Al-Qur'ân al-Karîm - Свещен Коран - Превод проф. д-р. Цветан Теофанов

Свещеният Коран на Български език с оригиналния текст на Арабски език

Арабски език

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

بِسْمِ اللّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ

Та. Син. Мим.

طسم 

Тези са знаменията на ясната Книга.

تِلْكَ آيَاتُ الْكِتَابِ الْمُبِينِ

Не погубвай себе си, задето не искат да повярват!

لَعَلَّكَ بَاخِعٌ نَّفْسَكَ أَلَّا يَكُونُوا مُؤْمِنِينَ 

Ако Ние пожелаем, ще им спуснем знамение от небето и ще сведат глави пред него.

إِن نَّشَأْ نُنَزِّلْ عَلَيْهِم مِّن السَّمَاءِ آيَةً فَظَلَّتْ أَعْنَاقُهُمْ لَهَا خَاضِعِينَ 

И не идва при тях ново напомняне от Всемилостивия, без да се отвърнат от него.

وَمَا يَأْتِيهِم مِّن ذِكْرٍ مِّنَ الرَّحْمَنِ مُحْدَثٍ إِلَّا كَانُوا عَنْهُ مُعْرِضِينَ 

Те го взимаха за лъжа, но ще дойдат при тях вестите за онова, на което се подиграваха.

فَقَدْ كَذَّبُوا فَسَيَأْتِيهِمْ أَنبَاءُ مَا كَانُوا بِهِ يَسْتَهْزِئُون 

И нима не поглеждат към земята, колко полезни видове накарахме да поникнат от нея?

أَوَلَمْ يَرَوْا إِلَى الْأَرْضِ كَمْ أَنبَتْنَا فِيهَا مِن كُلِّ زَوْجٍ كَرِيمٍ 

В това има знамение, но повечето от тях не са вярващи.

إِنَّ فِي ذَلِكَ لَآيَةً وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ 

Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ 

И когато твоят Господ призова Муса: “Иди при хората-угнетители,

وَإِذْ نَادَى رَبُّكَ مُوسَى أَنِ ائْتِ الْقَوْمَ الظَّالِمِينَ 

хората на Фараона! Нима не ще се побоят?”, -

قَوْمَ فِرْعَوْنَ أَلَا يَتَّقُونَ 

каза: “Господи мой, страхувам се да не ме вземат за лъжец

قَالَ رَبِّ إِنِّي أَخَافُ أَن يُكَذِّبُونِ 

и сърцето ми ще се свие, и езикът ми не ще се развърже. Дай [пророчеството] и на Харун!

وَيَضِيقُ صَدْرِي وَلَا يَنطَلِقُ لِسَانِي فَأَرْسِلْ إِلَى هَارُونَ 

И имам грях пред тях, затова ме е страх да не ме убият.”

وَلَهُمْ عَلَيَّ ذَنبٌ فَأَخَافُ أَن يَقْتُلُونِ 

Каза: “Не [няма да те убият]! Двамата вървете с Нашите знамения! Ние сме с вас -; чуващи.

قَالَ كَلَّا فَاذْهَبَا بِآيَاتِنَا إِنَّا مَعَكُم مُّسْتَمِعُونَ

Идете при Фараона и кажете: “Ние сме пратени от Господа на световете.

فَأْتِيَا فِرْعَوْنَ فَقُولَا إِنَّا رَسُولُ رَبِّ الْعَالَمِينَ 

Пусни с нас синовете на Исраил!”

أَنْ أَرْسِلْ مَعَنَا بَنِي إِسْرَائِيلَ 

Каза [Фараонът]: “Не те ли отгледахме сред нас от дете? И не прекара ли сред нас години от живота си?

قَالَ أَلَمْ نُرَبِّكَ فِينَا وَلِيدًا وَلَبِثْتَ فِينَا مِنْ عُمُرِكَ سِنِينَ 

И направи, каквото направи. Ти си от неблагодарните.”¹

وَفَعَلْتَ فَعْلَتَكَ الَّتِي فَعَلْتَ وَأَنتَ مِنَ الْكَافِرِينَ 

Каза: “Направих го тогава, когато бях от заблудените.

قَالَ فَعَلْتُهَا إِذًا وَأَنَا مِنَ الضَّالِّينَ 

И избягах от вас, когато ме уплашихте, а моят Господ ме дари с мъдрост и ме стори от пратениците.

فَفَرَرْتُ مِنكُمْ لَمَّا خِفْتُكُمْ فَوَهَبَ لِي رَبِّي حُكْمًا وَجَعَلَنِي مِنَ الْمُرْسَلِينَ 

И каква е тази благодат, за която ме упрекваш, щом ти си поробил синовете на Исраил?”

