Коранът е арабско слово, предадено от Мухаммад (с.а.с.). Поради това то би могло да е дело на арабите, на самия Мухаммад или на Аллах (т.е. Бог). Друго обяснение за произхода на Корана не може да бъде счетено за валидно, понеже стилът и езикът на Корана са очевидно арабски.
Не е възможно Коранът да е дело на арабите, защото в Корана се апелира към самите тях, да създадат нещо подобно:
„...Донесете десет сури подобни на неговите...” (11:13)
„...Донесете една сура подобна на неговите...” (10:38)
Арабите безуспешно се опитвали да измислят нещо подобно, затова не е възможно Коранът да е тяхно слово.
Що се отнася до възможността Коранът да произлиза от самия Мухаммад – тя също е недопустима, понеже Мухаммад е също един от тези араби. Даже и на него да се гледа като на гений, той е човек и един от народа му. Така както на арабите не им се отдало, да измислят подобна сура, така и Мухаммад, който също бил арабин, не е в състояние да създаде нещо подобно. Освен това са ни предадени безспорно сигурни хадиси от Мухаммад – ахадит сахиха (здрави хадиси) и ахадит мутауатира (абсолютно автентични хадиси). Сравниме ли е някои от тези хадиси (предания) с която и да е аят от Корана, се забелязва, че в стила им няма ни най-малка прилика, въпреки че Мухаммад предавал определената аят и хадиса по едно и също време със споменатата разлика. Стилът на говорене на хората обаче е един и същ и разпознаваем, колкото и да се опитват да го променят, понеже той е част от личността им. Имайки предвид факта, че между стила на хадиса и аята не съществува ни най-малката прилика, Коранът със сигурност не може да е дело на Мухаммад. Разликата между Корана и говора на Мухаммад е ясна и очевидна. Самите араби, които били най-добре запознати със стиловете на арабския език, не претендирали за това, че Коранът бил дело на Мухаммад или наподобявал начина му на изразяване. Единственото им твърдение в това отношение било, че Мухаммад получил Корана от едно християнско момче на име Джабр. Аллах сам отхвърля това твърдение, казвайки:
„И знаем Ние, че казват: „Някакъв човек го обучава.” Езикът на онзи, към когото клонят, е чуждоземен, а този [Коран] е на ясен, арабски език.” (16:103)
След като беше доказано, че Коранът не е нито дело на арабите, нито на Мухаммад, то той – Коранът – трябва да е със сто процентова сигурност Божие слово, т.е. словото на Аллах.
