В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Хвала на Аллах ­ Господа на световете, Всемилостивия, Милосърдния, Владетеля на Съдния ден! Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем. Насочи ни по правия път, пътя на тези, които си дарил с благодат, а не на [тези], над които тегне гняв, нито на заблудените!
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Хвала на Аллах ­ Господа на световете, Всемилостивия, Милосърдния, Владетеля на Съдния ден! Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем. Насочи ни по правия път, пътя на тези, които си дарил с благодат, а не на [тези], над които тегне гняв, нито на заблудените!
| Начало | Ислям | Коран | Хадиси | Дуа (Молитви) | Аудио | Видео | Ел. Книги | За нас | Линкове | Програми | Sitemap |
 

Свещеният Коран за облаците


Учените, които изучават видовете облаци, установяват, че дъждовните облаци са образувани и оформени според точно определени системи и известни етапи, свързани с подходящи видове облаци и ветрове.

Един от видовете дъждовни облаци е кълбесто-дъждовният облак. Метеоролозите изучават как се образува кълбесто-дъждовният облак и как от него се получава дъжд, градушка или мълния.

Те откриват, че кълбесто-дъждовният облак минава през следните етапи, преди да се образува дъжд:

1)  Движение на облаците: Кълбесто-дъждовните облаци започват да се образуват, когато под действие на вятъра малки кълбести облаци (кумулис) достигат до зона, в която тези облаци се събират (вж. фиг. 17 и 18).

облаци
Фиг. 17: Сателитна снимка, показваща облаци,
които се движат към сборните зони В, С и D.
Стрелките показват посоките на вятъра.



кълбест облак
Фиг. 18: Малки кълбести облаци (кумулис),
движещи се към сборна зона близо до хоризонта,
където може да се види голям кълбесто-дъждовен облак.



2)  Съединяване: Малките облаци се съединяват и образуват по-голям облак 1 (вж. фиг. 18 и 19).

дъждовен облак
Фиг. 19: (А) Малки кълбести облаци. (В) При събирането им, вертикалните въздушни течения нарастват и облакът се издължава нагоре. Водните капки са отбелязани с ·.


3)  Натрупване: Когато малките облаци се съберат заедно, вертикалните въздушни течения в по-големия облак нарастват. Теченията близко до центъра на облака са по-силни, отколкото тези в краищата. 2  Тези течения предизвикват вертикално нарастване на масата на облака и облакът се издължава нагоре (вж. фиг. 19 (В), 20 и 21). Това вертикално нарастване разпростира облака към по-студени области на атмосферата, където капките от вода и зърната град се формират и започват все повече и повече да нарастват. Когато водните капки и зърната от град станат твърде тежки и вертикалното течение в горните слоеве не може да ги удържи, те започват да падат от облака като дъжд, градушка и т.н. 3

БИБЛИЯТА, КОРАНЪТ И НАУКАТА
Фиг. 20: Кълбесто-дъждовен облак.
Когато облакът се издължи нагоре, започва да вали.



облак
Фиг. 21: Кълбесто-дъждовен облак.


Всевишният Аллах казва в Свещения Коран:

"Не виждаш ли, че Аллах подкарва облаците, после ги съединява, после ги сторва на купчина и виждаш как дъждът излиза от тях..."  (Коран, 24: 43)

Едва наскоро метеоролозите откриват тези подробности относно образуването, структурата и функцията на облака, като използват усъвършенствана техника: самолети, сателити, компютри, балони и други, за да изследват вятъра и неговата посока, да измерят влажността и нейното изменение и да определят нивата и измененията на атмосферното налягане. 4

След като споменава облаците и дъжда, цитираното знамение говори за градушката и светкавиците:

"…И спуска от планини в небето градушка, и поразява Той с нея когото пожелае, и я отклонява от когото пожелае. И блясъкът на нейната мълния едва не отнема зрението."  (Коран, 24: 43)

Метеоролозите откриват, че тези кълбесто-дъждовни облаци, от които вали градушка, достигат височина от около 7620 м. до около 9144 м. (от 4,7 до 5,7 мили), 5 подобни на планини, както Свещеният Коран казва: „…И спуска от планини в небето градушка…“ (вж. фиг. 21 по-горе).

Това знамение може да наведе към следния въпрос: защо в знамението се казва: „...нейната мълния...“ при споменаването на градушката? Значи ли това, че градушката е съществен фактор при образуването на мълнии? Нека видим какво пише в книгата "Съвремената метеорология". Там четем, че облаците се наелектризират, когато град преминава през зона в облака от преохладени водни капчици и ледени кристалчета. Когато водните капчици се сблъскват с парчета град, те замръзват при контакта и отделят латентна енергия. Това запазва повърхността на парчетата град по-топла от заобикалящите ги ледени кристалчета. Щом парчетата град влязат в контакт с ледените кристалчета, се случва важен феномен: електроните протичат от по-студения към по-топлия обект. От това следва, че парчетата град добиват отрицателен заряд. Същият ефект се получава, когато преохладените водни капчици влязат в контакт с парчетата град, при което се отчупват малки положително заредени парченца лед. Тези по-леки, положително заредени парченца се понасят от вертикалното течение към горната част на облака. Парченцата град, останали с отрицателен заряд, падат към долната част на облака, при което по-долната част на облака става отрицателно заредена. Този отрицателен заряд се освобождава при протичането на искров разряд (мълния), съпроводен с ослепителен блясък (светкавица) и характерен гръм (гръмотевица). 6  Следователно стигаме до заключението, че градушката е съществен фактор при образуването на мълнии.

Тази информация за мълниите е открита наскоро. До 1600 г. доминират идеите на Аристотел, който казва, че атмосферата съдържа два вида мъгли – влажни и сухи, и че гръмотевицата е звукът от сблъсъка между сухата мъгла и съседните облаци, а светкавицата представлява пламване и горене на сухата мъгла с тънък и слаб огън. 7  Това са някои от идеите на метеорологията, които доминират през времето на низпославането на Свещения Коран, преди хиляда и четиристотин години.




_____________________________

(1) Anthes and others. The Atmosphere, 268–269, Miller and Thompson. Elements of Meteorology, с. 141.

(2) Теченията близо до центъра са по-силни, защото те са защитени от студени ефекти чрез външната част на облака.

(3) Вж. Anthes and others. The Atmosphere, с. 269, Miller and Thompson. Elements of Meteorology, 141–142.

(4) Makky and others. Ee'jaz al-Quran al-Kareem fee Wasf Anwa' al-Riyah, al-Sohob, al-Matar, с. 55.

(5) Miller and Thompson. Elements of Meteorology, 141–142.

(6) Ahrens. Meteorology Today, с. 437.

(7) Ross and others. The Works of Aristotle Translated into English: Meteorologica. Т. 3, 369a–369b.




Източник - Даруссалам: "Кратко илюстровано въведение в Исляма"