وَتِلْكَ نِعْمَةٌ تَمُنُّهَا عَلَيَّ أَنْ عَبَّدتَّ بَنِي إِسْرَائِيلَ 

Рече Фараонът: “А какво е Господът на световете?”

قَالَ فِرْعَوْنُ وَمَا رَبُّ الْعَالَمِينَ 

Каза: “Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях, ако сте убедени.”

قَالَ رَبُّ السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضِ وَمَا بَيْنَهُمَا إن كُنتُم مُّوقِنِينَ 

Рече [Фараонът] на онези около него: “Чувате ли?”

قَالَ لِمَنْ حَوْلَهُ أَلَا تَسْتَمِعُونَ 

Каза [Муса]: “Вашият Господ и Господът на древните ви предци...”

قَالَ رَبُّكُمْ وَرَبُّ آبَائِكُمُ الْأَوَّلِينَ 

Рече [Фараонът]: “Вашият пратеник, изпратен при вас, е луд.”

قَالَ إِنَّ رَسُولَكُمُ الَّذِي أُرْسِلَ إِلَيْكُمْ لَمَجْنُونٌ 

Каза [Муса]: “Господът на изтока и на запада, и на всичко между тях, ако проумявате.”

قَالَ رَبُّ الْمَشْرِقِ وَالْمَغْرِبِ وَمَا بَيْنَهُمَا إِن كُنتُمْ تَعْقِلُونَ 

Рече [Фараонът]: “Ако приемеш друг бог освен мен, ще те тикна при затворниците.”

قَالَ لَئِنِ اتَّخَذْتَ إِلَهًا غَيْرِي لَأَجْعَلَنَّكَ مِنَ الْمَسْجُونِينَ 

Каза: “А ако ти донеса нещо очевидно?”

قَالَ أَوَلَوْ جِئْتُكَ بِشَيْءٍ مُّبِينٍ 

Рече [Фараонът]: “Дай го, ако казваш истината!”

قَالَ فَأْتِ بِهِ إِن كُنتَ مِنَ الصَّادِقِينَ

И метна Муса тоягата си, и ето я -; явна змия!

فَأَلْقَى عَصَاهُ فَإِذَا هِيَ ثُعْبَانٌ مُّبِينٌ 

И извади ръката си, и ето я -; сияйнобяла за гледащите!

وَنَزَعَ يَدَهُ فَإِذَا هِيَ بَيْضَاءُ لِلنَّاظِرِينَ 

Каза [Фараонът] на знатните около него: “Този е вещ магьосник.

قَالَ لِلْمَلَإِ حَوْلَهُ إِنَّ هَذَا لَسَاحِرٌ عَلِيمٌ 

Иска да ви прогони с магията си от вашата земя. Какво ще посъветвате?”

يُرِيدُ أَن يُخْرِجَكُم مِّنْ أَرْضِكُم بِسِحْرِهِ فَمَاذَا تَأْمُرُونَ 

Казаха: “Дай отсрочка на него и брат му, и прати по градовете събирачи,

قَالُوا أَرْجِهْ وَأَخَاهُ وَابْعَثْ فِي الْمَدَائِنِ حَاشِرِينَ

да ти доведат всички вещи магьосници!”

يَأْتُوكَ بِكُلِّ سَحَّارٍ عَلِيمٍ 

И магьосниците бяха насъбрани в часа на определения ден.

فَجُمِعَ السَّحَرَةُ لِمِيقَاتِ يَوْمٍ مَّعْلُومٍ 

И се рече на хората: “Събрахте ли се?”

وَقِيلَ لِلنَّاسِ هَلْ أَنتُم مُّجْتَمِعُونَ 

[Хората казаха:] “Ще последваме магьосниците, ако победят!”

لَعَلَّنَا نَتَّبِعُ السَّحَرَةَ إِن كَانُوا هُمُ الْغَالِبِينَ 

И когато магьосниците дойдоха, рекоха на Фараона: “Ще има ли за нас награда, ако ние победим?”

فَلَمَّا جَاءَ السَّحَرَةُ قَالُوا لِفِرْعَوْنَ أَئِنَّ لَنَا لَأَجْرًا إِن كُنَّا نَحْنُ الْغَالِبِينَ 

Рече: “Да, и тогава ще бъдете от приближените.”

قَالَ نَعَمْ وَإِنَّكُمْ إِذًا لَّمِنَ الْمُقَرَّبِينَ

Муса им рече: “Мятайте, каквото ще мятате!”

