ел. Книги | За нас | Линкове | Програми | Sitemap |
 

От смъртта на една обичана личност
към напътствието



Бисмиллахи рахман-и-рахим
В името на Аллах – Всемилостивия, Милосърдния

Ас-саламу алайкум уа рахматуллахи уа баракатуху

Всичко започна през пролетта на 2006г. Бях в девети клас, в час по домакинство. Бях извикана в секретариата. По-големият ми брат беше там. Попитах го: Какво има? Той отговори: Татко е в болница. Сълзите ми се стекоха по бузите, докато слушах.
Знаех, че нещо не е в ред. Ние (аз и обичаното ми семейство) се запътихме към болницата. След два часа ни беше казана диагнозата: Рак на белия дроб. Бяхме шокирани и изплашени, защото ракът се намираше в краен стадий. Преместиха баща ми веднага в друга болница и се започна с радиотерапията. Понеже тази болница беше далеч, можехме да ходим само всеки втори ден да го видим. Той се радваше винаги, когато ходехме.

Обичният ми баща беше почти една година на терапия в болницата. Въпреки лошите изгледи за един дълъг живот, той не пренебрегваше божията възхвала. Напротив иманът му се заздравяваше все повече, алхамдулиллах. Алхамдулиллах, че му се беше отдала възможността да направи поклонението хадж преди диагнозата.

Обичният ми баща - Аллах да се смили над него - се кланяше въпреки извънредната му загуба на тегло, даже и в легнало положение.


После дойде 22.04.2007...

Не мога да забравя тази дата...

На този ден се бях разбрала с една приятелка да отидем на пазар. С майка ми обаче се уговорихме да го отложа за друг ден и вместо това да отидем да посетим баща ми. Така и направих. След 1,5 часа път, влязохме в стаята на баща ми. Баща ми лежеше на леглото. Лицето му сияеше. Истинска светлина, субханаллах. Той ни погледна и каза: Закъсняхте, притесних се за вас. Погледнах го и му казах: Няма защо да се притесняваш за нас, татко.

След известно време лекарката ни извика в кабинета й. Трябвало да обсъди нещо важно с нас. Аз и обичната ми майка се отправихме към кабинета й.

Лекарката започна: Трябва да ви съобщя за жалост една лоша новина.

Аз и майка ми млъкнахме, страхувайки се.

Тя продължи: Предполагаме, че това ще е последният ден за мъжа ви.

Майка ми се изплаши и каза: Знаете ли, Бог е един. Той дава и взима душите.

Лекарката отговори: Може да уведомите близките, така че да могат да дойдат.

Обадихме се на двамата ми братя. Благодарихме на лекарката и се отправихме към стаята на обичния ми баща. Усетихме, че се намира в „сакаратул маут”, т.е. в опиума на смъртта. Стояхме изправени до краката му, когато обичната ми майка каза:

Кажи „ашхаду ан ла илаха ила Аллах уа ушхаду анна Мухаммадан расул Аллах.”

Обичаният ми баща каза: ашхаду ан ла илаха ила Аллах уа ушхаду анна Мухаммадан расул Аллах, биха маут уа биха хия уа биха налка уаджех Аллах. Което означава: Засвидетелствам, че няма друг Бог освен Аллах и че Мухаммад е пратеник на Аллах, с тези думи ще умра и с тези думи ще бъда възкръстнат и с тези думи ще срещна Аллах.

Обичният ми баща каза тези думи.

Застанах от дясната му страна, а майка ми от лявата му. Тя му шептеше неколкократно шахадата. Накрая Аллах взе душата му.

Произнесох шахадата, а сълзите ми се стичаха. Не си представях, че този край ще настъпи... Но Аллах го е предопределил.

Не можете да си представите, какво е да видиш, как една обичана личност умира. Това ме накърни много, тъй като бях единствената му дъщеря и любимото му дете. Независимо къде отиваше, той ме взимаше със себе си..

Това е историята ми, чрез която бях напътена.

Аллах та`ала взе нещо важно от живота ми, но ми даде нещо още по-важно – напътствието.

„И непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад, и с отнемане от имотите, душите и плодовете. И благовествай търпеливите, които, щом беда ги сполети, казват: „Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.””  [2:155-156]

„Всяка душа ще вкуси смъртта и вашите награди напълно ще ви се изплатят в Деня на възкресението. Който бъде отдалечен от Огъня и бъде въведен в Рая, той ще сполучи. А земният живот е само измамна наслада.” [3:185]

Нека Аллах ни напъти и ни прости греховете. Понеже никой не можеда ни прости греховете освен Теб, о Аллах.

Нека Аллах ни даде добър край в този живот.

Нека Аллах сложи думите на шахадата в устите ни, когато видим ангела на смъртта.

Нека Аллах ни позволи на влезем в рая.

Амин, Амин, Амин


Накрая ви поздравявам с ислямския поздрав 

ас-саламу алайкум уа рахматуллахи уа баракатуху



източник: diewahrheitimherzen.de
превод от немски език: IFB - islamforbulgaria.com


<-- върни се към съдържанието на подрубриката "Нека се замислим"






 
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Хвала на Аллах ­ Господа на световете, Всемилостивия, Милосърдния, Владетеля на Съдния ден! Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем. Насочи ни по правия път, пътя на тези, които си дарил с благодат, а не на [тези], над които тегне гняв, нито на заблудените!
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Хвала на Аллах ­ Господа на световете, Всемилостивия, Милосърдния, Владетеля на Съдния ден! Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем. Насочи ни по правия път, пътя на тези, които си дарил с благодат, а не на [тези], над които тегне гняв, нито на заблудените!