قَالَ لَهُم مُّوسَى أَلْقُوا مَا أَنتُم مُّلْقُونَ 

И метнаха те своите въжета и тояги, и рекоха: “С могъществото на Фараона ние ще победим.”

فَأَلْقَوْا حِبَالَهُمْ وَعِصِيَّهُمْ وَقَالُوا بِعِزَّةِ فِرْعَوْنَ إِنَّا لَنَحْنُ الْغَالِبُونَ 

И Муса метна своята тояга, и ето я -; поглъща онова, с което измамват!

فَأَلْقَى مُوسَى عَصَاهُ فَإِذَا هِيَ تَلْقَفُ مَا يَأْفِكُونَ 

Тогава магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята в суджуд.

فَأُلْقِيَ السَّحَرَةُ سَاجِدِينَ 

Рекоха: “Повярвахме в Господа на световете,

قَالُوا آمَنَّا بِرَبِّ الْعَالَمِينَ 

Господа на Муса и Харун!”

رَبِّ مُوسَى وَهَارُونَ 

Рече [Фараонът]: “Нима му повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Той ви е старейшината, който ви е научил на магия. И ще разберете! Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, и всички ви ще разпъна.”

قَالَ آمَنتُمْ لَهُ قَبْلَ أَنْ آذَنَ لَكُمْ إِنَّهُ لَكَبِيرُكُمُ الَّذِي عَلَّمَكُمُ السِّحْرَ فَلَسَوْفَ تَعْلَمُونَ لَأُقَطِّعَنَّ أَيْدِيَكُمْ وَأَرْجُلَكُم مِّنْ خِلَافٍ وَلَأُصَلِّبَنَّكُمْ أَجْمَعِينَ

Рекоха: “Не е беда! Наистина при нашия Господ ще се завърнем.

قَالُوا لَا ضَيْرَ إِنَّا إِلَى رَبِّنَا مُنقَلِبُونَ 

Надяваме се да ни опрости нашият Господ прегрешенията, защото първи повярвахме.”

إِنَّا نَطْمَعُ أَن يَغْفِرَ لَنَا رَبُّنَا خَطَايَانَا أَن كُنَّا أَوَّلَ الْمُؤْمِنِينَ 

И дадохме на Муса откровение: “Отпътувай с Моите раби нощем! Вас ще ви преследват.”

وَأَوْحَيْنَا إِلَى مُوسَى أَنْ أَسْرِ بِعِبَادِي إِنَّكُم مُّتَّبَعُونَ 

И изпрати Фараонът събирачи в градовете:

فَأَرْسَلَ فِرْعَوْنُ فِي الْمَدَائِنِ حَاشِرِينَ 

“Тези [синове на Исраил] са малко хора.

إِنَّ هَؤُلَاء لَشِرْذِمَةٌ قَلِيلُونَ 

Те ни разгневяват,

وَإِنَّهُمْ لَنَا لَغَائِظُونَ 

но ние всички сме бдителни.”

وَإِنَّا لَجَمِيعٌ حَاذِرُونَ 

И така Ние ги пропъдихме от градини и извори,

فَأَخْرَجْنَاهُم مِّن جَنَّاتٍ وَعُيُونٍ 

и от съкровища, и от знатно място.

وَكُنُوزٍ وَمَقَامٍ كَرِيمٍ 

Така е. И оставихме това в наследство на синовете на Исраил.

كَذَلِكَ وَأَوْرَثْنَاهَا بَنِي إِسْرَائِيلَ

И тръгнаха да ги преследват по изгрев [хората на Фараона].

فَأَتْبَعُوهُم مُّشْرِقِينَ 

И когато двете множества се съгледаха, спътниците на Муса рекоха: “Ние сме настигнати.”

فَلَمَّا تَرَاءى الْجَمْعَانِ قَالَ أَصْحَابُ مُوسَى إِنَّا لَمُدْرَكُونَ 

Рече: “Не! Моят Господ е с мен и Той ще ме напъти!”

قَالَ كَلَّا إِنَّ مَعِيَ رَبِّي سَيَهْدِينِ 

И разкрихме на Муса: “Удари с тоягата си по морето!” И то се разцепи. И всеки къс бе като огромна планина.

فَأَوْحَيْنَا إِلَى مُوسَى أَنِ اضْرِب بِّعَصَاكَ الْبَحْرَ فَانفَلَقَ فَكَانَ كُلُّ فِرْقٍ كَالطَّوْدِ الْعَظِيمِ 

И сторихме там другите да се приближат.

وَأَزْلَفْنَا ثَمَّ الْآخَرِينَ 

И спасихме Муса и всички, които бяха с него.

وَأَن&#